Майкъл Крайтън
Конго (22)

4. Найроби

Само на пет мили от Найроби човек може да се озове сред дивото обкръжение на източноафриканската савана. А в паметта на много найробски жители обкръжението можеше да се открие и още по-близо: газели, бъфало и жирафи скитаха наоколо, а от време на време някой случаен леопард ощастливяваше с присъствието си нечия спалня. В ония дни градът все още запазваше характера си на дива колониална станция; в дните на своя разцвет Найроби сигурно е бил много бързо разрастващ се град; „Женен ли сте или живеете в Кения?“ беше стандартният въпрос. Мъжете бяха яки и пиеха здраво, жените красиви и без много задръжки, а картината на живота предсказуема не повече от лова на лисици всяка събота в околностите на града.

Модерният Найроби обаче е почти неузнаваем в сравнение с онзи от безгрижното колониално време. Шепата оцелели викториански здания сякаш са затънали в един модерен град с население половин милион души, с улични задръствания, френски ресторанти, супермаркети, химически почиствания за един ден, стоп-светлини, небостъргачи, и замърсен въздух.

Самолетът на ТСЗР кацна на международното летище в Найроби 16 юни на разсъмване, и Мънро се свърза с носачите и помощниците на експедицията. Те възнамеряваха да излетят от Найроби само след два часа, но точно в този момент от Хюстън им позвъни Травис и им предаде, че Питърсън, един от геолозите от първата конгоанска експедиция, е успял по някакъв начин да се добере до Найроби.

Рос се възбуди неимоверно от новината.

— Къде е сега той? — запита нетърпеливо тя.

— В моргата — отвърна Травис.

Елиът примига докато се приближаваше: тялото върху масата от неръждаема стомана беше на русокос мъж неговата възраст. Ръцете на мъжа бяха строшени; кожата беше подута, с някакъв отвратителен ален цвят. Той погледна към Рос. Тя изглеждаше напълно в ред; дори не примигна или извърна настрани. Патологът настъпи един педал и микрофонът над главите им се включи.

— Бихте ли се представили, ако обичате.

— Карън Елън Рос.

— Националност и номер на паспорта.

— Американка, F1413649.

— Можете ли да идентифицирате мъжа пред вас, мис Рос?

— Да. Това е Джеймс Робърт Питърсън.

— Каква е основната ви връзка с починалия Джеймс Робърт Питърсън?

— Работех с него — изрече тя със скучен глас. сякаш разглеждаше безстрастно някаква геоложка проба. На лицето й не се изписа нищо.

Патологът се обърна към микрофона.

— Самоличността потвърдена като Джеймс Робърт Питърсън, пол мъжки, от бялата раса, националност американец. — Той се обърна към Рос. — Кога за последен път се видяхте с мистър Питърсън?

— През май тази година. Тогава тръгваше за Конго.

— През последния месец не сте го виждали?

— Не — отвърна тя. — Какво се е случило?

Патологът докосна подпухналите морави рани върху ръцете му. Връхчетата на пръстите му потънаха, оставяйки следи като от зъби върху плът.

— Дяволски странна история — произнесе патологът.

Предният ден, 15 юни, Питърсън бил докаран на борда на малък чартърен самолет, в стадий на терминален шок. Умрял няколко часа по-късно без да дойде в съзнание.

— Цяло чудо е, как е успял да го направи. Очевидно самолетът е кацнал непредвидено поради някакъв механичен проблем на летището Гарона, една доста кална писта в Заир. И в този момент този момък излиза залитайки от гората и се строполява в краката им. — Патологът посочи къде костите са били счупени и на двете ръце. Според думите му раните не били пресни; получил ги най-малко четири дни преди това, а може и повече. — Изпитвал е невъобразима болка.

— Какво би могло да причини такива рани? — запита Елиът.

Патологът никога не бе виждал нещо подобно.

— На повърхността наподобява механична травма, като счупване от сблъсък с лека кола или камион. Такива при нас се случват всеки ден; но раните от механични счупвания никога не са двустранни, както в този случай.

— Значи не е било механично счупване? — запита Карън.

— Не знам какво е било. Такъв случай досега в практиката ми няма — изрече бързо патологът. — Също така открихме следи от кръв под ноктите му и няколко сиви косъма. Сега провеждаме изследвания.

В дъното на стаята друг патолог вдигна поглед от микроскопа.

— Космите определено не са човешки. Сечението не съответства. Някаква животинска козина, близка до човека.

— Сечението ли? — запита Рос.

— Най-добрият индекс за определяне на произхода на косъма — каза патологът. — Човешкият косъм от пубиса например е с по-елипсовидно сечение, отколкото окосмеността от другите части на тялото, или това по лицето. Той е много характерен и се признава като доказателство в съда. Лабораторията има голям опит в тази област, понеже при много случаи се налага да работим с всякакви животински окосмености, и сме експерти.

Големият анализатор от неръждаема стомана започна да издава звуков сигнал.

— Кръвната проба идва — каза патологът.

На един видеоекран се появиха структури-близнаци с пастелно обагрени ивици.

— Това е структурата получена с помощта на електрофореза — обясни патологът. — С нея се проверяват серумните протеини. А това отляво е обикновена човешка кръв. Вдясно е кръвната проба взета от кръвните следи под ноктите му. Вижда се добре, че това определено не е човешка кръв.

— Не е човешка кръв? — възкликна Рос, обърната към Елиът.

— Близка е — отвърна патологът без да откъсва поглед от екрана. — Но не е човешка. Може да принадлежи на домашно или селскостопанско животно, може би прасе. Или дори на примат. Маймуните са много близо до човека в серологично отношение. След минута ще разполагаме и с компютърния анализ.

На екрана се изписа съобщението АЛФА И БЕТА СЕРУМНИТЕ ГЛОБУЛИНИ СЪВПАДАТ: КРЪВ НА ГОРИЛА.

— Ето ви отговора чия е кръвта под ноктите му. На горила.