Джеймс Фенимор Купър
Лоцманът (29)

ГЛАВА XXVIII

На хълма Хорпклиф вижда той

чет от копия безброй и ярък флаг над тях.

Уолтър Скот — „Мармиън“

Резките звуци на звънеца, който канеше за вечеря се разнесоха из мрачния коридор, точно когато мис Плаудън влезе там и тя забърза да стигне при другарките си, да не би със своето отсъствие да събуди нови подозрения. Когато Кетрин прекрачи прага на гостната, Елис Дънскоум вече бе тръгнала към трапезарията, но мис Хауард се бе позабавила и братовчедката й я завари сама.

— Значи, все пак си се решила на такава рискована постъпка, Кетрин! — възкликна Сесилия.

— Да, реших се — отвърна Кетрин и се отпусна на едно кресло, за да се посъвземе. Реших се, Сесилия и имах среща с Барнстейбъл, който скоро ще влезе в тоя манастир като победител.

Кръвта, която бе обляла лицето на Сесилия, когато съзря братовчедката си, сега се отдръпна отново към сърцето и нежното й лице се покри с бледина, прозрачна като белотата на челото й.

— Значи ни предстои кървава нощ! — възкликна тя.

— Това ще бъде нощ на освобождението, мис Хауард. Моето и твоето. На Ендрю Мери, на Грифити и на неговите другари!

— Каква друга свобода освен тая, на която се радваме сега, Кетрин е нужна на две млади девойки? Мислиш ли, че мога да мълча, когато пред очите ми предават моя чичо на враговете, излагайки може би живота му на опасност?

— Сесилия Хауард и животът й едва ли ще бъдат по-свети за тия хора от живота на нейния чичо. Ако наистина искаш да пратиш Грифит в затвора, а може би и на бесилката, изпълни заплахата си. Предай Барнстейбъл! Такава възможност ще имаш на вечеря, а тъй Като стопанката на тая къща, изглежда е забравила задълженията си, аз сама ще вляза в трапезарията.

Кетрин стана и с твърда стъпка и горд поглед тръгна по коридора към помещението, където вече ги чакаха останалите сътрапезници. Сесилия я последва мълчаливо и всички заеха незабавно местата си около масата.

Първите няколко минути минаха в обичайните любезности на джентълмените към дамите и вежливи думи, каквито се разменят по традиция на трапезата. В това време Кетрин успя дотолкова да се овладее, че започна да следи внимателно изражението и държането на своя настойник и на Бъроуклиф, решена да ги държи неотстъпно под око, докато не удари съдбоносният час, в който трябваше да се яви Барнстейбъл. Полковник Хауард обаче дотолкова се бе укротил, че дори бе загубил присъщата си разсеяност. Наблюдавайки го от мястото си, от време на време Кетрин като че ли съзираше в студения му поглед оная непреклонна строгост и твърдост, от която още в детинство се бе научила да се страхува, смятайки я за безпогрешен признак на справедливо негодувание у една честна душа. Бъроуклиф, напротив, беше невъзмутим, вежлив и както винаги се отнасяше с нужното внимание към ястията. Единствената обезпокоителна особеност в поведението му беше необичайната му умереност при консумирането на „божествения нектар“, към който обикновено имаше такава слабост. Така мина вечерята и масата вече бе раздигната, макар че дамите очевидно бяха склонни да останат по-дълго от обикновено. След като наля на себе си и на Елис Дънскоум, полковник Хауард подаде шишето на офицера-вербовчик и се провикна с бодър глас, сякаш да пробуди веселото настроение на гостите си:

— Не мислите ли, Бъроуклиф, че алените устни на вашите съседки ще станат още по-прекрасни, ако се потопят в тая вълшебна напитка и произнесат наздравица за краля? Мис Елис е винаги готова да изрази верността си към своя суверен, тъй че от нейно име предлагам да пием за здравето на негово свещено величество.

За разгромяването и смъртта на всички предатели!

— Ако молитвите на една скромна поданица, на която не прилича като жена да се меси в светските неразбории, а камо ли да си дава вид, че разбира тънкостите на държавническото изкуство, могат да бъдат от особена полза за великия и всемогъщ монарх, който седи на трона на Великобритания, никакво зло човешко не може да го засегне — отвърна кротко Елис. Но, никому не мога да пожелая смърт, дори на враговете си, ако имам такива, а още повече на хора, с които сме чеда на един и същ народ.

— Чеда на един и същ народ! — повтори полковникът бавно и с горчивина, която отекна болезнено в душата на Кетрин. На един и същ народ! Да, Авесалом също е бил син на Давид, а Юда е принадлежал към семейството на светите апостоли!

Е, добре. Да не пием такава наздравица … да не пием! Проклетият дух на метежа се е вмъкнал в моя дом и не зная вече дали има още член на семейството ми, недокоснат от злотворната му магия!

— Може да е докоснала и мен — рече, Елис, но не ми е повлияла злотворно, ако в случая благотворна е верността към краля.

— Какво е това? — трепна изведнъж полковникът. Нещо трополи, капитан Бъроуклиф! Да не би да има някакво нападение?

— Трябва да е някой от моите негодници. Паднал е, когато е ставал от масата. Нали знаете, тази вечер ги черпя за нашите успехи, отговори капитанът с неподражаемо равнодушие. А, може и да е духът на тоя, за когото говорихте тъй остро, добри ми домакине. Докачил се е от вашите забележки и сега иска да се измъкне от гостоприемните стени на „Света Рут“ на чист въздух, без да си прави труда да търси врати. В такъв случай, утре ще ви се отвори работа да поправяте стените.

Полковникът стана, поглеждайки плахо ту говорещия Бъроуклиф, ту вратата. Явно никак не беше склонен да приеме шегите на своя гост.

— Счува ми се необичаен шум в двора на манастира, ако не и в самата сграда, капитан Бъроуклиф — каза той, като се измъкна иззад масата и с твърда войнишка стъпка застана в средата на стаята. Като стопанин на тая къща трябва да видя кой нарушава спокойствието й в такъв късен час. Ако са приятели, ще ги посрещнем с разтворени обятия, макар че посещението им е тъй неочаквано. Ако пък са врагове, ще ги посрещна, както подобава на стар воин!

— Не, не! — извика Сесилия и се хвърли в обятията на стареца, който с държането и думите си я бе накарал да забрави всякаква предпазливост. Не излизай навън, чичо! Не отивай там, където кипи страшен бой, добри ми, мили ми чичо!

Ти си вече стар и си дал много повече, отколкото изисква дългът ти. Защо ще се излагаш на опасност?

— Горката, побъркала се е от страх, Бъроуклиф! — възкликна полковникът, гледайки с овлажнели от нежност очи племенницата си. Ще трябва да дадете на моята престаряла, разядена от подагра и негодна за нищо особа цяло отделение начело с ефрейтор, да бди над нощната ми шапчица, иначе това глупаво дете няма да мигне до изгрев слънце. Но, няма ли да станете, сър?

— Че защо? — учуди се капитанът. Мис Плаудън все още ме удостоява с компанията си, пък и не е присъщо на офицер от полк да остави едновременно бутилката и знамето. За истинския войник усмивката на жената е необходима в гостната, както знамето на бойното поле.

— Нищо не ме плаши, капитан Бъроуклиф — обади се Кетрин, защото от толкова месеци живея в „Света Рут“, че съм свикнала да различавам напевите на вятъра между комините и островърхите покриви. Шумът, който застави полковник Хауард да скочи от мястото си и изплаши толкова братовчедката ми Сесилия, е просто еоло-вата арфа^[1] на покрива, която звучи като контрабас.

Докато Кетрин говореше, капитанът гледаше спокойното й лице с открито възхищение, което я накара макар и със закъснение да се изчерви. А, когато й отговори, в думите и в държането му се долавяше някаква двусмисленост:

— Вече казах какво ме задържа тук и няма да изменя на чувствата си. Докато мис Плаудън ни удостоява с присъствието си, ще намери в мое лице най-предан и неотстъпен събеседник, пък който ще да дойде тук и каквото и да се случи.

— Въпреки най-добрите ми чувства, вие ме принуждавате да се оттегля — отвърна Кетрин, като стана, защото дори една суетна жена не може да не се изчерви пред такова дълбоко преклонение, което приковава капитан Бъроуклиф към масата! Тъй като вече се поуспокои, братовчедке, моля те да тръгнеш първа. Мис Елис и аз ще те последваме.

— Но в никой случай до двора, мис Плаудън! — предупреди капитанът. Вратата, ключът на която току-що превъртяхте, води за вестибюла. За гостната се минава оттук.

Кетрин сякаш се позасмя на разсеяността си, поклони се в знак на признателност и тръгна към другата врата.

— Изглежда, че не само Сесилия, но и други са се уплашили — забеляза тя. Само, че умеят да прикриват страха си.

— Страх от настояща или от бъдеща опасност? — запита капитанът. Но, след като се застъпихте тъй великодушно за моя уважаем хазяин и за още един човек, когото няма да назова, защото не заслужава такова благодеяние от вас, осигуряването на вашата безопасност ще бъде една от главните ни грижи в тия опасни времена.

— Значи, все пак има опасност! — възкликна Сесилия. Познавам по очите ви, капитан Бъроуклиф! А, пребледнялото лице на моята братовчедка показва, че опасенията ми са основателни!

Капитанът също стана и като остави шеговития тон, който му правеше толкова голямо удоволствие, застана в средата на стаята с вид на човек, който най-после е разбрал, че вече трябва да бъде сериозен.

— Войникът е винаги в опасност, когато враговете на неговия крал са наблизо, мис Хауард — отговори той и мис Плаудън, ако няма нищо против, би могла да свидетелствува, че е така. Но, вие сте съюзници и на двете страни, затова предлагам да се оттеглите в покоите си и да чакате там резултата от предстоящата битка.

— Вие говорите за явни и скрити опасности — обади се Елис Дънскоум. Известно ли ви е нещо, което да потвърждава вашите опасения?

— Всичко ми е известно — отвърна хладно Бъроуклиф.

— Всичко?! — възкликна Кетрин.

— Всичко?! — повтори Елис ужасена. Ако наистина знаете всичко, сигурно ви е известно също неговата безумна смелост и сила пред лицето на врага. За това предайте се без съпротива, и той няма да ви докосне. Повярвайте ми, повярвайте на тая, която познава и най-съкровените кътчета на душата му. Той е по-кротък от агънце, когато има пред себе си беззащитна жена, но по-свиреп от лъв, когато е изправен срещу враг!

— И тъй като не спадаме към женския пол — отвърна малко хапливо Бъроуклиф, ще трябва да свикнем с яростта на царя на животните. Лапата му е вече на външната врата и ако заповедите ми са изпълнени, както трябва, ще влезе тук по-лесно дори от вълка при достопочтената баба на Червената шапчица.

 

— Почакайте само минута! — промълви Кетрин, задъхана от вълнение. Вие знаете моята тайна, капитан Бъроуклиф и това сигурно ще причини кръвопролитие. Но, ако ми позволите да изляза, може би ще спася живота на много ценни хора. Дайте ми честна дума, че тия, които дойдоха тази вечер тук като ваши врагове ще си отидат спокойно и залагам живота си, че тоя дом ще остане непокътнат!

— О, послушайте я и не проливайте човешка кръв! — извика Сесилия.

Силен трясък прекъсна всякакви по-нататъщни думи и в съседната стая затрополяха тежки стъпки, сякаш един след друг там влизаха хора. Бъроуклиф се отдръпна спокойно в другия край на просторната трапезария и взе от масата една запъхната в ножницата сабя. В същия миг вратата се разтвори шумно и влезе Барнстейбъл. Сам, но въоръжен до зъби.

— Вие сте мои пленници, господа — каза морякът, като пристъпи напред. Съпротивата е безсмислена. Ако се предадете веднага, животът ви ще бъде пощаден.

Аха, мис Плаудън! Нали ви бях посъветвал да не присъствувате на тази сцена?

— Барнстейбъл, нашият план е разкрит! — извика развълнуваната Кетрин. Но, още не е късно. Още не е пролята кръв и можеш да си отидеш с чест, без всякаква опасност за живота ти. Бягай, не губи нито минута, защото ако войниците на капитан Бъроуклиф се притекат на помощ на своя командир, манастирът ще стане сцена на страшни неща?

— Върви, махни се оттук, Кетрин — каза нетърпеливо възлюбеният й. Тук не е място за такива като теб! А вие, капитан Бъроуклиф, ако така ви е името, трябва да разберете, че съпротивата е безполезна. Във външната стая имам десет пики в десет яки ръце и ще бъде безумие да се противопоставяте на такава съкрушителна сила.

— Покажете ми силите си — рече капитанът, да видя дали мога да се предам с чест.

 

— Честта ви ще бъде запазена, храбри войнико, защото се държите достойно, макар че ненавиждам мундира ви и смятам делото ви несправедливо! Напред, момчета, само че не правете нищо, докато не ви наредя.

Като чуха тази заповед, моряците, които Барнстейбъл бе довел със себе си, нахълтаха презглава в стаята, но въпреки свирепите си погледи и страшното си облекло и въоръжение, не пипнаха и не удариха никого. Когато тази страшна дружина изпълни цялото помещение, дамите се отдръпнаха ужасени и дори Бъроуклиф отстъпи към вратата, през която при нужда можеше да се измъкне.

Още не бе утихнала суматохата от тази неочаквана поява и някъде далеч от сградата се чу шум на борба, който бързо се приближаваше, една от многото врати на трапезарията изведнъж се разтвори и вътре се втурнаха двама войници от гарнизона на манастира, преследвани ожесточено от четирима матроси под предводителството на Грифит, Менюъл и Мери, които се бяха въоръжили с всичко, каквото им бе попаднало при неочакваното им освобождаване. Матросите, които бяха вече завзели стаята, се раздвижиха, готови да се нахвърлят мигновено върху войниците и да ги избият. Но, Барнстейбъл отклони пиките със сабята си и им заповяда строго да се отдръпнат. Смаяни от тази неочаквана заповед, техните другари, които току-що бяха нахълтали в стаята, също свалиха оръжие и войниците побързаха да се скрият зад гърба на своите офицери. А, когато освободените пленници заедно със своите освободители се присъединиха към приятелите си, в помещението отново се въдвори тъй грубо нарушената тишина.

— Както виждате, сър — каза Барнстейбъл, след като стисна горещо ръцете на Грифит и Менюъл, всичките ми планове успяха. Вашите войници спят спокойно в казармата си под охраната на част от моите хора. Втора група обезвреди часовите ви и освободи нашите офицери, а аз с помощта на трета завзех централната сграда на манастира и фактически ви плених. Ето защо, от човечност и поради присъствието на тия дами, нека прекратим всякаква борба! Ще ви предложа леки условия, а пленничеството ви няма да бъде дълго.

Докато се разиграваше тази сцена, офицерът-вербовчик запази необикновено самообладание, което би събудило подозрение у победителите, ако имаха възможност да го наблюдават по-внимателно. Но, постепенно на лицето му се изписа тревога и той почна да върти глава насам-натам, сякаш се ослушваше да не би да идват още по-значителни вражески сили. Ала след като изслуша предложението за примирие, отвърна с обичайния си спокоен тон:

— Вие говорите за победа, сър, преди още да сте я постигнали. Ние с моя уважаем хазяин не сме толкова беззащитни, колкото, изглежда, си мислите. С тези думи той дръпна покривката на една странична маса и в същия миг капитанът и полковникът грабнаха оттам по чифт пистолети. Това е смъртна присъда за четирима от вас, а тези храбреци зад гърба ми ще очистят още двама. Струва ми се, задокеански юначе, че сега сме, кажи-речи, в положението на Кортес^[2] и мексиканците, когато той нахлул в тая част от вашия континент. Аз съм Кортес, въоръжен с изкуствен гръм и мълния, а вие индианците само с пики, прашки и други допотопни изобретения. Корабокрушенията и морската вода са смъртни врагове на барута, нали?

— Вярно, че нямаме огнестрелно оръжие — рече Барнстейбъл, но сме хора, свикнали от детинство да се осланят на здравите си десници, когато се касае за живота и свободата ни и знаем как да си служим с тях дори ако стане нужда да се вкопчем със самата смърт! Колкото до тези играчки в ръцете ви, джентълмени, не мислете, че хора, които не се боят да гледат в дулото на заредено с картеч 32 — фунтово оръдие, когато огнивото е вече допряно до запалката. Ще се уплашат от вашите пистолети, ако ще и да гърмите с по пегдесет наведнъж. Какво ще кажете, момчета? Може ли пистолетът да ви спре, ако дам команда „на абордаж“?

Хрипкавият презрителен смях на моряците, които досега бяха слушали смирено, показваше недвусмислено, че няма и да мигнат пред такава дребна опасност. Като видя, че все повече се настървяват, Бъроуклиф грабна от масата звънчето, с което ги бяха повикали на вечеря и цяла минута го размахва ожесточено. Скоро в отговор на този необикновен зов се чу равномерен тропот на тежки стъпки, вратите на трапезарията се разтвориха и нахълтаха въоръжени войници в мундири на английската кралска армия.

— Щом се отнасяте с такова презрение към нашите малки пистолети — каза офицерът-вербовчик, когато се убеди, че хората му държат всички изходи, мога да си послужа с по-страшно оръжие. А сега, след като видяхте силите ми, господа, предполагам, че няма да се двоумите повече и ще се предадете.

В това време неустрашимият Менюъл бе разположил моряците в боен ред и докато от вратите прииждаха все нови неприятелски подкрепления, капитанът на морската пехота неуморно формираше нови фронтове, тъй че на края малкият отряд образува каре, из което стърчаха смъртоносните пики от „Ариел“ и което при атака можеше да се окаже съкрушителна сила.

— Тук има някакво недоразумение — каза Грифит, като огледа страшния обръч от войници. Аз поемам командуването от мистър Барнстейбъл и ви предлагам, капитан Бъроуклиф, условия, които ще предотвратят кръвопролитие в дома на полковник Хауард.

— Домът на полковник Хауард — извика старецът, принадлежи на краля или на последния от слугите му! За това не щадете изменниците заради мен, Бъроуклиф.

Не приемайте никакви други условия освен пълна капитулация, каквато трябва да се иска от поданици, разбунтували се срещу богоизбраника!

Докато Грифит говореше, Барнстейбъл, скръстил ръце с престорено спокойствие, гледаше втренчено разтрепераната Кетрин, която като приятелките си скована от страх наблюдаваше с вълнение всичко, което ставаше наоколо. На решителното предупреждение на стопанина на къщата той сметна за необходимо да отговори следното:

— Кълна се във вярата си да пътувам отново по солена вода, стари господине, че ако не бяха тези три разтреперани жени, щях веднага да ви докажа, че прозвището, с което възвеличавате негово величество, не струва пукната пара. Можете да сключите с мистър Грифит каквито споразумения си искате, но ако в тях има дори една думица за покорност пред вашия крал или пред когото и да било друг освен Конгреса на Съединените щати и щат Масачузетс, на които съм се заклел да бъда верен, още отсега смятайте тези условия за нарушени. Защото нито една точка от такова споразумение няма да бъде валидна нито за мен, нито за тия, които са готови да ме следват като командир.

— Тук има само двама командири, мистър Барнстейбъл — прекъсна го Грифит високомерно, единият на силите на нашите врагове, другият на американските сили. Капитан Бъроуклиф, към вас, като командир на първите, се обръщам в тоя момент. Събитията от тая нощ с нищо няма да повлияят на великите цели на борбата, която за нещастие противопоставя Англия на нейните стари колонии. От друга страна, ако се придържаме твърде строго към военните правила, ще се завърже бой, който ще причини много злини на всеки нас поотделно и ужасни бедствия на тоя дом. Достатъчно е да кажем една дума с вас, сър и тези сурови хора, които чакат с нетърпение да пуснат в действие смъртоносните си оръжия, ще се нахвърлят един върху друг и кой може да гарантира, че ще успее да ги разтърве когато сметне това за нужно? Вие сте войник и знаете, че е много по-лесно да възбуждаш жажда за кръв, отколкото да я угасиш.

Бъроуклиф, който никога не губеше самообладание, уверен в превъзходството на своите сили както по численост, така и по въоръжение, изслуша най-спокойно противника си, след което отговори по неизменния си начин:

— Мога да ви поздравя за логиката, сър. Доводите ви са не-оборими, а изводът безспорен. За това предоставете тия славни моряци на грижите на добрия Дрил, който ще се постарае да ги подкрепи с хубаво ядене и подходяща порция приятни напитки. А, в това време ние ще приседнем на бутилка вино, донесено, както ме уверява моят приятел Менюъл, от слънчевите брегове на остров Мадейра, за да бъде изпито в мъглива Британия и ще обсъдим условията за връщането ви в колониите. Заклевам се в езика си, че очите на тия негодници светнаха от радост. Те знаят по навик, сър, че моряк, претърпял корабокрушение, се чувствува по-добре с порция месо и чаша бира, отколкото с такива противни неща като щикове и абордажни пики!

— Сега не е време за шеги! — извика нетърпеливо младият морски офицер.

Вие имате числено превъзходство, но трябва да помислите сериозно дали то ще ви помогне, особено при смъртоносна ръкопашна схватка. Ние сме дошли тук не да молим, а да диткуваме условия. Трябва да бързате, сър, защото нямаме време за губене.

— Предложих ви да се насладите спокойно на трите най-стари от многобройните удоволствия, достъпни за човека — ядене, пиене и сън. Какво повече искате?

— Да заповядате на тия хора, които са се изпречили на вратите, да се дръпнат да минем. Аз ще изведа мирно и чинно моряците си, защото тук има особи, несвикнали да гледат оръжие. И преди да отхвърлите искането ми, помислете си колко лесно могат тия юнаци да си пробият път през разпръснатите ви сили.

— Вашият другар, капитан Менюъл, като опитен човек ще ви каже, че такава маневра противоречи на всякакви правила на военното изкуство, когато имате в тила си такива превъзхождащи сили!

— Нямам време да слушам глупавите ви брътвежи, сър! — кипна Грифит.

Значи, отказвате да ни пуснете да излезем свободно от манастира?

— Да!

Грифит се обърна развълнувано към дамите и им даде знак да се оттеглят, защото не беше в състояние да каже това с думи. Настъпи дълбоко мълчание, след което той още веднъж заговори помирително на Бъроуклиф:

 

— Ако аз и Менюъл се върнем в затвора ви и се предадем на вашите власти — каза той, ще могат ли останалите ни хора да се върнат свободно на фрегатата?

— Не! — отговори офицерът, който, виждайки, че настъпва решителният миг, постепенно губеше престорената си шеговитост. Вие и всички други, които умишлено нарушиха мира в това кралство, ще трябва да понесете цялата отговорност за това!

— Тогава да пази бог невинните и честните!

— Амин!

— Дръпнете се, негодници! — завика Грифит, обръщайки се към войниците, които препречваха изхода. Дръпнете се, че ще ви намушкаме с пиките си!

— Целете се, момчета! — изкомандува Бъроуклиф. Но, не дърпайте спусъка, докато не направят крачка напред.

За миг настъпи раздвижване — двете страни почнаха да се готвят за бой. Звънът на оръжието се смесваше със сподавени ругатни и заплахи. Сесилия и Кетрин закриха лицето си, за да не гледат страшната сцена, която всеки момент можеше да се разиграе пред тях. Изведнъж Елис Дънскоум застана смело между застрашително нарочените пики и мускети и гласът й спря вдигнатите вече ръце:

— Изслушайте ме хора, ако наистина сте хора, създадени по подобие на тоя, който е умрял, за да станете ангели, а не кръвожадни демони, готови да се нахвърлят един върху друг! И вие наричате това война? Нима това е славата, предназначена да сгрява сърцата дори на глупавите и наивни жени? Мигар искате да нарушите покоя на мирни семейства, за да утолите греховната си жажда за победи? Да убивате хора, само за да се хвалите на развратните си пиршества с това гнусно дело? Отдръпнете се, британски войници! Ако сте достойни да носите това име, дайте път на една жена. И помнете, че първият ви изстрел ще прониже гърдите й!

Заповедническият тон и властният вид на девойката накараха войниците да отстъпят и да сторят път към същата врата, през която бяха отказали да пуснат Грифит и другарите му. Но вместо да пристъпи напред, Елис стоеше закована на място, сякаш изведнъж бе загубила изумителната твърдост, току-що проявена от нея. Тя като че се беше враснала в земята, вторачила пред себе си очи, изпълнени с ужас. В този момент на вцепенение и безпомощност на вратата се изпречи някаква сянка, а след миг на прага се изправи силуетът на лоцмана, както винаги в скромното облекло на своята професия, но въоръжен с всичко онова, което е нужно за бой по море. Още миг той наблюдава мълчаливо сцената, която се разкриваше пред него, а после пристъпи спокойно в средата на стаята, обгръщайки с изпитателен поглед всички наоколо.