Димчо Дебелянов
На злото…

На злото в безумния бързей,

пронизван от ледна мъгла,

удавих аз свойте възтързи

и морно отпуснах весла.

 

Напред ли, назад ли се вгледам,

не виждам, не помня, не знам,

и в немощ пред смисъл неведом,

взор склопвам покрусен и ням.

 

В тревожна мечта се унасям

и виждам през горестен сплин,

че в някаква светла страна съм

на Бога най-светлия син.