Мариан Кийс
Бар „Последен шанс“ (72)

Глава 72

— Джо?

— Ммм?

— Станало ли е нещо между теб и Анджи? Колежката ни Анджи?

Кетрин усети как Джо застина, сякаш кръвта му се бе смразила. После седна изправено на канапето и я погледна тъжно.

— Не си длъжен да ми отговаряш — бързо излъга тя. — Не е моя работа. Но вчера сутринта Анджи ни видя да отиваме заедно на работа и ме попита дали сме гаджета. Отговорих, че не сме, но ми се стори доста разстроена. Затова… ами… чудех се дали си имал нещо общо с нея.

Джо я погледна нежно, после леко се намръщи. Отвори уста да заговори. Кетрин изпита неудържимо желание да чуе отрицателен отговор.

— Да — призна той.

Стори й се, че върху главатай е паднала гигантска тухла. Не полудявай, строго си нареди тя. Не се превръщай в Глен Клоуз от „Фатално привличане“.

— Колко дълго? — попита Кетрин със свито сърце. — Имам предвид, какво ста… Имам предвид, дълго ли бяхте гаджета? Беше ли влюбен?

— Не — изморено отговори Джо. — Нищо такова. Изкарахме само една нощ заедно.

Една нощ стига, ревниво си помисли Кетрин. Представи си красивата фигура на Анджи и й се прииска да убие Джо.

На всичкото отгоре подозираше за коя нощ точно става дума. А това още повече влошаваше нещата. В деня, когато обвини Джо в сексуален тормоз, той излезе да пийне с Анджи, а на другия ден се появи на работа със същите дрехи. Тогава сърцето й се бе свило от ужас, а сега бе още по-лошо. През последните пет месеца събираше кураж да попита Джо какво се бе случило, но не смееше, защото се страхуваше от отговора. Но след като видя колко разстроена бе Анджи, реши, че няма избор.

— Не трябваше — тъжно каза Джо. — Обикновено не правя такива неща. Но съм човек и допускам грешки.

— Сигурна съм, че Анджи Хилър не би се зарадвала да чуе как я определят като грешка — заяде се Кетрин.

— Не, нямах предвид това. Грешка бе да се увличам по нея.

— Да се увличаш? Мислех, че става дума само за една нощ.

— Така беше.

— Трябва да е била паметна нощ, за да кажеш, че си се „увлякъл“ по нея — презрително каза Кетрин.

— Не. Просто използвах грешна дума.

Кетрин сдържа дъха си и зачака Джо да й обясни как само е целунал Анджи и е спал на канапето, или пък е бил прекалено пиян, за да му стане, но той не го направи.

— Спа ли с нея? — попита накрая тя.

— Да.

— Имах предвид дали си правил секс с нея — настоя упорито тя и се уплаши да не повърне.

Той кимна.

Стомашното й съдържание се надигна нагоре.

— А после каза на всички да я наричат Жилет. Чудесно, Джо!

— Не съм им казвал — отвратено отвърна той. — Не знам кой започна да я нарича така. Вероятно Майлс. Но аз нямам нищо общо с това.

— Но очевидно си разправил на всички, че си я чукал. Прекрасно, Джо!

— Не съм споделял с никого. Анджи е разказала на Майлс.

— Видя ли я отново?

— На следващата сутрин говорихме по въпроса. Обясних й, че съжалявам за случилото се и то няма да се повтори.

— А как според теб се е почувствала Анджи? — побесня Кетрин. — Вкарваш я в леглото, чукаш я, а после й съобщаваш, че веднъж е достатъчно. Какъв джентълмен!

— Съжалявам!

— За какво? — студено попита Кетрин. — Ти си свободен човек.

— Моля те, не се дръж така!

— Как?

— Защо си толкова ядосана? Тогава още не се виждахме. Всъщност това се случи точно след като ми каза, че упражнявам сексуален тормоз над теб.

Искаше й се да изкрещи, че го знае много добре.

— Мислех, че не ти пука за мен — продължи Джо. — А и честно казано, наистина бях разстроен и…

— И какъв по-добър начин да си оправиш настроението от това да преспиш с друга жена. Типично мъжка реакция.

— Не трябваше да го правя — повтори Джо. — Съжалявам, че стана така. Знам, че не е оправдание, но бях пиян и разстроен. Допуснах грешка. Човешко е.

Кетрин стисна устни.

— Всеки има минало — нежно каза Джо. — Никой не започва нова връзка абсолютно чист.

Тя отказа да отговори, но след малко попита заядливо:

— Защо не ми каза?

— Опитах се. Но ти твърдеше, че не искаш да обсъждаме миналите си връзки. Забрави ли?

— Да, но… Имах предвид, че не искам да ти разказвам за моите. Исках да чуя за твоите.

Джо въздъхна.

— Това не е честно, Кетрин.

— Ти ми разказа за Линдзи — смени тактиката тя. — Защо не ми разказа и за Анджи?

— Опитах се! — възкликна Джо. — Но ти ми каза, че се нуждаеш от време, защото ти е трудно да се доверяваш. Уважих желанието ти. Не исках да те притискам…

— Как мислиш, че се чувствам? — прекъсна го тя. — Ходя си спокойно на работа и внезапно откривам, че Анджи Хилър ми се присмива, защото е спала с гаджето ми!

— Но тя не знаеше за нас. А и защо да ти се присмива? Ти си моето гадже, а не Анджи.

— Истинска късметлийка съм, нали? — презрително отвърна тя.

Знаеше, че се излага и рискува да разруши всичко, но не можеше да спре. Чуваше как от устата й се изливат грозни, злобни думи, но беше безсилна да ги задържи.

— Кетрин — каза нежно Джо, — ако се тревожиш, че това може да се случи отново и някога да ти изневеря, много грешиш. Не го казвам само защото си ми ядосана. Знаеш какво изпитвам към теб и…

Джо замълча. Стори му се, че чува завъртането на ключ в ключалката. След секунди Тара се втурна в стаята, придружена от още няколко души. Сърцето му се сви. Дано Тара по-скоро си намереше собствен апартамент!

Опита се да се усмихне любезно на гостите, а Тара забъбри ентусиазирано, като сочеше хората зад себе си.

— Минавахме оттук и реших, че ще е хубаво да се запознаете, защото всички сте чували един за друг. Това е Ейми от работата ми и Бенджи… — Тя се обърна към Кетрин и Джо, промълви безмълвно „моят човек“ и завъртя очи с отвращение, сякаш се канеше да повърне. — А това е… — продължи Тара.

Джо се втрещи. Веднага позна третия човек, който почти изпълваше стаята с високия си ръст, широки рамена и дълга червена коса. Онзи лигав тъп актьор от рекламата за масло. Лоркан някой си.

Лоркан очевидно също позна Джо, защото прекъсна Тара и извика високо:

— Хей, теб те познавам!

Джо въздъхна и се приготви за досадни разправии, но внезапно нещо го изпълни с неочакван ужас. Проследи погледа на Лоркан и видя, че той не говореше на него, а на Кетрин.