Конфуций
Добрият път (5) (Мисли на великия китайски мъдрец)

ДЪРЖАВАТА

Учителят рече:

Най-великият господар и владетел на нашите предци е бил Яо. Той е бил действително възвишен. Няма по-висок идеал от този на небето, а Яо е успял да действа според този образец. Силата на личността му е била безгранична. Хората не намирали подходящи думи за това. Възвишени били неговите дела, а знаците на неговата култура светели над всичко. VIII, 19

 

Учителят рече:

Възвишени са били Шун и Ю, властелините на Златната ера. Всичко под небето е било тяхно, но това не ги е засягало. VIII, 18

 

Учителят рече:

Шун е бил този, който е управлявал, без да действа. Какво е правил той? Той сядал със страхопочитателен и сериозен израз на лицето, а погледът му бил насочен към юг — това било всичко. XV, 4

 

Учителят рече:

За княза Тай По може да се каже, че е достигнал най-високото стъпало на характера. Не по-малко от три пъти гой се отказвал от престола, без хората да са имали възможност да го възхваляват за това. VIII, 1

 

Тзе-кунг попита за мъдрото държавно управление.

 

Учителят рече:

Достатъчно храна, достатъчно оръжие и доверието на народа.

 

Тзе-кунг каза:

Да приемем, че ти нямаш друг избор, освен да се откажеш от едно от трите; от какво би се отказал?

 

Учителят отговори:

От оръжието.

 

Тзе-кунг каза:

Да приемем, че ти трябва да се откажеш от едно от останалите две, от какво би се лишил?

 

Учителят отговори:

От храната, защото смъртта е съдба на всички хора, но народ, който не се доверява на господаря си, е действително загубен. II, 7

 

Учителят рече:

Когато самият господар е праведен човек, всичко ще върви добре, дори и да не издава заповеди. Но ако не е праведен, той може да издава заповеди, колкото ще; никой няма да ги изпълнява. XIII, 6

 

Учителят Кунг рече на княза:

Управлявайте народа чрез закони, поддържайте ред чрез наказания — и хората скоро ще се отвърнат от вас и ще загубят всякакво самоуважение. Управлявайте чрез силата на вашата личност, поддържайте ред чрез ритуали и форми; тогава те ще запазят своето самоуважение и сами ще дойдат при вас. II, 3

 

Тзе-кунг каза:

Ако един владетел не само осигури на обикновения народ големи предимства, но доведе и държавата до разцвет, какво би казал за него? Сигурно би го нарекъл добър.

 

Учителят рече:

Ако той не беше само добър, щеше да бъде несъмнено божествен мъдрец, даже и Яо и Шун трудно биха го упрекнали. Що се отнася до добротата — ти самият желаеш висок чин и високопоставеност; затова помогни на другите да се сдобият с това. Ти желаеш твоите собствени заслуги да бъдат признати; тогава помогни на другите да бъдат взети под внимание техните заслуги. При това напълно трябва да разчиташ на своите собствени чувства — това е пътят към добротата.

 

Княз Тинг попита, дали съществува някакъв принцип, който да обедини всичко, което би могло да доведе страната до разцвет?

 

Учителят отвърна:

Няма принцип, от който можем да очакваме това; но има принцип, който обхваща почти всичко. Той гласи: „Трудно е да си княз и не е лесно да си министър“. Господар, който действително разбира, че е трудно да си княз, почти е в състояние да доведе чрез един-единствен принцип страната си до разцвет.

 

Княз Тинг попита:

Има ли принцип, който може да провали цяла страна?

 

Учителят Кунг рече:

Няма такъв принцип, но има един, който се доближава до него. Той гласи: „Какво удовлетворение би могъл да изпитваш от това да си княз, ако човек не може да каже, каквото иска, и никой не смее да изрази друго мнение. Докато това, което той казва, е добро, дотогава, естествено, също е добре да не му се противоречи. Но ако това, което той казва, не струва, то не е ли все едно да тласнеш страната си с един-единствен принцип в упадък“. XIII, 15

 

Учителят рече:

Ако днес някой би служил на един княз във всяко едно отношение така, както го предписват ритуалите и формите, то биха го смятали за подмазвач. II, 18

 

Княз Тинг попита:

Как господарят трябва да използува своите министри и как те трябва да служат на господаря си?

 

Учителят Кунг отговори:

Господарят трябва да се ръководи при използуването на министрите си единствено според ритуалите и формите, а министрите — единствено по своята отдаденост в служба на господаря. III, 19

 

Учителят рече:

Ако подходящи хора само за сто години биха поели управлението на една страна, то действително би било възможно да се изкоренят жестокостите и убийствата. В това не може да има съмнение. XIII, 11

 

Ако наистина би било възможно да се управляват страни чрез ритуали и форми и чрез снизходителност, то няма да има какво да се добави; но ако това е абсолютно невъзможно, каква е ползата от всички ритуали и форми? IV, 13

 

Учителят рече:

Докато господарят почита ритуалите, и формите, един народ лесно се управлява. XIV, 44

 

Който действа само по целесъобразност, винаги ще предизвиква недоволство. IV, 12

 

Само ако подходящи хора са възпитавали един народ в продължение на седем години, може да се помисли върху това, да го поведеш в битка.

 

Учителят рече:

Да накараш народа да се бие, преди Ла си го възпитал, означава да го предадеш. XIII, 29

 

Учителят рече:

Да изискваш много от себе си, а малко от другите, това е пътят за един господар, за да обуздае недоволството. XV, 14

Благородният Чи Канг-тзе попита Учителя Кунг за изкуството да управляваш.

 

Учителят Кунг рече:

Да управляваш, означава да изправяш. Ако ти вървиш по правия път, кой би посмял да тръгне по криви пътеки. XII, 17

 

Фан Чи попита:

Кой е добър господар?

 

Учителят рече:

Който обича хората.

 

Той попита по-нататък:

Кой е мъдър господар?

 

Учителят рече:

Който познава хората. XII, 22

 

Учителят рече:

Страна с военна мощ от хиляда бойни коли може да бъде управлявана само ако господарят съвестно спазва дълга си, ако изпълнява своите обещания, ако е пестелив в разходите си, ако желае най-доброто за поданиците си и ако кара селяните да изпълняват ангария само в подходящо време. I, 5

 

Тзе-лу попита за доброто държавно управление.

 

Учителят рече:

Води хората, бъди пример за тях!

 

Тзе-лу попита за друг ръководен принцип.

 

Учителят рече:

Бъди неуморно прилежен! XIII, 1

 

Когато Тзе-Хзиа бе гувернант на Чуфу, той помоли за съвет относно управлението.

 

Учителят рече:

Не се опитвай да избързваш. Не се грижи за маловажни неща. Ако си прибързан, твоята личност няма да може да се изяви. Ако се оставиш да те разсеят, нищо значимо няма да свършиш. XIII, 17

 

Княз Ай попита:

Какво бих могъл да направя, за да ме подкрепи обикновеният народ?

 

Учителят отговори:

Издигни праведните и ги постави над лошите; тогава обикновените хора ще те подкрепят. II, 19

 

Когато Ян Юнг стана управител към рода Чи, той попита за доброто управление.

 

Учителят рече:

Накарай подчинените си да вършат колкото се може повече. Отминавай малките пропуски. Издигай мъжете с по-големи способности.

 

Ян Юнг попита:

По какво може да се познае един мъж с по-големи способности, за да бъде издигнат?

 

Учителят рече:

Повишавай по чин първо тези, които познаваш, а ако ти не познаваш някого, другите сигурно няма да го пропуснат. XIII, 2

 

Чи Канг-тзе попита:

Има ли средство да накараш народа да бъде верен на властта и да я уважава?

 

Учителят рече:

Бъди с достойнство и ще те уважават. Бъди скромен към родителите си, любезен към децата, и те ще ти бъдат предани. Издигай достойните и се грижи за възпитанието на неудачниците. Това е най-доброто средство да те уважават. II, 20

 

Княз Тзинг попита Учителя Кунг за властта.

 

Той отвърна:

Князът трябва да бъде княз, министърът — министър, бащата — баща и синът — син.

 

Князът възкликна:

Наистина! Защото действително, ако един княз не е княз, министърът не е министър, бащата не е баща и синът не е син, човек може да има пред себе си купа просо, без да знае, докога ще остане жив, за да я изяде. XII, 11

 

Тзе-лу каза:

Да приемем, че ти ръководиш три войски, какъв човек би си взел за помощник?

 

Учителят рече:

Мъж, който е готов да дръпне тигъра за мустаците или де скочи в река, без да се замисля дали ще остане жив, или ще загине — такъв не бих си избрал. Аз бих взел човек, който пристъпва към трудностите с необходимата предпазливост и би имал успех по-скоро с една умна стратегия. VI, 10

 

Учителят рече:

Човек може да знае тристате песни от „Ши-чинг“ наизуст, но заеме ли пост и не умее да изяви заслугите си, или като посланик в далечни страни не е в състояние да отговаря на въпроси, то за какво му са неговите знания, колкото и големи да са те? XIII, 5

 

Тзе-лу го попита:

Как трябва да се служи на княза?

 

Учителят рече:

Никога не му се противопоставяй с празни оправдания. XIV, 23

 

Учителят рече:

В служба на държавата човек трябва да следи за изпълнението на дълга си, а не да бъде алчен за заплащане. XV, 37

 

Който не заема пост в държавата, не бива да се меси в нейната политика. VIII, 14

 

Учителят рече:

Ако някой е спипал дотам, че да може сам да се владее, той с п състояние да заеме висок пост; ако сам не е успял да се възпита, как тогава ще може да се надява да ръководи други. XIII, 13

 

В държавната политика да намериш добрия път за всички поданици е толкова трудно, както да гледаш едновременно в четирите небесни посоки. XIV, 4