Конфуций
Добрият път (4) (Мисли на великия китайски мъдрец)

БЛАГОРОДНИЯТ

Който не открива волята на небето, не е Благороден. Който не познава ритуалите и формите не може да стъпи на здрава основа. Който не разбира смисъла на думите, не може да разбира хората. А който не разбира хората, той не е Благороден. XX, 3

 

Благородният мисли при всяко свое намерение за добрия път, а не как би могъл да спечели, за да поддържа живота си. И за селянина има времена, когато гладува. Успехът от ученето може веднъж да бъде високо възнаграждение. Но Благородният мисли само за въздействието на добрия път. Беднотията не го засяга. XV, 31

 

Ученикът Юан Зе попита:

Какво представляват угризенията?

 

Учителят рече:

Щом една страна се управлява според добрия път, Благородният може да приема възнаграждения. Когато обаче една страна не се управлява в съответствие с добрия път, той при възнаграждения изпитва угризения на съвестта. XVI, 1

 

Учителят рече:

Когато в една страна цари добрия път, бъдете смели в думи и дела. Когато обаче той не цари, бъдете смели само в делата, но въздържани в думите! XIV, 4

 

Целта на Благородния е да бъде човек с характер. Обикновеният човек мисли за имота си. Там, където Благородният мисли за наказание, обикновеният мисли за бягство. IV, 11

 

Учителят рече:

Който властва със силата на своята личност, е като полярната звезда, която неизменно остава на мястото си в едно и също положение, докато малките звезди й отдават почит. II, 1

 

Учителят рече:

Образованият, който иска да следва добрия път, а се срамува от лоша дреха и проста храна, не заслужава човек да се съветва с него и да слуша мнението му. IV, 9

 

За едного Учителят каза:

Той може да изложи в разговор здрави виждания; но дали действително е Благороден, или просто си придава важност, не може да се каже лесно. XI, 20

 

Благородният Чи Канг-тзе попита Учителя Кунг за управата, като каза:

Нека приемем, че бих убил тези, които не следват добрия път, и бих подкрепял само онези, които го спазват. Какво би казал за това?

 

Учителят отвърна:

Ти си поставен да управляваш, а не, за да убиваш. Ако искаш доброто, народът скоро ще стане добър; същественото у Благородния е като вятъра. Същественото у обикновения човек е като тревата. Когато вее вятърът, тя няма друг избор, освен да се прегъне. XII, 19

 

Учителят рече:

Надделява ли суровата сила на природата над образоваността, резултатът е всеобща първобитност. Надделява ли образоваността, резултатът е педантичността на писаря. Само правилното съчетание на природна сила и образованост създава Благородния. VI, 16

 

Учителят рече:

Благородният не е инструмент за всекиго. II, 12

 

Канцлерът попита Тзе-кунг:

Твоят учител божествен светец ли е? Ако той е божествен, то как става така, че притежава толкова много практически умения?

 

Тзе-кунг отговори:

Небето е определило него да стане светец; но е също така правилно, че притежава много практически умения.

 

Когато Учителят чу това, рече:

Канцлерът е прав, като казва това за мен; на младини живеех в скромни условия. Затова имам много практически умения, що се отнася до ежедневния живот. Но в полза ли е на Благородния да притежава много практически умения? Не, той от нито едно не се нуждае. IX, 6

Фан Чи помоли Учителя да го учи на земеделие. Учителят рече:

По-добре би направил, ако попиташ някой опитен селянин.

 

Той помоли да бъде обучаван в градинарство. Учителят рече:

По-добре би направил, ако отидеш при някой стар градинар.

 

Когато Фаи Чи си отиде, Учителят рече:

Фан Чи не е Благороден. Ако високопоставените следят за ритуалите и формите, никой от народа няма да посмее да бъде непослушен. Ако те са верни и порядъчни, никой от народа няма да посмее да се отклони от истината. Ако един Благороден е такъв, отвсякъде хората с децата на гърба ще се тълпят около него. За какво му е да се занимава със земеделие? XIII, 4

 

Учителят рече:

Три са пътищата на истински Благородния. Аз по нито един от тях не стигнах далеч. Защото, който наистина е добър, никога не е нещастен; който наистина е мъдър, никога не е смутен; който наистина е храбър, никога не изпитва страх.

 

Тзе-кунг възкликна:

Учителю, това е твоят собствен път. XIV, 30

 

Тзе-лу попита за качествата на истински благородния. Учителят рече:

Той се възпитава във всичко, което върши, да бъде старателен.

 

Тзе-лу попита:

Не може ли да стигне по-далеч?

 

Учителят рече:

Той може да стигне дотам, че да облекчи съдбата на цял народ. Тогава дори Яо или Шун не биха могли да го корят. XIV, 45

 

Благородният трябва да се пази от три неща: На младини трябва да се пази от сладострастието, докато кръвта и жизнените му сокове се успокоят. Щом стигне разцвета на годините си, а кръвта и жизнените му сокове окончателно са се уравновесили, трябва да се пази от разпри. Щом остарее и жизнените му сокове започнат да отмаляват, трябва да се пази от скъперничество. XVI, 7

 

Благородният трябва да се бои от три неща: От волята на небето, от великите мъже и от думите на божествените мъдреци. Малкият човек не познава волята на небето, затова се надсмива на божествените мъдреци. XIV, 8

 

Тзе-кунг каза:

Сигурно има нещо, което Благородният мрази.

 

Учителят рече:

Да. И той изпитва омраза. Той мрази тези, които определят какво заслужава ненавист у другите. Той мрази тези, които живеят на ниско равнище и сквернят онези, които стоят над тях. Той мрази тези, които се възхищават от храбри дела, а пренебрегват ритуалите и формите. Той мрази тези, които са делови и предприемчиви, но са избухливи по природа. Аз мисля, че има неща, които и вие мразите.

 

Тзе-кунг каза:

Аз мразя тези, които приемат хитростта за мъдрост, неподчинението за храброст, бръщолевенията за истина. XVII, 24

 

Учителят Кунг рече:

Три грешки съществуват в общуването с Благородния: да говориш, без да си приканен

— това подсказва, че си дързък и натрапчив по природа; да не говориш, когато те приканват

— това значи потайност; да говориш, без да следиш лицето на другия — това значи да си сляп. XVI, 6

 

Благородният не трябва да седи на черга, която не е постлана порядъчно. X, 9

 

Учителят рече:

Благородният си дава толкова труд, за да разкрие що е правда, колкото обикновеният човек, за да открие кое носи печалба. IV, 16

 

Благородният строи върху това, що е право; той приема ритуалите и формите като насока, за да осъществи онова, което е право. Той знае мярата в своите намерения и е упорит в осъществяването им. Такъв е истински Благородният. XV, 17

 

Учителят рече:

Ако Благородният е ненадежден, ще загуби уважението на стоящите под него; той няма и да има повече здрава почва за собственото си възпитание. Той най-напред и най-вече трябва да се научи да се отнася лоялно към стоящите под него, да спазва обещанията си и да не се сприятелява с тези, които не са от неговия сой. Ако той намира, че е допуснал грешка, не бива да се страхува от това, че трябва да я признае и да поправи поведението си. I, 8

 

Благородният никога не яде до пресищане; в дома си не изисква удобства; в работата си е прилежен и предпазлив в изказванията си; той общува с тези, които следват добрия път, и с това отстранява недостатъците си. За такъв човек може наистина да се каже, че има усет към ученето. I, 14

 

У дома, в родния му край, неговото държание е естествено и непретенциозно, сякаш се страхува да каже нещо. Но в храма на предните, а също така и в двореца, той говори ловко, макар и да подбира много старателно думите си. X, 1

 

Когато в двореца разговаря с подчинените на министрите, той е любезен и общителен; а говори ли с министрите, той е въздържан и съблюдава етикецията. В присъствието на господаря той е предпазлив, но непринуден. X, 2

 

Когато съселяните му пият вино, той напуска тържеството, щом най-старите от селото си отидат. Извършват ли съселяните му ритуала на прогонване на злите духове, той си слага официалната одежда и застава на източните стъпала. X, 10

 

Щом почине приятел, който няма роднини, той казва: „Погребението на мъртвия е моя работа.“ Получи ли от приятел подарък, той не пада на колене, дори кола и кон да са. Позволява си това, само ако му изпратят пожертвувано месо. X, 15

 

Качи ли се на кола, той се изправя и хваща поводите. Докато кара, не се обръща, не говори бързо и не сочи с пръст. X, 17

 

Учителят рече:

Изискванията, които поставя Благородният, се отнасят за самия него. Тези, които поставя малкият човек, се отнасят за други. XV, 20

 

Благородният не се тревожи, че не заема служебен пост. Неговите мисли се занимават с това, дали той притежава качествата, които позволяват да заеме поста. Не го е грижа, ако не намира признание, но усърдно върши онова, което с право би донесло признанието. V, 14

 

Благородният се измъчва от мисълта, че му липсват способности, но не и от това, че други не искат да признаят заслугите му. XV, 18

 

Благородният насочва вниманието върху добрите черти на други, не върху недостатъците. Малкият човек прави обратното. XII, 15

 

Ученикът Зе-ма Нию попита за значението на думата Благороден.

 

Учителят рече:

Благородният не се тревожи и не се страхува.

 

Зе-ма каза:

Значи, да бъдеш Благороден, означава нито да се тревожиш, нито да се страхуваш.

 

Учителят рече:

Щом Благородният погледне в себе си, не намира петно. Защо тогава да се тревожи или да се страхува? XII, 4

 

Тзе-лу попита:

Какъв трябва да бъде човек, за да го наричат наистина образован?

 

Учителят рече:

Трябва да бъде строг и точен, същевременно обаче да проявява и снизходителност. Тогава могат да го наричат наистина образован: строг и точен към поведението на своите приятели, снизходителен — спрямо братята си. XIII, 28

 

В Чен се стопиха провизиите и тези, които следваха Учителя, се измориха толкова, че не можеха да направят нито една крачка повече. Тзе-лу отиде при Учителя и каза възмутен:

Право ли е дори и Благородни да бъдат сполетени от такава беда?

 

Учителят рече:

Благородният може да издържи на нещастието; само малкият човек губи равновесие, щом изпадне в нещастие. XV, 1

 

Благородният, който е образован и знае как в ученето си трябва да се подчинява на ограниченията чрез ритуали и форми, вероятно няма да попадне на погрешен път. XI, 25

 

Учителят рече:

Само обикновени хора чакат, докато напреднат в ритуали, форми и музика, преди да заемат пост. Благородният може да си позволи едва по-късно да се занимава с ритуали, форми и музика. Дори да одобрявам казаното, аз бих застанал на страната на тези, които първо се учат. XI, 1

 

За Благородния в света няма нито враждебност, нито привързаност, той винаги стои на страната на правото, където и да го открива. IV, 10

 

Зе-ма Нию се оплака:

Всички други имат братя, само аз нямам.

 

Тзе-хзиа каза:

Чул съм да казват: „Животът и смъртта са повеля на небето; имотът и чинът зависят от волята на небето“. Когато Благородният е работлив и не си губи времето и когато е вежлив към другите и спазва ритуалите и формите, тогава всички са негови братя. Как може истински Благородният да се оплаква, че няма братя?

 

Учителят рече:

Който е с характер, никога не остава самотен; той винаги намира приятели. IV, 25

 

Сред Благородниците няма съперничество, освен при стрелбата с лък. Но и тогава те се покланят и отстъпват място един на друг, когато отиват на стрелбището и когато след това стигнат до почерпката. Дори в състезание остават все Благородни. III, 7

 

Имот и чин желае всеки. Ако могат да бъдат придобити единствено за сметка на добрия път, човек трябва да се примири с това, че е необходимо да се лиши от тях. Бедността и ниския ранг всеки ги ненавижда! Но ако могат да бъдат избегнати единствено за сметка на добрия път, човек трябва да приеме, че е необходимо да се примири с тях. Ако Благородният някога престане да бъде добър, той вече не заслужава това звание. Никога, дори за миг, Благородният не напуска пътя на добротата. Никога не се оставя да бъде изкаран от равновесие, че да се отклони; той никога не се разколебава. IV, 5

Тзе-чанг попита какъв трябва да бъде Благородният, за да го считат за влиятелен човек.

 

Учителят рече:

Зависи какво разбираш под влиятелен.

 

Тзе-чанг отвърна:

В държавната служба да бъде благонадежден, за да спечели признание; в службата към управляващата династия да бъде също така сигурен, за да се сдобие с почит.

 

Учителят рече:

Това обяснява какво означава да си известен; но то не обяснява какво значи да си влиятелен. За да е влиятелен, човек трябва да е праволинеен и да обича правдата. Той трябва да проверява думите на хората, да следи изражението им и да разбира, че трябва да бъде внимателен към другите. Такъв човек, бил той в служба на държавата или на управляваща династия, навярно ще е влиятелен; докато този, който стане известен, ще се сдобие със звание на добър човек благодарение на външното си поведение, при което обаче заради обноските си ще бъде наречен лъжец. Който предявява претенциите си с достатъчно самочувствие, той може да бъде сигурен, че в държавата или в службата към династия ще намери признание. XII, 20

 

Учителят рече:

Благородният може да влияе върху тези, които стоят над него; малкият човек влияе само на тези, които стоят под него. XIV, 24

 

Благородният може да разглежда един въпрос от всички страни без предразсъдъци. Малкият човек е пълен с предразсъдъци и може да разглежда един въпрос само от една страна. II, 14

 

Учителят рече:

Благородният не бива да се грижи за дребни неща, а трябва да бъде натоварен с висока отговорност за велики дела. Малкият човек не бива да бъде натоварен с висока отговорност, но той трябва да се грижи за дребните неща. XV, 33

 

Учителят искаше да отиде в земите на деветте варварски племена на изток. Друг му каза:

Боя се, че ти трудно ще се примириш с отсъствието на порядъчен начин на живот.

 

Учителят рече:

Ако един истински Благороден слезе при тях, то човек няма защо да се тревожи повече за липсата на порядъчен начин на живот. IX, 13

 

Възможно е да си благороден, без обаче да си добър. Но никога не е имало добър човек, който да не е бил благороден. XIV, 7

 

Учителят рече:

Учтивост, която не се подчинява на ритуалите и формите, става досадна. Предпазливост, която не се подчинява на ритуалите и формите, се превръща в боязън, прекалената смелост — в лекомислие, непреклонността — в грубост.

 

Когато учителят Тзенг беше болен, го посети Благородният Менг Чинг-тзе. Учителят Тзенг му каза:

 

Когато една птица умира, нейната песен трогва сърцето. Когато човек е на умиране, неговите думи добиват значение. Благородният, който следва добрия път, поставя над всичко три неща: в поведението и жестовете не бива да се открива дори следа от буйност и високомерие; погледът и изразът на лицето трябва да излъчва доверие; в това, което казва, той старателно трябва да подтиска грубото и непристойното, дори и в тона на гласа си. Що се отнася до реда на култовите съдове и прочие, то за него трябва да се грижат тези, в чиито задължения влизат съответните дейности. Погребението на Благородния не бива да е негова грижа. VIII, 4

 

Учителят рече:

Благородният е горд, но не търси разпри; той се присъединява към хора, но не и към партии. XV, 21

 

Учителят рече:

Благородният има достойнство, но никога не е високомерен; простият човек е високомерен, но няма достойнство. XIII, 26

 

При първия признак на немилост срещу него Благородният става и си отива. X, 18

 

Учителят рече:

От Благородният се очаква постоянство, а не сляпо послушание. Благородният се приспособява, но не се подчинява; простолюдието се подчинява, но не умее да се приспособява. XIII, 23

 

Тзе-лу попита:

Трябва ли Благородният да възхвалява смелостта?

 

Учителят рече:

Благородният отрежда първото място на правдата. Ако Благородният е смел, а не се придържа към правдата, както подобава, том се превръща в размирник. Ако малкият човек не се придържа към правдата както подобава, той се превръща в крадец. XVII, 23

 

Учителят рече:

Благородният е спокоен и непринуден; малкия I човек е избухлив и раздразнителен. VII, 36

 

Човек лесно може да обслужи Благородния, но е трудно да го удовлетвори, защото, ако човек се опита да го удовлетвори по начин, несъвместим с добрия път, гой повече няма да иска да има нищо общо с това. Ако обаче той приеме услугите на други, ще очаква от тях само това, на което те са способни. Обикновените хора трудно се обслужват, но лесно се задоволяват. Дори човек да се опита да ги удовлетвори по начин, несъвместим с добрия път, те ще са съгласни; но когато приемат услугите на други, те ще очакват от тях да вършат всякаква работа, без оглед на техните сили. XIII, 25

 

Тзе-лу попита:

Ако князът на Вай те покани да управляваш страната вместо него, какво би направил на първо място?

 

Учителят рече:

Бих внесъл ред първо в езика.

 

Тзе-лу му каза:

Правилно ли чух? Това, за което попитах, няма нищо общо с езика. Защо ще внасяш ред в езика?

 

Учителят рече:

Колко ти е тромава мисълта! Благородният трябва по възможност да се въздържа, щом става реч за неща, от които не разбира. Ако езикът е неточен, то това, което се казва, не отговаря на онова, което се има предвид. А щом това, което се казва, не отговаря на онова, което се има предвид, то това, което е необходимо да се извърши, не може да се направи; ритуалите и формите не могат да въздействат; тежките и леките наказания ще бъдат безрезултатни и хората няма да могат да се изявяват. Затова Благородният се нуждае от език, с който човек да се изразява съвсем ясно, да говори само за това, което предстои да извърши. От това, което казва, Благородният нищо не оставя на случайността. XIII, З

 

Благородният прави добре, ако е бавен в словото, но бърз в делата. IV, 24

 

Тзе-кунг попита:

Кой е истински Благороден?

 

Учителят рече:

Този, който не проповядва това, което върши, преди да е сторил онова, което проповядва. II, 13

 

Учителят рече:

Благородният има основание да е тъжен, ако приключва дните на живота си, без да си е създал име! XV, 19

 

Учителят рече:

Да учиш и да си припомняш ученото в необходимия момент — това не е ли радост? Не е ли прекрасно, когато пристигнат приятели отдалече и не се огорчаваш, ако твоите заслуги не бъдат признати от тях. Не е ли това, в крайна сметка, което можем да очакваме от Благородния? I, 1