Никола Григоров
Зелен дом (33)

5. Мястото на градовете и населените места в политиките за демографско и пространствено развитие на България

В разработената Национална стратегия за демографско развитие на Р България за периода 2012–2030 г. са определени проблемите и направени изводите относно миграцията и намаляване на населението, които пряко са свързани с политиката за регионално развитие. В периода между двете официални преброявания през 2001 и 2011 г. населението на страната намалява с 564 331 сдуши. Две трети от това намаление е в резултат от отрицателния естествен прираст, а почти една трета или 175 244 души са емигрирали. Близо половината от лицата, сменили своя настоящ адрес в страната с адрес в чужбина, са на възраст от 20 до 39 години, а около 80% са със средно и висше образование, което има сериозни икономически и социални последици за бъдещето развитие на страната. Основните причини за емиграция са: заетост, по-високи доходи и жизнен стандарт, стремеж към образование и професионална реализация.

Не по-лек е проблемът и с вътрешната за страната миграция. За същия период 2001–2911 г., 379181 човека са променили своето местоживеене. От тях 35,5% са се изселили в населени места в същата област, а 64,5% са мигрирали извън рамките на областта, в която са живеели дотогава. С най-голям отрицателен дял са преместилите местоживеенето си и заселили се в областите София (столицата) — 32,1%, Варна — 10,8%, Пловдив — 7,7% и Бургас — 5,5%.

Основната цел на Националната стратегия за демографско развитие е забавяне на темповете на намаляване на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал по отношение на здравословно състояние, образованост, квалификация, способности и умения.

Сред основните задачи за демографско развитие, заложени в стратегията, са:

• Намаляване на регионалните диспропорции чрез — децентрализация и създаване на регионален капацитет за динамично икономическо развитие.

• Рационално разпределение на местните инфраструктури и услуги за осигуряване на балансиран растеж на регионите.

• Развитие на устойчиви и динамични градски центрове, свързани помежду си и допринасящи за благосъстоянието на заобикалящите ги по-слабо урбанизирани територии.

• Оптимизиране на концентрацията на населението в големите градове и столицата.

• Разработване на програма за решаване на проблема с „гетоизацията“, чрез създаване на градоустройствени планове в кварталите с концентрация на бедност, рехабилитация на тези квартали, осигуряване на техническа инфраструктура и др.

• Подобряване на транспортната, търговската, социалната и др. обслужващи инфраструктури.

През м. декември 2012 г. правителството на Р България приема Национална концепция за пространствено развитие до 2025 г. (НКПР), която определя държавната политика за пространствено и териториално развитие. За осъществяването на политиката за регионално развитие и за провеждане на отделните социално-икономически секторни политики, е необходимо планирането на национално ниво да се извършва в контекста на общоевропейското пространствено развитие.

Концепцията се явява основа и програмен документ за очертаване на териториалното измерение на показателите за реализиране на инвестиции по Оперативна програма за регионално развитие (ОПРР) — 2014–2020 г. и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014–2020 г.

Тя съдържа насоки за пространствено планиране, управлението и опазването на националната територия и създава условия за пространствена ориентация и координация между секторните политики. Определя също функционалната и йерархична структура на градската мрежа в т.ч. на европейско и макрорегионално равнище, връзките между градските мрежи, както и връзките със съседните страни и модела за пространствено развитие. В концепцията се определят основните коридори и инфраструктура от международно и национално значение.

С Концепцията се определят два основни типа територии, а именно:

• Силно урбанизирани „централни“ райони с интензивно социално-икономическо развитие на териториите на общини и групи общини в близост до големи градски центрове с възможности за сравнително близък и удобен достъп до работни места, услуги, образование, култура и всички други предимства, които предлагат големите градове. Към тази група са общините в градовете от 1-во до 3 ниво.

• Периферни райони със затруднено социално-икономическо развитие. Периферните слабо урбанизирани райони са териториите на общините, отдалечени от големите градски центрове и предлаганите от тях услуги и работни места.

Съществуващото положение се характеризира с моноцентричен начин на развитие, който води до увеличена миграция към София и няколко големи града и навън към държави-членки на ЕС. Този процес е съпроводен с редица отрицателни социално-икономически последици като:

• Разпадане на агломерации, съществуващи в миналото.

• Обезлюдяване на обширни части от територията.

• Растящи разходи за поддръжка на съществуващата инфраструктура в градовете с намалено население.

• Недостатъчно използване на територията, което намалява сравнителните предимства на страната.

• Създава се порочен кръг — ниското качество на живота подтиква хората да емигрират, а липсата на млади и квалифицирани хора не може да привлече инвеститори към малките и средните градове.

В тази връзка Националната Концепция за пространствено развитие, определя модела на полицентрично развитие в страната, като взаимосвързана система, включваща 10 града, действащи като центрове за растеж и които се балансират от мрежа от средни по големина градове. В допълнение са идентифицирани и малки градове, действащи като опорни центрове в периферните райони на страната.

Умереният полицентричен модел за развитие включва следните нива градове:

І йерархично ниво: София

ІІ йерархично ниво: Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Велико Търново, Благоевград, Видин

ІІІ йерархично ниво: Монтана, Враца, Ловеч, Габрово, Търговище, Разград, Шумен, Силистра, Добрич, Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали, Смолян, Пазарджик, Перник, Кюстендил, Свищов, Горна Оряховица, Казанлък, Димитровград, Асеновград, Карлово, Дупница, Петрич, Лом, Гоце Делчев, Панагюрище, Велинград

ІV йерархично ниво: Сандански, Свиленград, Самоков, Ботевград, Троян, Севлиево, Карнобат, Нова Загора, Попово, Пещера, Поморие, Разлог, Девин, Нови Пазар, Мездра, Провадия, Червен бряг, Козлодуй, Берковица, Тутракан, Елхово, Белоградчик, Златоград, Никопол, Генерал Тошево, Крумовград, Ивайловград, Малко Търново

Тези йерархични нива съответстват и на категоризацията на градовете в градоустройствените планове в Р България в зависимост от броя на живеещите в тях:

много големи градове — над 200 хил. жители

големи градове — от 100 до 200 хил. жители

средни градове — от 30 до 100 хил. жители

малки градове — от 10 до 30 хил. жители

много малки градове — до 10 хил. жители

Основният приоритет е насочен към укрепване и развитие на полицентричната система в страната и най-вече към мрежата от големите и средни градове, които влизат в нея и са центрове за пространственото териториално развитие, за взаимодействие и взаимно допълване между различните видове мерки, като: по-добра градска среда, енергийна ефективност, образователна, социална, спортна и културна инфраструктура и интегриран градски транспорт, туризъм, свързаност и зелена икономика за устойчив растеж и др.

Като ключово за икономическото и социално развитие на регионите, за повишаване на конкурентоспособността им, за намаляване на негативните тенденции в тях, България ще настоява финансирането по линия на кохезионните фондове да продължи и за периода след 2020 г. Това е и част от последователните усилия за създаване на силни и жизнени райони, които да са добре географски обособени и стабилни по отношение на броя на населението в тях. Темата за териториалното развитие се разглежда в контекста на цялостната кохезионна политика на ЕС, която е една от най-важните европейски политики. За периода 2014–2020 г.- бюджетът на ЕС за кохезионна политика е над 350 млрд. евро или 1/3 от общия бюджет на Съюза. За България за същия период този финансов ресурс е в размер на над 7,5 млрд. евро.

Важна роля в териториалното развитие имат градовете. Отчита се, че 70% от европейските граждани живеят в градовете, в които се създава 85% от брутния продукт на Европейския съюз и са основен двигател за икономически растеж, иновации, заетост и образование. Тези факти са залегнали в основата на общия Градски дневен ред на ЕС, приет през 2016 г. в Амстердам, който си поставя за цел повишаването на качеството на живот в градовете и работи за устойчиво и интегрирано градско развитие.

Европейските градове са изправени през общи предизвикателства като качество на въздуха, жилищната политика, градската бедност. За да се справят с тях, те трябва да намерят и да предложат на гражданите си работещи общи решения в области като околна среда, транспорта, заетостта и др.

За изпълнение на целите бяха създадени 12 на брой партньорства между представители на държавите-членки. България си партнира по четири от тях: по темата „Дигитален преход“ с партньор София, по темата „Градска мобилност“ — гр. Бургас и по темата „Иновативни обществени поръчки“ — гр. Габрово. Участва също и Министерство на околната среда и водите по темата „Адаптиране към климата“.

Другите 8 партньорства, в които на европейско ниво се търсят общи решения, са в областта на качеството на въздуха, жилищната политика, социалното включване, градската бедност, кръговата икономика, работните места и умения в местната икономика, енергиен преход към възобновяема енергия и енергийна ефективност, устойчиво използване на земята и решения, базирани на природата.

Партньорствата по Градския дневен ред на ЕС, се базират на ключови принципи, сред които осъществяване на свързаност между градовете и селските области, включване на всички градове, независимо от размера им, постигане на глобалните цели на ООН и интегриран подход.

Ще се настоява бъдещите инвестиции в средните и малките градове да бъдат съобразени с местните специфики, като се отчитат предизвикателствата пред тях и се обърне специално внимание на потенциала им — като природни ресурси, географски позиции и др.

Съсредоточаването на голям брой население на ограничена по площ територия с високо развита транспортна и информационно-комуникационна инфраструктура, със значителни по своя обем и състав индустриални и в сферата на услугите обекти, са основните характеристики, формиращи агломерациите. В градовете с население над 500 хил. и особено при тези с над 1 млн. жители, проблемите лавинообразно нарастват от всякакво естество, независимо от редицата придобивки, които тези градски агломерации имат за техните жители. Това е и причината в последните години все по-голямо внимание да се обръща на малките и средните градове и на тяхното развитие. По този повод чл.-кор. проф. Ат. Ковачев, пише: Въпреки изявените миграционни процеси от селото към града, в някои страни отдавна се наблюдава и обратният процес — ремиграция — от градовете към селата и по-точно — от много големите градове към малките сателитни селища, разположени около тях, където човек живее в спокойна и приятна среда и може да работи и получава услуга в големия град. Някои столици успяха да стабилизират, даже да намалят населението си през последните десетилетия на ХХ век. Сред тези градове се нареждат Лондон, Ню Йорк, Прага, Виена и др. (Лит. изт. 18, стр. 32)

Много показателен пример в това отношение е столицата на Франция — гр. Париж. Според данни на Националния институт за статистически и икономически изследвания (INSEE) от 1 януари 2006 г., Париж с население от 2 181 374 души е петия по големина европейски град с плътност от 20 695 жители на km², разположен на площ от 105 km2 и в радиус приблизително от 5,8 km. Централната част на Париж, заедно с предградията обаче наброява общо 11 532 409 жители, като в първия кръг предградията са разположени на около 15 до 20 km от централната част на Париж, където живеят 4 326 409 човека (37,5%), а във втория кръг от предградия на разстояние 40 до 50 km, живеят 5 024 409 човека или 43,6% от общото население. Така разпределена агломерацията, транспортно добре свързана с централната част, осигурява значително по-евтин и спокоен живот и издръжка на живеещите в предградията и възможност да работят в града.

Основните структурни единици в градската среда това са жилищните сгради. Те носят белега на социално-икономическото развитие на обществото и изискванията на обитателите им относно техните функции. С реализираните архитектурни решения сградите изграждат облика на града. За целта ще си послужим с характеристиката за тях, дадена от Ат. Ковачев:

„По пълното отчитане на природните дадености (релеф, климат, ландшафт) и включването на нови жилищни форми в градската тъкан, ще позволи да се съхрани атмосферата на града, да се разнообрази архитектурният му силует и образ. голямо значение има оформянето на пространствената и архитектурно-художествена композиция на отделната сграда чрез използване на скатните покриви, чрез богато членение на фасадните плоскости, чрез скулптурно решение на обемите. Качеството на строителното изпълнение, като средство и фактор за подобряване на архитектурния образ, играе съществена роля за изграждане на жизнена среда.“ (Лит. изт. 18, стр. 258)

Архитектурно художествените композиции на сградите, вписващи се по един съответстващ на природните дадености начин в съчетание с изпълнение на условията на Концепцията „Пасивни сгради“, ще осигури на обитателите си жизнено пространство на комфорт с почти нулево енергийно потребление, т.е. сградата на настоящето и бъдещето вече се разглежда като един цялостен организъм с Природата, която сграда е продукт на творческата реализация на „строителната биология и екология“ и в полза на своите обитатели.