Христо Калчев
Цикълът на Месалина (4)

IV

Грета чакаше Теди. Беше три и половина през нощта. Ако знаеше, че е сам, сега би спала третия си сън, но той беше някъде с Бъстър и тази мисъл я подлудяваше вече седми час. Бъстър Китън се казваше Борис Китов и прякорът му се беше пръкнал от хлапашка игра със сричките в името. И ето, че отново се беше появил. Сърцето й биеше лудо, докато очакваше да го въведат в хола на Теди, щеше да изхвръкне, когато го видя смазан от бой, и да се пръсне от мъка, когато той й каза „Сбогом!“. Прогони я като скучен сън или досадна муха с най-делничния си глас. Грета го познаваше. Бъстър не разиграваше театър, просто тя беше мъртва… А някога…

Срещнаха се случайно. Току-що се беше развела и със сина си живееха при родителите й. Глупава майка, цял живот презирала съпруг-некадърник, изживяваща се ту като провинциална аристократка, ту като фатална любовница на няколко безформени дебелогъзи простаци, които натрапваше на мъжа си като фалшиви приятели. Баща, селянин и на вид, и по душа, шпионирал колегите си под натиска на ДС, живеещ разкъсван между любовта си към празноглавата курва, родила му две деца, и гузната си, гнусна биография, превръщаща го в мълчалив беглец от света. Когато се появи Бъстър, Грета гледаше сама едва проходилия си син, със зор свързваше двата края и ако се налагаше да се облече официално, взимаше поли, блузи и обувки на заем от съседката си. После се появи Бъстър. Сега Грета знаеше, че е празноглава като майка си и подла като баща си, но тогава имаше сияйни планове за бъдещето и Бъстър Китън беше човекът, който трябваше да го осигури. И той го правеше, макар тя да се държеше неблагодарно като „велика нация“. Негов израз, който щеше да запомни завинаги, и не единственият.

Грета искаше да бъде име в културния елит на държавата, а Бъстър и безбройните му приятели имаха задължението да й го осигурят. Реши да стане журналистка — стана. Имаше нужда от гардероб — получи го. И Бъстър рога. Спа с началника си, с някакъв преводач от немски, с един музикант, по-голям подлец и от нея, с някакъв съученик, на когото дори не помнеше името, с един осмърдян на пот рокер, чието единствено достойнство беше, че прилича на Уили Нелсън. Бъстър не задаваше въпроси. Чакаше я да порасне, без да си дава сметка, че при нея период на зрялост не е заложен в природата. И тя като майка й щеше да мине от безотговорен инфантилизъм направо в старческа дименция. Бъстър продължаваше да я обича, тя да го засипва с посредствените си, скучни и инертни любовници. Провали всичко, което той беше създал с личния си авторитет и железните си връзки по целия вертикал на обществото. И един ден… Това беше най-лошият, най-слепият ден в живота й… Грета го заведе у едно непрокопсано спортистче, дебело, потно… безсмислено, но любовник… Бъстър разбра. Каза:

— Няма добро дело ненаказано, Гретхен! Жалко! Мислех, че си звезда, ти се оказа публика… — и изчезна.

За да се появи след три години, окован в белезници от поредния й безличен любовник.

* * *

Тази нощ две жени дочакаха изгрева будни.

Вбесена от нерви, Грета правеше мекици, когато иззвъня мобифонът. Беше девет сутринта и вече повече от двайсет и пет градуса по Целзий. Температура за август, но не и за края на септември.

— Къде си, по дяволите! — извика Грета в слушалката. — Държиш ме на нокти цяла нощ.

Последва глупава или неловка пауза, както пишеше в романите, после се обади Козела:

— Грета, Теди е мъртъв!

— Не! — изкрещя, но вътрешният й глас я надвика: Слава тебе, Господи! — Кой го уби… Бъстър Китън?

— Да — сухо каза Козела. — Не мърдай от къщата! Пътувам към теб!

* * *

Когато Бъстър се прибра, Екатерина Изова зубреше наизуст Present Perfect Tense, едно от най-засуканите глаголни времена в английския език и с периферното си зрение поглеждаше стенния часовник. Беше свикнала да превръща нощите в ден, но вече изнемогваше, сразена от умората на чакането и досадата на английската граматика. Не го чу да влиза. Слушаше Крис Риа и повтаряше на глас спреженията, когато. Бъстър Китън застана между нея и светлината. Катя вдигна очи.

— Жив ли е… Теди?

— Не.

— Спи ли ти се?

— Да.

— Искаш ли да се чукаме!

— Аз — не.

— Ще ми разкажеш ли какво се случи?

— Не.

— Не ми се спи! Какво да правя, скот такъв!

— Мастурбирай! — Каза Борис Китов, прибра се в стаята си и превъртя ключа на вратата.

* * *

— Грета ли?

— Циганина — кротко Каза Бъстър.

— Стига бе, кой убива за някакъв си луд мангал… Това беше ташак, Бъстър Китън.

— Аз не разбирам от ташак, Теди.

— Лъжеш… Грета, за Бога! По дяволите, Бъстър. Вземи си любовницата… И без това не ни върви… импотентен съм с нея.

— Забрави Грета… Тодор Токев. Искаш ли да предам нещо някому. Имаш ли живи родители?

— Ти наистина се готвиш да ме свитнеш?

— След две минути си труп!

— Целият Ескадрон ще хукне по петите ти!

— Ще те настигна пред ада!

— Бъстър… Бъстър. Чакай! Да говорим като бели хора.

— Имаш ли родители, Теди…

— Имам… Ебал съм й мамата… Имам-нямам, все в гъза. Искам да живея, Бъстър…

Теди не довърши. Борис Китов изпразни стечкина си в него и го направи на „пране след тепавица“. После се обади от уличен телефон.

— Иван Милетиев… или Жаров… — запали цигара, почака Козела да го познае по гласа, после каза: — Тодор Токев лежи под моста на военната академия. Кой от двамата ще съобщи на полицията?

— Аз — каза Козела и прекъсна линията.

* * *

— Днес е петък! Чакам те от понеделник! — вбесен, син до ярост, каза Козела.

— Когато дойде, тогава е понеделник — кротко отговори Бъстър Китън.

— Защо се върна. Да съсипеш „ЖИТ“!

— Не само за това, Козел.

— Искаш ли да влезеш в холдинга? Коректно. Ти ще върнеш в „КБ ЖИТ“ седемдесетте милиона долара и ще притежаваш една трета от тях.

— Ако не вляза?

— Ще бъдеш мъртвец със седемдесет милиона зелени в контото си.

— Не е много сигурно, Козел.

— Дай да не се лъжем, Бъстър. Ти си жив, само защото си длъжник. Знаеш, мъртвият длъжник…

— Знам, Козел — Бъстър Китън повика сервитьорката, поръча „Джони Уокър“, сода и седна гъвкаво. — Не седемдесет милиона долара, седемдесет цента няма да получите от мен! Не съм тук, за да ви пълня гушите!

— Тогава защо?

— Ще стигнем и дотам. Вие с Теди ликвидирахте Вълка, нали? С двама копои пред ресторанта!

— Горе-долу — Козела сви рамене. — Аз. Теди асистираше.

— Ти беше снайперистът на Тодор Беров?

— Аз.

— Ти ликвидира Дебелия от „Пентхаус“.

— Аз.

— Как имитира инфаркта?

— Не имитирах. Предизвиках го. Приспах го и го напълних с вряла вода. Сърцето се пръсна. Почаках водата да изстине и повиках лекарите.

— Кой те отвори на този трик?

— Има го във всеки учебник по съдебна медицина.

Бъстър отпи дълга глътка, запали, намести се в стола.

— Кой уби Бесния?

— Император Валериан…

— Император… лайно — презрително изръмжа Бъстър Китън. — Отрова?

Козела кимна.

— Рицина. В пастата за зъби.

— И основахте „ЖИТ“? От „Нерон-Калигула“, „Пентхаус“ и Ескадрона?

— Основахме „ЖИТ“.

— Каква е присъдата на Екатерина Изова?

— Екстрадиране.

— И това е всичко?

— Валериан Изов, бившият Валери Савов, осъди жена си на емиграция. Причината ти е известна?

— Да — каза Бъстър Китън. — Нерон и Калигула в гроба, Катя в чужбина, обединявате „Неронбанк“ с Банка за Екологична Профилактика, събирате мутрите и убийците от Ескадрона в един отбор, превземате страната… После?

Козела се усмихна подкупващо.

— Ще мислим, като му дойде времето!

— Това време няма да дойде, Козел.

— Ще дойде, Бъстър… с твоя помощ.

— Ще ми простиш екзекуцията на Теди?

— Ебал съм му майката на Теди… Беше безчувствена гад, но хладно желязо и вършеше работа.

Бъстър допи уискито си и със знак поръча второ.

— Какво ще правиш с истинския „Пентхаус“? Япончик е в България. За главата ти!

— Ако се споразумеем, Япончик ще бъде твоя грижа, Бъстър.

— Забрави. Аз не съм Долон?

— Кой?

— Ако вместо „Съдебна медицина“ беше прочел „Илиада“, нямаше да ми задаваш идиотски въпроси!

Козела се изсмя весело.

— И все пак кой е Долон?

— Първият предател, описан в литературата. Одисей го убива с думите „Предателят е вреден и за врагове, и за свои!“.

— Щом не си Долон, може би си Одисей, Бъстър. Легионът на честта и националното спасение е шайка болшевишка измет, която иска да върне страната във времето на сталинизма.

Ред беше на Бъстър Китън да се ухили язвително.

— А вие ще я наденете чисто гола на американския демократичен хуй. Благодаря! Не сте по-добрата алтернатива.

— Грешиш, Бъстър. „ВИС-2“ е мъртво куче, „Пирана“ — лична акция на Теди. Знаеш резултатите. Заложих куркапан за Джамов, Баджо, Пашата, Маргините, Димата Руснака. Един след друг ще паднат в трапа. Тогава ще изхвърля мутрите на улицата, ще разпусна Ескадрона и в страната ще възцари някакъв мир… все някакъв, Бъстър. Ако не скършим навреме гръбнака на Легиона, ще дочакаме военен преврат. Алтернативата на всеки един от нас ще бъде куршум или емиграция. Мисли, Бъстър!

Бъстър Китън стана, имитирайки, че отива до клозета, мина покрай Козела, счупи носа му с бокс, върна се на мястото си и постави стечкина между чашата уиски и цигарите.

— Ще мисля, Козел. Квит сме! Счупен нос боли страшно — подхвърли някакъв плик пред него. — Течен аналгин.

Козела избърса носа си с покривката на масата, изпи една ампула, прибра другите в джоба си.

— Квит, викаш? — направи опит да се усмихне. — Имаш ли представа чий нос чупиш, Бъстър?

— Подробно съм запознат с биографията ти.

Мълчаха дълго, кърваво. Мълчание на въоръжени убийци.

— Добре, Бъстър. Да приемем, че сме квит. Време е да кажеш какъв е смисълът на тази среща.

— Връщате Екатерина Изова начело на холдинга. Отчитате банката пред мен, аз прехвърлям по менфрейма седем-десет милиона зелени и още триста милиона мръсни пари на негърския ганг в Охайо. Препираме парите, ликвидираме Легиона, ти получаваш Япончик, Императора — банката, аз — филиала в Америка, и настава демокрацията. Какво ще кажеш на това сияйно бъдеще?

— Ще кажа, че си смахнат мечтател. Императора няма да допусне Катя в холдинга. С неговата смърт умира и банката… Той е суперпрофи, финансова акула, и е взел мерки в случай на предателство да изпукаме от глад като кучета. Случи ли се това, Ескадронът излиза от контрол, слага маските и… тежко ни. Джакарта!

— Тогава да търсим компромисен вариант, Козел?

— Не го виждам.

— Долон в банката! Погребваме Императора с почести и се връщаме към моя план. Как си?

— Откъде ще намериш посрания си Долон, момче. Императора е по-умен от всички нас, взети заедно.

Бъстър стана, прибра стечкина, остави банкнота от петстотин лева.

— Това е моя грижа. Ще те потърся, когато съм готов — понечи да тръгне, но Пентхаус го спря с ръка.

— Не бързай, Бъстър. Грета те чака на онази маса.

В дъното на заведението, скрита зад очила и огромния фикус наистина седеше Грета…

* * *

Долон? Това можеше да бъде единствено Йосиф Карев. Беше седем вечерта, неделя, 12 октомври. В 7,30 Императора знаеше дума по дума този разговор. В осем Йосиф Карев отнесе първите удари. В 8,30 направи пълни признания. Да, той беше митичният предател на Бъстър Китън. В девет беше мъртъв.

* * *

— Какво искаш, Гретхен?

— Да поговорим…

— Май всичко сме си казали… Аз съм Бъстър Китън. Търси Фауст, Гретхен. Все някой ден ще го намериш?

— Няма да търся никого, Бъстър… Искам теб… — тихо каза тя, но мобифонът я прекъсна.

— Бъстър, Йосиф Карев е мъртъв! — извика Катя в слушалката.

— Сигурна ли си?

— Видях снимките му в „Нощен труд“. Мъртъв.

— Добре. Не мърдай оттам… Ще се обадя, когато мога.

Бъстър стана.

— Зает съм, Гретхен. Трябва да вървя. Почувствам ли, че Фауст се ражда в мен, ще ти се обадя!

Срещна недоверчивия й поглед.

— Ще те потърся, Грета. Не мога да ти кажа кога, но ако си продам душата на дявола, ще те намеря по-бързо, отколкото очакваш.

* * *

Бъстър се обади на майор Драгомир Досев.

— Демпси? Аз съм Бъстър Китън. Убиецът на Тодор Токев — Теди.

— Е, и?

— Имам предложение… и без куркапани, майоре. Знам да си пазя кожата.

— Кога и къде?

— Сега! Ти кажи къде.

— Познаваш ли ме?

— Да.

— В унгарския ресторант. След трийсет минути — каза Демпси.

Бъстър Китън прие.

* * *

Последва второ интервю с Иво Карамански.

Х. К.: Вече се познаваме добре. Можем да си говорим като стари приятели.

И. К.: Но да не забравяме, че ти си интелектуалец, ниц — голяма работа, а аз само Кръстник на мафията (смеят се дружелюбно).

Х. К.: Промени ли се нещо съществено от последната ни среща?

И. К.: Хаосът е пълен. Избиха известните лидери и сега войната е всеки срещу всеки. Няма ни цел, ни правила. Бой на негри в безлунна нощ.

Х. К.: И докога ще трае това междуцарствие?

И. К. мълчи дълго.

И. К.: До сблъсък на Ескадрона на смъртта с Легиона на честта и националното спасение.

Х. К. (искрено учуден). Легион срещу Ескадрон? Извинявай, ама не звучи сериозно.

И. К.:Вие, драскачите, не ги разбирате тия работи и пълните вестниците с глупости. Нерон и Бесния са мъртви, убийците им — Козела и Император Валериан — обединиха структурите си и се превърнаха в „ЖИТ Интернешънъл“. Удариха ножа на „Пирана“ и станаха самовластни лидери на ъндърграунда. С тях играят Алкалай и КГБ от Москва и „Братството на Йехова“ — еврейската мафия — от Ню Йорк. Тази групировка условно е Ескадронът на смъртта. Срещу тях действа бившият „Пентхаус“ в комбина с Япончик и руската мафия, известна у нас като „Нева“, а отскоро и Бъстър Китън, един от най-страшните солови артисти в света. Ако той оглави Легиона на честта и националното спасение, с Ескадрона е свършено, ако не, Козела ще извие врата на болшевиците и окончателно ще превземе страната.

Ред на Х. К. да мисли, потиснат и объркан.

Х.К.: И така до кога, господин Карамански?

И.К.:Докато се изяснят целите. Императора иска ликвидацията на гангстерските структури у нас. По принцип е възможно, само ако трафикът на дрога и оръжие излезе извън страната. Но тогава се появява въпросът — кой ще контролира бизнеса зад граница и кой ще гарантира притока на чисти пари в „КБ ЖИТ“, банката на Ескадрона.

Х. К.: Значи пълното легализиране на „ЖИТ“ е невъзможно?

И. К.: Точно така, а една полулегална структура си остава нелегална и гангстерска.

Х. К.: Императора иска да спре „българската връзка“ в трафика, така ли да ви разбирам?

И. К.: Да.

Х. К.: Значи той е следващата жертва?

И. К. (смее се). Ако се срещаме по-често, от теб ще излезе средна ръка гангстер. Започва да ти работи сметанката.

Х. К. (видимо поласкан). Козела ще превземе структурите и ще наложи еднолична власт?

И. К.: Да. (Снижава глас.) Ако Япончик и Бъстър Китън не подпрат Императора. Тогава с Козела е свършено.

Х. К.: Тоест, търси се предател?

И. К.: Точно така, брато. Умът ти е достатъчно порочен. Защо не пишеш гангстерски романи?

Х. К. (прави се, че не чува комплимента): Ти с кого играеш и какъв е залогът?

И. К. (обмисля отговора). Имаше едно лице, с чиято помощ излязох от пандиза. Той беше с „ЖИТ Интернешънъл“. Докато беше жив, от лоялност пеех в техния хор. После Бъстър Китън го свитна и аз останах на улицата. Нещо като кръгло сираче.

Х. К.: Навеждаш ме на мисълта, че ще солираш за Япончик и… как му беше името на суперхамъра?

И. К.: Борис Китов. Или Бъстър Китън за удобно.

Х. К.: Ти ли ще прочетеш заупокой на Козела?

И. К. (смее се). Рискова работа, господин поет. Бия сонди, обмислям варианти… Ще се наложи да взема страна, ако не искам да ми изпържат ташаците, но ако избера губещия кон, резултатът ще е същият.

Х. К.: Добре де, кога ще започнат бойните действия, как и по какво ще позная ти на коя страна си застанал?

И. К.: По жените.

Х. К. (убеден, че не е чул). Жени ли?

И.К.: Ябълката на раздора е Оливия, литовката, но в курвенската пиеса играят главни роли любовницата на Императора Нели, бившето гадже на Бъстър Китън Грета и сестрата на Нерон и Калигула — Катя Изова.

Х. К.: Някоя от тях ще наклони везните на войната?

И.К.: Не оглупявай, драскачо. Не, разбира се. Следи пресата. Като прочетеш, че на някоя от тях са подпалили шундата, ще разбереш кой е започнал войната.

* * *

Император Валериан преседя две денонощия пред компютъра си. Беше краят на октомври, хладно, но в „Ангор“ работеше локалното парно, Нели учеше английски по метода „Алекзандър“, Макака охраняваше резиденцията дискретно и сигурно като Уиндзор, Козела поддържаше равновесието в структурите, така че можеше да се съсредоточи и да потърси истинските причини за провала на финансовите си операции. Беше започнал три паралелни обходни фискални удара, които трябваше да донесат вальори за над сто и двайсет милиона долара в „КБ ЖИТ“. Схемите бяха изпипани перфектно, защитени и с реални парични маси, и със солидни гаранции от супербанки, но като картонени кули рухваха в последния миг преди разкешването и „ЖИТ Интернешънъл“ понасяше фантастични загуби в навечерието на неговата приватизация. Императора се принуди да поръча огромни количества хероин и да прибегне до суперрискове, за да компенсира загубите от финансовите операции, но от единайсет, осем трафиканти бяха заловени, паралелните потоци пресъхваха, все по-трудно беше да контролира лоялността на доставчици и посредници, разходите по поддръжката на холдинга бяха огромни, неоправдано разточителни, и ако не вземеше бързи мерки, много скоро щяха да се озоват пред несъстоятелност. „ЖИТ“ не беше завод, а гангстерска формация, не можеше да обяви фалит дори фалирала, а това значеше нова грабителска война… Война до пълно изпомпване на конкурентните банкови ресурси, до пълно изтребление на конкурентите за изкупуване на трите основни гейзера за пари — „Балкантурист“, „Житомел“ и „Нефтохим“.

Някой подмолно удряше балтията на „ЖИТ Интернешънъл“, но кой и как?… Второ денонощие отговорът му се изплъзваше.

Императора се вдигна уморен, взе изстиналото си кафе и излезе от кабинета.

— Нели!

— Тук съм, Вал. В зимната градина.

Завари я да подрежда разсади. Беше в кал до лактите, но сияйна и красива като розите си. Отпусна се на парапета, запали цигара все още съсредоточен и откъснат.

— Уморен ли си?

— Пуши ми главата — неопределено отговори той. — Гладен съм, пие ми се… искам да се натряскам като животно и да спя три дни.

Нели вторачи загрижен поглед в него, отиде да се измие, хвърли хирургическите ръкавици в коша за боклук и обви с ръце врата му.

— Мога ли да ти помогна, Вал. Виждаш ми се угрижен и разтревожен.

Императора поклати глава.

— Специфична банкова материя, скъпа. Трябва да се справя сам… или да потънем всички.

— Мога ли да попитам какво стана с генерал Токев?

— Убиха го — по инерция отговори той. — Вълка и Бесния все още имат действащи убийци.

— Катя ли ги насъсква?

— Сигурно… Майната й, веднъж да мине делото и ще я завра…

Нели запуши устата му с длан.

— Внимавай с Козела, Вал. Имам лоши предчувствия… Страх ме е от този тип, скъпи. Парализирам се, като го видя.

Императора се усмихна уморено.

— Козела е моят най-близък сътрудник, Нели. Делим и отговорности, и опасности като братя. Ако някой ми пази гърба, това е именно Козела.

— Докато проникне в банковите операции, Вал. Тогава ти ще бъдеш първата му жертва.

* * *

Козела, подозрителен като всяко ченге, беше минирал с микрофони всяко помещение и на „КБ ЖИТ“, и на „Ангор“, и всяка сутрин прослушваше разговорите на Императора. Обожаващ подозренията си, той беше длъжен да ги предчувства и проверява. Права е мръсната му курва!, помисли той, очакващ отговора на Императора.

Отговор не последва.

* * *

— Господа, да огледаме трезво политическата ситуация — Лозев откри събранието на Легиона. Присъстваха трийсет и шест офицери от подбрани поделения в страната, Мишел, Поета. В дъното на заседателната зала на военния клуб в Сливен беше седнал Бъстър Китън. Носеше слънчеви очила, шал през устата и беше вдигнал яката на шлифера като Хъмфри Богарт в детективските филми от трийсетте години. — СДС избра млад, умен и енергичен адвокат за свой кандидат в президентските избори. Петър Стоянов е може би първият умен ход и печеливш коз на синята коалиция. Съгласни ли сте?

Никой не изрази гласно съгласие, но и никой не се нае да противоречи. Лозев си пое дъх и продължи:

— БСП е на път да се препъне от формални съображения. Ако конституционният съд не признае Георги Пирински за български гражданин и го касира, ще трябва спешно да бъде лансирана нова фигура. Най-вероятно Александър Томов. Лупи вълка има малко шансове срещу Петър Стоянов, а и Жельо Желев е притихнал като котка в храстите и чака деня си. Вече се оформя политическата сила, която ще издигне кандидатурата му в последния момент и той ще се появи като претендент за трона на „Дондуков“ 2.Ако БСП загуби президентските избори, а по всичко изглежда, че именно така ще стане, ще трябва да се примирим със сдаването на властта. Химери. И парите, и оръжието, и кадрите са в нея. Въпреки изумително некадърното управление на Виденов и компания, електоратът все още е червен… Тогава какво следва. Парите, оръжието, офицерите и народът — с БСП, а властта — в СДС, така ли?

Сред офицерите избухна весел смях. Лозев също се усмихна, макар че беше напрегнат и не му беше до смях.

— Вярно, че е смешно, господа, по-лошо — страшно е, а ако не вземем спешни мерки, ще стане трагично. Какво предстои? БСП не признава президентските избори под някакъв претекст. Анулира ги, предизвиква парламентарна криза, разпуска Народното събрание и до свикване на ново Велико народно събрание оня малоумник Жан Виденов управлява страната едновластно. Представяте ли си какво ще стане, ако се обяви за диктатор? Ужас! Пълен провал. Тогава турското робство ще ни изглежда розов сън! А това ще стане, господа, ако ние, войската, не вземем спешни мерки за спасение на държавата от властолюбци, престъпници и корумпирани политици.

Бъстър Китън стана и излезе от залата. Беше чул анализа. Останалото му беше ясно. Началото на заговора беше поставено, но той имаше работа, неотложна работа, която можеше да извърши само и единствено в демократични политически условия. Трябваше час по-скоро да открие Севгун.

* * *

— Добро утро, госпожо.

— Добро утро, Макак. Къде е шефът ти?

— Замина в „КБ ЖИТ“, госпожо.

— Защо не си с него?

Нели запали цигара и се взря в отвратителния плъх, кой знае защо окичен с маймунски прякор, когото трябваше да понася и да вижда всеки ден.

— Имам работа тук, госпожо. Императора ще ме повика, преди да тръгне обратно.

— Добре, Макак… — Нели мислеше трескаво, макар че лицето й не издаваше нито тревога, нито напрежение. — Искаш ли да направим една услуга на Вал… Изключителна… за която му е неудобно да те помоли.

— Разбира се, госпожо. Знаете, за Императора…

— Си готов да влезеш в огъня! — Нели махна с ръка. — Не обичам баналности и празни декларации, Макак. Ако си предан войн на Императора, застреляй Екатерина Изова!

Нели се врътна рязко и напусна стаята.

Макака нямаше нужда от допълнителни увещания. Още същата вечер изпълни поръчката на господарката си, но се престара. Завари Екатерина Изова със сина на Нерон Вълка. Застреля и двамата. Бъстър откри убийството, скри труповете и замина за Краснодар.

* * *

Време беше да се срещне с Иван Фомич Севгун.