Робърт Чеймбърс
Улица „Света Богородица Полска“ (1)

I

Улицата не е луксозна, но не е и занемарена. Сред посестримите си тя е единствена — улица без прилежащ й квартал. Смята се, че се намира извън очертанията на аристократичния булевард на парижката обсерватория. Монпарнаските студенти не искат и да чуят за нея, защото я смятат за прекалено натруфена. Латинският квартал, от Люксембургската градина, негова северна граница, се присмива на почтеността й и се въси на спретнато облечените студенти, които я обитават. Малцина непознати минават по нея, но понякога се случва студентите от Латинския квартал да я използват като връзка между улица „Рен“ и улица „Булие“, но като се изключи това и посещенията през празничните дни на родители и опекуни до манастира край улица „Бавен“, улица „Света Богородица Полска“ е притихнала като някой булевард от шестнадесети окръг. Най-въздигнатият й участък лежи между пресечките „Гранд-Шомиер“ и „Бавен“. Поне до това заключение бе стигнал преподобният Джоел Байръм, който крачеше по нея, предвождан от Хейстингс. За последния улицата изглеждаше прекрасна в топлото юнско време. Той бе започнал да се надява за избирането й, когато преподобният Байръм рязко потръпна при вида на кръста върху отсрещния манастир.

— Йезуити — промърмори той.

— Мисля, че нещо по-добро няма да намерим — уморено каза Хейстингс. — Сам казахте, че в Париж властва грехът. Струва ми се, че на всяка улица ще открием или йезуити, или нещо по-лошо.

След миг той повтори:

— Или нещо по-лошо, което, разбира се, аз не бих забелязал, ако не беше предупреждението ви.

Доктор Байръм присви устни и се огледа. Сериозността на околностите видимо му направи впечатление. Той се навъси към манастира, хвана Хейстингс под ръка и се насочи към желязната порта. Тя носеше номер 201-А, боядисан с бяло на син фон. Под табелката имаше бележка, отпечатана на английски:

1. За портиера звънете веднъж.

2. За слугата звънете два пъти.

3. За салона звънете три пъти.

Хейстингс докосна електрическия бутон три пъти. Появи се спретната камериерка, която ги преведе през двора и ги остави в приемната. Вратата на съседната трапезария бе оставена отворена; от масата там се надигна трътлеста жена, която побърза да ги посрещне. Хейстингс можа да зърне и млад мъж с едра глава, а също и неколцина възрастни господа — всички те закусваха. Подир това жената затвори вратата на трапезарията след себе си. Тя бе придружена от черен пудел и аромата на кафе.

— За мен е истинско удоволствие да ви приветствам! — възкликна тя. — Вие сте англичанин? Не? Американец? Разбира се. В моя пансион отсядат предимно американци. Тук всички говорят английски, или поне всички от персонала. Аз също говоря по малко. Радвам се да ви приветствам…

— Мадам… — поде доктор Байръм, но бе прекъснат отново.

— Да, зная! Вие не говорите френски, но сте дошли да се научите. Съпругът ми разговаря на френски с пансионерите. В момента той преподава на едно американско семейство…

Тук пуделът заръмжа към доктор Байръм и бе скастрен от стопанката си:

— Кротувай, негоднико! — Тя леко удари пудела.

— Mais, madame — усмихна се Хейстингс — il n’a pas I’air tres feroce.^[2]

Пуделът избяга, а стопанката му възкликна:

— Какъв възхитителен акцент. Вие говорите френски като истински парижки джентълмен!

Едва тогава доктор Байръм успя да се намеси и да се осведоми за цените.

— Това е сериозно заведение; клиентите ми са най-добрите. Семеен пансион, където човек се чувства като у дома си.

Те се качиха горе, за да огледат бъдещата стая на Хейстингс, да изпробват пружината на леглото и да уговорят седмичното заплащане. Доктор Байръм изглеждаше доволен.

Мадам Маро ги изпрати до вратата и позвъни за прислужницата. Докато Хейстингс излизаше навън, неговият водач и наставник поспря за момент и впери сълзящите си очи в мадам.

— Предполагам разбирате, че той е изключително възпитан младеж с непоклатим морал. Той е млад и до този момент никога не е напускал дома си, никога не е посещавал голям град. Родителите му ми възложиха, като стар семеен приятел, обитаващ Париж, да се погрижа той да бъде оставен сред положително влияние. Той ще изучава изкуство. Но родителите му в никакъв случай не биха искали той да живее в Латинския квартал, ако познаваха неморалността, която цари в него.

Звук, наподобяващ падането на резе, го прекъсна и го накара да повдигне очи, но не успя да зърне през вратата на приемния салон как прислужницата удря едроглавия младеж.

Мадам се изкашля, хвърли изпепеляващ поглед зад гърба си и отново се обърна сияеща към доктор Байръм.

— В такъв случай е добре, че сте дошли тук. По-сериозен от този пансион трудно ще намерите — уверено заяви тя.

Тъй като нямаше какво повече да каже, Байръм се отправи към Хейстингс, който изчакваше на улицата.

— Вярвам — каза преподобният, — че няма да сключваш познанства с йезуити!

Хейстингс се загледа в манастира. Красиво момиче мина пред сивата фасада и той се загледа в него. Някакъв младеж с бои и платно мина край момичето, размени няколко думи с нея по време на кратко, но енергично здрависване. Двамата се разсмяха и младежът се отдалечи, подвиквайки:

— До утре, Валентин.

— До утре — извика тя като ехо в същия момент.