Произведения
Поезия
-
-
Възпяха източни поети… 0
- Восточные поэты пели…
-
-
-
Като ликуваща и древна слава… 0
- Как древняя ликующая слава…
-
-
-
Няколко поети, Достоевски… 0
- Несколько поэтов…, 1949
-
-
-
Превземането на Берлин от руснаците 0
- На взятие Берлина русскими, 1945
-
-
-
Теб не помня… 0
- Я тебя не вспоминаю…, 1959
-
-
-
Чувам — история, чувам — човечество… 0
- Я слышу — история…, 1930
-
- Сваляне на всички:
Биография
По-долу е показана статията за Георгий_Иванов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Георгий Иванов Георгий Иванов | |
| руски писател | |
.jpg) | |
| Роден |
29 октомври 1894 г. (стар стил)
Седа, Руска империя |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Руско гробище в Сент Жьоневиев де Боа, Франция |
| Литература | |
| Период | от 1909 г. |
| Жанрове | проза, поезия |
| Семейство | |
| Съпруга | Ирина Одоевцева |
| Подпис |  |
| Георгий Иванов в Общомедия | |
Гео̀ргий Владѝмирович Ива̀нов (на руски: Георгий Владимирович Иванов) е руски поет, писател и литературен критик.
Роден е на 10 ноември (29 октомври стар стил) 1894 година в Седа, Ковненска губерния, в семейството на офицер с беларуски благороднически произход. През 1905 година е изпратен във военно училище, където остава до 1911 година. По това време започва да публикува стихове и се включва активно в литературния живот в Санкт Петербург, близък е с поета Николай Гумильов и течението на акмеизма. През 1922 година, след установяването на комунистическия режим, напуска страната и през следващата година се установява в Париж. Там той е сред водещите поети на руската емиграция.[1]
Георгий Иванов умира на 26 август 1958 година в Йер.
Бележки
Външни препратки
|
