Никола Григоров
Зелена икономика (17)

2. Преход от „линеен“ към „кръгов“ модел на жизнения цикъл на произвежданите стоки и тяхното потребление

Бъдещето на икономиката на ЕС очертано чрез заложените цели в Стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж не биха могли да се реализират без осъществяването на преход към зелена, нисковъглеродна и с ефективно използване на ресурсите икономика.

Зелената „нисковъглеродна“ икономика трябва да противодейства на увеличеното търсене в световен мащаб на ограничените ресурси, суровини и енергия чрез промени в технологиите, продуктите и пазарите. В Съобщението на Европейската комисия до Европейския парламент от 2014 г. се посочва, че за преодоляване на тези противоречия и за опазване на околната среда е необходимо досега използвания „линеен“ модел, при който „получаваме, произвеждаме, консумираме и изхвърляме“ постепенно да замени с „кръгов“ модел.

Същността на кръговия модел се изразява в повторно използване и рециклиране на вложените суровини и материали в произведената крайна продукция, която след ползване излиза от сферата на потребление.

Все повече научни работници и практици насочват своето внимание към изделията, които излизат от употреба. В съвременните условия техните обеми нарастват с неимоверно бързи темпове и света би се задръстил от отпадъци, ако не се извършваше тяхната преработка. Този въпрос вече се превръща във важен фактор при разглеждане на жизнения цикъл на произвежданите от компаниите стоки.

Жизненият цикъл на стоките в производството и в потреблението, неминуемо се свързва с използването на отпадъците и неутрализиране на вредните вещества и замърсяване на околната среда още във фазата на производството, преработката на излизащите от сферата на потреблението стоки и удължаване срока на експлоатация на стоките в потреблението.

От съществено значение както за самостоятелно работещите фирми, така и на тези, интегрирани в предприемачески мрежи е и подходът за смяна на парадигмата по отношение на околната среда и природните ресурси — от „икономизиране на екологията“ — подход характерен за индустриалния период, към „екологизиране на икономиката“ — подход, който постепенно се налага в съвременното на науката и информационните технологии общество. Най-съществена разлика при използването на двата подхода, е, че в първия случай на вредните въздействия върху околната среда се държи сметка след извършване на производствените и човешки дейности, а на отпадъците не се гледа като на ресурс, а като на вредност, която трябва да се премахне. Във втория случай стремежът е още на входа на системата да се създадат такива условия и форми за експлоатация и потребление, които да сведат до минимум количествата на различните видове отпадъци, а при наличието на такива е предвидено тяхното рециклиране и включването им в балансите на вторичните ресурси.

Отскоро при оценка нивото на конкурентоспособност на стоките се използват икономическите параметри за т.нар. „пълна цена на стоките“, в която към „продажната цена“ (за потребителя — покупна цена), с която фактически се завършва реализацията на продукцията, се включват и разходите по доставяне, монтиране, проверка при експлоатация, поддържане и сервизни дейности, формиращи т.нар. „цена на потреблението на стоката“.

Този подход за разглеждане на разходите и формирането на цената е много важен, тъй като от извършвани икономически оценки и анализи за общите експлоатационни разходи в потребителите, стойността на „продажната“ респ. „покупната“ цена на някои видове стоки е с относително тегло, напр. 15% за автомобилите, 10% за битовата и хладилна техника, за самолетите 11% и т.н. от стойността на пълната цена на стоките (33).

При извършване оценка на стоките е важно те да бъдат сравнявани и по техния жизнен цикъл, чието времетраене има също важно значение за конкурентоспособността им. Жизненият цикъл също може да се разглежда на две нива — като такъв в производството, или пазарен жизнен цикъл, и жизнен цикъл в сферата на потреблението.

Последният има същите фази, както и пазарният цикъл, но разликата се състои в допълнително включване на фазата, регламентираща времето след преустановяване продажбите на даден вид стоки, до периода на тяхното пълно износване. Чрез продължителността на фазата на жизнения цикъл в сферата на потреблението се определя времето за производство на резервни части и консумативи и работата на сервизните бази, извършващи тяхното гаранционно и следгаранционно обслужване. Възприемайки такава политика, фирмата производител повишава своя имидж и положителна представа в потребителите и нагледно показва отговорното отношение, което тя има при удовлетворяване на техните потребности.

Директното и непрекъснато наблюдение на жизнения цикъл на произвежданите изделия позволява фирмата в определен момент да вземе едно или друго решение за сваляне на изделието от производство, за неговото усъвършенстване или за замяната му с друго, ново изделие.

Прилагайки подхода на преход към „кръгов“ модел на икономиката, ефективността от производството и потреблението на стоките вече е необходимо да се оценяват от гледна точка и на степента на внедряване в производството на безотпадни или малкоотпадни технологии и използването на технологичния отпадък, а в сферата на потреблението — каква част от вложените суровини и материали в излезлите от употреба стоки се рециклира и използва повторно като вторичен ресурс за производство на нова продукция или за удължаване живота на рециклираната.

С приетата Декларация за малкоотпадъчни и безотпадъчни технологии и използване на отпадъците на проведеното Общоевропейско междуправителствено съвещание на високо равнище в Женева през 1979 г. се поставя организирано начало за:

• рационално използване на ресурсите и опазване на околната среда чрез поощряване развитието на малкоотпадъчни и безотпадъчни технологии;

• внедряване на по-съвършени производствени процеси и технологии при изграждането на нови или реконструиране на съществуващи мощности, производство на продукция с увеличена дълготрайност, лесен ремонт и повторно използване при възможност;

• регенериране и използване на отпадъците, превръщайки ги в полезни продукти;

• рационално използване на енергийните ресурси в процесите на тяхното производство и потребление и на отпадъчната топлина.

На международната конференция в Рио ’92 също се поставя акцент за управление на околната среда, хармонизирано с отношението към твърдите и опасни отпадъци, към токсичните и радиоактивни вещества, вкл. предотвратяване на нелегален международен трафик с тях, трансфер на технологии, коопериране и изграждане на капацитети за тяхното предотвратяване и обезвреждане.

Преработката на отпадъците става част от широкия спектър мероприятия, които промишлените фирми извършват за опазване на околната среда. През последните години принципно се промени отношението на фирмите към природоопазващите мероприятия. Ако преди това те се извършваха спорадично и то главно под натиска на общественото мнение или в случаите на явно нанесени щети на околната среда, то понастоящем протича един процес на включването им като елемент в концепциите за повишаване качеството на тяхната работа. Все по-често във фирмите се обособяват звена за контролиране замърсяването на околната среда и работата на изградените пречиствателни съоръжения, за разработване и внедряване на безотпадъчни технологии, за постепенно намаляване използването в производството на отровни и опасни за здравето на хората вещества. Изграждат се съоръжения за пречистване на въздуха от прахообразни замърсители, които в зависимост от характера на производството могат да бъдат инсталации за сухо или мокро прочистване, електрофилтри или съоръжения, използващи химични методи. Пречистването на отпадните от производството води също се подлага на механично, химично, физикохимично или биологично въздействие. При използването на механични методи се извършва пречистване от механични неразтворими вещества и отпадъци, а при химичните с помощта на реагенти се неутрализират разтворените в отпадните води вещества като степента на очистване е около 80 до 90%. При физикохимичните на основата на съчетаване на двата метода ефектът на очистване на замърсените води се увеличава и достига 90-95%. Най-разпространените физикохимични методи са флотацията, абсорбция, флокулация, ултрафилтрация, електролиза, изпарение и др.

За прочистване на замърсени с органични примеси отпадни води обикновено се използват биологичните методи на база на развитието на микроорганизми в органичната среда.

Най-твърд подход към решаване на екологичните проблеми има във фирмите, които внедряват системи за комплексно управление на качеството. Разработваните от тях концепции предвиждат използването на безотпадъчни технологии и отказ от използването на вещества в производството, вредни за работниците и за бъдещите потребители на произвежданата от тях продукция.

Подходът при тези фирми е за „чисто производство“ (ЧП) и замърсителите да се неутрализират още в източника на възникване чрез изменение на произвежданите продукти и действащите процеси или още във фазата на тяхното проектиране, за разлика от подхода „end-of-pipe“ (на края на тръбата), където контрол и съответни мерки се вземат на изхода на производствения процес чрез пречиствателни съоръжения или след като проблемите вече са възникнали. Друга съществена разлика между тези два метода на управление е, че мероприятията за опазване на околната среда по традиционния подход винаги се разглеждат като разход за предприятието, докато при ЧП отношението към замърсителите и отпадъците е като към потенциална суровина за производство на полезна продукция. Това е и стимул за непрекъснато усъвършенстване на продуктите и производствените процеси (28).

Икономическият ефект от „Чистото производство“ се изразява в намалена загуба на материали, съответно разходи по закупуването им, повишена производителност в резултат от намаляване на производствените разходи, намалени разходи за обработка или утилизация на отпадъците и др.

Екологичните предимства се реализират чрез: по-малко отпадъци, постъпващи в околната среда — намалява се нивото на човешкото въздействие върху екосистемите и се повишава тяхната устойчивост; предотвратяване преноса на замърсители от една среда в друга; замяна на изчерпаемите природни ресурси с възобновяеми; замяна на биологично неразложимите материали с биоразлагащи се; осигуряване на по-добра работна среда за здравето и безопасността на персонала.

Регулаторните предимства се изразяват в: намалени рискове за бъдещи отговорности и задължения; намалени разходи за възстановяване и почистване на околната среда и плащане на обезщетения; предотвратяване на наложени наказания, глоби и т.н.

Социални предимства: подобрен имидж и престиж на предприятието; „Чистото производство“ е добър социално-икономически инструмент за връзки с обществеността; подобрен диалог между различните нива в производствената организация.

Сред механизмите за реализация на природоопазващите мероприятия в Германия напр. особено място заема т.н. сертифициране на стоките. Въз основа на него се облагат допълнително всички онези предприятия, които със своите действия и производства нанасят вреда на околната среда. Определените норми на изхвърляне на вредни отпадъци, които са посочени в сертификата, се облагат сравнително с неголеми парични суми. В случай на превишаване на тези норми плащаните суми значително нарастват, при това долният праг на допустимите нормативи ежегодно се намалява.

Тази държавна политика заставя фирмите да извършват екологични инвестиции. Освен собствените фондове за финансиране на мероприятията по опазване на околната среда, те могат да разчитат и на държавни кредити и субсидии. За решаване на междуотраслови проблеми в даден район се създават регионални парични фондове, чиито средства се използват за отстраняване на възникналите проблеми от специализирани организации по събирането на отпадъците. Има други организации, чиято дейност е насочена към изграждане на информационни системи за наличните видове отпадъци. Те изпълняват ролята и на посредници при търсенето и предлагането на тези ресурси. Провеждат се още изложби, разработват се каталози, поддържат се информационни масиви от данни за отпадъците и ресурсоспестяващите технологии. С други думи, създадена е широка мрежа за извършване на маркетингови изследвания в областта на ресурсоспестяващата политика и икономика.

Провежданата в Германия ресурсоспестяваща политика като приоритетно направление на социално-икономическото и екологично развитие позволява да се смекчи проблема по обезпечаване на страната със суровини и енергия и способства за опазване на околната среда. При това капиталовложенията в областта на екологията се разглеждат в качеството на съставен елемент на научно-техническия прогрес, който е призван да обезпечи технологичното бъдеще на страната.

Осигуряването на устойчиви темпове на икономически ръст при едновременно запазване на околната среда са приоритетни задачи в стопанските политики на болшинството от промишлено развитите страни. Чрез внедряването на ресурсоспестяващи и безотпадни технологии, включващи в себе си процесите по възстановяване, преработка, рециклиране и повторно използване на отпадъците и вторичните суровини, те са постигнали значителни успехи в тази насока.

В качеството на основен принцип на екологичната политика се утвърждава нейният структурен характер, независещ от конюнктурни колебания. Става въпрос за снижаване частта на енергоемките и замърсяващи производства и увеличаване частта на ресурсоспестяващите и безотпадъчни технологии в общия обем от производства.

В Германия, като водеща страна по отношение на провежданата от нея екологична политика, е разработена конкретна програма, която предвижда съкращаване на общия обем отпадъци в страната за сметка на:

• внедряване на безотпадъчни технологии;

• увеличаване срока на употреба на продукцията;

• увеличаване рандеманите на използване на суровините;

• преработка на вторичните суровини (отпадъците);

• използване на отпадъците в качеството им на източник на енергия;

• включване на отпадъците в биологичния кръговрат на веществата.

Важен елемент на програмата е обезпечаване на екологично чисто производство и чисто унищожаване на отпадъците. За реализиране на поставените задачи е било набелязано създаване на специален сектор на промишлеността. По такъв начин Германия се явява първата западноевропейска страна, заставаща на пътя на екологично ориентираното стопанство.

Необходимо е да се посочи, че в резултат на провежданата национална политика в нашата страна, е изградена една добра нормативна база за контролиране на цялостното състояние на отпадъците, тяхната преработка и обезвреждане. Основните документи, чрез които са очертани насоките за конкретната работа и изисквания към стопанските организации, са:

• Систематизиране на отпадъците в списък под кодов номер и наименование (Заповед No РД-323/10 август 1998 г. на МОСВ и МЗ — ДВ, бр. 120 от 1998 г.). В този списък е включена и групата на отпадъците от преработката на дървесина и производствата на целулозни материали, хартия, велпапе, плоскости и мебели.

• Определяне условията и реда за кандидатстване и предоставяне на разрешителни за внос, износ и транзитен превоз на отпадъците вкл. от корк, дървесни и хартиени отпадъци (Наредба No 5 от МОСВ — ДВ бр. 120/1998 г.).

• Одобрени са тарифите за таксите, които се събират в системата на МОСВ и от общините за издаване на разрешения по Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда (Постановление No 249 от 13 ноември 1998 г.).

• Регламентира се редът за оформяне на отчетните документи и получаването на пълна и достоверна информация за дейностите свързани с управление на отпадъците и задълженията при тяхното образуване, транспортиране и обработване. (Наредба No 10 на МОСВ, МРРБ и МЗ публикувана в ДВ, бр. 151/1998 г.). В информационните отчети се отбелязва характеристиката на предприятието, режими на работа в основното производство и цеховете, отделящи производствени отпадъци. Описват се технологичните процеси, при които се образуват отпадъците, физикохимичния им състав и концентрации, както и начините за тяхната първична обработка с цел привеждането им в удобен за преобразуване вид.

Преработването на отпадъците е дейност, която променя свойствата или състава на отпадъка, като го превръща в суровина за производство на крайни продукти или в краен продукт. При невъзможност за преработка, отпадъците се обезвреждат (чрез изгаряне, неутрализиране и др.) с цел да се премахне опасността, която те носят за здравето на хората или за замърсяването на околната среда. Когато безопасните или обезвредени отпадъци бъдат складирани на специално определени за целта хранилища или депа за срок по-голям от 6 месеца, то казваме, че се извършва депониране на отпадъците. Междинното и безопасно складиране на отпадъка за срок до 6 месеца, се определя като временно съхранение.

Допълнително с Наредби No 11, No 12 и No 13 на МРРБ, МОСВ и МЗ (ДВ бр. 152/98 г.) се определят:

• условията и изискванията за изграждане и експлоатация на съоръжения и инсталации за обезвреждане на битови отпадъци (термично обезвреждане, компостиране, рециклиране и др.);

• изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения и третиране на отпадъци (битови, производствени и строителни), като се определят начините за тяхното събиране, временно съхранение и обезвреждане чрез депониране, термични методи, рециклиране или преработване;

• условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа за депониране на битови, строителни, производствени и опасни отпадъци.

Може да се каже, че в България са създадени добри условия по отношение на нормативната база за контрол на състоянието на отпадъците, тяхното събиране и временно съхранение, а след това преработка, обезвреждане или депониране, както и изискванията, с които се регламентират необходимите за целта площадки, съоръжения и инсталации. По-малките инвестиционни възможности за технологично обновление в производството, а също и за изграждане на инсталации за третиране на отпадъците са причина все още големи количества от тези вторични ресурси да не бъдат използвани.

Със зададените цели от ЕС, определящи прехода към кръгова икономика се визира до 2030 г. 65% от излизащите от употреба в Европа стоки, битови и строителни отпадъци да бъдат рециклирани, 25% оползотворявани и 10% депонирани. За България тези жалони не са непостижими, но е необходимо мобилизиране и взаимодействие между държавните институции, стопанския сектор и гражданското общество за работа в тази посока, възползвайки се и от възможностите за извършване на необходимите инвестиции по линия на предоставяните финансови средства от ЕС по ОП „Околна среда“ 2014–2020 г., съфинансирани и от българска страна.

Естествено е, както се посочва и в Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа, самите производители са заинтересовани от ефективното използване на ресурсите, тъй като по този начин те намаляват и своите производствени разходи в произвежданата продукция. Но те имат и друг стимул, който не по-малко им влияе, а именно насърчавайки пазарът да консумира колкото се може повече и увеличавайки обемите на продажбите, те също намаляват своите разходи за производство на 1-ца продукция, но същевременно пропорционално увеличават и разхода на ресурси.

Следователно, за да може този процес да се управлява в посока на ефективно използване на ресурсите, производителите трябва да усетят обществения и пазарния натиск. Тези, които не се съобразяват с тези изисквания, ще започнат да генерират загуби и да намаляват производството и обратно — предприятията, използващи ефективно ресурсите, ще имат благоприятен климат за развитие и ще създават и работни места.

Осъществяването на преход към кръгова икономика не само в страните от ЕС, но и в световната икономика, е от голямо значение за провеждане на ресурсоспестяваща политика на фона на изчерпващите се природни ресурси и тяхното увеличаващо се потребление. За да се добие представа за мащабите от прилагане на тези мерки, нека разгледаме какво е положението с използване на дървесната суровина при нейната преработка и потребление на изделията от дървесина.

Причините за сериозно насочване вниманието на мениджърите към използването за повторна преработка на излязлата от употреба дървесина, са не само икономически, но в по-голямата си степен екологични и правни. Според европейското законодателство след 2005 г. не се допуска натрупване и съхраняване на стара дървесина. Т.е. местата и депата за отпадъци на база употребявани вече изделия от дърво са фактор, който влияе отрицателно върху опазването на околната среда. Това определя поставянето и на изискването от необходимостта за нейното оползотворяване като суровина или енергиен източник.

Понастоящем приложение за използване на старата дървесина като суровинен източник за преработка намират няколко вида технологии, по-важните от които са:

• Чрез хидролиза, употребявани плочи от дървесни частици се превръщат във влакнеста маса, която се използва за производство на нови плочи. В Германия по този метод се преработват годишно около 44 000 тона. Отчита се, че новите плочи, произвеждани от рециклирани такива, освен по-ниското съдържание на формалдехид (което е и положително), не показват съществени други различия;

• Чрез термохидролиза (под високо налягане и температура), употребявани средно твърди плочи (MDF) се превръщат във влакнест материал и без други свързващи вещества, а само с добавянето на танин, те са готови за пресоване;

• Чрез раздробяване на технологични трески на излязла от употреба масивна дървесина, основно от палети, макари за кабели, амбалажи и опаковки и използването им за производство на плочи от дървесни частици;

• Чрез хидролиза излезлите от употреба хартия, картони и велпапе се превръщат в пулп, готов за влагане отново в производството на целулоза, полуцелулоза и дървесинна маса.

Огромното значение от провеждането на тази ресурсоспестяваща политика се отразява в значителни количества ежегодно спестявана от изсичане дървесна суровина от горите. В приложената таблица са показани отчетни данни за Света, Европа и България през 2000 г. на използваните количества рециклирани хартии и картони, като вторичен ресурс вложен в производството на нова продукция от хартия и картони. Икономията, която е реализирана общо в света, е била в размер на 480 287, 5 хм³ (след извършена трансформация, при която за производството на 1 t, дървесен пулп са необходими средно около 3,5 м³ дървесна суровина(, което представлява 14,2% от общия световен добив на обла дървесина. За Европа тези стойности са още по-високи — техният относителен дял е 25,7%. В България отн. дял на количествата обла дървесина, спестени от използваната рециклирана хартия е само 5,9%, но това се дължи на значително по-ниското годишно потребление на хартия и картони от 35 t/1000 чов. при 127t/1000 чов. средно за Европа., независимо че рециклираните количества хартия и картони в нашата страна представляват 58, 8% от общото производство.

Количества използвана рециклирана хартия в производството на хартии и картони в Света, Европа и България през 2000 г.
[По Н. Григоров (14)]

	Мярка	Света	Европа	България
1. Производство (добив) на обла дървесина	xm3	3377282	590781	4784
2. Производство на хартия и картон	x.t.	324046	100254	136
3. Рециклирана хартия, използвана в производството на хартия и картони	x.t.	137225	43311	80
— отн. дял на рецикл. Хартия към производството на хартия и картони	%	42,3	43, 2	58, 8
4. При средна РН от 3,5 m3 обла дървесина за производството на тон дървесен пулп за целулоза с използваните количества рециклирани хартии и картони се намалява добивът на дървесина от горите в количества от:	xm3	480287,5	151588,5	280,0
— Отн. дял на колич. обла дървесина, спестена от използването на рециклираната хартия към общия добив на обла дървесина	%	14,2	25,7	5,9
5. Потребление на хартия и картони на 1000 ч. от населението през 2003 г.	t /1000 ч.	52	127	35

Разбира се, че освен технологиите за рециклиране на излезлите от употреба хартия и картони и използването им като суровина за производство на нова продукция, могат да се посочат и мероприятията, свързани с увеличаване оборотността на употребяваните вече опаковки, амбалажи и палети след съответното им отремонтиране. Годишните количества на дървесина, участваща при производството на тези изделия са значителни и в много случаи те са почти толкова, колкото е масивната дървесина използвана за производството на мебели. Това определя и значението, което има увеличаване на тяхната употреба дори с един оборот.

Само от тези два примера се вижда какво голямо значение за националните стопанства в Европа, а и в Света като цяло, има реализирането на прехода към „кръгов“ модел на жизнения цикъл на произвежданите стоки и тяхното потребление. Причините за такъв подход са не само икономически, те са и екологични и социални, което определя и толкова важното място и отношение към тези въпроси и за нашата страна понастоящем и за в бъдеще. Тяхното успешно решаване може да се осъществява и чрез изграждане на специализирани звена за организиране събирането на тези вторични ресурси, не само от дървесина, но и на метали, пластмаса, стъкло, керамика и др. и подготовката им за подаване в производството на нови продукти. Тези специализирани звена могат да бъдат включвани в състава на технологични и субконтракторни мрежи и по този начин политиката по рециклиране на излезлите от употреба материали и изделия да се постави на здрава организационна и технологична основа.