Димчо Дебелянов
Сонет

Ела и дай ми свойта радост ясна,

лъчи обилни в мрачна нощ пръсни,

ела, в нерадост аз самотен гасна,

в неволя губя свойте златни дни.

 

Аз ще открия тъмните си тайни,

през звездни нощи ще те чакам сам.

Една ще си в вселената безкрайна,

като весталка в светъл, хубав храм.

 

Разсей скръбта на тъмна орисия,

усмихната и в радост и в беда,

най-скъп венец от песни ще ти свия.

 

О, хубаво дете, дете безгрешно,

виж, вече май отлита навсегда,

а розата увяхва безутешно.