Майкъл Конъли
Дълга тъмна нощ (3)

3.

Детективите от дневната смяна се занимаваха главно с трафика. През повечето дни „дневните“ идваха в бюрото преди шест сутринта, за да си тръгнат към средата на следобеда, спестявайки си по този начин задръстванията при идване и тръгване от работа. Балард разчиташе на това, когато реши, че трябва да поговори със Сизър Ривера по случая Дейзи Клейтън. Затова прекара остатъка от своята смяна, изчаквайки пристигането му, като преглеждаше електронната документация, налична във връзка с извършеното преди девет години убийство.

Дневникът за убийството — синя папка, пълна с напечатани доклади и снимки, продължаваше да бъде „библията“ на всяко разследване на убийство в полицейското управление на Лос Анджелис, но с цифровизирането на света това бе поставило началото на нова ера и за управлението. Единственото липсващо нещо можеха да бъдат само ръкописните бележки, които детективите обикновено подпъхваха в задния джоб на дневника на убийството.

Най-важното за нея бе възможността да прегледа хронологията на следствените действия, която по правило бе гръбнакът на делото — описание на всички ходове, предприети от следователите, на които бе възложен случаят.

Балард веднага разбра, че случаят е официално класифициран като „студен“ — прекратен заради липсата на прогрес — и възложен на отдел „Започнати и незавършени“ (ЗиН), който бе част от елитния „Обири и убийства“ (ОиУ), базиран извън централата на управлението, намираща се в деловия център на града. Беше работила в ОиУ и познаваше повечето детективи и служители в спомагателните екипи. В това число влизаха бившият й лейтенант, който я бе изблъскал с гръб в стената и преди три години се бе опитал да я насили в една тоалетна по време на коледното парти. Беше го отблъснала, а заради последвалата нейна жалба срещу него и вътрешното разследване на инцидента я бяха изхвърлили в нощната смяна на участък „Холивуд“. Жалбата й бе намерена за голословно твърдение поради това, че тогавашният й партньор не я бе подкрепил, макар да бе свидетел на разправията. Администрацията на отдела бе решила, че е в общ интерес Балард и лейтенант Робърт Оливас да бъдат разделени. Той бе запазил мястото си в ОиУ, а тя бе преместена — посланието до нея бе пределно ясно. Оливас се бе отървал без последствия, а тя бе прехвърлена от елитен отдел на длъжност, за която никой никога не кандидатстваше, още по-малко изявяваше доброволно желание за преназначение — такава, която бе запазена територия за особняците и неудачниците в службата.

Още по-иронично за Балард бе, че през последните месеци страната и развлекателната индустрия в Холивуд бяха удавени в скандали, свързани със сексуален тормоз и по-лоши неща. Началникът на полицията дори бе създал работна група, която да се занимава с всички обвинения, идещи от филмовата индустрия, макар повечето от тях да бяха с десетилетна давност. Естествено, въпросната работна група на непосредствено подчинение към началника се състоеше от детективи на ОиУ, а Оливас бе един от нейните супервайзъри.

Историята с Оливас бе още свежа в съзнанието на Балард, когато любопитството й относно Бош и конкретното дело, по което той работеше, я бяха насочили към цифровите канали на управлението. Формално погледнато тя не нарушаваше никакви правила чрез изтеглянето на старите доклади, но с разпускане на отдел „Убийства“ случаят бе изваден от „Холивуд“ и прехвърлен към ЗиН, който бе в състава на ОиУ и следователно под надзора на Оливас. Балард отлично знаеше, че ровенето й в архива на управлението ще остави цифрова следа, която може да бъде надушена от Оливас. Случеше ли се това, той щеше да получи възможността да прояви злопаметността си и със злорадство да отвори вътрешно разследване относно мотивите й да се занимава със случай на ОиУ.

Това не можеше да се изключи, но не беше достатъчно да я спре. Тя не се бе изплашила от Оливас, когато той я бе последвал в тоалетната на онова парти преди три години, беше го блъснала назад и той бе паднал във ваната. Не се страхуваше от него и сега.

Макар хронологията на следствените действия да бе най-важната част от прегледа на даден случай, Балард започна с бързо разглеждане на снимките. Причината бе, че искаше да види Дейзи Клейтън в живота и след смъртта й.

Снимковият пакет включваше материал от местопрестъплението, но и художествена фотография на момичето в униформа на ученичка в частно училище — бяла блузка с извезан монограм отляво на гърдите, който представляваше стилизирано съкращение — АСС. Усмихваше се на камерата, русата й коса бе средно дълга, акнето по бузите й бе умело скрито под грим, а в очите й се мержелееше вече отнесен поглед. Гърбът на снимката също бе сканиран и поясняваше — „7-и клас, Академия Св. Станислав, Модесто“.

Балард реши да изостави засега снимките от местопрестъплението и премина на хронологията, като прелисти първо на последните следствени действия.

Бързо разбра, че с изключение на полагаемите се годишни ревизии по случая следствието по същество е било зарязано през последните осем години до възлагането му — преди половин година — на детектив по неразкритите случаи на име Лусия Сото. Балард не познаваше Сото, но бе чувала за нея. Тя бе най-младият детектив от женски пол, назначаван някога в ОиУ, подобрявайки с осем месеца държания дотогава от Балард рекорд за най-млада жена, назначавана в отдела.

— Луси късметлийката — измърмори Балард.

Балард знаеше, че в момента Сото е прехвърлена в работната група „Сексуален тормоз в Холивуд“, понеже онези, които вземаха решенията в отдела — предимно бели мъже, — знаеха, че включването на колкото може повече жени в групата е благоразумен ход. Сото — тя вече имаше медиен профил и дори прозвище, заради героична постъпка, спечелила й мястото в ОиУ, — бе често използвана като лице на работната група при пресконференции и други взаимодействия с медиите.

Това я накара да поспре и да сглоби бърза хронология на случилото се. Преди половин година Сото или сама бе поискала, или й бяха възложили неразрешения случай „Дейзи Клейтън“. Малко след това бе преназначена от ЗиН в групата за разследване на сексуален тормоз. И тогава в участък „Холивуд“ бе дошъл Бош да разпитва по случая и да се опита да хвърли поглед върху документацията на детектив, занимаващ се с престъпления от сексуален характер.

Тук имаше някаква връзка, която все още й убягваше. Тя бързо я откри и започна да разбира по-добре нещата, след като направи ново търсене в базата данни на отдела и извика всички случаи, в които Бош бе упоменат като водещ следовател. Съсредоточи се върху последния, с който той се бе занимавал, преди да напусне ЛАПУ: убийство с няколко жертви, включващо палеж, по време на който бяха загинали няколко души, сред тях и деца, от задушаване с дим. В няколко от докладите във връзка със случая Лусия Сото бе упомената като партньор на Бош.

Сега вече имаше връзката — Сото бе поела случая „Клейтън“ и после някак бе привлякла в него бившия си партньор Бош, макар той вече да не е бил в състава на управлението. Но Балард нямаше причината, в смисъл че не разполагаше с обяснение защо Сото ще търси помощ в разследването извън управлението, особено след преназначаването й от ЗиН в работната група.

Неспособна да отговори на този въпрос за момента, Балард се върна към документацията по случая и започна преглед от самото му начало. Дейзи Клейтън бе смятана за хронична бегълка от дома си и често бе напускала не само семейното огнище, но и временните групови домове и приюти, в които бе настанявана от Центъра на социалните услуги за семейства и деца. Всеки път, когато бе бягала, се бе озовавала на улиците на Холивуд, присъединявайки се към другите бегълци, лагерите за бездомници и бърлогите в изоставени сгради. Беше злоупотребявала с алкохол и наркотици и бе предлагала тялото си на улицата.

Първият запис за полицейска намеса по отношение на Дейзи беше година и четири месеца преди смъртта й. Беше последван от няколко ареста за наркотици, скитничество и проституция. Поради възрастта й ранните й арести бяха приключвали с връщането й при самотната й майка, Елизабет, или в Отдела по семейството и децата. Но явно нищо не е било в състояние да спре цикъла на връщането й на улицата и попадането пак и пак под влиянието на Адам Сандс, 19-годишен беглец от дома си със своя история на наркотици и престъпност.

Сандс бе подробно разпитван от първоначалните следователи по случая и беше елиминиран като потенциален заподозрян след потвърждение на алибито му, което бе желязно — в часа на убийството на Дейзи Клейтън той бил в ареста на участък „Холивуд“.

Вече оневинен като заподозрян, той бе отговорил на множество въпроси за навиците и връзките на жертвата. Беше заявил, че не разполага с информация с кого тя се е срещала в нощта на убийството си. Беше разкрил, че имала навик да се навърта в района на пазарния комплекс на булевард „Холивуд“ до Уестърн Авеню, където имаше минимаркет и магазин за алкохолни напитки. Там тя търсела клиенти сред излизащите от магазините и правела секс с тях в колите им, като намирали усамотение в някоя от близките улички. Сандс признал, че често я охранявал по време на „работата“ й, но въпросната нощ бил прибран от полицията със заповед заради неявяване в съда по обвинение за пласиране на наркотици.

Така Дейзи останала сама на площада и трупът й бил открит на следващата нощ в една от любимите й улички, където практикувала занаята. Тялото било намерено разсъблечено и залято с белина. Дрехите й така и не били открити. Детективите установили, че били изтекли двайсетина часа от момента, когато била видяна за последен път край обществените тоалетни около площада, и след като в полицията било получено анонимно обаждане за забелязан труп в контейнер за боклук в уличка край „Кауенга“, полицай Дворек бил изпратен да реагира на сигнала. Губещите се часове останали необяснени, но обезобразеното от белината тяло ясно показвало, че Дейзи била закарана някъде, изнасилена и убита, а тялото й било старателно почистено от всякакви следи, които биха довели до убиеца й.

Единствената улика, над която първоначално назначените детективи си блъскали главите, била ожулване по тялото, за което те били убедени, че е оставено от убиеца — кръг с около пет сантиметра в диаметър в горната част на десния хълбок. В кръга имало „кръстословица“ с буквите A-S-P, подредени вертикално и хоризонтално, пресечени в буквата S.

Буквите били ориентирани огледално, което означавало, че са били нормално изписани на инструмента, с който са били поставени. Кръгът около „кръстословицата“ приличал на змия, захапала опашката си, но обгарянето по контура на белега правело невъзможно това предположение да бъде потвърдено със сигурност.

Били вложени много часове следствени действия в разгадаване на смисъла на „кръстословицата“, но така и не се стигнало до твърдо заключение. Случаят първоначално бил разследван от двама детективи на „Убийства“ към участък „Холивуд“, а после преназначен на участък „Олимпик“, в който били консолидирани регионалните екипи по убийствата, и така „Холивуд“ загубил прославеното си звено за разследване на убийства. Имената на тези двама следователи били Кинг и Карсуел. Балард не познаваше нито един от двамата.

Часът на смъртта бил определен след аутопсията: около десет часа след последното виждане на жертвата жива и десет часа преди откриването на трупа.

В доклада на патоанатома причината за смъртта била вписана като удушаване с ръце. Това заключение впоследствие било прецизирано с уточнението, че следите по шията на жертвата от ръцете на убиеца можело да се интерпретират като хващане отзад, евентуално по време на сексуално насилие. Тъканните поражения във влагалището и ануса били вписани като причинени преди и след смъртта. Ноктите на жертвата били изтръгнати след смъртта и този ход на убиеца се разглеждал като опит да не се остават биологични следи.

По тялото имало ожулвания и одрасквания, направени след смъртта, за които следователите смятали, че се дължали на усилието да се почисти жертвата с твърда четка и белина, следи от която били намерени в телесни кухини като устата, гърлото и ушните канали. Това бе накарало патоанатома да заключи, че по време на почистването трупът е бил потопен в белина.

Тази находка, в комбинация с часа на смъртта, бе накарала следователите да заключат, че Дейзи е била взета от улицата и заведена от убиеца в хотелска стая или друго място, където било възможно да се приготви вана с белина за последващото почистване на трупа.

— Този умее да планира — каза Балард на глас.

Основаните на белината заключения бяха накарали първите разследващи да прекарат значителна част от времето си в началната фаза в обхождане на всеки мотел и хотел в района на Холивуд, предлагащи пряк достъп до стаи от паркинга. Ученическата снимка на Дейзи била показана на служители от всички възможни смени, камериерките били разпитани дали не са подушили силна миризма на белина, а контейнерите за боклук били претърсени за празни туби от белина. Но тези усилия не довели до резултат. Мястото на убийството така и не било определено, а без местопрестъпление разследването било обречено още от самото му начало. След половин година без следи и заподозрени, случаят автоматично бе преминал в категорията „неразрешени“.

Балард стигна отново до снимките на трупа и този път ги разгледа внимателно, колкото и зловещи да бяха. Възрастта на жертвата, следите по тялото и шията й, показващи силата на нейния убиец, проснатото й голо тяло върху боклука в контейнера… всичко това събуди у нея тръпка на ужас, тъжно съпричастие към участта на това момиче и изживяното в последните мигове на живота му. Балард не беше детектив, който оставя работата си в чекмедже в края на смяната. Тя я носеше в себе си и черпеше сили от съпричастността си.

Преди да бъде назначена в нощната смяна, бе трупала опит, специализирайки в сексуално мотивираните убийства, разследвани от ОиУ. Тогавашният й партньор, Кен Частейн, беше един от най-опитните следователи, занимаващи се със сексуалните убийства. И двамата се бяха обучавали и бяха наставлявани от детектив Дейвид Ламкин, общопризнатия експерт по темата, но в един момент той бе зарязал всичко и бе заминал за тихоокеанския северозапад.

Това бе последвано от прехвърлянето й в Късното шоу, но сега, след като бе прегледала папката „Дейзи Клейтън“, тя бе разпознала зад думите и докладите сексуален хищник, останал неидентифициран цели девет години, и бе почувствала в себе си мощен импулс. Това бе същата притегателна сила, която изначално я бе привлякла към идеята да стане полицай и ловец на мъже, които нараняват жени и ги захвърлят като боклук по тъмните улички. И тя реши, че иска да участва в онова, с което се занимаваше Хари Бош, каквото и да бе то.

Разнесоха се гласове и я изтръгнаха от тези й мисли. Тя вдигна поглед от екрана над преградната стена. Видя двама детективи да събличат саката си и да ги окачат на облегалките на столовете си, в подготовка за поредния работен ден.

Единият бе Сизър Ривера.