Джъстин Кронин
Градът на огледалата (7)

Шест

Небето над Хюстън постепенно изсветля. Гриър влезе в града и при детелината, където магистрала Кейти се пресичаше с шосе 610 сред рухнали мостове и надлези, пое на север. Мина през мочурища и блата, тиня и непроходимата джунгла, заобиколи разрушените и потънали централни квартали, изкачи се на възвишението и тръгна по широк булевард покрай ръждясали автомобили, към лагуната в централната част на града.

Лодката стоеше там, където я остави преди два месеца. Завърза коня, изгреба гъмжащата от комари вода, събрала се от дъждовете, и издърпа лодката до водата. В другия край на лагуната Шеврон Маринър стоеше килнат: огромен храм от ръжда и гнило дърво, заседнал сред порутените небостъргачи в центъра на града. Натовари багажа в лодката, изтика я във водата и започна да гребе.

Във фоайето на високата офис сграда завърза плавателния съд в основата на ескалаторите и тръгна нагоре по стълбите, преметнал пълната чанта на рамо. Качването до десетия етаж сред вонящия на мухъл въздух го замая и задъха. В празния офис Гриър издърпа въжето, което бе завързал там, спусна сака на палубата на Маринър и слезе след него.

Най-напред винаги хранеше Картър.

По средата на кораба, от лявата страна имаше капак в палубата. Гриър коленичи до него и извади тубите с кръв от чантата. Завърза три за дръжките с едно от въжетата. Слънцето светеше зад гърба му и обливаше палубата със светлина. С помощта на масивен гаечен ключ той отви предпазните болтове, натисна дръжката и отвори капака.

Слънчев лъч огря помещението отдолу. Картър лежеше, свит в ембрионална поза, до стената; тялото му бе в сянка, далеч от светлината. На пода на купчина бяха струпани стари туби и въжета. Гриър спусна пълните туби. Чак когато тупнаха на пода, Картър се размърда. Щом пропълзя на четири крака към кръвта, Гриър пусна въжето, затвори капака и зави наново предпазните болтове.

Сега беше ред на Ейми.

Гриър отиде при втория капак. Номерът бе да действа бързо, но не и с безразсъдна паника. За Ейми мирисът на кръв не можеше да бъде спрян от просто нещо като пластмасата на туба; гладът й беше прекалено силен. Гриър разположи всичко на една ръка разстояние, разви болтовете и ги остави настрани. Пое дълбоко въздух, за да успокои нервите си и отвори капака.

Кръв.

Ейми скочи. Лушъс хвърли тубите в дупката, затръшна капака и пъхна първия болт на място тъкмо когато Ейми блъсна с тяло метала, който издрънча, сякаш ударен с гигантски чук. Гриър се хвърли върху капака; последва втори удар, който му изкара въздуха. Пантите започнаха да се огъват; ако не успееше да постави останалите болтове, капакът нямаше да издържи. Успя да пъхне още два в дупките им, когато Ейми удари отново; Гриър видя безпомощно как един от болтовете изхвръква и се търкулва по палубата. Протегна бързо ръка и го сграбчи с крайчеца на пръстите си.

— Ейми! — извика той. — Аз съм! Лушъс! — Пъхна болта обратно и го заби с ключа. — Кръвта е вътре! Следвай мириса й!

С три завъртания на гаечния ключ болтът бе захванат здраво и четвъртата дупка на капака се намести. Гриър постави болт в нея. От вътрешната страна на капака прозвуча един последен удар, но този път слаб, и се приключи.

Лушъс, не исках да…

— Няма нищо — отвърна той.

Съжалявам…

Гриър събра инструментите и ги пъхна в празната чанта. Под краката му, в трюма на Шеврон Маринър Ейми и Картър пиеха до насита. Винаги ставаше така; Гриър трябваше вече да е свикнал. Но сърцето му биеше неудържимо и целият се тресеше от адреналина.

— Аз съм твой приятел, Ейми — каза той. — И винаги ще бъда. Каквото и да стане, знаеш, че съм с теб.

И след тези думи Лушъс прекоси палубата на Маринър и излезе обратно през люка.