Майкъл Конъли
Дълга тъмна нощ (8)

8.

Балард отиде в участък „Холивуд“ три часа преди да застъпи в 23:00 нощната си смяна, с идеята да започне работа с картоните за разпит на терен. Влезе в основния корпус, изключи ровъра за нощна смяна от зарядното, взе го и тръгна през паркинга към спомагателната сграда, където беше складирала кашоните в коридора. В салона нямаше никого. Тя намери работно място в едно от складовите помещения, където все още бяха струпани бюра от времето преди последния основен ремонт на участъка. Въпреки указанията на Бош се изкушаваше да се захване направо с кашона, в който бяха картоните за разпит от времето на убийството на Дейзи Клейтън. Можеше да има късмет и от някое картонче с размер 8×12 да изплува очевиден заподозрян. Но в себе си чувстваше, че планът на Бош е правилен. За да не се изпусне нещо, трябваше да започне отначало и да се движи хронологически напред.

Първият кашон съдържаше картони с дати, започващи през януари 2006, цели три години преди смъртта на Клейтън. Тя го намести на пода до бюрото, което бе избрала да използва, и започна да вади от него купчинки с по десетина сантиметра дебелина. Поглеждаше всеки картон бегло от лицевата и обратната страна, като обръщаше внимание на мястото и часа, проверяваше дали разпитваният е мъж и четеше подробностите само ако бе нужно.

Първият кашон й отне два часа. От всички прегледани картони тя отдели три за по-специално внимание и обсъждане с Бош и само един за себе си. Процесът на работа затвърди впечатлението й, че Холивуд е крайната спирка на голям брой от чешитите и неудачниците на обществото. Картон след картон съдържаха записи на разговори с индивиди, които бяха бродили безцелно из улиците в търсене на зловещи възможности. Мнозина бяха пришълци, опитващи се да си купят секс или наркотици, и спирането им от полицаите бе опит да бъдат разубедени. Имаше и постоянни местни обитатели — хищници или жертви — на холивудските улици без никакъв план да променят някак положението си.

За тези два часа Балард научи това-онова за полицаите, провели тези разговори. Някои бяха многословни, други нямаха представа от елементарна граматика, трети използваха кодове като ШЗ (шибан задник) за описание на гражданите, с които бяха разговаряли. Някои демонстративно не желаеха да се занимават с КРТ-та и се ограничаваха с минимални данни. Но имаше и такива, които въпреки обстоятелствата успяваха да запазят чувството си за хумор и техният поглед върху тъмната страна на човечеството беше забавен за четене.

Празната страна на картона бе мястото, където се намираше основната информация, и Балард с почти антропологически интерес четеше тези минидоклади за обществото и Холивуд в частност. Картонът, който бе отделила за себе си, й бе харесал с образността на написаното:

Субектът е кълбо от сухи тръни —

ветрогон.

И ако утре вятърът го отнесе,

на никого не ще да липсва.

Полицаят, написал това, се казваше Т.‍ Фармър. Балард се улови, че търси още негови картони, за да прочете други от елегичните му описания.

Три картончета, които бе отделила за евентуални следващи действия, бяха за бели мъже, сметнати за „туристи“ от спрелите ги полицаи, които бяха решили да разберат какво ги е извело на улицата. Това означаваше, че са пришълци, дошли да търсят нещо в Холивуд, което в случая на тези тримата най-вероятно бе секс. Спирането им на улицата не бе вследствие на забелязано извършено престъпление, така че полицаите бяха внимателни в използвания речник. Но мястото, часът и духът на разговора ясно издаваха, че полицаите са заподозрели спрените мъже в лов на проститутки. Единият беше пешеходец, вторият в кола, а третият в превозно средство, описано като служебен ван. Балард смяташе да пусне имената им през компютъра в базите данни и да види дали няма други сигнали за действия, които заслужават по-задълбочен интерес.

Беше преполовила втория кашон, когато точно в полунощ ровърът й изкряка. Беше лейтенант Мънроу.

— Нямаше те на нощната проверка, Балард.

— Извинявам се. Работя върху нещо и загубих представа за времето. Има ли нещо, което трябва да знам?

— Не, всичко е спокойно. Но… твоят приятел от снощи пак е тук. Да го отпратя ли?

Балард се поколеба за момент, преди да превключи микрофона на отговор. Предполагаше, че посетителят е Бош. Нямаше никакъв смисъл да разубеждава Мънроу да го нарича „неин приятел“ и че подобен опит по-скоро ще има за нея отрицателен ефект.

Натисна бутона.

— Не съм при детективите. Задръж „приятеля“ ми там. Ще дойда да го взема.

— Прието.

— Ей, шефе… имаме ли в „Холивуд“ полицай на име Т.‍ Фармър?

Ако Фармър все още беше в участъка, вече би трябвало да е прехвърлен на дневна смяна. Тя познаваше всички „нощни птици“.

Минаха няколко секунди, преди Мънроу да отговори.

— Вече не. Той сложи КД преди да дойдеш при нас.

Край на дежурството. Балард изведнъж си спомни, че точно когато я бяха прехвърлили в „Холивуд“ преди три години, целият участък бе опечален от смъртта на един от колегите. Беше самоубийство. Сега се сети, че е бил точно Фармър.

Новината й подейства като удар в гърдите. Натисна бутона и каза:

— Прието.