Конфуций
Добрият път (6)

(Мисли на великия китайски мъдрец)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
論語, ???? (Обществено достояние)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 14 гласа)

ЗА ДОБРОТАТА

/Китайската дума „йен“ означава най-общо хуманно, безкористно поведение, проявяващо се в голямо разбиране към другите, за разлика от активната християнска любов към ближния. В този смисъл трябва да се възприемат думите „доброта“ и „добър“/

 

Учителят рядко говореше за печалба и възнаграждение, за съдба, доброта и нравственост. IX, 11

 

Учителят рече:

Красиво е там, където цари доброта. Който има право на избор и въпреки това не предпочита да живее сред добрите, как може да бъде наречен мъдър? IV, 1

 

Не бързай да говориш за доброта; ако ти някога желаеш да я осъществиш, може да се окаже, че няма да ти стигнат силите. XIV, 21

 

Учителят рече:

Добротата често е толкова далеч от нас. Но копнеем ли истински за нея, тя веднага се появява. VII, 29

 

Учителят рече:

Доброта означава за народа повече, отколкото само вода и огън. Виждал съм хора да загубват живота си, минавайки през вода и огън. Но не съм видял никого, който да е загинал при опит да бъде добър. XV, 34

 

Мъдрият се радва на водата, добрият на планините. Защото мъдрият се движи, а добрият стои твърдо на земята. Мъдрите се чувстват щастливи, а добрите — сигурни. VI, 21

 

Учителят рече:

Нито този, който има сърце на рицар, нито онзи, който е от добро потекло и е със съответно изграден характер, ще се стреми някога да запази живота си за сметка на добротата. Дори ще стигне до там, че да жертва живота си, за да стане добър. XV, 8

 

Учителят Кунг рече:

Видиш ли нещо, което е добро, хвани се за него тъй, сякаш се страхуваш, че можеш да го изпуснеш. Ако пък видиш нещо, което не е добро, внимателно го провери тъй, сякаш си потапяш пръстите в гореща вода. Така съм чувал да казват. Дори съм виждал такива хора. Остани в сянка, ако искаш да осъществиш целите си; бъди порядъчен и ще стигнеш по пътя си далеч Така съм чувал да говорят. Но никога не съм виждал човек, който да е живял така. XVI, 11

 

Аз, за себе си, не съм виждал нито човек, който да е бил добър по сърце, нито човек, който истински да е ненавиждал злото. За този, който наистина иска да е добър, няма нищо по-висше. Който ненавижда злото, винаги ще бъде добър, така че злото да не може да се доближи до него. Дали някога някой е стигнал дотам, да вложи само за един ден всичките си сили, за да е добър? Не вярвам. Никога не съм виждал човек, който да се е отказал от опита само защото са му липсвали нужните сили. Може да се е случвало, но още не съм го видял. IV, 6

 

Учителят рече:

Не се отклонявайте от добрия път! Дръжте се чрез неговата сила! Добротата нека ви бъде опора! Търсете подкрепа в красивите изкуства! VII, 6

 

Учителят рече:

Каква полза има от ритуалите, щом човек не притежава доброта? Каква полза има от музиката, ако не притежава доброта? III, 3

 

Йен Хюи попита:

Какво значи доброта?

 

Учителят рече:

Който се подчинява на ритуалите и формите, е добър. Ако един господар ги спазва само за един ден. всеки под небосвода би бил добър като него. Добротата е нещо, което трябва да води началото си от господаря. XII, 1

 

Тзе-кунг каза:

Може да чуем мнението на нашия Учител за изкуството и външните проявления на доброто; но за човешката природа и пътищата на небето той нищо не иска да ни каже. V, 12

 

Ученикът Фан Чи попита:

Какво значи доброта?

 

Учителят рече:

В личния живот да си учтив, в обществения — старателен; да си верен на своите роднини. Това е принцип, на който, където и да си, никога не бива да изневеряваш, дори и да си сред варварите на изток или на север. XIII, 19

 

Ученикът Ян Юнг попита:

Какво значи доброта?

 

Учителят рече:

Ако си далеч от дома, се дръж така, сякаш имаш важен гост. В общуването с обикновения народ се дръж така, сякаш участваш във важно жертвоприношение. Не причинявай на други това, което не искаш теб да те сполети. Тогава никой няма да иска да ти се противопостави, независимо дали се отнася за държавни дела или за семейни грижи.

 

Ян Юнг каза:

Аз знам, че не съм умен, но това е мисъл, която с твое позволение ще се опитам да осъществя на дело. XII, 2

 

Ученикът Зе-ман Ню попита:

Какво значи доброта?

 

Учителят каза:

Който е добър, той е предпазлив в речта си.

 

Зе-ман Ню възкликна:

Значи това трябва да се разбира под доброта: да си предпазлив в речта си.

 

Учителят рече:

Тъй като е толкова трудно да си добър, как, освен предпазливо, може да се говори за това. XII, 3

 

Тзе-кунг попита:

Как се постига доброта?

 

Учителят рече:

Ако един занаятчия иска да върши добра работа, то трябва първо да си наточи инструментите. В която и страна да живееш, бъди на служба само там, където има достойни служители; там се сприятелявай само с тези, които са добри. XV, 9

 

Учителят рече:

Решителен, непоклатим като дърво, умерен в речта — такъв човек е близо до добротата. XIII, 27

 

Учителят рече:

Хюй е много близо до добротата; той често е свободен от страсти и ламтежи. X, 18

 

За поговорката „Само добрият умее да обича хората или да ги отхвърля“, Учителят рече:

Този, чието сърце е настроено дори за малкото доброта, няма да отхвърли никого. IV, 3

 

Учителят рече:

Без доброта никой не може да понесе продължителни несгоди или голямо щастие. Добрият намира удовлетворение в добротата. Който е само умен, се стреми да бъде добър, защото смята, че е изгодно.

 

Учителят рече:

Недостатъците са част от човека. Да ги откриеш, е само средство да познаеш неговата доброта. IV, 7

 

Този, когото мъдростта прави силен, трябва да бъде добър, за да запази силата си; иначе ще я загуби. Този, когото мъдростта е направила силен и който чрез доброта може да запази тази сила, все пак няма да бъде уважаван от обикновения народ, ако не покаже достойнство в общуването си с него. Този, на когото мъдростта е дала сила и който е достатъчно добър, за да я запази, а и показва достойнство в общуването си с обикновения народ, въпреки това е лош господар, ако не действува в съзвучие с ритуалите и формите. XV, 32

За казаното, че „Този, който е далеч от стремежи към властта, суетата, омразата или алчността, може да бъде наречен добър“, Учителят рече:

Такъв човек наистина е направил това, което е трудно; но дали трябва да бъде наречен добър, не зная. XIV, 2

 

Който е с характер, сигурно е добър в речта; но който е добър в речта, не е задължително да е с характер. Добрият човек сигурно има и смелост. Но един смел човек не е задължително добър. XIV, 5

 

Който наистина е добър, никога не може да бъде нещастен. Който наистина е мъдър, никога не може да бъде объркан. Който е наистина храбър, никога не се бои. IX, 28

 

Учителят рече:

Който по природа е смел, а страда от беднотията, той няма дълго да се придържа към законите. Който страда много, се превръща в бунтовник, ако не е истински добър. XIII, 10

 

Учителят рече:

Как може човек да казва, че е наистина изпълнен с любов, щом не може да накара тези, които обича, да напрегнат своите сили, за да се издигнат до добротата? Как може човек да бъде наречен наистина верен, след като се плаши от това, да упреква тези, с които е свързан във вярност. XIV, 8

 

Тзе-чанг, приятел на Учителя, каза:

Управителят бе три пъти назначаван на поста си, но нито веднъж не показа някаква гордост; три пъти бе свалян, но никога не показа разочарование. Всеки път съвестно предаваше своя опит на заместника си. Той безкористно представяше интересите на своя княз.

 

Тзе-чанг попита:

Би ли го нарекъл добър?

 

Не виждам в поведението му нищо, което да заслужава това звание — рече Учителят. V, 18

 

Учителят рече:

Гладки думи и важничене рядко се срещат у добрите. XVII, 17

 

Добрият не се обижда от това, че други не зачитат заслугите му; той се грижи само за това, да признае заслугите на други. I, 16

 

Тзе-чанг попита Учителя Кунг:

Какво означава доброта?

 

Учителя Кунг рече:

Който осъществи на дело под небето Петте добродетели, той би бил добър.

 

Тзе-чанг поиска да разбере какво означавало това.

 

Учителят рече:

Учтивост, далновидност, искреност, старателност, милостивост. Който е учтив, няма да бъде презиран; който е далновиден, печели хората; който е старателен, във всичко има успех; който е милостив, може да очаква добро от хората. XVII, 6

 

Учителят рече:

Ако се появи истински крал, то още след първото поколение би преобладавала добротата. XIII, 12

 

Учителят рече:

Ако си заедно с добър човек, винаги мисли как би могъл да следваш примера му. Ако си с лош човек, то погледни в себе си. IV, 17

 

Ученикът Фан Чи попита:

Какво е мъдрост?

 

Учителят рече:

Който сериозно се грижи за това, неговите подчинени да получават, каквото им се полага и който респектира демоните и се държи на разстояние от тях — той може да бъде наречен мъдър.

 

Той каза за добротата:

Добротата се постига едва когато трудните неща се вършат правилно. Който е постигнал това, може да бъде наречен добър. VI, 20