Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Зона 51 (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Reply, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 59 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
rebu (2007)
Корекция
Mandor (2007)
Допълнителна корекция
RealEnder (2012 г.)
Допълнителна корекция
moosehead (2021)

Издание:

ИК „БАРД“, 1999

ISBN: 954-585-047-7

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на грешки от RealEnder
  3. — Дребни корекции на правописни грешки

20.

В подземната зала на Марс програмата продължаваше безукорното си изпълнение.

Едва доловима въздишка обозначи финалното изравняване на налягането между залата и вътрешността на един от ковчезите. Сребристото платно, покриващо тялото вътре, се беше стопило.

Натежалите клепачи бавно се вдигнаха. Сияещи червени очи се втренчиха в тавана отгоре. Една шестопръста ръка се пресегна и сграбчи металния ръб на ковчега, напрегна се и изтегли горната част на тялото до седнало положение. Съществото огледа залата и спря поглед на останалите ковчези. Тя беше първата. Сега от нея зависеше дали да бъде продължен процесът по събуждането на останалите. Не биваше да губи време.

 

 

В Ню Йорк неколцината постоянни наблюдатели от КИСПП въздъхнаха облекчено, когато на екрана се изписа поредното дешифрирано послание от Втория страж. Облекчението им дори прерасна отпърво в ентусиазъм, а сетне в еуфория, след като се запознаха със съдържанието на писмото:

ПОДНАСЯМЕ ИЗВИНЕНИЯ

ЗА ЕНЕРГИЙНИЯ ИЗБЛИК

ПРИЧИНИЛ

ПОВРЕДА

ВЪВ ВАШИЯ ОРБИТАЛЕН СЪД

БЕШЕ СЛУЧАЙНО

ВСИЧКИ СИСТЕМИ ВЕЧЕ

ФУНКЦИОНИРАТ НОРМАЛНО

СКОРО ОТЛИТАМЕ

КЪМ ВАШАТА ПЛАНЕТА

ЩЕ СЕ ПРИЗЕМИМ

ДО ДВЕ ЗЕМНИ ЗАВЪРТАНИЯ

МОЛЯ ПОСОЧЕТЕ МЯСТОТО

НА ВЪЗМОЖНОТО КАЦАНЕ

АСПАСИЯ

Питър Стърлинг се надигна и се обърна тържествено към останалите присъстващи.

— Господа, разполагаме само с четиридесет и осем часа, за да подготвим посрещането.

 

 

В командната зала на Куба Кели Рейнолдс преглеждаше данните от разузнаването от различни части на земното кълбо, които Куин й подаваше. Много неща щяха да се случат през следващите два дни.

Вълнението, предизвикано от сензационното съобщение, получено за първи път в КИСПП, сега вече се предаваше и на останалия свят, където водещата новина бе съвсем предстоящото приземяване на пришълците.

Като цяло вълненията и настроенията имаха позитивен характер. Историята за сражението между Аспасия и бунтовниците, която Първия страж бе предал на Питър Нейбингър, бе достигнала и най-отдалеченото място на планетата. В сърцата на обикновените хора внезапно се беше пробудила надеждата за едно по-светло бъдеще, озарено от техническия напредък, който може би щяха да им осигурят пришълците с техните научни познания. Дали пък не идеше краят на всички войни, болести, глад, замърсяване и всички останали проблеми, измъчващи човешката цивилизация?

Изолационистите се готвеха за протестни шествия, но според Кели те се надигаха срещу нещо неизбежно, тъй като нямаше по-голяма сила от общочовешките надежди за щастие.

Имаше и такива, за които тези четиридесет и осем часа бяха като последно предупреждение. Политически сили, които се опасяваха, че Аспасия ще застане открито на страната на Обединените нации, сега търсеха бърз реванш. В Близкия изток се бунтуваха в окупираните територии. Според ЦРУ Ирак се готвеше за ново нападение срещу Кувейт, няколко етнически групи в Русия настояваха с оръжие в ръка да получат автономия, в Централна и Южна Америка партизани завземаха обширни територии и провъзгласяваха нови правителства. Между съобщенията се прокрадна и едно за въоръжени набези на мюсюлмански групировки в Китай, които с помощта на диверсионни групи от Тайван създавали свои оперативни райони на действие във вътрешността на страната. На всичко отгоре два тайвански кръстосвача бяха навлезли в пристанището на Хонконг, създавайки впечатление, че се готвят да атакуват бившата колония.

Китай! Кели спря поглед на това съобщение. Какво всъщност се готвеше там? И какво имаше в онази проклета гробница? Вече нямаше никакъв начин да спре мисията и само можеше да се надява, че с пристигането си Аспасия ще завари един спокоен и побратимен свят, а приятелите й ще се завърнат невредими от там.

 

 

Търкот усети, че самолетът се накланя и долови едва забележима промяна в налягането, когато машината започна бързо да се снижава. Той разкопча колана, изправи се и се надвеси над Харкър.

— Време е да слагаме парашутите.

Докато десантчиците се подготвяха, Търкот се зае да помогне на Нейбингър. Постави му парашута, нагласи презрамките и закопча катарамите. След това нагласи и своя парашут, като този път Нейбингър му помагаше. Автоматът, който бе взел от Зандра, преметна през лявото си рамо с насочено към земята дуло, а резервния парашут постави отпред. Накрая провери дали въжетата за отваряне са на удобно място. Едва тогава повика Харкър, за да огледа как е нагласено снаряжението и дали няма пропуски. Междувременно един от десантчиците изтегли водещата лента и я прекара през карабините на останалите в самолета. Сега вече бяха готови за действие.

— Е, как се чувстваш? — обърна се Търкот към Нейбингър.

— Не ми ли личи?

— Да не си размислил? Ако искаш, можеш да останеш на борда.

— А, не, идвам с вас. Трябва да видя онова нещо с очите си. Жалко само, че нямаше по-приятен начин за пътуване.

— Ей — тупна го по рамото Търкот. — Това е най-голямото забавление, на което можеш да се наслаждаваш, без да си сваляш гащите.

— Не мога да се съглася с последното — произнесе мрачно Нейбингър.

 

 

Че Лу огледа залата, докато изчакваше очите й да се адаптират към зелената светлина от пултовете. Бяха малко по-високи от нормалния стандарт и изписани със старорунически надписи.

— Както вече казах — поясни Костанов, — когато влязохме, в стаята цареше мрак. Но на следващия ден пултовете бяха озарени в светлина.

— Опитахте ли да работите с някой от тях?

— Не още. Пък и не знаем за какво служат.

Че Лу спря пред централния пулт с масивен черен обков, обърнат към гладко шлифованата каменна стена.

— Дали това не е врата? — посочи тя.

Костанов кимна. Той също бе забелязал процепа в стената.

— Може би някое от копчетата на този пулт ще я отвори.

— Може би — повтори Костанов. — Но копчетата са много, а натиснатото току-виж предизвикало енергиен изблик като онзи, дето уби един от войниците ми.

— Да можех да се свържа с Нейбингър — промърмори Че Лу, докато плъзгаше длан по надписите.

— За съжаление връзката е прекъсната от дебелите стени. Много пъти опитвахме, но напразно!

Че Лу се сети за друга възможност.

— Ами ако ви осигуря тесен отвор, над който има чисто небе?

— Знаете ли такова място? — погледна я обнадеждено Костанов.