Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (27)

Глава трета

Флейгрънт изпълзя от кабината на камиона, а зеленото му бомбе се беше накривило. Хелър пристъпи към него.

Флейгрънт падна на колене и вдигна молитвено сключените си ръце.

— Моля ви, не ме убивайте! Научих урока, който ми преподадохте. Вече не съм предател. Няма да предам Ф.Ф.Б.У!

О, каква вълна на облекчение мина през тялото ми. Бейб Корлеоне си беше свършила отлично работата. Когато преди беше обещал да каже всичко, тя го беше хвърлила в зимната река като traditore.

Умен човек! Нямаше да позволи това да се случи отново, дори да беше пролет!

— Не, не — каза Хелър. — Не сме тук, за да те убиваме. Просто искаме малко информация.

— Интересите на Роксентър са свещени! — изстена Флейгрънт. — Вие сте Корлеоне. Сгреших, като предложих да доноснича. Сега ме пуснете да се върна при боклука си.

— Само ми кажи какво означават буквите Ф.Ф.Б.У — каза Хелър.

— Значи не сте от света на рекламата, иначе щяхте да знаете — отвърна Флейгрънт. — Моля ви, пуснете ме да се върна при боклука си.

Хелър погледна знамената и надписите по камиона. Мелодийката беше спряла. Той фиксира зеленото бомбе.

После бръкна в джоба си. Флейгрънт очевидно сметна, че Хелър ще извади пистолет и започна да ридае.

Но Хелър измъкна един портфейл и го прегледа. Намери и извади картичка. На нея пишеше:

СДОБИЙТЕ СЕ С ВАША СОБСТВЕНА

ФЕРМА ЗА АЛИГАТОРИ, ИНК.

Очокийчокий, Флорида

Търговски офис: Емпайър Стейт Билдинг.

— Рекламиране? — възкликна Хелър. — Така се случи, че знам за започването на рекламна кампания за ферми за алигатори във Флорида. — И той подаде картичката на Дж. П. Флейгрънт.

Флейгрънт я погледна. Спря да ридае. Изправи се и побутна зеленото си бомбе. Каза:

— Петдесет хиляди долара на година, един процент от брутния доход от продадените, петгодишен договор с 90-дневно подновяване на правото за закупуване, с моя лична секретарка-брюнетка, под двайсет и пет, добре сложена, хубави бибипи, красиво лице?

— Хелър отвърна:

— Надявам се, че информацията си струва. Отговорът е да.

Флейгрънт се изпъна. Подръпна зеленото си бомбе. Каза:

— Е, в такъв случай съм нает. Тъй като вече съм във вашите счетоводни списъци, не бих могъл да бъда предател на никого, освен на вас. Нали така?

— Точно така — отвърна Хелър.

— Значи не съм предател. Ф.Ф.Б.У. означава „Фатън, Фартън, Бърщайн и Ууз“. Това е най-голямата фирма за реклама и връзки с обществеността в света. Грижи се за счетоводните сметки на Роксентъровите лихви, освен всичко друго и докато не ме уволниха несправедливо, бях главен счетоводител на Роксентър, като се грижех и за свързаната с Роксентър фирма „Ай Джи Бърбън Фармацевтикъл“. А също и „Октопъс Ойл“. Също и банката „Граб-Манхатън“. Също и за, и за, и т.н., и т.н. Счетоводна сметка за милиарди долари на година.

Потръпнах. Той си казваше и майчиното мляко, точно както се бях опасявал. Божичко, кое бавеше Тийни?

— Кой тогава — попита Хелър — отговаря за Гениалното хлапе?

— Аха — възкликна Флейгрънт. — Човекът, заради когото си загубих работата. Аз ги умолявах да не го наемат и те ме уволниха. Името на това куче е Дж. Уолтър Мадисън, специалист по връзки с обществеността, известен в търговските среди като Дж. Чуруликащото Куку.

— Чакай малко — каза Хелър. — Аз съм го виждал!

— И сте все още жив? — възкликна Флейгрънт. — Та това е чудо.

— Искрен, честен на вид млад човек?

— Това е влечугото — каза Флейгрънт. — Беше нает по упоритото настояване на Бери от „Суиндъл и Крауч“, адвокатите на Роксентър, с категоричното намерение да сринат някакъв човек на име Уистър.

Гласът на графиня Крек иззвънтя зад Хелър.

— Аха! Знаех си! Поквареният адвокат, който се опитва да узурпира империята!

— Моля? — възкликна Флейгрънт.

— Няма значение — отвърна Хелър. — Искаш да кажеш, че този Мадисън е осигурявал цялата лоша, побъркана публичност около Гениалното хлапе?

— Да, така е — каза Флейгрънт. — Следях кампанията заровен в боклукчийските кофи. Мога да разпозная престараващия се стил на Мадисън навсякъде.

— Това е достатъчно — каза Хелър. А после попита със смразяващ глас: — Къде можем да го открием тоя Мадисън?

— Ами, аз не знам къде е офисът за кампанията, но Мадисън живее с майка си, а тя е в телефонния указател — мисис Дороти Джекил Мадисън.

— О, богове, вече се молех. Какво я забавяше тая бибипана Тийни?

— Нещо друго да знаеш? — попита Хелър.

Флейгрънт помисли малко.

— Бях там, когато дойде Бери. Беше с още един мъж — с кафяви очи, мургав, носеше оръжие.

Усетих как напрежението ще разцепи черепа ми. Този, когото описваше бях АЗ! О, трябваше да хуквам!

Хелър каза:

— Бум-Бум, там има уличен телефон. Обади се на „Справки“ и вземи адреса. — Той се обърна към човека, който ме пращаше на оня свят. — Много ни помогнахте, мистър Флейгрънт.

— Надявам се — отвърна Флейгрънт. — Пожелавам ви много успех при очистването на Мадисън и всеки, който е свързан с него.

Потреперих.

Флейгрънт погледна картичката.

— Емпайър Стейт Билдинг, а? Хубав адрес. Ще се явя на работа още утре и ще започна рекламата за продажба на алигатори.

— Ферми за алигатори — уточни Хелър.

— Да, сър! — рече Флейгрънт с растящ ентусиазъм. — Само почакайте! Ще направя няколко рекламни кампании, от които на алигаторите ще им потекат лигите. Вече имам няколко идеи! Даже ги виждам! „До гуша ви е дошло от тъщата или жената? Купете си ферма за алигатори!“ — Той намери парче дъска в разхвърляния по улицата боклук, извади един маркер и започна да пише.

Бум-Бум се върна.

— Взех адреса!

Графиня Крек и Бум-Бум скочиха в старото такси. Хелър се пъхна зад волана. Бум-Бум извика:

— Довиждане, мистър Флейгрънт!

Таксито излетя.

Графиня Крек каза:

— Щеше да излезе много по-евтино, ако използвахме шлем.

— А, не знам — извика Хелър назад през рамо. — Продажбите на тия ферми намаляха. А този човек изглежда има истински талант. Видяхте ли надписа, който започна да пише? Вместо да почиства улицата сам, организира търсене на съкровище, като предлагаше камиона като награда!

О, Боже, имаха да изминат само осемнайсет мили. Аз трябваше да стигна до летището за хеликоптери и да спася Мадисън. Защото Мадисън щеше да ПРОГОВОРИ! И да ме натопи МЕН!

НЯМАШЕ ВРЕМЕ ЗА ОТЛАГАНЕ!

Започнах да се отчайвам, че няма да успея!

Къде, къде, къде беше Тийни?