Георги Пехливанов
Ще те чакам

Тази нощ отивам си любима

и нищо, че си тръгвам — ще съм тук,

край теб ще бъда, вечно ще ме има —

поглеждащ теб, от всеки поглед друг.

 

И щом отново искаш да ме видиш —

загледай се в небето през нощта,

ще бъда горе — седнал на луната

и колко те обичам ще крещя.

 

Ще видиш как звездите ще събирам

и горе ще те чакам с(ъс) букет,

в сърцето ти ще бъда — чуй как викам,

и как разтапям с огън всеки лед.

 

Ще бъда прах — разпръснат в(ъв) морето

и ще те галя с(ъс) вълните нежно,

ще бъда вятър — ходещ по лицето,

и всеки миг от времето летежно.

 

Слънцето с усмивка ще прегърна

и с всеки лъч ще топля твоя ден,

а сълзите ми в дъжд ще се превърнат —

отпиеш ли ги — пак ще бъдеш с мен.

 

В(ъв) пясъка ще бъда всяко лято —

краката ти целуващ с топлина,

а зимата, ще чакам в снеговете —

на всеки връх и всяка планина.

 

Тази нощ отивам си любима

и всяко нещо има своя край,

и може би — до мене ще те има —

но само…ако горе…има рай!