Димчо Дебелянов
Като безумната закана…

…И стало беспощадно ясно

жизнь прошумела и ушла.

А. Блок

Като безумната закана

на Бог злопаметен, злорад,

крила отпуща вечер ранна

над моя скръбен виноград.

 

Пристъпят мълком сенки строги

и с тях пристъпя странно сам

часът на черните итоги —

на разкаяние и срам…

 

Де мойта свежа, росна зелен,

де грозда, в късен зной налян? —

Ах, моят труд бе труд безцелен

и блян безплоден — моят блян!

 

И де сега сърце да скрия,

де сетен плам да приютя?

— Далече тътне лиха сприя

и дебне в мрака, дебне — Тя!…