Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (39)

Глава втора

Като седях в салона на собственика същия следобед, се събудих сепнато от едно кратко задрямване.

Помислих, че ми се привижда!

Точно пред мен на екрана имаше един зелен пръстен. Това беше всичко: зелен пръстен. Като кръгче дим, което някой е издухал, като изключим това, че беше зелен.

Погледнах втория екран.

Зелен пръстен!

О, знаех си, че хашишът ще ме срине. Вече халюцинирах! А не бях ял нищо друго, освен обяда си.

Погледнах отново първия екран.

Още един зелен пръстен.

Погледнах втория екран.

Същата работа!

Забелязах нещо. Не се кикотех.

Хванах с две ръце главата си. Може би не беше от хашиша. Може би ударът по челото беше променил зрението ми. Може би това беше началната фаза на ослепяването ми.

Появи ми се ужасно видение, в което Тийни ме развежда на кучешка каишка и ме налага с бял бастун. Вината беше нейна, че беше оставила скейтборда там.

Погледнах отново екраните. На единия беше лицето на Хелър, а на другия — това на Крек. Вече бях сигурен, че имам видения. И двамата носеха тропически каски.

Здраво стиснах очи.

Гласът на Крек:

— Свършено! — Звучеше възторжено. Знаех, че има предвид мен. Нищо друго не би я дарило с такава радост.

— Напълно свършено! — каза Хелър. — Звучеше толкова щастлив, че би могъл да говори единствено за зрението ми.

Като експериментирах, за да докажа, че той греши, предпазливо отворих едното си око. На екрана беше Бум-Бум — целият му образ. Носеше стара моряшка работна шапка, на която пишеше Лт. РИМ-БОМБО. Чувството ми за време беше изчезнало. Бум-Бум беше напуснал флотата преди много години.

— Това наистина ще ги изтреби — каза той.

Друг глас. Лицето на Изи на екрана. Носеше останала от войната каска. Вече ми СЕ привиждаше.

— Онова, от което се страхувам, е отмъщение.

Затворих окото си. Не бях в състояние да си отмъщавам.

Обаче не си бях затворил окото достатъчно бързо. Лицето на Дж. П. Флейгрънт. Той носеше индианска бойна шапка! Вече знаех, че видението ми е налудничаво.

— Какво означава отмъщение, бледолики? Червени братя пушат много мъниста. Прави танц на мира. Уф.

Гласът на Изи:

— Много мил опит от твоя страна да ми вдъхнеш увереност, но може да им хрумне, че димът е сигнал да бъдат избити всички и да тръгнат в индиански поход.

— Нещо не беше съвсем наред в думите му. Изведнъж скочих и се взрях в екраните. Къде, по дяволите, бяха тези хора?

На екрана на Хелър вече имаше друго лице. Някакъв бизнесмен?

— Ако наистина го одобрявате, мистър Флойд, бих искал да кажа на хората си. Те работиха доста усилено.

— Страхотно е — каза Хелър. — Ще дойда с вас и сам ще им го кажа.

— Не, не — намеси се Дж. П. Флейгрънт. — Моля ви, не се дръжте като хлапак. Той дръпна единия ръкав на коженото си ловно сако, за да открие скъп часовник. — Церемонията няма да започне до един час. Трябва да пуснем в действие онази купчина с бутилка шампанско. Не можете да дадете начален удар на „Красиви и чисти сини небеса за всеки, Инк.“ с едно обикновено „благодаря“. Тук има петдесет купувача на ферми за алигатори, освен всички предприемачи и работници. Накарал съм да дойдат хора от пресата с един автобус, а двеста семиноли ще си издерат гърлата за племенни танци. — Той започна да ровичка в една торбичка за патрони. — Написал съм цялата ви реч. И още една за мистър Епщайн…

— Ой! — възкликна Изи. — Аз не!

— Само първата половина? — попита Флейгрънт.

— Не! — каза Изи в паника.

— Речта е страхотна — каза Флейгрънт, като я отдели. — Започва така: „Събрали сме се тук на тържествена церемония, за да отпразнуваме днес най-великото инженерно чудо на епохата. Петдесет милиона спори на минута — петдесет милиона — ще бъдат изхвърляни в замърсената стратосфера на тази наша благородна планета…“ Още ли сте категоричен, че не искате да я прочетете?

— ДА! — каза Изи.

— Добре. Тогава ще я дам на Главната Сърдита Бойна Шапка и той ще я прочете, а никой няма да схване разликата.

Изпуснах въздишка на облекчение. Бяха във Флорида, за да дадат начален тласък на проекта със спорите. Пръстените бяха от спори, които се изхвърлят силно нагоре през купчина, висока 500 фута.

Всички тръгнаха надолу по някаква пътека, а Крек погледна назад. Да, ето я обширната област с цистерни и пояси. Там беше и купчината; Пръстените излитаха от върха й на равни интервали.

— Аз наистина много се гордея с теб — каза графинята, като хвана Хелър под ръка. — Това е нещо, което вече можем да зачеркнем от списъка и така се приближаваме към връщането у дома. Сега ако може просто да оправим историята с горивото, ще свършим за нула време.

Изръмжах. Ако стигнеха до успешен край, със сигурност щяха да разорят Роксентър. А Ломбар щеше да разоре планетата, за да ме открие и убие.

Обърнах екраните към стената. Не бих издържал да стана свидетел на тържествена церемония. Това приличаше твърде много на ирландско събуждане: но трупът бях аз.