Мариан Кийс
Бар „Последен шанс“ (10)

Глава 10

На следващата сутрин Тара се събуди прекалено рано. Нещо не беше наред. Тежък махмурлук. Вече съм твърде стара за пиянства, помисли си тя, докато гълташе шепа болкоуспокоителни. Постепенно болката изчезна, но мрачното предчувствие за приближаваща катастрофа я последва от спалнята към банята и кухнята.

Въпреки снощния си обет да мине на диета Тара изпита вълчи глад. Махмурлукът винаги й действаше по този начин. Някои хора не можеха да погледнат храна след тежко пиянство, но тя имаше чувството, че никога в живота си не е хапвала нито залък. Стомахът й къркореше. Копнееше за въглехидрати. При мисълта за препечени филийки усети прилив на адреналин, още малко и щеше да полети.

Предпазливо затвори кухненската врата, за да не усети Томас с какво се е захванала, и пъхна две филийки в тостера. Побесняла от нетърпение, се втренчи в него, сякаш искаше да му внуши да побърза. Ако веднага не сложеше нещо в устата си, щеше да си изгризе ръката. Но в шкафовете имаше само спагети, консервирани домати и котешка храна. Томас отдавна бе прочистил кухнята от бисквити и чипс, опитвайки се да премахне съблазните от погледа на Тара.

Най-после филийките изскочиха и тя с треперещи ръце намаза едната със сирене, а другата — с конфитюр. Докато ги тъпчеше в устата си, пъхна още две в тостера. После още две. Оргия с прекрасни препечени филийки и тя се почувства в рая. Филийки с фъстъчено масло, със сирене, с конфитюр.

Цялата в трохи, тя поглъщаше филийките, облегната на кухненската врата и наострила уши, за да не пропусне ставането на Томас.

На кухненския прозорец се появи някой и Тара подскочи стреснато. После осъзна, че проклетата Берил бе вперила презрително зелените си очи в нея. Тарай показа среден пръст и се върна към препечените филийки, но когато протегна ръка да сложи следващите в тостера, откри, че хлябът е свършил. О, Господи! Беше изплюскала целия пакет! Томас щеше да забележи и да се почуди какво е станало. Обзе я моментна паника, но Тара бързо я прогони. Проблемът не беше нерешим, нали? Просто трябваше да излезе и да купи хляб, преструвайки се, че отива за вестници. Ако пакистанската бакалия на ъгъла не беше отворена, макар бедните хорица да се трудеха неуморно, за да си изкарат хляба, щеше да се завлече до денонощния магазин. Облече се тихо, за да не събуди Томас, и излезе в мъгливата влажна утрин под подозрителния поглед на Берил. Нямаше да се учуди, ако проклетата котка я издадеше.

Бакалията не работеше, затова отиде до денонощния и купи хляб и вестници. Внезапно осъзна, че си купува и три понички — една шоколадова и две с карамел, които изяде по нреме на бавната си разходка към къщи. Изхвърли опаковките им в кофата за боклук на съседите. Изтръска трохите от дрехите си, прокара език по зъбите си, за да премахне издайническите следи, и събра сили да влезе в апартамента.

Томас още не беше станал, което означаваше, че може да продължи да яде колкото си иска. Но лудостта й бе преминала. Плюскам свирепо само заради махмурлука, утеши се Тара и запали цигара. Ще започна истинска диета от утре, а и днес ще се постарая да не ям повече. Седна до кухненската каса и се опита да прочете вестника. Беше ужасно да се събудиш толкова рано в студена и влажна неделна сутрин през октомври. Би могла да си легне отново с вестника в ръка, но се страхуваше да не събуди Томас. И тогава внезапно осъзна защо настроението й беше толкова лошо. Виновни бяха снощните приказки на Томас.

В същия миг стомахът й се сви, но този път не от глад, а от притеснение. С решителност, породена от ужасния страх, тя се опита да разсъждава трезво. Какво от това, че Томас не искаше да забременее? И тя самата не го желаеше. Двамата просто бяха дрънкали безсмислени дивотии. Голяма работа!

Разговорът им нямаше нищо общо с проблемите с Аласдър. Та тя живееше с Томас! При това той й беше предложил да се нанесе при него. Можеше ли да иска още доказателства за любовта му? Е, подозираше, че очите му бяха заблестели при мисълта за спестените пари от ипотеката, а не от силна страст, но какво от това?

Беше залагала само на сигурно през последните две години. Никога не притискаше Томас, дори не споменаваше думата „брак“. Ако продължаваше в същия дух, накрая всичко щеше да се нареди. Нямаше защо да се тревожи. Томас я обичаше и този път щеше да се получи. Никой не го удря гръм два пъти.

Реши да звънне на майка си, защото искаше да поговори с някого, който я обича, но попадна на баща си.

— Майка ти я няма — съобщи той с обичайния си мрачен тон.

— Къде е отишла толкова рано сутринта?

— А ти къде мислиш, езичнице?

Тара изпита още по-голяма нужда от обич и звънна на Кетрин. Не се страхуваше, че и тя може да е отишла на църква.

— Не те събудих, нали?

— Няма проблеми — отговори Кетрин. — И без това трябва да ходя на работа.

— В неделя? Горките рекламаджии!

— Обикновено не работя в неделя, но идва краят на счетоводната година.

— Чувствам се ужасно — оплака се Тара.

— Витамин С и освежаваща разходка — посъветва я Кетрин.

— Гълтам аспирините като бонбони, но не ми помагат много. Всъщност нямах предвид махмурлука, макар че е кошмарен.

— Какво става?

— Не мога да ти обясня сега, защото ще закъснееш за работа. Исках само да те питам нещо. Никой не го удря гръм два пъти, нали?

— Знаеш, че е възможно — каза Кетрин с най-нежния си глас, тъй като разбра, че става дума за нещо важно. — Спомни си как покривът на Били Куили изгоря, а после, две години по-късно, когато включи тостера си по време на друга буря, и той самият се опече.

— Нямах предвид буквално — изхленчи Тара. — Но все пак ти благодаря.

— Съжалявам — утеши я Кетрин. — Кажи ми какво не е наред.

— Може и да няма нищо.

— Ела довечера у нас.

— Благодаря за поканата. Страхотна си!

 

Кетрин отгатна за какво става дума. Никога не бе смятала, че връзката с Томас ще продължи повече от няколко месеца, и вече от две години очакваше раздялата.

Не хареса Томас още от самото начало. Разбира се, беше доволна, че Тара има ново гадже, защото бе станала свидетел на дивата й мъка след раздялата с Аласдър. Да не споменаваме и факта, че колкото и добър приятел да си, никак не е лесно да живееш в един апартамент с истерична жена, чието сърце е било разбито.

Но инстинктът й подсказа, че Томас не е подходящ за Тара.

— Струва ми се, че Тара си е хванала ново гадже — промърмори Финтан, когато за пръв път видя как Тара и Томас се целуват страстно в кухнята на Доли, забравили, че на света има и други хора, освен тях.

— Аха — изсумтя Кетрин в потвърждение.

— Какво има?

— Не знам. Може да е заради кафявите му джинси.

— Кафявото е модерно в момента.

— Но джинсите са ужасни! А и ризата му е кафява.

— Не се настройвай против кафявото — посъветва я Финтан. — А и може да е свестен човек.

Но по-късно, когато се прибираше с Тара, Кетрин и Лив, Томас отказа да даде своя дял от сметката за таксито.

— Не — твърдо заяви той. — Ако не бях с вас, щяхте да си я платите. Тъпо е да печелите от мен. Казвам каквото виждам.

Кетрин избухна в смях. Може би Томас наистина беше готин.

— Казвам каквото виждам? Страхотно! — извика тя и продължи с насечен йоркширски акцент. — По-добре не им се давай! Където има дим, има и огън! Не получаваш нещо срещу нищо! Влюбена съм в тези северняшки изрази. Има ли още?

Внезапно осъзна, че Тара, Томас и Лив са притихнали, и в същия момент приятелката й изсъска:

— Затвори си голямата уста!

Тогава разбра, че Томас не се шегува. В напрегнатата тишина Тара плати на таксиджията. А докато Кетрин гледаше как Томас влиза в апартамента им и потегля направо към спалнята на Тара, й се струваше, че ще се пръсне от възмущение.

„Казвам каквото виждам“ бе любимият израз на Томас. А това, което виждаше, рядко му харесваше. И той винаги казваше тежката си дума.

В деня след запознанството му с Тара, когато всички се бяха проснали удобно във всекидневната, Кетрин реши, че е време да поразтребят малко, макар да знаеше, че ще има възражения.

— Трябва да сваля това бреме от гърдите си… — започна Кетрин.

— Наричаш това гърди? — грубо я прекъсна Томас.

Тара избухна в толкова силен смях, че дори Томас се сконфузи. А когато Кетрин се съвзе от шока и се опита да възрази, той отново я прекъсна.

— Вярно е, нали?

— Не това е важното — ледено му обясни Кетрин. — Признак на лошо възпитание е да…

— Но е вярно, нали? — упорито повтори той. — Нямаш цици. Това си е факт и няма да те лъжа.

— Никой не ти е искал мнението — отвърна тя.

— Не можеш да понесеш истината, а? — ухили се презрително той. — Прекалено си крехка. Казвам каквото…

— … каквото виждаш — довърши Кетрин вместо него. — Знам.

За броени дни Томас успя да обиди всички приятели на Тара. Нарече Лив „великанка“ и ужасно я разстрои. А когато го запознаха официално с Финтан, колебанието му да се ръкува с него и скоростта, с която след това си избърса ръката в джинсите, им показаха ясно, че великият Томас не одобрява хомосексуалистите.

По-късно обидите му се насочиха към Тара и останалите го намразиха още по-силно. Но Тара вече бе влюбена. Томас я бе спасил точно когато й се струваше, че ще остане стара мома за цял живот. Не можеше без присъствието му и правеше всичко възможно да се съобрази с мнението му.

Месец след първата им среща Тара спомена пред прияте лите си, че Томас се дразни от няколкото излишни килограма, които бе качила.

— Това е ужасно! — шокирано извика Лив. — Би трябвало да те обича въпреки дребните недостатъци.

— Но той ми го казва само защото държи на мен — защити го Тара. — И е прав. Качила съм няколко килограма. Но ще ги сваля.

Лив гневно стисна юмруци.

— След онова, което Аласдър ти причини, самочувствието ти се изпари. Томас е грубиян, не го слушай.

— Е, стига де — меко каза Тара. — Знам, че те засегна за височината ти. А Кетрин е обидена, понеже се подигра с гърдите й, но той просто е откровен. Не е ли освежаващо да си с човек, който ти казва истината право в очите?

Точно в този миг Кетрин реши, че ще се изнесе от апартамента и ще си купи собствен.

— Харесвам категоричните му убеждения — призна Тара. — Възхищавам се на начина, по който ги отстоява. Не мислите ли, че убедеността в собствената му правота го прави секси? А като говорим за секс, той е истински звяр в леглото, готов е денонощно… Добре ли си, Кетрин? Страхотно се изчерви.

— Добре съм — промърмори Кетрин, но щеше да закрещи, ако отново й се наложи да слуша какъв добър любовник е Томас.

— Освен това — върна се Тара към основния проблем — Томас не е виновен, че понякога наранява хората.

Забелязала скептичните им изражения, тя им разказа как майка му го изоставила на седемгодишна възраст.

— Вероятно ако нашите майки ни бяха изоставили на такава ранна възраст, и ние щяхме да казваме каквото виждаме.

Финтан и Лив се опитаха да й налеят малко разум в главата, но не постигнаха голям успех, Мекошавата Тара бе решила да обича Томас каквото и да й струва това. И дори в най-гадните моменти, а те доста зачестиха напоследък, винаги му прощаваше.

Виждаше изоставеното дете във възрастния Томас. Имаше ли нещо чудно, че след подобно предателство той понякога се държеше грубо?

А имаше и бонус. Предаността бе изключително важна за Томас. Изискваше вярност, но и я обещаваше.