Робърт Чеймбърс
Улица „Света Богородица Полска“ (5)

V

За Хейстингс месецът мина бързо, с малко забележителни моменти. Малко, но все пак запомнящи се. Един от тях включваше болезнена среща на Капуцинския булевард, в която той се бе натъкнал на мосю Блейдън в компанията на бъбриво младо лице, чийто смях го бе смутил. Когато най-сетне бе успял да избяга от кафенето, в което мосю Блейдън го бе замъкнал, на Хейстингс му се струваше, че целият булевард се е вторачил в него. По-късно споменът за младото лице, придружавало мосю Блейдън, го накара да се изчерви пламенно; в пансиона той се върна в тъй лошо настроение, че госпожица Бинг загрижено го посъветва да вземе мерки за носталгията веднага.

Имаше и друга, не по-малко запомняща се случка. Една съботна сутрин, подтикнат от самота, той бе излязъл да се разходи и бе достигнал гарата „Сен Лазар“. Все още бе рано за закуска, но въпреки това той бе влязъл в ресторанта и бе седнал край прозореца. Там; докато го обръщаше да призове някой сервитьор, се сблъска със забързан клиент. Наместо очакваното извинение за удара по главата, Хейстингс получи потупване по рамото, придружено с възклицанието:

— Мътните да ме вземат, ти пък какво правиш тук, друже? Това се оказа Роудън, който го повлече със себе си. Макар и протестиращ, Хейстингс се бе озовал в едно от отделните помещения на ресторанта, където Клифърд, изчервен, бе скочил от масата и го бе приветствал със сепнат вид, отчасти смекчен от искрената радост на Роудън и изключителната любезност на Елиът. Последният го бе запознал с три омайни момичета, които го приветстваха тъй чаровно и се присъединиха към настояването на Роудън, така че Хейстингс веднага се бе съгласил да се присъедини към тях. Елиът накратко бе разказал предстоящия излет до Ла Рош и Хейстингс възторжено бе изял омлета си и бе отвръщал на окуражаващите усмивки на Сесилия, Колет и Жаклин. Междувременно Клифърд шепнешком бе обявявал Роудън за магаре. Клетият Роудън се бе навъсил, но тогава Елиът, усетил развитието на нещата, изтъкна, че всички ще извлекат най-доброто от ситуацията.

— А ти млъкни — каза той на Клифърд. — Това е съдба, точка по въпроса.

— По-скоро това е Роудън — промърмори Клифърд и предъвка усмивката си. В крайна сметка той не беше бавачка на Хейстингс. И тъй, седмината се качиха на влака за Хавър в девет и петнадесет и слязоха на алената гара „Ла Рош“, въоръжени със слънчобрани, въдици и една тръстикова пръчка, понесена от Хейстингс. Те се разположиха сред смокинова горичка край река Епт и Клифърд, техен водител във въпросите по спортсменството, встъпи в длъжност.

— Роудън — заяви той — раздели мухите си с Елиът и го дръж под око. Той има навика да поставя тежести. И не му позволявай да се рови за червеи.

Елиът възрази, но сред всеобщия смях бе принуден да се усмихне.

— Повдига ми се от вас — обяви той. — Да не мислите, че за първи път ловя пъстърви?

— Лично аз бих се радвал да те видя да уловиш нещо — каза Клифърд и избегна хвърлената към него кукичка. Подир това се зае да подготвя трите въдици, предназначени да носят радост и улов на Сесилия, Колет и Жаклин. Със сериозна тържественост той пригоди към всяка корда по една сачма, кукичка и пъстро перо за плувка.

— Аз изобщо няма да докосна червеите — оповести Сесилия и потръпна.

Жаклин и Колет побързаха да се присъединят към нея, затова Хейстингс любезно предложи услугите си в тази насока, а също и в откачането на уловените риби. Но Сесилия, очевидно запленена от мухите на Клифърд, реши да взема уроци от майстора и скоро изчезна нагоре по реката, следвана от него.

Елиът колебливо погледна към Колет.

— Лично аз предпочитам кротушките — решително от говори дамата. — Двамата с мосю Роудън сте свободни да ловите на воля. Нали тъй, Жаклин?

— Определено — отвърна запитаната.

Елиът се занимаваше с въдицата и макарата си.

— Сложил си макарата неправилно — отбеляза Роудън.

Тук Елиът не издържа и отново хвърли поглед към Колет.

— Струва ми се, че няма да хвърлям мухи точно сега — поде той. — Пръчката на Сесилия остана и…

— Това не е пръчка — поправи го Роудън.

— Хубаво. Въдицата — продължи Елиът и понечи да последва двете девойки, но Роудън го улови за яката.

— Стой тук! Представи си човек да слага плавка и тежест на въдица за мухи! Ела.

На мястото, където скромната малка Епт се стича към Сена, край тревистия бряг гъмжи от кротушки. Именно на този бряг седяха Колет и Жаклин, потънали в оживен разговор. Двете наблюдаваха потрепването на алените пера, а Хейстингс, положил шапка върху лицето си и полегнал върху мъха, се вслушваше в гласовете им и галантно се притичаше да откачи уловената рибка в моментите, когато плясъкът на изтеглена въдица и полузадавен възклик оповестяха улов. През клоните се процеждаха слънчеви лъчи и птичи песни. Черно-бели свраки подскачаха наоколо и разсичаха въздуха с опашки. Синьо-бели сойки се обаждаха сред дърветата; наблизо, край полята пшеница, се виеше ястреб.

В Сена чайка се спускаше над водата като перо. Въздухът бе свеж и застинал. Почти никакви листа не помръдваха. Долитаха слаби звуци от далечна ферма, пронизително кукуригане и глухо лаене. Рядко през реката минаваха съдове — ферибот, на чийто корпус бе изписано „Оса 27“, влачеше шлепове подире си, а по-късно мина платноходка, понесла се по течението към сънливия Руан.

Слабо, но освежаващо ухание на земя и влага изпълваше въздуха; оранжевите криле на пеперуди трептяха над тревата. По-дребни техни посестрими се щураха сред леса.

Хейстингс си мислеше за Валентин. В два часа следобед Елиът се появи, признавайки, че е избягал от Роудън, настани се край Колет и се приготви да задреме доволно.

— Къде са ти пъстървите? — осведоми се Колет.

— Още са живи — промърмори Елиът и бързо заспа.

Роудън се появи малко по-късно, хвърли кисел поглед към дремещия и показа три пъстърви с червени коремчета.

— Това — лениво се усмихна Хейстингс — е резултатът от мъчителния труд. Избиването на тези дребни рибки с малко пера.

Роудън не си направи труда да му отговори. Колет улови нова кротушка и събуди Елиът, който кисело подири с поглед кошниците с храна: Клифърд и Сесилия се бяха появили и настояваха да се подкрепят. Роклята на Сесилия бе подгизнала, а ръкавиците й бяха скъсани, но тя изглеждаше щастлива. Клифърд, понесъл килограмова пъстърва, прие аплодисментите на спътниците си.

— Как я улови? — попита Елиът.

Ентусиазираната Сесилия разказа битката, а после Клифърд възхвали нейните умения с мухата: за доказателство той извади от кошницата си главуш, който почти се равнявал на пъстърва.

Всички похапнаха с апетит; Хейстингс бе обявен за очарователен. Той много се зарадва на това, макар на моменти да му се струваше, че във Франция флиртът позволява неща, които в Милбрук, Кънектикът, не биха могли да се нарекат приемливи. Струваше му се, че Сесилия би могла да проявява по-голяма сдържаност към Клифърд, а Жаклин би могла да седи малко по-далеч от Роудън. И че нищо не задължава Колет да не откъсва очи от лицето на Елиът. Въпреки това той хареса излета — с изключение на моментите, когато мислите му се насочваха към Валентин: в тях Хейстингс усещаше, че се намира много далеч от нея. Ла Рош се намира поне на час и половина път от Париж. Истина беше и това, че сърцето му се ускори радостно, когато в осем вечерта той отново се озова на гарата „Сен Лазар“, обратно в града, приютил Валентин.

— Непременно трябва да дойдете с нас и следващия път! — казаха спътниците му на сбогуване.

Той обеща и гледа как те по двойки изчезват сред притъмняващия град. Толкова дълго стоя, че когато най-накрая се откъсна от унеса, лампите на обширния булевард проблясваха като луни.