Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Congo, 1980 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Тодор Стоянов, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 50 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: Библиотеката на Александър Минковски
Издание:
КОНГО. 1996. Изд. Коала, София. Серия Крими. Превод: от англ. Тодор СТОЯНОВ [Congo / Michael CRICHTON]. Формат: 20 см. Страници: 320. Цена: 160.00 лв. ISBN: 954-530-004-3.
История
- — Корекция
- — Оправяне на грешни кавички от Мандор
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Конго (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Конго.
| Конго | |
| Congo | |
| Автор | Майкъл Крайтън |
|---|---|
| Първо издание | 1980 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | научна фантастика |
| Вид | роман |
| ISBN | ISBN 0394513924 |
Конго (на английски: Congo) е роман на американския писател Майкъл Крайтън. Книгата е публикувана 1980 г. Сюжетът се концентрира около експедиция в тропическите гори на Демократична република Конго в търсене на залежи от диаманти. Книгата е филмирана през 1995 г.
3. Завръщане
Идеята на Елиът дойде в миг като прозрение. „Бяхме в лагера и гледах как Ейми сигнализира на Кахега, разказва по-късно той. Ейми го молеше да й даде да пие вода, но Кахега не владееше еймслан, и само повдигаше безпомощно рамене. В този момент ми хрумна, лингвистичните умения на сивите горили беше едновременно и тяхното голямо преимущество и тяхната ахилесова пета.“
Елиът предложи да заловят една сива горила, да научат езика им, и да го използват, за да установят връзка с другите животни. При нормални условия това би отнело месеци усилен труд; Елиът обаче считаше, че са му достатъчни и няколко часа.
Сиймънс вече работеше върху вербализациите на сивата горила; всичко, от което се нуждаеше, бяха още допълнителни данни. Според Елиът обаче сивите горили използваха комбинация от говорим език и такъв на знаците. А езикът на знаците не беше труден за разгадаване.
В Бъркли Сиймънс беше разработил компютърна програма наречена ОЗЖ, обяснение на знаците на животните. ОЗЖ беше способна да наблюдава Ейми и да открива съдържанието на сигналите й. Тъй като програмата ОЗЖ използваше специализиран армейски софтуер, вече разсекретен, предназначен за разбиване на кодове, тя беше способна да идентифицира нови знаци и също така да ги превежда. Макар и ОЗЖ да беше предназначена да работи с Ейми на еймслан, нямаше никаква пречка да се приложи и при един съвършено нов език.
Успееха ли да установят връзка чрез спътника с Хюстън и Бъркли, биха могли да подават видеоданните, получени от заловената маймуна директно в компютрите на центъра, за да бъдат обработени с програмата ОЗЖ. А ОЗЖ предлагаше скорост на превод далеч надхвърляща капацитета на който и да било човешки наблюдател. (Военният софтуер беше създаден така, че да пробива противниковия код само за броени минути.)
Елиът и Рос бяха убедени, че номерът ще стане; Мънро обаче беше скептик. Той подхвърли няколко обезкуражителни коментари за разпитване на пленници по време на война.
— Да не мислите да изтезавате животното? — запита той.
— Ще използваме стреса породен от ситуацията, за да принудим животното да използва езика си — обясни Елиът. — Той разместваше на земята материалите за теста си: банан, канче с вода, парче сладкиш, пръчка, сочен клон, чифт каменни гребла. — Ако се наложи, ще й изкараме ангелите от страх.
— Й?
— Разбира се — произнесе Елиът, зареждайки пистолета със стрелите с Торален. — Ще използваме женско животно.