Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Корекция и форматиране
Epsilon (2023)

Издание:

Автор: Никола Григоров

Заглавие: Зелена икономика

Издание: първо

Издател: Авангард Прима

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: научен текст

Националност: българска

Печатница: Печат БПС ООД

Редактор: Любка Григорова

ISBN: 978-619-160-675-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15844

История

  1. — Добавяне

Терминологичен речник

[По: Виолета Краева (27)]

Даунсайзинг

Downsizing

Децентрализация на управленските функции и компютризация и комуникация на отделните работни места от най-ниското ниво на управленската йерархия. Даунсайзингът намира израз и в прехода от централизирано използваните големи електронноизчислителни машини към свързаните в мрежа персонални компютри, с което се намаляват разходите за изграждане и функциониране на управленските информационни системи и се осигурява по-голяма гъвкавост и ефективност на потребителския достъп до данните.

Екстранет

Extranet

Начин за общуване чрез технологията на Интернет с клиентите и бизнеспартньорите едновременно конфиденциално и избирателно. Тя заема междинно положение между Интернет и Интранет. Също има защитни стени, но се разрешава достъп до информацията на предприятието от страна на избрани външни потребители.

Електронен обмен на данни

Electronic data interchange (EDI)

Средство за изпращане на стандартни бизнесдокументи като фактури, поръчки, платежни, договори и др. чрез директна компютърна връзка. Електронният обмен на данни се различава от електронната поща по структурирания характер на предаваната информация, със съответните необходими полета, като дата, сума, количество, име на изпращача, име на получателя и др.

Електронна поща

E-mail

Средство за телекомуникация посредством което се изпращат съобщения, отчети, справки, приложни програми, графични и мултимедийни презентации. Чрез електронната поща се осъществява надежден, евтин, бърз и ефективен достъп до всички абонати на телекомуникационната система с възможност за изпращане на най-разнообразни документи, съдържащи текстове, електронни таблици, графики, изпълними програми и всякаква друга информация.

Електронна търговия

Electronic commerce

Форма на бизнестранзакция, при която участниците взаимодействат по електронен път, вместо чрез физически обмен или пряк контакт.

Интернет

Internet

Най-голямата глобална телекомуникационна мрежа, свързваща по-малки компютърни мрежи и компютри от целия свят. В България тя навлиза през 1989 г., като в началото предлага единствено услугата електронна поща. Други съвременни форми на приложение на Интернет са гласова поща, телеконференции, видеоконференции, електронен обмен на данни. Тя е мощен бизнесинструмент за маркетингови проучвания и реклама. Интернет е и неизчерпаем източник на разнообразна информация с икономически, политически, социологически, правен и развлекателен характер.

Интранет

Intranet

Локална компютърна мрежа, която използва уебтехнологията, а също има и връзка с Интернет. Тя позволява съвместно използване на данни, както вътре в предприятието, така и в Интернет. Интранет използва същия дружелюбен интерфейс, но със защитни стени, с цел само служителите на предприятието да имат достъп до информацията от съответния сайт.

Информационен бизнес

Information business

Предмет на дейност на специализирани информационни компании, занимаващи се със събиране, обработване, групиране, обобщаване, съхраняване и продаване на информация. Информационният бизнес се разгръща с все по-голяма сила като повишава стойността и полезността на информацията. В по-тесен смисъл информационният бизнес се възприема като предприемаческа дейност, свързана само с реализацията на техническото и програмното осигуряване (хардуер и софтуер).

Информационен ресурс

Information resource

Съвкупност от събрани, организирани и подредени данни, наситени с ново смислово значение и контекст. Отличава се от останалите ресурси по това, че има нематериален характер, може да се използва многократно, не се изхабява и увеличава своя обем в процеса на неговото използване. Важен принцип при използването на информационния ресурс е предоставянето на точната информация на точното място и в точното време.

Информационна архитектура

Information architecture

Цялостен логически модел за събиране, обработка, съхраняване и разпространяване на информационния ресурс в предприятието. Този модел обхваща, систематизира и документира целия информационен ресурс на предприятието, отразяващ неговите продукти, материални, трудови и финансови ресурси, доставчици и клиенти, като се акцентира особено на взаимодействието между информационните единици. Крайната цел на информационната архитектура е да създаде изчерпателна и подробна „карта“ на информационния ресурс на предприятието, която да послужи за основа при изграждането на неговата информационна система. Информационната архитектура може да се разглежда и като комплекс от критерии за проектиране, правила за прилагане и използване и технически стандарти, на които се подчиняват процесите по проектиране, изграждане и използване на информационните системи.

Информационна инфраструктура

Information infrastructure

Съвкупност от компютърна и комуникационна техника и информационни и комуникационни технологии, които осигуряват нормалното функциониране на информационната система на предприятието. Тя оформя, очертава и същевременно ограничава информационната среда за ефективното управление на информационния ресурс, а от там и на дейността на предприятието.

Информационна политика

Information policy

Ръководни начала, на които се обуславя информационната дейност на предприятието. Включва следните основни компоненти: възприемане на информацията като жизненоважен ресурс на предприятието, както неговия капитал, сгради, машини и съоръжения, екипировка, персонал и т.н.; ефективно управление на информационния ресурс, обхващащо технологията на събиране, стандартизиране, класифициране, структуриране, обработване, съхраняване, предоставяне и използване на информацията.

Информационна стратегия

Information strategy

Стратегия за изграждане и развитие на управленската информационна система на предприятието, която трябва да осигури рационално използване на информационните ресурси за информационно осигуряване на управлението и за постигане на общите бизнесцели на предприятието.

Информационни технологии

Information technology

Комплекс от методи, способи и средства за регистриране, събиране, обработване, съхраняване и предаване на информация. Намират широко приложение във всички области на обществения живот и са предпоставка за информатизацията на обществото.

Компютризирано интегрирано производство

Computer Integrated Manufacturing (CIM)

Системи за цялостно автоматизиране на управлението на машини и оборудване, поточни линии, производствени участъци, цехове или заводи.

Протокол за прехвърляне на файлове

File Transfer Protocol (FTP)

Система за предаване на файлове от един компютър към друг по мрежата чрез модем и телефонна линия. Протоколът разделя информацията на по-малки единици, които се обработват последователно.

Реконструиране на бизнеспроцесите

Business processes reengineering

Радикална промяна в мисленето и начина, по който се осъществява бизнеса, в информационната архитектура и инфраструктура на предприятието, в организацията и съчетаването на физическото и компютърното работни пространства. Фундаменталното преосмисляне и радикалното препроектиране на бизнеспроцесите има за цел достигане на резки, скокообразни подобрения в решаващите съвременни показатели за дейността на предприятието.

Системи за автоматизация на конструкторската подготовка на производството

Computer-Aided Design (CAD)

Системи за компютърно подпомагане на проектирането, които позволяват прецизно тримерно моделиране на изделията без да се създават физически прототипи на ръка.

Системи за автоматизация на производството

Computer-Aided Manufacturing (CAM)

Компютърни помощници на производството, които се използват за непосредствено управление на производствените процеси.

Системи за автоматизация на разработката на софтуер

Computer-Aided Software Engineering (CASE)

Автоматизират всеки етап от технологията на разработване на софтуера с цел ограничаване на повтарящите се действия на разработчиците, улесняват създаването на ясна документация и координират груповата работа.

Системи за автоматизация на технологичната подготовка на производството

Computer-Aided Engineering (CAE)

Намират приложение при определяне, анализиране и оптимизиране на вътрешнофирмените норми и нормативи за разход на суровини, материали, машиночасове, човекочасове и др. ресурси за производството на детайл, възел, агрегат, изделие или определена технологична операция. Чрез тях се определя също нормативната себестойност на произведените изделия и се попълват маршрутно-технологичните карти.

Аутсорсинг

В производството стойността на използваните детайли и услуги обикновено възлизат на около 60 до 70% от стойността на произвежданите от тях и продавани стоки. Ако фирмата придобива (получава) от външни източници тези детайли и услуги и част от готовата продукция, които отначало са се произвеждали от самата нея, то за означаване на този вид дейност се използва понятието аутсорсинг (Outsoursing), т.е. разпределение на производството на част от влизащите в състава на готовата продукция комплектуващи детайли и изделия, услуги и др. на външни организации. Понятието „аутсорсинг“ по съдържание е значително по-широко от „кооперирането“, тъй като се разпростира и върху услугите, и върху готовия продукт.

В стратегията на всяка фирма се определят и решенията, кои от детайлите, елементите, материалите тя ще произвежда сама и кои ще получава отвън. Този въпрос е жизненоважен за производителността и конкурентоспособността на фирмите във връзка с увеличаване на вътрешната и международна конкуренция, тенденцията в снижаване на издръжката, раздробяването на компаниите и фокусиране вниманието върху техните основни видове дейност.

Ако за курс към аутсорсинг или търсене на външни доставчици на стоки или услуги се подхожда комплексно, то задачата следва да се решава при отговор на следните въпроси: какви допълнителни разходи може да си позволи фирмата при покупка отвън (в проценти от стойността на готовата продукция или на услугите); при равни други условия изгодна ли е покупката на стоки или услуги отвън; какви рискове биха се появили, свързани с въвеждането на аутсорсинга?

На тези въпроси може да се отговори след анализ на преимуществата и рисковете, които би имал аутсорсингът за всяка отделна фирма.

Причини за въвеждане от фирмите на аутсорсинг и свързаните с това рискове
[Адаптирано по Чейз Р. (54)]
Причини за въвеждане на аутсорсинг Рискове, свързани с аутсорсинга
Снижаване на разходите Високи бариери на входа на отрасъла (сектора)
Намаляване на персонала
Концентрация на вниманието върху основната дейност Незащитеност от рискови доставчици, финансова нестабилност, задържане на изпълнението или неизпълнението на договорните задължени, незадължителност, ниско качество
Придобиване на допълнителни знания, на нови или усъвършенствани технологии
Минимизация на запасите и свързани операции с материалите, които не увеличават добавената стойност Непланирани или допълнителни плащания
Съкращаване цикъла на разработка и производство Трудност при количествено определяне на икономиите
Повишаване на производителността Ограничаване на доставките на база засилване контрола от страна на мениджърския екип
Реакция на позитивни съобщения на средствата за масова информация Вероятност за привързване към остарели технологии
Необходимост от обезпечаване на маневреност в съответствие с променящите се икономически условия

Ролята на аутсорсинга в сферата на логистиката се обяснява с възможността за свободното движение на стоките и капиталите, пресичайки границите на отделните държави, както и от акцента при провеждане на основните видове дейности за производство на стоки и услуги, снижаване нивото на материалните запаси и приложението на компютърните програми, управляващи логистичните системи.

Логистичните компании сега имат достъп чрез трета страна до комплексни компютърни програми за следене, които снижават риска при транспортиране и повишават престижа на фирмите, което би било невъзможно, ако транспортната функция се изпълнява самостоятелно от фирмата. Провайдерите (provider) или доставчиците, са третата страна, която, използвайки обмена на електронни данни и спътникови системи, набелязва курса на фрахта, за да съобщава точното местонахождение на транспортното средство със стоката, времето и сроковете на придвижване и доставка до потребителя (предприятието). За фирми, използващи метода „Точно на време“, където прозорецът от време за доставка е много малък, използването на такава технология става решаваща.

Важно решение, което трябва да вземат и с което обикновено се сблъскват мениджърите по отношение на покупките, се състои в това да закупуват стоки или услуги от един или от няколко доставчика, т.е. да работят при вариант в условията на моносорсинг (single-sourcing) или на мултисорсинг (multi-sourcing). Това свое решение те следва да вземат, след като преценят плюсовете и минусите на единия или другия вариант, който за определен период от време би им донесъл повече ползи.

Преимущества и недостатъци на моно и мултисорсинга
[Адаптирано по Слак Нейджъл (31)]
МОНОСОРСИНГ МУЛТИСОРСИНГ
Преимущества Преимущества
— Потенциално по-големи възможности, свързани с приемане и приложение на програмата за гарантиране на качеството — Купувачът може да постигне по-ниски цени на база конкуренцията между доставчиците
— По-устойчиви и продължителни взаимоотношения — В случай на отказ от един доставчик, може да се насочи към друг
— По-голямата взаимозависимост способства за отговорност в задълженията на доставчика и разширяване на неговото участие — По-многобройни източници за получаване на информация и експертни мнения и препоръки
— По-успешно си сътрудничат двете страни при разработване на усъвършенствани или нови стоки и услуги
— Реализиране на икономии при по-големи обеми на поръчките
— По-висока степен на конфиденциалност
Недостатъци Недостатъци
— Висока степен на уязвимост на купувача в случаи на несполуки в работата на доставчика — Трудно оказват влияние на доставчиците, особено при разширяване на тяхното участие в съвместни операции
— Колебанията в обемите на поръчките силно влияят на работата на доставчика — Трудно се разработват програмите за обезпечаване на качеството
— Доставчикът има възможност да влияе върху повишаване на цените, ако от купувача няма алтернативни варианти за доставка — Доставчиците проявяват по-малка заинтересованост (готовност) за инвестиране на средства в нови технологични процеси
— Необходими са големи усилия за поддържане на връзките
— Трудно се получават икономии от обемите на поръчките

Чрез използването на информация от интернет се облекчава и търсенето на алтернативни доставчици. Той променя икономическите параметри и разширява възможностите в процеса на търсенето, а осъществяването на покупки чрез електронния портал оказва влияние не само върху понижаването на цените на покупките. Големи са ползите също от икономия на време в резултат на ускоряване на операциите и опростяване отношенията с доставчиците. Все в тази връзка следва да се посочи и ролята, която понастоящем имат електронните търговски площадки или информационните интернет посредници (information intermediary — infomediaries). Срещат се също и под наименованието киберпосредник (cyber intermediary — cybermediary). Тяхната роля не се състои само в предоставяне на възможности за обмяна на информация, а също и при делегиране на права, те да действат в качеството си на посредник при осъществяване на сделки между купувачите и продавачите. E-market е виртуално място, което възниква там, където независимата и неутрална трета страна създава електронна търговска площадка на пазарни принципи, безпрепятствено действащи в интерес на купувачите и продавачите. И най-важното е, че електронната система е открита за избор между конкуриращи се фирми и компании, предлагащи едни и същи или подобни стоки и услуги.

Когато полето на изявяване на електронната търговска площадка при оценка, провеждане на преговори и създаване на структури за доставки пресече не само границите на страната, но и на множество географски пояси, то тогава става въпрос за т.нар. „глобален сорсинг“. Голяма част от компаниите признават, че осъществяваните доставки от страни с по-евтини ресурси им съкращават разходите с 10 до 35% [Слак Нейджъл (31)].

За развитието на този процес влияние оказва и отпадането на много от преди това съществуващи бариери за свободна търговия и финансови операции.

Разбира се, при „глобалния сорсинг“ има и много проблеми и рискове, свързани с транспортиране на стоките на големи разстояния, тяхната обработка и съхранение, от задържане, от ограбване, от затрудняване поддържането на оперативни връзки и спазване условията на контрактите и други.

Разбира се, управлението на физическата дистрибуция може да се възложи на специализирани транспортни компании, при което във всеки един момент да е възможно получаването на информация на кое място по веригата на доставки се намират стоките, както и времената и начините за тяхното придвижване.

Верижни доставки

Понастоящем в световната икономика все повече предприятия се включват в състава на най-различни мрежови организационни структури, която форма стана възможна благодарение на съвременните информационни технологии и комуникационни средства. Ето защо верижните доставки са едно от основните свързващи звена между тези предприятия. По същество те представляват съвкупност от предприятия, произвеждащи стоки и услуги в интерес на крайния потребител. В рамките на системата на доставките отделният производствен процес или предприятие може да се обезпечава с няколко верижни доставки. А общата система за управление на верижните доставки е предназначена за постигане на главната цел — удовлетворяване търсенето на крайния потребител.

Всички видове бизнеси, влизащи в състава на верижните доставки, предават парите от крайния потребител един на друг по веригата към върха, при това всеки оставя за себе си частта, пропорционална на добавената от него стойност в общо произведената продукция. Всяко предприятие в тази верига удовлетворява търсенето на своя пряк потребител, но същевременно удовлетворява търсенето и на крайния потребител.

Целта на управление на верижните доставки се състои в това — да се удовлетворява търсенето на крайните потребители посредством доставяне на необходимите им стоки и услуги по конкурентни цени. За да бъдат верижните доставки на съответното ниво е необходимо те да отговарят на следните изисквания относно параметрите на производствените операции, а именно: качество, скорост на изпълнение, надеждност, гъвкавост и накрая — приемливи разходи.

Качеството е съвкупност от характеристики на стоките и услугите, постъпващи при потребителя, които зависят от показателите за работа на всяко от предприятията или организациите, влизащи в състава на веригата. Това означава, че ефектът от грешки на всеки етап от веригата на снабдяване може многократно да нарасне в крайния потребител.

Скоростта на обслужване — приложена към верижните доставки има две значения. Първото значение се състои в това, доколко бързо може да бъде обслужен потребителят (периодът от време между предявеното от потребителя търсене на стока или услуга и получаването й), което се явява важен елемент на способността на всеки бизнес за конкуренция. Същевременно бързата реакция, насочена към удовлетворяване търсенето от потребителя, може да бъде резултат от наличие във веригата на доставки на излишъци от ресурси или запаси. Напр. големи запаси в търговеца на дребно могат да сведат до нула възможности потребителят да чака. Другата характеристика на скоростта на обслужване се явява времето, разходвано за придвижване на стоките и услугите по веригата на доставките, които при неголеми количества на запаси съкращават потребността от оборотен капитал и финансови средства, снижавайки по този начин общите разходи на доставката до крайния потребител.

Надеждност — прилагана към верижните доставки, тази характеристика е близка до понятието скорост на обслужване, доколкото всеки може да гарантира доставка на обекта на търсене „навреме“. Ако отделното предприятие участник във верижните доставки не обезпечава доставката на продукцията в съгласувания срок, в потребителя се появява тенденцията към поръчки в по-големи количества или да прави поръчка по-рано, отколкото е необходимо с цел застраховане от закъснение на стоката. Именно по тези причини надеждността на работа на верижните доставки често се оценява чрез критериите „на време“ и в „пълния обем“.

Под гъвкаво приспособяване на верижните доставки обикновено се разбира способността им да се справят с неочаквани изменения на обемите или скоростта и други нарушения в работата. Много често с това понятие се обозначава способността на веригата към динамично пренастройване. Понятието „динамично пренастройване“ включва такива обсъждани вече по-рано понятия, като концентрация на вниманието върху потребностите на крайния потребител и стремеж да се обезпечи висока производителност и бързо да се реагира на търсенето. Освен това, динамичните и маневрени вериги на доставките проявяват достатъчно висока гъвкавост и приспособяване както в реакцията си към търсенето от крайните потребители, така и в доставките на стоки от страна на предприятията в състава на веригата.

Разходи — в добавка към разходите на всяко предприятие по преобразуване на изходните производствени ресурси в готова продукция, верижните доставки носят допълнителни разходи в резултат на извършваните сделки между влизащите в състава на веригата предприятия. В трансакционните разходи най-често се включват разходите по търсене на доставчици, за сключване на договори, по мониторинг за ефективност на доставките, от транспортиране на продукцията между предприятията, съхраняване на запасите и др. Много полезни усъвършенствания в управлението на верижните доставки са договореностите за партньорство и действия, насочени към съкращаване на броя на доставчиците, като опит за съкращаване на издръжката.

Избор на доставчици и партньорски взаимоотношения

Много рядко са случаите, когато потенциалните кандидати за доставки по своите качества превъзхождат конкурентите и решенията за избор са абсолютно очевидни. Болшинството от мениджърите считат, че най-добър вариант за избор на подходящи доставчици е провеждането на рейтингова оценка чрез използване на набор от фактори [Слак Нейджъл (31)].

Фактори, формиращи рейтингите на доставчиците
Способност за осигуряване на краткосрочни доставки Способност за осигуряване на дългосрочни доставки
Асортимент на стоките или услугите Наличие на иновационен потенциал
Качество на стоките или услугите Удобство за съвместно сътрудничество
Скорост на реагиране на търсенето Готовност за поделяне на риск
Надеждност на доставките Готовност за дългосрочни доставки
Гъвкавост към условията на доставките и техните обеми Способност да предава знания наред със стоките и услугите
Обща стойност на доставките Ниво на производствените мощности
Способност за осъществяване на доставките в изискуемите обеми Финансови възможности. Професионално ниво на ръководство

Изборът на доставчик трябва да включва оценката за относителната важност на всички тези фактори. Така напр. предприятието може да избере доставчик, чиито услуги са по-скъпи от тези на конкурентите, обаче отличната му репутация по критерия за изпълнение на неговите задължения навреме и високото ниво на надеждност на доставките, позволява на предприятието поръчител да съкрати обема на своите запаси, което дава възможност да се понижат общите разходи. Изборът между други алтернативни фактори може да се окаже значително по-труден за сравнение. Потенциалният доставчик може да разполага с високо техническо ниво, но да се окаже слаб във финансово отношение и да бъде подложен на неголяма, но осезаема заплаха от банкрутиране. В друг случай може да се окаже, че доставчикът не разполага с достатъчен опит при доставки на стоки или оказване на услуги, но демонстрира такъв управленски талант и енергия, че потенциалните клиенти са склонни да разгледат отношенията за сътрудничество с тях като инвестиция в развитието на съвместен производствен потенциал.

Партньорските взаимоотношения във веригата от доставки способстват за установяване на връзки, носещи потенциала на усъвършенстване. Това означава, че доставчика и потребителя си сътрудничат плътно за предоставяне един на друг на своя професионален опит и своите ресурси, за да добият обща изгода, превишаваща онова ниво, което те биха могли да достигнат, ако бяха действали поединично.

Дълбочината на партньорските взаимоотношения се определя от влиянието на редица фактори, на първо място от:

Съвместното използване на общия успех. Партньорското отношение към общия успех означава, че те си взаимодействат един с друг, за да увеличат общия обем на съвместна изгода (ползи), вместо да се стремят да получат максимална изгода за себе си.

Дългосрочни очаквания. Партньорските взаимоотношения могат да предполагат относително дългосрочно участие в общото дело, макар и не обезателно постоянно.

Повече точки на съприкосновение. Връзката между партньорите се осъществява не само чрез формални канали, но и между повечето хора от двете компании.

Съвместно обучение. Партньорите по взаимоотношения са готови да се учат един от друг, а така също и от други предприятия и организации, влизащи във веригата.

Информационна прозрачност. Важен елемент на партньорството се смята откритостта и ефективността на обмена на информация, доколкото това помага да се добие доверие между страните.

Съвместно решаване на проблеми. Макар партньорството да не се реализира винаги гладко, съвместното решаване на проблеми с времето може да повиши степента на близост между страните.

Доверие. Това вероятно е ключов елемент на партньорските взаимоотношения. В такъв контекст партньорството означава готовността на едната страна да си взаимодейства с другата, разбирайки, че тези взаимоотношения са полезни за двете страни, даже и в тези случаи, когато изгодата не е гарантирана. Доверието се счита и от двете страни за осно-вен елемент, обезпечаващ успешно партньорство, което обаче много трудно се развива и съхранява.

Ефективност на операциите

Под ефективност на операциите е прието да се разбират усилията, които всеки участник във веригата е длъжен на предприема, за да понижи сложността на своята дейност, да съкрати разходите на водене на бизнес с другите участници във веригата и времето на производствения цикъл. Общият ефект от тези отделни видове дейност водят до увеличаване пропускателната способност на цялата верига.

Аутсорсинг услугите в България през последните години бележат бурно развитие, в резултат на което по този вид дейност страната ни заема 1-во място в Европа и 3-то място в Света за 2015 г. след Виетнам и Филипините (Проучването е на Cushman & Wakefild). Според консултантската компания, България е утвърдила мястото си в областта на изнесените услуги. Основна причина е възможността на компаниите, български и чуждестранни, да привличат качествени специалисти с добра компютърна подготовка и езикови познания, ниските данъци в България и членството на страната ни в ЕС. Стабилността на ресурса от кадри се определя и от факта, че всяка година около 60 хил. са завършващите българските университети, като поне около половината от тях получават дипломи по специалности, подходящи за нуждите на аутсорсинг индустрията. Всичко това е предпоставка за привличането на големи фирми от типа на Tele Tech, IBM, Coca-cola и др. на българския аутсорсинг пазар.

По този повод в статия във вестник „24 часа“ от 18 март 2015 г. Ксавие Марсенак (28), президент на TELUS INTERNATIONAL EUROPE пише:

… „България и въобще Източна Европа са много привлекателно място за инвестиции и причините са комплексни: достъпното образование води до много високо ниво на образованост на българите и висока степен на владеене на чужди езици. Изследванията на Българската аутсорсинг асоциация, на която сме член, показват, че само в София броят на заетите в аутсорсинг индустрията може да достигне 50 000 — 60 000 души от 15 000 в момента. Много хора, учили в чужбина, се завръщат в България и навлизат на трудовия пазар. Освен това напоследък забелязваме една тенденция на увеличаване на чужденците, които идват да работят тук…“

Към мнението на Ксавие можем да прибавим и признанието, което България получава от Европейската комисия със статуирания в нашата страна Европейски софтуерен институт, чиято основна задача е разработването на софтуерни продукти с цел повишаване конкурентоспособността на европейската IT индустрия. Всичко това определя и мястото, което информационните технологии и IT сектора заемат понастоящем в българската икономика и благоприятните условия за неговото успешно развитие в бъдеще.