Конфуций
Добрият път (3) (Мисли на великия китайски мъдрец)

УЧИТЕЛЯТ

Учителят рече:

Аз предадох това, на което ме бяха учили, без да добавя нищо свое. Бях верен на дедите и ги обичах. Не вярвам, че дори нашият стар учител Понг би ме превъзхождал в това. VII, 1

 

Аз мълчаливо слушах и записвах това, което ми бе казвано. Никога не съм се изморявал в ученето, за да предам на други, каквото научих. Това са единствените ми заслуги. VII, 2

 

В селище с десет къщи сигурно бихте намерили такъв, който да е надежден като мен. Но не вярвам да откриете някой, който така да обича ученето. V, 27

 

Мисълта, че може да съм изоставил формирането на своя характер и недовършено учението си, че може да съм чут от порядъчни хора, но без да съм успял да го открия, че може да съм бил чут от лоши хора, но без да съм успял да ги поправя — това са мислите, които ме тревожат постоянно. VII, 3

 

Учителят рече:

Вероятно има хора, които могат да живеят без знания, но аз със сигурност не съм един от тях. Много да слушаш и да разкриваш що е добро, и да го последваш; много да видиш и със сърцето си да го усетиш — това е най-простият път да се сдобиеш със знания. VII, 27

 

Далеч съм от мисълта да претендирам, че съм божествен мъдрец или добър човек. Що се отнася обаче до неуморния стремеж да уча и до търпението да изучавам другите, то това са заслуги, за които не се стеснявам да имам претенции. VII, 33

 

Князът на Ше попита Тзе-лу /най-любимия ученик на Кунг/ за учителя му. Тзе-лу не отговори нищо.

 

Учителят тогава го запита:

Защо не му каза, че твоят учител е човек, който толкова усърдно търси истината, че дори забравя глада си. И при това той е толкова щастлив, че не мисли за своята горчива съдба и не забелязва, че старостта чука на вратата му? Такъв е той. VII, 18

 

Учителят рече:

Когато бях на 15 години, се хвърлих върху ученето. На 30 се сдобих с твърда позиция. На 40 вече не страдах от заблуди. На 50 познавах повелите на небето. На 60 се вслушвах внимателно в тях. На 70 вече можех да следвам повелите на своето сърце, защото каквото си пожелавах, то вече не престъпваше границата на правдата. II, 4

 

Дайте ми още малко живот, за да станат цели 50 години, прекарани в учене, и вярвам, че тогава най-после ще съм освободен ОТ Заблуди. VII, 16

 

Учителят рече:

Веднъж прекарах цял ден, без да ям, и цяла нощ, без да спя, само за да размишлявам върху определена тема. Това не доведе до никъде. По-добре е да учиш. XV, 30

 

Ученикът Тзе-чин каза на другаря си Тзе-кунг:

Щом нашият Учител отива в нова страна, той първо се осведомява за политическото й положение. Как го прави това? Хората ли пита, или пък те сами му разказват всичко?

 

Тзе-кунг отвърна:

Нашият Учител е любезен, открит, вежлив, спокоен, внимателен; така гой постига своята цел. Това е начинът, по който нашият Учител се осведомява. При всички случаи неговият начин е различен от този на другите. I, 10

 

Учителят рече:

Дори да съм заедно само с трима души, аз мога да бъда сигурен, че ще науча нещо от тях. Ще има добри качества, които ще мога да взема за пример, и лоши, от които ще науча какво е необходимо да се поправи в мен. VII, 21

 

Учителят рече:

От небето иде цялата сила, която е в мен. VII, 22

 

Мога да кажа, че в двореца съм служил съвестно на княза и неговите придворни служители, а вкъщи — на своя баща и на по-големите ми братя. Що се отнася до погребалните формалности, то не помня да съм проявил нехайство. Никога не съм бил повалян от виното. Относно тези неща моята съвест е чиста. IX, 15

 

Когато Учителят бе арестуван в Куанг, той рече:

Трябваше ли да настъпи краят на една култура, когато умря крал Вен? Ако небесата действително са искали да загине култура като неговата, никой простосмъртен по късно не би бил в състояние да се привърже към нея така, както аз го сторих. Щом небето не допуска загиването на такава култура, защо тогава аз да се плаша от хората на Куанг. IX, 5

 

Учителят рече:

Който употребява само скромна храна, вода за пиене и свита ръка за възглавница, ще намери щастието, без да го е търсил. Всяка мисъл да се сдобиеш с богатства и високо положение чрез средства, за които знам, че са нечестни, е толкова далеч от мен, както облаците в небето. VII, 15

 

Ако имаше някакво средство да се избегне бедността, без да ставам нечестен, бих го използвал, дори да заприличам на Благороден, който изведнъж се поставя в служба на обикновени неща. Тъй като обаче не е така — и занапред ще се занимавам с нещата, които ме радват. VII, 11,

 

Тези, които са точни и същевременно изпадат в заблуда, са действително малцина. IV, 23

 

Учителят раздели своето учение на четири области: литературно образование, правилно сановно ръководство, вярност към висшестоящите и съвестност. VII, 24

 

Учителят рече:

Ако трябва да избера от тристата песни на „Шичинг“ един принцип, за да обобщя цялото си учение, бих казал: Не бива да има нищо зло в мисълта ти! II, 2

 

Една ръководна нишка минава през моя път.

 

Учителят Тзенг каза:

Така е.

 

Когато Учителят излезе, учениците попитаха:

Какво ли е имал предвид?

 

Тзенг рече:

Пътят на нашия Учител е просто този: Вярност към висшестоящите и внимание към чувствата на другите. IV, 15

 

Учителят рече:

Тзе-кунг, аз мисля, че ти ме смяташ за човек, който не иска нищо друго, освен да научи и запомни по възможност повече.

 

Той отвърна:

Наистина, това си мислех.

 

Учителят рече:

Не, аз имам нишка, на която нанизвам всичко. XV, 2

 

Учителят рече:

Тзе-лу, да те науча ли що е знание? Знание означава да разбереш, че знаеш и ако нещо не знаеш, да разбереш, че не го знаеш. Това е знание. II, 15

 

С хора, които действително са се издигнали над средното равнище, можеш да говориш за възвишени неща. Но е безполезно да говориш с хора под средното равнище за неща, които надвишават тяхното разбиране. VI, 19

 

Ако някой не си задава постоянно въпроса: „Как трябва да постъпвам в този или онзи случай?“ — то аз не мога да му помогна. XV, 15

Учителят рече:

Хора, които бързо отвръщат, но не говорят открито, които нямат задръжки, но са нечестни, простодушни, но неспособни да спазват обещания — с такива хора не искам да имам нищо общо. VIII, 16

 

Да изпълниш древността с живот и така ла се сдобиеш със знания — това значи да бъдеш учител. II, 11

 

Тзе-лу попита:

Кой е съвършен човек?

 

Учителят рече;

Ако някой беше толкова мъдър като служителя Тзанг-ву-хунг, толкова освободен от ламтеж като Благородния Менг-кунг-хо, толкова смел като героя Чуанг-тзе, толкова ловък като моя ученик Ян Чию и можеше да облагороди тези качества чрез следване на ритуалите и формите и чрез музиката, то бихме могли наистина да го наречем съвършен човек. Но днес вероятно не би трябвало вече да очакваме всичко това от съвършения човек. Този, който вижда възможност за печалба, но не мисли да я преследва, този, който е готов да жертва живота си, когато князът е в опасност, този, който държи на това, което е казал преди много време, когато трябва да изпълни старо обещание — такъв човек бихме могли да определим като действително съвършен. XIV, 13

 

Учителят рече:

Аз поучавам само този, който не може да обуздае стремежа си, само този, който кипи от желание. Ако съм изяснил на някого едната страна на въпроса, а той не се сети за другите три страни, аз се отказвам да го поучавам по-нататък. VII, 8

 

Учи, сякаш преследваш някого, когото не можеш да настигнеш, и за който те е страх, че можеш да го изгубиш от погледа си. VIII, 17

 

Който учи, а не може да си изясни нещата е загубен. Който само обхваща с поглед нещата, без да вникне в тях, е в голяма опасност. II, 15

 

Учителят рече:

Като започнеш от най-бедните, дори тези, които нищо по-добро не можеха да ми предложат, освен парче сушено месо, никой досега не си е отишъл от мен, без да си вземе поука. VII, 7

 

Трябва ли да се смятам за мъдрец? В никакъв случай. Но ако дори само един обикновен селянин дойде при мен с цялата си искреност и ме попита нещо, аз винаги съм готов да обсъдя с него въпроса с всичките му за и против, до крайния резултат. IX, 7

 

В селото Ху бе трудно да си размениш дума с хората. Но едно момче помоли за разговор на четири очи. Учениците бяха на различно мнение по въпроса, дали да го пуснат преди тях. Но Учителят рече:

Фактът, че го пускам отпред, още не значи, че съм одобрил това, което е вършил и ще върши. Не бива да сме прекалено придирчиви. Щом някой се пречиства, за да дойде при нас, ние трябва да го уважим. Ние не сме отговорни за това, кое го е вършил някога или ще върши после, след като си отиде. VII, 28

 

Учителят рече:

Такъв, който би учил три години, без да мисли за материален успех, трудно ще се намери. VIII, 12

 

Някога човек се е учил, за да се усъвършенства; днес се учи, за да направи впечатление на другите. XIV, 25

 

Тзе-лу попита:

Ако чуеш за нов принцип, трябва ли веднага да търсиш възможност да го осъществиш на дело?

 

Учителят рече:

Твоят баща и по-големият ти брат са още живи. Как можеш тогава ти, щом чуеш за нов принцип, да го осъществяваш на дело?

 

Ян Чию попити:

Ако чуеш за нов принцип, трябва ли веднага да търсиш възможност да то осъществиш на дело?

 

Учителят рече:

Трябва незабавно да пристъпиш към делото.

 

Ученикът Кунг-хзи-хуа каза:

Когато Тзе-лу попита, ти рече „Твоят баща и по-големият ти брат са още живи“. А когато Ян Чию попита, ти рече „Щом чуеш за нов принцип, осъществи го на дело“. Изненадан съм и си позволявам въпроса, кое е правилното.

 

Учителят рече:

Чию е ленив, затова го подтиквах; Тзе-лу е фанатик, когато става дума за дела, затова го възпирах. XI, 21

 

Ученикът Тзе-чанг изучаваше песен. Учителят рече:

Слушай много, но замълчи, щом става въпрос за съмнителни неща, и бъди внимателен, щом говориш за останалите, тогава рядко ще изпаднеш в неприятности. Гледай много, но отминавай това, което е опасно за гледане, и бъди предпазлив, докато се водиш по всичко останало, тогава рядко ще съжаляваш за постъпките си. Който рядко си навлича неприятности заради думите си и рядко върши нещо, което впоследствие иска да поправи, сигурно винаги ще има полза от това. II, 18

 

Учителят рече:

Думите на мъдрия Фа Ю трябва да ни разтърсят, но по-важното е, че те трябва да променят нашето поведение. Думите на Хзю-ан Чу трябва да ни завладеят, но по-важното е да ги превърнеш в дела. За тези обаче, които ги признават, без да ги осъществят на дело, или тези, които биват разтърсвани, без да се променят — за тях нищо не мога да направя. IX, 23

 

По-добре би ми било, ако можех да не говоря.

 

Тзе-кунг попита:

Ако нашият Учител не говори, какво бихме предали ние, малките, от него на другите?

 

Учителят рече:

Небето също не говори и въпреки това четирите годишни времена поемат своя път. VIII, 19

 

Учителят рече:

Йен Хюи не ми бе в помощ; той прие всичко, каквото казах, без да ми възрази. XI, 3

 

Княз А й попита кой от учениците особено обича ученето. Учителят му отговори:

Йен Хюи бе такъв. Той много обичаше ученето. Никога не стоварваше лошото си настроение върху невинни хора, а и никога не си позволяваше други да страдат заради неговите недостатъци. За съжаление, небето му отреди твърде кратък живот и той почина преди своето съвършенство. Сега вече няма никой, поне не съм чувал за някого, който така да е обичал ученето като него. VI, 2

 

Учителят рече:

Мога цял ден да говоря на Йен Хюи, без той да изрази друго мнение. Би могло да го считат за глупав. Но следя ли поведението му, докато не е до мен, намирам, че той осъществява на дело всичко, на което съм го учил. Не. Хюи не е глупав. II, 9

 

Учителят попита в разговор с Ю:

Кой според тебе е по-добър, ти или Хюи?

 

Той отвърна:

Не смея да се сравня с Хюи, защото на Хюи е достатъчно да чуе една десета, за да разбере цялото. Но аз, когато чуя само една част, не разбирам повече от две части.

 

Учителят рече:

Ти не си му равен, ти и аз — ние не сме равни на него. V, 8

 

Веднъж, когато Йен Хюи и Тзе-лу бяха заедно с Учителя, той рече:

Нека всеки от вас ми каже своите желания.

 

Тзе-лу каза:

Аз искам да имам кола и коне, одежди и скъпи кожи. Бих ги разделил после с приятелите си, но не бих се сърдил, ако ми ги върнат износени.

 

Йен Хюи:

Никога не искам да се хваля с добрите си качества и да вдигам шум около помощта, която оказвам на други.

 

Тзе-лу каза:

Това, което аз бих искал да чуя, са желанията на Учителя.

 

Учителят рече:

Да проявяваш отзивчивост спрямо старите, вярност към приятелите и разбиране към младите. V, 25

 

Когато Йен Хюи почина, Учителят каза:

Небето ме напусна. XI, 8

 

Ученикът Юан Янг се протегна в прозявка, докато чакаше Учителя. Учителят рече:

Тези, които на младини не показват респект пред старите, нищо добро не постигат. А само да продължаваш да живееш, да ставаш все по-стар и по-стар, означава да бъдеш безполезно бреме. И го удари с тоягата си по пищяла. XIV, 46

 

Учителят рече:

Уважавайте младите! Как искате да знаете дали някога те няма да бъдат такива, каквито сте вие сега? Ако един мъж е стигнал четиридесетте или петдесетте и още с нищо не се е прочул, той едва ли заслужава особено внимание. IX, 22

 

От много неща се отричал Учителят: Нищо не приемал за дадено, никога не държал на правотата си, никога не бил своенравен, никога егоистичен. IX, 4

 

Учителят никога не е говорил за предзнаменования, геройства, природни сили или зли духове. VII, 20

 

В свободните си часове Учителят бил непринуден, а изразът на лицето му — жизнерадостен и свеж. VII, 4

 

Природата на Учителя бе добродушна, но решителна, строга, но без острота, вежлива, но непринудена. VII, 37

 

Веднъж, когато изгоряла конюшнята, той след завръщането си от княжеския двор попитал:

Има ли ранени?

Загубата на конете прежалил. X, 12

 

Учителят рече:

Приятели мои, знам, вие мислите, че крия нещо от вас. Но няма нищо, което да държа в тайна от вас. Аз не предприемам нищо, за което предварително да не съм се съветвал с вас, приятели мои. Ако беше иначе, аз нямаше да бъда такъв, какъвто съм. VII, 23

 

Учителят рече:

Ако става дума за сериозен стремеж, мисля, че няма защо да се страхувам от сравнението с други. Що се отнася до утвърждаването ми като Благороден в ежедневния живот, то никога не съм имал възможността да покажа на какво съм способен. VII, 32

 

Някой попита в разговор с Учителя Кунг:

Как е възможно ти да не си на държавна служба?

 

Учителят рече:

В „Шу-чинг“ се казва: „Дръж се правилно като син и брат. Така даваш своя принос за държавното управление“. Има служби, които са съвсем различни от това, което обикновено се разбира под „държавна служба“. II, 21

 

Учителят рече:

Ако някой можеше да ми даде служба, дори за една година! Много бих могъл да направя. За три години, общо взето, бих въвел ред. XIII, 10

 

Истината е, че никой не ме познава — каза Учителят.

Тзе-кунг попита:

Как така не си станал известен?

 

Учителят рече:

Аз не обвинявам небето и не упреквам хората. Но каквото те научат тук долу, се отразява там горе. Може би в крайна сметка съм известен ако не тук, то в небесата. XIV, 37

 

Не мога да се надявам, че ще срещна божествено същество, най-много да е някой Благороден. Не мога да се надявам, че ще срещна човек без недостатъци, най-много да е някой с твърди принципи. Където и да погледна, виждам едно нищо, което се прави на нещо повече; празнота, която се представя за пълнота; липса, която минава за изобилие. Дори човек с твърди принципи не можеш лесно откри. VII, 25

 

Напразно съм търсил един единствен човек, който да е в състояние да открие своите собствени недостатъци и сам да пробуди съвестта си. V, 26

 

Учителят рече:

Най-добре е ла се оттеглиш от времето си; на второ място — от страната си; после — от нечий поглед, а накрая — от нечия дума. XIV, 39

 

Веднъж, когато Учителят се разболял, Тзе-лу го помолил за позволение да извърши ритуалите на изкуплението. Учителят, попитал:

Нима има такова нещо?

 

Тзе-лу му отвърнал:

Да, в погребалните песни се казва: „Ние извършихме ритуалите на изкуплението за теб, като призовавахме небесните духове горе и земните духове долу“.

 

В отговор Учителят рекъл:

Моето изкупление отдавна е започнало. VII, 34

 

Учителят рече:

Фениксът не идва, реката не дава знак. Свършено е с мен! IX, 8