Робърт Лъдлъм
Предателството „Тристан“ (7)

6

Няколко минути по-късно човекът от ФБР си тръгна. Коркоран извади от джоба си пакет „Голоаз“ и кутия кибрит, мръщейки се. Меткалф се усети, измъкна пакет „Лъки Страйк“ и го постави пред шефа си.

— „Честърфийлд“ не се намира на пазара в момента — оправда се Меткалф, — но мисля, че това е по-добро от нищо.

Корки разопакова пакета, без да продума, но лисата му усмивка подсказваше, че е доволен. Меткалф му разказа за проникването в апартамента му.

След дълга пауза Коркоран каза:

— Обезпокоително е.

— И още как.

— Може да не означава нищо, просто някой гестаповец фантазьор. Ти в края на краищата си известен пътуващ чужденец, което автоматично дава основание за подозрения. Но може да е признак за нещо по-сериозно.

— Изтичане.

Коркоран поклати леко глава.

— Или проникване. Въпреки старанието ми за пълна херметизация не се съмнявам, че пътищата все някъде се пресичат, някой казва нещо и сигурността се компрометира. За момента единственото, което можем да направим, е да увеличим бдителността. Мисля, че тази задача в Москва няма да е лесна за теб.

— Какво искаш да кажеш?

Той извади цигара от пакета, щракна кибритена клечка и я запали.

— Тази жена, балерината, тя е важна за теб, нали?

— По онова време, да. Вече не.

— А, ясно — каза Коркоран, подсмихвайки се, след което дръпна продължително от цигарата. — Сега тя е част от миналите ти романтични истории, така ли?

— Нещо такова.

— С други думи, ако я видиш отново… в ръцете на друг мъж… няма да се развълнуваш?

Той задържа дима в дробовете си дълго.

— Възлагал си ми далеч по-трудни задачи.

— Но никога толкова важна — накрая той издиша дима. — Стивън, разбираш ли тежестта на онова, което предстои да направиш?

— Ако поставим по този начин въпроса, не, предполагам, че не — отговори Меткалф. — Дори Фон Шюслер да се окаже наистина настроен срещу Хитлер и да пожелае да измени на правителството си, което е повече, отколкото можем да се надяваме, той просто ще се превърне в поредния източник на информация. Убеден съм, че имаме и други.

Коркоран поклати бавно глава. Старикът изглеждаше още по-изтощен от последния път, когато Меткалф го видя в Ню Йорк.

— Ако ударим джакпота и ти успееш да го вербуваш, Стивън, той ще бъде един от най-важните ни канали за достъп до германското Върховно командване. Той е близък с посланика на Германия в Москва граф Вернер фон Шуленбург. Произхожда от аристократично семейство и има невероятни връзки. Знаеш какво означава това — той се подсмихна иронично. — Тези господа си запушват носовете в присъствието на хора, издигнали се от низините, като военното парвеню Адолф Хитлер. Всичките се отнасят с презрение към фюрера. Но същевременно са германски патриоти. Доста заплетено.

— Ако Фон Шюслер е германски патриот, както предполагаш, едва ли ще стане предател на страната си в разгара на войната. С фюрера или без фюрера.

— Неговата преданост може да се окаже по-сложен проблем, отколкото изглежда на повърхността. Но няма да разберем, докато не опитаме. А ако ние — ти — успеем, информацията, която той може да ни доставя, е наистина удивителна.

— Информация за какво? Дори да е високопоставен дипломат във външното министерство, едва ли е посветен във военната стратегия на Хитлер и неговото близко обкръжение — възрази Меткалф. — Той не би могъл да знае плановете на нацистите за нахлуване във Великобритания.

— Правилно. Но ще е добре информиран за състоянието на отношенията между Германия и Съветския съюз. Всъщност това е нещото, на което се надяваме най-много.

Меткалф поклати неразбиращо глава.

— Те са съюзници. От миналата година Хитлер и Сталин са съюзници в тази проклета война. Какво повече можем да узнаем?

Коркоран го погледна тъжно, сякаш бе разочарован.

— Те подписаха лист хартия. Договор. Но един договор е като огледало, Стивън. Всеки вижда в него онова, което желае да види.

— Не те разбирам, Корки.

— Хитлер предлага на Сталин лист хартия за подпис, лист хартия, на който пише: ние сме приятели, интересите ни съвпадат, ще си партнираме. Но Сталин вижда върху този лист онова, което иска да види: отражение на неговите амбиции, надежди, аспирации. А това, което Сталин вижда в договора, не е непременно същото, което Хитлер вижда. Хитлер може да вижда напълно различни неща. А ние, страничните наблюдатели, останалата част на света, може да предпочетем да видим в това огледало отражението на пакт между двама злодеи, които са решили да мародерстват заедно, или игра на надлъгване. Защо огледалото отразява наопаки ляво и дясно, но не горе и долу?

— Нали знаеш, че не ме бива много по твоите загадки, Корки?

Коркоран въздъхна от раздразнение.

— Всъщност, Стивън, огледалото не размества ляво и дясно, а отразява онова, което е пред него.

Меткалф отново кимна.

— Искаш да знаеш какво руснаците мислят за германците и какво германците мислят за руснаците. Това е истината, която те интересува, нали?

Коркоран се усмихна.

— Истината е счупено огледало, раздробено на безброй парченца. Всеки вярва, че неговото парченце е цялата истина. Ако позволиш да парафразирам версията на сър Ричард Франсис Бъртьн за стиховете от „Касида“ на Хаджи Абду.

— Позволявам ти — отговори Меткалф.

Корки често рецитираше строфи от този персийски панегирик.

— Съюзът между тези двама тирани — каза той — е най-голямата мистерия на тази война. Той е от решаващо значение. Спомняш ли си Пелопонеската война, Стивън?

— Страхувам се, че се е случила малко преди да се родя, старче. Ти също трябва да си бил с къси панталонки по това време.

Коркоран се засмя.

— Атина оцелява само заради разногласията между двата й най-ужасни врага.

— Да не искаш да кажеш, че между Германия и Русия има някакви разногласия?

— Казвам, че искам да разбера дали има. Това ще е наистина ценна информация. И единствената ни надежда впрочем.

Смръщеното чело на Меткалф подсказа на неговия наставник, че не разбира съвсем думите му. Коркоран продължи:

— Докато Хитлер бе ангажиран с битка срещу Великобритания и Франция, руснаците му изпращаха желязо и гума, зърно и добитък. Руснаците хранеха войниците на Хитлер и снабдяваха армията му. Забележи, собственият народ на Сталин гладуваше, докато той продаваше на Хитлер хиляди тонове зърно! Тия двама тирани си поделяха Европа, сега планират да си поделят Британската империя и заедно да управляват света.

— Стига, Корки. Едва ли ще успеят да разделят Британската империя. Чърчил ми се струва твърдо решен да я опази.

— Той е твърдо решен, както се полага на един лидер. Но какво може да направи пред лицето на един враг, който го превъзхожда, като нацистите. Когато заявява, че няма какводруго да предложи освен кръв, сълзи, мъки и пот — вярвам му. Англия не разполага с нищо друго. Самото й оцеляване е под въпрос.

— Но ти смяташ, че Сталин наистина има доверие на Хитлер? — възрази Меткалф. — Тези двама откачени са като скорпиони в бутилка!

— Така е, но се нуждаят един от друг — каза Коркоран, издишайки цигарения дим през ноздрите си с видима наслада.

— Те много си приличат. И двамата са тоталитаристи. И на двамата не им пука за личната свобода. Съюзът между тях бе гениално хрумване. При това не за пръв път. Спомни си какво стана при предишната война, Стивън. Когато Русия усети, че ще загуби от Германия, подписа с нея отделен мирен договор в Брест-Литовск. После в следващото десетилетие тайно превъоръжаваше Германия в нарушение на Версайския договор. Благодарение на Русия сега сме изправени пред толкова ужасяващ враг.

— Нали не мислиш, че Хитлер само чака изгоден момент да нападне Русия? Винаги съм смятал, че Хитлер ненавижда славяните. Виж само какво пише в „Моята борба“…

— Знаем, че не планира атака. Разполагаме с разузнавателни сведения, откъслечни, но надеждни, от вътрешното обкръжение на Хитлер, които потвърждават това. Хитлер не е глупак. За него да започне война срещу Русия, докато воюва с останалия свят, ще е повече от лудост, смъртоносен удар върху нацистката кауза. За нас би било добре дошло. Ще споделя с теб нещо друго, което наистина ме вълнува в момента. Върху мен се оказва огромен натиск на домашния фронт от хора във военните и разузнавателните среди, които смятат, че Хитлер в действителност не е основният ни враг.

— Какво искаш да кажеш?

— Те смятат болшевиките за истинската заплаха и гледат на Хитлер като на важна защитна стена срещу тях.

— Но как, как е възможно някой да смята, че Хитлер е не що повече от кръвожаден тиранин? — попита Меткалф.

— Много хора предпочитат удобната лъжа — отговори Коркоран. Върху устните му заигра язвителна усмивка. — Научих този урок твърде рано, когато бях дете и когато леля ми умря. Казаха ми, че е отишла на по-добро място.

— Откъде разбра, че са те излъгали? — подразни Меткалф стария майстор разузнавач.

— Ако познаваше леля ми, щеше да разбереш — отвърна Коркоран.

Меткалф оцени по достойнство заядливото остроумие на старика, и то в такъв напрегнат момент.

— Добре — каза той, — какъв е планът?

— Искам да тръгнеш от Париж утре — веднага отговори Коркоран. — Направи ми услугата да си спестиш разделите със своите любовници. Никой не бива да знае къде отиваш. Чувствай се свободен да изпращаш пощенски картички, които ние ще препращаме от Канарските острови или Ибиса. Нека си мислят, че загадъчният и чаровен г-н Ейхен е бил извикан спешно по неотложна работа.

Меткалф кимна. Той, разбира се, беше прав. По-добре да си спести обясненията. Утре! Това означаваше, че няма да има време да посети Флора Спинас и да вземе от нея списъка с германския персонал в посолството в Москва: загуба, но не непоправима.

— Ще пътуваш със Северните железници от Гар дьо Нордо Берлин, а от там — за Варшава. Резервирано е място в първа класа на името на Николас Мендоса. Във Варшава ще се отдалечиш от централната гара и ще се върнеш след два часа и четвърт, за да се качиш на влака за Москва под името Стивън Меткалф. Ще си наемеш стая в „Метропол“.

Меткалф кимна.

— Документи?

— Тук имаш контакти. Няма време хората ми да ги изработят и да ги изпратят от САЩ.

— Нямаш проблеми.

— Ще работиш сам. Залогът е изключително висок. Никакви лудории. Има доста голяма вероятност нещо да се издъни.

— Отново те питам: ако нещо се издъни?

Коркоран си нагласи филона.

— Ако нещо се издъни, Стивън, те съветвам да се молиш.