Никола Григоров
Зелена икономика (29)

2.2. Алтернативен туризъм

Визията за туризма в Стратегията за устойчиво развитие на туризма в България 2014–2030 г. се определя като: „България — добре позната и предпочитана целогодишна туристическа дестинация с ясно разпознаваема национална идентичност и съхранена култура и природа, заемаща водещо място сред петте топ дестинации в Централна и Източна Европа.“

Представянето с визията за туризма в България се подчертава и ангажимента, който държавата поема пред сектора, като един от структуроопределящите в икономиката на страната със съществен дял в БВП, обезпечаващ същевременно и висока трудова заетост от 300 хил. постоянни и около 500 хил. временно заети. Различните видове специализирани туристически дейности основно се осъществяват от малкия и средния бизнес, в голямата си част от тях от семейни фирми.

Акцент при разработването на специализираните туристически продукти, с цел преодоляване на сезонността, се поставя върху целогодишно работещи дестинации, с което не само ще се реализират възможности за увеличаване на туристическия поток, но ще се даде възможност и за осигуряване на постоянна трудова заетост допълнително на няколкостотин хиляди обслужващ и специализиран персонал, тяхното обучение и повишаване на квалификацията и качеството им на работа.

Естествено е, при разработването на туристическите продукти, вниманието да се насочи към един голям пазар с възможности, каквито са туристите в Европа от възрастовата група 65+, чиито предпочитания за здравословен начин на живот са насочени към специализираните видове туризъм — балнео, спа, уелнес, културен, еко и селски туризъм. Тази група е платежоспособна, разполага със свободно време и част от разходите за рехабилитационен и оздравителен туризъм се поемат от техните здравно осигурителни фондове.

Значителен потенциал за привличане на туристи представлява и Азиатският регион, в който с увеличаването на средната класа от населението, се увеличава и покупателната им способност и предвижданията са, че през следващите две десетилетия, се очакват високи ръстове на европейския туристически пазар. Отчитайки техните предпочитания и използвайки възможностите за комбинирани европейски дестинации, нашата страна има възможност да отговори на потребностите на азиатските туристи чрез разработване на специализирани туристически продукти в областта на културно-историческия туризъм, на автентични обичаи, фолклор и занаяти, на природни забележителности и атракции.

За реализирането на тези цели е необходимо както разширяване на съществуващата хотелска и туристическа база, така също и изграждане на нови центрове за отдих, почивка, релаксация и оздравителен туризъм с привличането и на чуждестранни инвестиции.

Визира се също туристическият сектор в страната да бъде изграден на основата на дългосрочни партньорства и взаимодействие между всички заинтересовани страни на национално, регионално и местно ниво с участието и съдействието на неправителствени организации и местни общности с цел стимулиране регионалното развитие и създаване на силни регионални брандове и реклама за възможностите на дестинациите. С тази цел на територията на България са обособени девет туристически региона (Дунавски, Софийски, регион Стара планина, регион Тракия, регион Розова долина, регион Рила — Пирин, регион Родопи, регион Северно Черноморие, регион Южно Черноморие), вниманието и усилията, на които ще се насочи към изграждане на туристически комплекси, всеки от които се различава от другите по своята специфичност, идентичност и възможност за предоставяне на желаните от туристите услуги. От друга страна, разделението по региони ще осигури по-големи възможности на туроператорите за комплексна и значително по-ефективна дейност, а конкуренцията между самите региони ще способства за координиране, разнообразяване и повишаване качеството на извършваните от тях услуги.

В стратегията за развитието на туризма е записано, че България заема едва 110 994 кв. км, но природните и културни богатства я превръщат в предпочитана туристическа дестинация с впечатляващо разнообразие на видове туризъм и със значителен потенциал за развитието му. Страната ни разполага с: 378 км Черноморско крайбрежие с над 209 плажа, живописни заливи и дюни; с около 180 км писти в зимните курорти на Банско, Пампорово, Боровец и Витоша; 7 (седем) културни^[1] и два природни^[2] обекта, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на Юнеско, както и два по Конвенцията за нематериалното културно наследство, повече от 600 минерални водоизточници. Около 30% от територията на България е заета от планини. Те са изключително разнообразни по релеф и предлагат на посетителите богата гама от възможности за почивка, спорт и развлечения. В България има над 400 високопланински езера, 336 са защитените зони от „Натура 2000“ (вкл. 3 национални и 11 природни парка). Те покриват общо 35% от територията на страната, 40 000 културни ценности, 160 манастира, над 188 музея и галерии, богати фолклорни традиции, национална кухня и качествено вино.

Много важен аспект от развитието на туристическия сектор в България е неговото преориентиране от „Икономика на услугите“ към „Икономика на преживяванията“, което извежда на преден план именно предлагането на националните туристически специфики, автентичното и оставящо трайни позитивни впечатления и познания в туристите.

Всеобщо е разпространеното мнение сред експертите в туризма, че понастоящем България се възприема от чуждестранните туристи сравнително положително като „нискобюджетна“ (low cost), евтина, предимно морска туристическа дестинация, страна с изключителна природа, богато културно и историческо наследство.

По „брой на чуждестранни туристи на глава от населението“ за 2012 г. България заема 10-та позиция сред водещите в туристическия сектор европейски държави. Стойността на този показател е 0,89, докато Австрия, която е начело е с 2,85, Хърватия е с 2,42, т.е. туристите в тези държави са над два пъти повече отколкото е тяхното население.

Отчитайки значителния потенциал на голяма част от територията на страната, която понастоящем остава неизползвана или слабо използвана за туристически бизнес, въпреки своите природни, културно-исторически и др. възможности, може да се очаква, че в прогнозния период до 2020–2030 г. този огромен резерв ще бъде включен по подходящ начин в икономиката на туристическия сектор.

Съществените характеристики на туризма се свеждат на първо място до неговата основна функция, а именно за поддържане здравето на потребителите, тяхната жизнеспособност, релаксация, предпазване и лечение на заболявания, физическа и психическа устойчивост, спорт и туризъм и редица ползи от познавателен характер за различни дестинации, култури, обичаи, история, език и т.н.

Наред н тази негова основна функция, той има важно стопанско значение за страните, развиващи този сектор като възможност за:

• създаване на допълнителни „зелени“ работни места от квалифициран персонал — медицински, обслужващ и административен;

• развитие на множество други сектори, свързани с обслужване на туристическата дейност — храна, напитки, облекло, сувенири и др.;

• развитие на социалната и техническата инфраструктура в туристическите центрове и региони и тяхното икономическо благосъстояние;

• ефективно средство за опазване на околната среда и културното и историческо наследство;

• рекламиране на икономическите постижения на страната, нейните природни красоти, бит, култура, история;

• мост между народите, като най-мирно средство за водене на политика.

Едновременно с развитието на туризма в България се увеличава натиска и на обществото, и на обществените организации за разумно и щадящо използване на природните дадености, за запазване на биоразнообразието и устойчиво развитие на екосистемите. Това поведение на гражданските организации се определя и от факта, че България е сред страните с най-добре запазено биоразнообразие на континента, показател за което е включването на около една трета от територията на страната в европейската мрежа от защитени зони „Натура-2000“.

Една от формите не само за подкрепа, но и за активно участие в опазване на природата е развитието на екологичния туризъм. Първите екологични организации се създават малко преди и след демократичните промени през 1989 г. в България. Наред с мероприятията за опазването на природата те организират и подобен род туристически услуги, целта на които е да се възстановява връзката между човека и природата, нарушавана от произтичащите урбанизационни процеси. Екологичните организации добили известност с активното си участие в защита на природата в България са посочени в отделно приложение.

Исторически и културен туризъм

България е една от най-старите европейски държави, на територията на която живелите древни цивилизации — траки, римляни, византийци, прабългари — са оставили изключително ценни художествени и архитектурни следи от развитие за времето си култури. Всички тези автентични и уникални по своето разнообразие археологически, архитектурни, етноложки, религиозни и исторически забележителности, както и културни институции — музеи, галерии, читалища и културни събития от различно естество са предпоставка за развитие на културния туризъм в България. Около 40 000 са регистрираните обекти от различните исторически епохи. В списъка на материалното и нематериалното световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО, са включени единадесет български обекта. Това подрежда България на 21 място в света по конкурентоспособност с културните си ресурси и на трето място в Европа, след Италия и Гърция по брой на своите археологически културни ценности.

Съкровищницата на културното наследство на България съдържа: над 18 000 регистрирани обекти, включени в автоматизираната информационна система на Археологичната карта на България; 33 археологически резервата и 10 етнографски, архитектурни и исторически резервата; най-старото обработено златно съкровище в света, открито в близост до гр. Варна (от края на V-ото и началото на VІ-ото хилядолетие преди Христа(; древният град Перперикон — един от най-големите култови храмове на Дионисий; Долината на тракийските владетели — древната столица (Севтополис) на тракийския цар Севт ІІІ, отпреди повече от 2000 години; тракийските могили, наброяващи между 10 000 и 60 000, от които са разкрити около 1000 гробни съоръжения и съкровища; богат културен календар, фестивална и празнична традиция, древни традиции и обичаи, съвременни културни събития и др.

Обектите за организирани посещения на туристите, попадащи в групата на културния туризъм, могат да се обособят в три групи, а именно:

• недвижимо културно-историческо наследство — археологически, архитектурни и етнографски забележителности, манастири, черкви, архитектурни паметници и др.;

• движимо културно наследство от античността до наши дни — култови и ритуални предмети и пособия, произведения на изкуството — живопис и скулптура, сувенири и др.;

• нематериално съвременно и от миналото културно наследство — културни и ритуални празници, фестивали, форуми и др.

През последните години в България се наблюдава активизиране и на фестивалния туризъм, почитателите на който вече наброяват няколкостотин хиляди — български и чуждестранни туристи. Техният интерес е привлечен от ежегодно провежданите фолклорни фестивали в Рожен, Копривщица, Жеравна, фестивалите за съвременно изкуство и джаз музика в Банско и в Бургас, оперните фестивали в София, Велико Търново, в Правец и др.

Ако направим една ретроспекция на оставеното ни наследство от цивилизациите, живели по нашите земи, възниква въпросът — защо многобройните свидетелства, датиращи величието на траките днес откриваме заровено в земята. Коя е причината?

За разлика от други религии, траките считали душата и тялото за неразделни. Те не вярвали в прераждането на душата в друг образ (в друг човек или в друго животно — като будистите), нито пък че душата напуска тялото (както е при християните) — те вярвали във възраждането на душата и тялото в същия образ.

Те не вярват, че умират — пише Херодот, те вярвали, че мъртвите не умират, а че слизат в царството на подземния свят, там боговете ги поканват да седнат, поднася им празничен пир и ги оставят да пируват вечно, увенчани с венци.

Земният живот за тях е бил ако не наказание, то скучен и кратък епизод от живота им, преддверие към другия, към вечния живот, затова те пропилявали земния си живот в удоволствие, веселби и войни, смъртта за тях е била врата към вечния свят на пир и веселие. Това обяснява тяхната безумна храброст, те са загивали, ако не с радост, поне без жал.

Любим бог на траките бил неслучайно богът на виното Сабазии, наречен после Дионис. Неговото главно светилище, известно в целия древен свят, се е намирало в Родопите, недалеч от Кърджали, където сега са руините на открития неотдавна свещен град Перперикон. Тук на самия връх на голите канари, се издигал храмът на Дионис. Това светилище е съществувало още през ХVІІІ век пр. н. е., а през ІХ век (пак преди новата ера), се превръща в средище на тракийския орфически култ.

В това прорицалище на Дионис — пише Херодот — жрица дава предсказание точно както в Делфи, няма нищо различно. Имало обаче нещо различно и различното било, че в светилището на Дионис се гадаело по пламъка на виното. В центъра на кръглата зала без покрив, върху огромен кръгъл каменен олтар, който се извисява на около 3 метра над пода, горял вечен огън, жрицата се изкачвала по каменните стъпала до олтара, плисвала върху жарта вино и по височината на лумналия към откритото небе огън и по формата на пламъците гадаела съдбата на питащия.

Тук по дългия проход, изсечен сред скалите, по издяланите в канарата стъпала, през 334 година преди Христа, на път с войските си за Азия, към върха, където се намирало прорицалището, бавно се изкачвал Александър Велики. Когато стигнал до кръглата зала с олтара, той паднал на колене пред жрицата и я запитал за съдбата си. Тя плиснала виното върху огъня, горящ върху олтара, огънят изсъскал, вместо пламъци избухнал дим и се издигнал нагоре над върха на светилището, чак до небето, затъмнявайки слънцето. Пророчицата дълго гадала и рекла: ще завладееш целия свят, Александре, но накрая ще умреш самотен като куче. Както и станало. [Н. Овчаров (33)].

Било е през ХІІІ век преди новата ера. Траките участват в Троянската война на страната на Троя. Неслучайно — троянците са трако-фриги, преселили се преди това в Мала Азия. Тъй наречените ахейци, воюващи срещу Троя, са потомци на пелазгите, които основали Микена, а пелазгите са предци и на траките. Въобще излиза, че и Троянската война си е била война на траки срещу траки.

Гърците по онова време още ги няма, те се явяват 3 века след Троянската война, някъде около Х век преди новата ера и наследяват от тракийците, живеещи в Елада, митологията и боговете им. Както пише бащата на географията Страбон (64 г. пр. Хр. — 20 г. след Хр., древногръцки географ и историк, пътувал из Гърция, Мала Азия, Италия и Египет), Атиняните приели тракийските свещенодействия, но разбира се, прекръстили боговете. Цялата тъй наречена древногръцка и цялата римска митология са модификации на тракийската митология, траките завещават своя пантеон на следващите дохристиянски европейски цивилизации.

И тук се изправяме пред неразгадаемата загадка — траките не са оставили дума за себе си!

Една толкова високо развита цивилизация, с толкова сложна, персонифицирана и сюжетна митология е нямала писменост?

Нека обаче отново си спомним парадоксалния ритуал на траките, когато се раждал човек — посрещали го с плач, когато умирал — изпращали го с веселие. И при други народи е съществувал обичаят заедно с мъжа да погребват и любимата му жена, но това било трагичен дълг, а при траките жените на мъртвеца се биели коя да бъде погребана с него! Това не било само от любов — а възможност по-скоро да се отиде на оня свят.

Ако траките са правели нещо трайно, нещо красиво, то не е било предназначено да остане след тях тук, на тоя свят — то е било предназначено да замине заедно с тях на оня свят. Затова най-съвършените техни произведения на изкуството намираме не другаде, а в техните гробници, всичките тези златни съдове и украшения са били предназначени за безконечния подземен мир. Тук на земята траките създавали своята подземна цивилизация.

За разлика от траките, следите на римската цивилизация откриваме в строежите на многобройни пътища, крепости, останки от градове и римски терми (бани).

В миналото римляните много добре са осъзнавали, че стратегическо предимство във военното дело за завоюване и отстояването на нови територии и държави им дава строителството на пътища. По тях те придвижвали много по-лесно и бързо военните си части, стоките и пощата. Пътищата били с каменна настилка, като на някои участъци те са следвали трасетата останали от траките, но на други били строени по нови линии, свързващи стратегически селища и военни гарнизони. И днес все още личат следите от местата, където те са изграждали и крайпътни станции, които в някои случаи прераствали в малки селища „канаби“. В тях имало помещения за хранене и за пренощуване, обори за животните, складове за стоките, бани. Край големите пътни станции се събирали мита и налози, а в някои от тях се организирали годишни панаири или постоянни тържища.

Един от най-важните за римската империя е бил пътя „Виа милитарис“ (Военен път), който е свързвал Сингидунум — Нансус — Сердика — Филипопол — Адрианопол — Константинопол (Белград — Ниш — София — Пловдив — Одрин — Истанбул).

Друг път, който впоследствие с някои корекции и сега все още е наричан „старият римски път“ и е бил най-късият, свързвал някога римските завоеватели с Тракия и Беломорието, е от Видин през Петрохан до София.

Важен римски път, останки от който удивява и днес с вещината, с която е строен той, е пътят свързващ селищата разположени покрай бреговете на Дунав. За разлика от него съвременният крайдунавски път е строен без строителите да се съобразяват с географските релефи и климатичните особености и на места е в много лошо състояние, особено през зимата и в дъждовни периоди.

През Родопите също има останки от три римски пътя. Най-западният е от Филипопол по долината на р. Места до Филипи. Запазени участъци от римски пътища има и по билата на планината под връх Персенк между Доспат и Сърница, както и около село Долни Главанак близо до Маджарово.

Имало е и множество второстепенни римски пътища, свързвали градовете и населените места с активен стопански и културен живот, най-вече в римската провинция Тракия и покрай бреговете на Черно море.

Най-големият и добре укрепен град в Тракия бил Филипопол. Той бил естествен център на провинцията и от него тръгвали пътища в седем различни посоки. Друго голямо селище в Тракия било Дианополис (Ямбол). В него се пресичали два регионални пътя, които свързвали Аугуста Траяна (Ст. Загора) с Адрианопол (Одрин) и с Анхиало.

Естествено тези пътища, пресичащи територията на Тракия, Мизия и Скития Минор и свързващи важни римски селища и гарнизони е трябвало да се охраняват и отбраняват от набезите на вражески войски и поради тази причина не само по протежение на брега на р. Дунав, но и във вътрешностите са се строяли военни крепости. Останки от военни крепости и днес могат да се видят в големия за онова време римски град Рациария в близост до с. Арчар, крепостта Бонония във Видин, Улпия Ескус до устието на р. Искър в близост до с. Гиген, Нове до Свищов, Сексагинда Приста до Русе, Трансмариска в Тутракан и Дорострум в Силистра, както и в Никополис ад Иструм до Търново, крепостта Абритус до Разград, а в Скития Минор (Добруджа) — крепостта Залдапа до с. Арбат и крепостта до с. Балик в долината на Суха река.

Следи от римското присъствие по нашите земи са оставени на: Белоградчишката крепост (една от най-добре запазените в страната); римска пътна станция и крепостта „Сторгозия“ в Плевен; крепостта Мисионис на 7 км югозападно от Търговище; „Шуменската крепост“, разположена на най-високата източна част на Шуменското плато; римският и ранновизантийски град Марцианопол (Девня), основан през 106 г. от император Марк Улпий Траян, със запазени останки от отбранителни крепостни стени, вал и кули; Созополис (град на спасението в дословен превод) с множество крепости и крепостни съоръжения, строени в близките населени места около града; Ямбол (Кабиле — тракийско наименование, Дианополис, Диамполис, Ямполис — при римляните) е важна крепост в държавата на Филип Македонски и процъфтява в епохата на римляните; Августа Траяна (Ст. Загора), основан през II в. от римляните с останки от античен форумен комплекс при Западната порта на града; Пловдив (Филипопол, Тримонциум), завладян през 342 г. пр. Хр. От Филип II Македонски, прекръстен от Евмолпия при траките на Филипопол и превърнат в крепост. Под римска власт той се развива като главен стопански, културен и политически център на провинция Тракия Разположението между трихълмието е причина римляните да му дадат наименованието Тримонциум; Хисаря — римляните превръщат селището, чиято история датира от преди 5 хиляди години, в голям град, наричан Диоклецианопол (IV в.) на името на император Диоклециан. Градът е бил защитен от здрава крепостна стена с 44 кули, част от която е оцеляла и до днес; Кюстендил — през V — IV в. пр. Хр., привлечени от лековивите минерални извори, траките основават селище. През I в. римляните го превръщат във важна крепост, търговски център и известен балнеологичен курорт, който наричат Пауталия, прибавено по-късно към него Улпия, фамилното име на император Траян; Гоце Делчев — има доказателства за селищен живот в района още от епохата на неолита. По-късно римският император Траян строи наблизо града Никополис ад Неструм (Град на победата), разположен на р. Места.

Римската епоха се отличава не само с вещината и умението при строителството на военни укрепления и пътища, но и по нивото на културата, която те притежавали, видна от останките на редица обекти, характеризиращи техния бит и икономическите им възможности.

Така например за величието на Филипопол (Пловдив), в античния свят свидетелства изградения мраморен стадион за тридесет хиляди зрители, на които са се провеждали гладиаторски борби и други зрелищни състезания. Недалече по пътя от Филипопол до Адрианопол и в близост до Ивайловград се намират останките от вила „Армира“, която впечатлява с количеството и качеството на мозайките. Вилата в стил rustica е толкова изящна в декорацията си, че няма равна по красота с останалите римски постройки в страната. А цялото великолепие на мозайките от древния Марцианополис може да се види в музея в Девня. В Регионалните музеи в Русе, Разград, Силистра и Добрич също е съхранено част от разкритото римско наследство. Похвални са усилията на археолозите да разкрият величието на големия римски град в миналото Рациария и на много обекти от римската епоха в столицата.

Римляните обичали лукса, но водели и активен живот и се възстановявали чрез SPA процедури, което се вижда от останки на изграждани римски терми (бани). За тази цел император Диоклециан построява великолепния курортен град Диоклецианопол (Хисаря), а император Траян — курорта Пауталия Улпия (Кюстендил).

Като туристически продукт, обемът на културния туризъм се формира като основен мотив за пътуване, така и от другата група туристи, за които културният туризъм се явява като допълнително изживяване, носещо за тях добавена стойност.

Културният туризъм в световен мащаб вече заема основно и водещо място. Отчетените данни показват, че в средата на първото десетилетие на XXI век, 40% от общия туристически поток принадлежи на културния туризъм, а след около десет години относителният му дял се увеличава на 57%. Причините за този ръст са от една страна, на все по-достъпна и обхватна информация за културно-исторически обекти и дестинации и от друга, от увеличаването на кратките градски и през уикендите ваканции с цел посещения на културни събития.

За сравнение културният туризъм в България през 2012 г. е само 11,1% от общия туристически пътникопоток. А потенциалът, който този специфичен сегмент от туризма има, предоставя много добри възможности за развитие и значително увеличаване на обема му. За целта е необходимо да се работи в областта на рекламата, на информираността и представянето на България като туристическа дестинация както като целеви сегмент, така и в свързаност с други сегменти от туризма. И, разбира се, инвестиране на допълнителни средства в самите обекти за тяхното представяне по най-добрия начин, както и за обучаване на квалифициран туристически персонал.

Много положително влияние върху туризма оказва и приемането на България през 2007 г. в ЕС, с което се премахнаха и пречките от административни формалности, и на граничен и митнически контрол и по същество туризмът на страната се отвори към един необятен европейски пазар. Това предопредели и ролята, която българската държава, туроператори, туристически фирми и дестинации имат за развитие на материално-техническата база и цялата туристическа инфраструктура в България, за нейното организиране, функциониране и рекламиране. Още повече че пътуванията с рекреационно-туристическа цел (краткотрайни и ваканционни) както в световен, така и в европейски мащаб непрекъснато се увеличават и според някои източници се отчита, че от 6 до 12% от индивидуалните разходи в развитите страни са свързани с отдиха и туризма.

Екологичен туризъм

Началото е поставено в САЩ в годините на хипи движенията, като през 1968 г. се приема система, определяща начина и реда за обозначаване на екологичните маршрути и видовете маркировки. По-късно екопътеки започват да се изграждат и в Западна Европа. Изискванията са местата, през които те ще минават да са свързани с дивата природа и с достатъчно запазена такава. През 2000 г. е изградена и т.нар. Виа Алпина, с маршрут, който с различна степен на трудност преминава през територията на осем държави. По същото време в България Асоциацията за селски и екологичен туризъм (БАСЕТ), в която членуват общини, туристически организации и съидейници, маркират няколко подходящи за изграждане на екопътеки маршрути. Те се съоръжават там, където е необходимо, с мостови съоръжения, пейки, заслони, места за наблюдение, информационни табели за териториите или защитените местности и биологичните видове (от растителен и животински произход), които ги населяват. Поради липсата на постоянен източник на финансови средства тези обекти трудно се поддържат в добро състояние, но те наистина по своето си предназначение и функция, са атрактивни.

Някои от еко пътеките, които са особено привлекателни за българските и чуждестранните туристи, придружавани обезателно с водач, са:

Трънска – преминаваща през ждрелото на реките Ерма и Ябланица и е съвсем близо разположена до запазната граница със Сърбия.

Врачанска — намира се на територията на природния парк „Врачански Балкан“ и се характеризира с голямо биоразнообразие на местността.

Копренска — до нейния изходен пункт в с. Копиловци се стига след половин час с кола от Монтана. Има три алтернативни кръгови трасета, които се изминават за два, пет или осем часа.

Крушунска — на десет минути с кола от гр. Летница. Тръгва се от с. Крушуна. Живописна местност с каскада от водопади.

Негованска — разположена в ждрелото на едноименна река, преминава през пещера и водопад. Тя е една от най-добре поддържаните и често посещавани екопътеки. До нея се стига с кола за половин час от В. Търново.

Хотнишка — също разположена в района на В. Търново по долината на Средна Янтра. А също Дряновска, в близост до град Дряново, Бяла река — до град Калофер, Загражданска и Дяволска, намиращи се в Родопите и др.

Предпоставки за развитието на екотуризма в страната са красивата природа и природни забележителности, чистият въздух, разнообразието от растителни и животински видове, еко пътеки, приятни преходи и разходки, добра храна, ниски цени, любезни хора и др. В планините са маркирани пътеки с обща дължина от 37 хил. км. През страната преминават и европейските туристически маршрути: Е3 „Ком — Емине“ по билото на Стара планина, Е4 „Витоша — Верила — Рила — Пирин“ и Е8 „Рила — Родопи“.

По биологично разнообразие страната заема едно от челните места в Европа с 12360 растителни видове, от които 763 са защитени с Червената книга на България. 750 от растенията са лечебни, като 70% от тях се използват от фитомедицината в страната и за износ.

Не по-малко богата и многообразна е и фауната в България, населяваща националните и природни паркове и резервати. Два от природните обекти „Национален парк Пирин“ и резерват „Сребърна“ са включени в списъка на Юнеско на Световното природно наследство, а 4 от резерватите са обявени за важни влажни зони по Конвенцията за влажни зони с международно значение. От особено значение са и маркираните от Birdlife international 22 ареали на птици в страната.

Екотуризмът е с относителен дял от незавидните 4,6% от общия туристически продукт в страната, основна причина за който резултат е недостатъчната информация и реклама за България като дестинация за екотуризъм. Към тази причина могат да се прибавят и недобрата пътна инфраструктура и затруднено придвижване до някои от обектите, а също езиковата бариера и затруднени комуникации, както и разнородната леглова база по качество и функционалност.

2002 г. е била обявена от ООН за годината на екотуризма и по този повод от 19 до 22 май под егидата на Програмата на ООН по околната среда и Световната туристическа организация, се провежда Световен конгрес по екотуризъм в Квебек (Канада), в който участват представители на 132 държави. На конгреса е било прието становището, че екотуризмът се изгражда на принципите на устойчивия туризъм с отчитане въздействието му на икономиката, социалната и природната среда. Но екотуризмът притежава и следните специфични принципи, които го отличават от по-широката концепция за устойчив туризъм, а именно активно съдейства:

• за запазване на природното и културно наследство;

• за привличане на местните общности към планиране, развитие и осъществяване на екотуристическа дейност, която способства за повишаване на тяхното благосъстояние;

• за разясняване на туристите значението на природното и културното наследство, посетили съответните екологични дестинации.

Приетата Национална стратегия и план за действие за развитие на екотуризма отреждат на България позиция на модел за развитие на екотуризъм на Балканите и в Европа. Тези документи са основани на необходимостта народът ни да оцени и разбере, че същността на нашата, българска гордост — природата, традициите и обичаите ни, историята и начинът ни на живот — имат изключителна стойност за страната ни и за света. Трябва да започнем да гледаме на тези ценности като на сравнително преимущество на България пред света, който страда от постоянна загуба именно на богатства, с които ние разполагаме.

На Първия национален форум „Екотуризъм, планини и защитени територии — партньори за благоденствие“, Министерство на икономиката, Министерство на околната среда и водите и Министерство на земеделието и горите, подписаха Протокол за сътрудничество в областта на екотуризма. В протокола трите министерства дават следното определение за екотуризъм: „Министерствата приемат общото разбиране за екотуризма като пътуване до сравнително незасегнати природни местности с цел посетителите да разгледат и се насладят на природата и всички съпътстващи културни забележителности, като едновременно с това се насърчава съхранението им и се допуска възможно най-ниска степен на въздействие. Екотуризмът е и възможност за развитие на бизнес във всички свързани с него услуги, приоритетно в малки местни предприемачески инициативи, като осигурява социално-икономическа активност на местното население и справедливо разпределение на отговорностите и ползите. Екотуризмът съдържа също важни елементи на природозащитно образование, интерпретация на природното и културното наследство и съответства на всички форми на устойчив туризъм.“

България е и първата европейска държава, развила и приела собствена Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие в страната (1995 г.), която е в органична синергична взаимовръзка с Националната стратегия за екотуризма и двете стратегии и тяхната реализация са гаранция за съхраняване на българското национално природно богатство и неговото устойчиво стопанисване и развитие.

Селски туризъм

Туризмът на село е нещо по-различно от услугите, които се предлагат на хората в морските и зимните курорти. Човекът от града търси тишина, спокойствие и умерени удобства. Той или семейството му гостуват на хора с къща, градина, стопанство и имат пряк достъп до всичко, което се върши от стопаните на дома. Хранят се с домашно приготвени храни и напитки. Връщат отново контакта си със земята и домашните животни, изпитват удоволствие да наблюдават и участват в отглеждането и приготвянето на биологични храни. Заедно с домакините си се разхождат в района на селото и околностите, запознават се с бита и културата им. Разговарят с тях. Изживените мигове и дни ги връщат към природата, към прекрасното чувство да бъдат в пряк допир до нея и до хора далече от градския живот, които са запазили в себе си своята автентичност на духа, на културата, на живота си в делник и празник. Програмата на гостите не е предварително планирана, тя се случва в цялото си разнообразие от времето прекарано заедно със стопаните.

Началото на селския туризъм в страната е поставено около 80-те години на миналия век в районите на Стойките и Широка лъка в Родопите, където организирано започват да се предлагат туристически услуги на българи и чужденци. Следват ги селата по долината на река Горна Арда — Смилян, Могилица и Арда, а също и в Триград и Орехово. След 2000-та година, услуги за селски туризъм вече има в Еленския и Троянския Балкан. Напоследък по-масовото развитие на този туризъм се наблюдава във всички краища на България, осъществяван от предприемчиви местни хора, използвайки и предоставяните им се възможности от фондовете на ЕС за инвестиции. Оценката е, че вече селският туризъм има своето достойно място в общите туристически услуги, предлагани в България.

Поклоннически туризъм

Поклонническият туризъм е пътуване към историята, към отпечатъка от времената, оставени в архитектурата, иконите, стенописите, към съпричастност в духа и вярата и най-сетне пътуване към самия себе си. Именно по нашите земи християнството за първи път в славянските владения е признато като официална религия, като покръстването на българите в християнска вяра се извършва от княз Борис през 864 г., а през 868 г. българската църква става самостоятелна с автокефален статут под каноничното върховенство на Константинополската патриаршия. През есента на 893 г. княз Борис тържествено обявява за официален език и официална писменост в държавата, в църквата и училищата славянския език и новата славянска писменост.

Като организирана форма на съществуване на поклонническия туризъм може да се приеме времето преди около половин век. В нашата страна той се проявява отскоро, но може да се посочи, че има голям потенциал за развитие, тъй като на отчет в Българската православна църква се водят 5044 църкви и манастири. Основание за това са и обособените регионални общности от свети места на християнството — като Света гора Атонска, Софийската Света гора, агломерацията от църкви и манастири около старата столица Търново, Черноморския район — Варна, Бургас, Несебър, Созопол, в процес на възстановяване е и Родопската Света гора. Отделно в страната ни има общо над 160 действащи манастири и стотици църковни храмове. Висотата на българския дух и религия се открояват в Зографския манастир в Атон, Рилския манастир, Троянския, Клисурския и Бачковския манастири. Преклонението пред тези свети места е вълнуващо и извикващо в съзнанието на всеки величието, което те носят през вековете, имали историческата отговорност и роля да ни съхранят като народ.

Винен (ЕНО) и гурме туризъм

Следи за отглеждането на лозя от човек за производство на вино, датират от епохата на дълбоката древност. Според откритите от археолозите семки от грозде се предполага, че първите култивирани лози са били създадени преди 7–8 хиляди години в районите, където днес са разположени Турция, Армения и Грузия. Днешните български земи с основание също могат да претендират за една от родините на винопроизводството. При разкопките на селищните могили от ранната новокаменна епоха (VII — VI хил. пр. Хр.) при Караново (Новозагорско), Чавдар (Софийско) и Капитан Димитриево (Пазарджишко) са намерени семки от грозде.

Край създаденото в каменно-медната епоха (V-IV хил. пр. Хр) светилище при с. Татул в Родопите пък са изследвани диворастящи лози, даващи обилен плод. Специалистите доказват, че те са възникнали от култивирани сортове за производство на вино, близки до днешния Мавруд [Н. Овчаров (33, стр. 7, 10)].

„В края на античността лозарството и винарството по нашите земи достигат такова ниво, че може да се говори за обособяване на четири района, които до голяма степен съществуват и до днес. Първият бил Южният (Тракийския) район, обхващащ територията между Родопите, Стара планина и Странджа. Най-разпространеният и отглеждан от хилядолетия сорт с местен произход тук е памидът. Друга област се е оформила край Черноморското крайбрежие, където се състоял най-интензивният контакт между траките и древногръцките колонии. За този, източният район (Понтийски) най-разпространени отглеждани сортове са димятът и червеният мискет. Третата зона се очертава в днешна Северна България (Мизия). В нея през II-III век се заселили много преселници от отдалечените провинции на Мала Азия, допринесли значително за развитието на лозарството. Но и тук от дълбока древност съществували местни сортове, като гъмзата. Най-сетне на югозапад се простирал Македонският район, където най-прочут тукашен сорт е Широката мелнишка лоза.“ (33, стр. 28).

След Освобождението на България от Османско иго площите на лозовите насаждения непрекъснато са се увеличавали, за да достигнат през 1897 г. до 1 150 000 дка. Точно по това време лозята са били нападнати от листната въшка, в резултат на което загиват хиляди декари насаждения, изчезват цели сортове. Тогава българското правителство кани френския енолог проф. Виола. Той обикаля всички масиви в страната и първите му указания са за извършване засаждането на присадени лозя и едва през 1906 г. започва фактическото възобновяване на лозята.

Понастоящем България със своите 150 функциониращи изби има благоприятни условия за развитието на винения туризъм. Страната ни е на четвърто място в Европа по производство на вино, винено бренди и винен дестилат и на 20-то място сред страните в света производители и износители на вино. Със защитена квота през ЕС от 81 хил. хектара лозови масиви и за създаване на нови лозя от незапълнена квота от 18 хил. хектара, секторът има възможност за периода 2014–2020 г. по линия на ЕС да получи субсидия в размер на 374 млн. евро.

В субсидията са предвидени средства и за реклама и промоциране на българското вино в страни извън ЕС, както и за предлагане на туристически пакети и бутикови дестинации за развитие на винения туризъм, съчетан с културни, СПА и др. интереси или турове с тематика „Вино — култура — изкуство, занаяти и традиции“, „Вино и природа“ и др. При това е важно с предлаганите туристически пакети да се разграничи сегментния профил на туриста от т.нар. „масов турист“.

Водещо начало за устойчиво развитие на винения туризъм в България е туровете да се съчетаят с историята, културата и традициите в сектора. За тази цел са очертани и девет маршрута: Пътят Бдин; Пътят Стримон, Античният път на тракийското вино, Пътят на Орфей, Пътят на Дионисий, Пътят на Етър, Пътят на Хемус, Пътят Мадара, Пътят Одесос. От така определените маршрути могат да се възползват редица винарски изби чрез разработването на собствени модели за взаимодействие и включването им в туристическите регионални пакети.

За сравнение в Европа са изградени общо 215 маршрута на виното, от които 98 в Италия, 15 във Франция, 15 в Унгария, 16 в Испания, 11 в Португалия, 20 в Словения, 17 в Австрия, 6 в Гърция и 11 в Германия.

В нашата страна в близо 60 винарски изби се предлагат дестинации на туристически услуги като — разходка сред лозовите масиви, наблюдение на производствения процес, дори участие в беритбата. Правят се възстановки на ритуали, организират се и съвсем нетрадиционни фестивални събития. На много места туристите могат да отседнат за по-дълъг престой в хотел или къща за гости сред лозовите масиви. Засега винарските изби разчитат предимно на чуждестранни групи и гости.

Тези сравнителни данни на маршрутите в другите европейски страни показват, че виненият туризъм в съчетание и с традициите на предлаганите ястия на българската трапеза, има добра перспектива за развитие и в нашата страна.

Ски туризъм

Около 30% от територията на България е заета от планини. Те са изключително разнообразни по релеф и с 400-те високопланински езера предлагат на туристите богата гама от възможности за почивка, спорт, развлечения и естетическа наслада и, разбира се, и за ски туризъм. В проведено проучване, извършено от Европейския потребителски център на ски курортите в Европа за 2010/2011 г., България е определена като една от най-подходящите дестинации за планински туризъм, въпреки по-малкия брой писти в сравнение с конкурентите Австрия и Швейцария. За кратко време страната ни успява да изгради и модернизира ски курортите си, показател за което са и проведените европейски и световни шампионати в Банско, Боровец и Пампорово.

Според водещия световен специалист в тази област Лоран Ванат, България има потенциал за увеличаване на туристическия поток от чуждестранни скиори от 400 хил. към момента до 1,2 млн. и повече чрез обособяване общо на 36 ски курорта, от които 12 на световно и европейско ниво и 24 с местно значение. Ски зони като Беклемето, Добрила, Ком-Берковица могат да се развият и да придобият международно значение.

Общата дължина на пистите е повече от 210 км. Най-високите писти са с надморска височина 2600 м с максимална денивелация — 1630 м. Към момента пистите са съоръжени с общо 110 лифта.

Наред с развитието на ски туризма, Боровец, Пампорово — Чепеларе, Банско, Витоша, Беклемето (Средна Стара планина) и Берковица, могат да се утвърдят като Национални туристически курорти и за планински туризъм — летни ваканции, еко и селски туризъм, съчетани с разработването на маршрути в Родопите, Рила, Пирин, Стара планина. Тези маршрути ще допълват и съществуващите понастоящем европейски туристически маршрути: Е-3 „Ком — Емине“ по билото на Стара планина; Е-4 „Витоша — Верила — Рила — Пирин“ и Е-8 „Рила — Родопи“.

Поради по-умерени температури в планините летният и есенният сезон са предпочитани сезони за планински туризъм от хора над 55-годишна възраст. За постигане на целогодишна заетост в тези курорти и за да се отговори на интересите на тази група потребители, различните планински почивки, турове и преходи могат да се съчетаят с разработването на комбинирани туристически продукти, включващи поклоннически, културно познавателен туризъм, програми за лечение и възстановяване чрез минерални води и рехабилитационни услуги.