Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (10)

Глава шеста

Винаги, когато ви споходи предателски оптимистичната мисъл, че нещата не могат да се влошат повече, бъдете нащрек!

На другата, сутрин спах до късно. Възстановявах се от огромното изразходване на адреналин, предизвикано от шока, че графиня Крек говори с мен на живо.

Разчитах, че ще мога да върна и видя екрана с помощта на записващите ленти. Но когато се вдигнах около един следобед, направих ужасно откритие: записващите ми ленти бяха свършили напълно.

Ако не стоях непрекъснато залепен за екрана, щях да пропусна изключително важни данни за залавянето на тази престъпница по средата на кръвожадните й дела.

Но ако това беше единственото, което ми бяха приготвили следобедът и вечерта, то нямаше да е толкова важно. Нещата обаче не стояха така и щяха да ги потвърдят събитията от онзи отвратителен ден.

Графиня Крек беше прекарала нощта в някакъв хотел за висшата класа. Нямаше как да открия името му, тъй като то не беше изписано върху нищо, към което тя поглеждаше.

Тя тъкмо привършваше с обяда в стаята си. Сребърните съдове върху белите покривки, както и вкусното им съдържание, бяха почти пренебрегвани. До нея лежеше разтворена огромна книга по право и графинята четеше по две страници на залък.

На вратата й се почука и след нейния отговор влезе Бум-Бум с шапка в ръка.

— Оставил съм колата при задния вход — каза той. — Добре е да тръгваме, че иначе ще закъснеем, мис Джой.

Последва шумолене и свистене на дрехи и графиня Крек тръгна с книгата и едно куфарче.

Сега имах шанс!

През задното стълбище тя излезе на някаква тясна уличка. Застанало един БЯЛ МИКРОБУС!

Бум-Бум отвори с плъзгане страничната врата. Графинята, влезе. Микробусът замина.

А-ха! Бял микробус! Превозно средство за търговски цели, без странични прозорци, префасониран в кола за свободното време!

Ако можех да направя така, че да го засекат, можех да посъветвам „Дингълинг, Чейс и Амбо“, те щяха да връчат съдебното разпореждане и заповедта за задържане, графиня Крек да отиде в „Белвю“ и раз, два — това щеше да бъде краят й! Защото знаех, че фирма като „Дингълинг“ няма да се предаде! Да вървят по дяволите клиентите, важно е делото!

Обадих се на отдела за моторни превозни средства. Казах им, че съм федерален агент и че искам пълна справка за един бял микробус.

— Модел? — попита служителят.

Не го знаех.

— Регистрационен номер?

Не го знаех.

— Е, „бибипка“ му, господин федерален агент, в Ню Йорк има десетки хиляди бели микробуси. Другия път ми дайте по-добра информация. — Той затвори.

Не се обезсърчих. Щях да продължа наблюдението си. Но междувременно беше добре да поговоря с „Дингълинг, Чейс и Амбо“. Позвъних.

— В съда са — каза едно момиче от офиса им.

— Трябва да се свържете с тях! — настоях аз.

— Съжалявам, приятел. Аз не работя тук. Аз съм просто клиентка, която съди един милионер за това, че не ми закопча правилно роклята, когато ме забеляза да плувам по голи бибипчи на две мили от Кони Айлънд преди три години. Пикантен случай. Искаш ли да се отбиеш и да станеш свидетел? Може да ми се наложи да почакам около два часа. Можем да обърнем по няколко чашки и да обсъдим детайлите.

Затворих.

Съд!

Сигурно е Върховният съд със съдията Хамър Туист!

Бързо се свързах със „справки“ и получих номера. После се обадих на някакъв оператор, който се обади на друг оператор и това продължи в подобен дух, докато обиколи едва ли не целия град. Много заплетено. След половинчасови опити някакъв чиновник от друг отдел каза, че, изглежда, съдията Туист е в съда.

Божичко, до никъде ли не можеше да се добере човек в тая правна система? Даже по телефона?

А-ха! Възможностите ми не се бяха изчерпали. Потърсих номера на охранителна фирма „Орлово око“.

— Вас, момчета, снощи ви изиграха — казах на шефа им.

— Как така? — върна се при мен дрезгав от пури глас.

— Злият демон си влезе съвсем спокойно и направи, каквото искаше, с бедните момичета, които бяха поверени на вас. Клиентките на „Дингълинг“.

— А, онези — възкликна той. — Хората ми там казаха, че са прекарали особено задоволителна вечер в апартамента.

— Сигурен съм, че е така — казах аз. — Но това няма нищо общо. Жената е все още на свобода.

— Така е — отвърна той. — А, освен това, ще получим десет бона, ако я гепим. За всяка информация, която може да доведе до задържането и предаването й в „Белвю“, ще бъдем много щедри с вас.

— Ще поддържам връзка — обещах аз.

Върнах се при екрана.

Изпаднах в ужас!

Получавах картина от съдебната зала! Графинята беше между зрителите! Не можех да кажа къде точно, защото всичко, което виждах, бяха глави и съдията на скамейката. Съдията Хамър Туист!

Грабнах отново телефона.

— Тя е в съдебната зала на съдията Туист! Точно в момента! ХВАНЕТЕ Я!

Той стовари слушалката, върху вилката.

Аха! Бяха се заели сериозно! Десетте хиляди долара премия си казваха думата!

Вниманието ми бе привлечено от онова, което ставаше в съдебната зала.

Долорес, Туутс и Мейзи бяха седнали на една маса пред съдийската скамейка. Дингълинг, Чейс и Амбо стояха вкупом пред съдията.

— Но това е много неправилно — каза съдията Хамър Туист. — Искате да кажете, че прекратявате делата? Ще разрушите цялата правна система! Препитанието на всеки, който е свързан със закона, зависи напълно от ПРИБАВЯНЕТО на дела към календара, а НЕ от снемането им! О, казвам ви, това е МНОГО неправилно! — изглеждаше много зъл, заплашително недоволен. — Могат да ви отнемат адвокатските права за подобно нещо! Трябва да го чуя от самите клиенти, за да повярвам! Разсилен, накарайте Туутс Суич да се закълне!

Туутс беше избутана на свидетелското място, след което се закле.

Тя каза:

— Да, вярно е, че искам всичките предишни дела срещу Уистър да бъдат прекратени. Никога не съм имала брак. Истинските факти в случая са, че аз бях просто една пътничка във влака. Той открадна дрехите и шапката ми за слънце, за да успее да избяга, но през цялото време, докато ме разсъбличаше, аз лежах хлипайки и молейки го да ме избибипа, а той отказа. Затова завеждам ново дело, че ме е зарязал, след като ме е съблякъл.

Съдията удари щастливо с чукчето си.

— Друго Дело. Така е по-добре. Оттеглете се, мис Суич. Сега искам да изслушам мис Мейзи Спред Уистър.

Разсилният я накара да се закълне и тя зае свидетелското място. Каза:

— Всички показания, които съм дала преди във връзка с отношенията ми с Уистър, са фалшиви. Оттеглям предишните си искове. — Тя вдигна високо възглавничката. — Носех това само за да изглеждам бременна, когато всъщност не съм, както виждате. Тя запретна полата си и показа на Туист много повече от само плоския си корем.

— Да приемем ли, че случаят е прекратен? — попита съдията Туист.

— Всъщност — каза Мейзи, — фактът, че той НЕ ме докосна и че аз НЕ съм бременна, е повод за новата ми жалба и дело. Завеждам класово съдебно дело за два милиарда долара от името на всички жени и съпруги от Канзас, които НЕ са били избибипани, нито пък са забременели от Уистър. Това е обида спрямо естествените им женски права, поставяща ги в непривилегирована позиция. Ние обявяваме, че сме били пренебрегнати от най-великия и прословут за всички времена престъпник, и изискваме наказателни действия и поправяне на неправдите.

— Това вече е нещо друго — каза съдията. — Оттеглете се. Сега ще изслушам Долорес Пубиано де Копула Уистър.

Разсилният я накара да се закълне. Мексиканската красавица зае мястото, кръстоса крака и вдигна полата си. Усмихна се на съдията. Започна на колежански аглийски:

— Макар да съм бедно бездомно дете от едно малко пуебло на юг от границата, аз се оттеглям, като свалям всичките си предишни дела срещу Уистър. Никога не съм била омъжена за него. Когато бягаше в Месико обаче, той спря до нашата хасиенда. По онова време бях просто едно дете, едва дванайсетгодишна. Стоях там под палещото пустинно слънце, с черна коса и млечнобяла кожа и се взирах с възторг в него, докато той летеше на една крачка разстояние пред нашите селяни. Конят му падна полумъртъв в краката ми. Аз му казах: „Кабалеро с коса като слънцето и очи като небето, вземи моето магаре като дар, за да можеш да отлетиш към свободата, преди да те е настигнала яростната атака на враговете ти“.

Тя се поколеба и погледна към Дингълинг. Онази особа кимна окуражително към листата, които тя държеше.

Тя погледна записките.

— О, да — продължи тя, като погледна отново съдията. — Това е най-добрата част. Макар че селяните покриваха цялата област с оръжеен огън, Уистър слезе от коня си, а сребърните му кончови блестяха на слънцето. — Тя отново погледна записките си, а след това вдигна очи.

Той каза:

— О, славна красавице, най-сетне си мое притежание.

Сграбчи ме и ме завлече в сянката на един кактус, вдигна полата ми и ме бибипа до полуда. После взе магарето ми и изчезна, а аз, въпреки че скочих на коня му да го последвам, не успях да го настигна.

Очите на съдията Туист блестяха. Той облиза устните си.

— Продължавайте — каза той.

Момичето погледна Дингълинг, който посочи насърчително бележките. Тя продължи да чете.

— И заради това завеждам дело срещу Уистър, че ми открадна магарето. Но това не е основното. Повдигам срещу него обвинение за изнасилване. Тогава бях само на дванайсет, беше преди много години, но тъй като бях малолетна, клаузата за ограниченията, не се прилага. Поради тази причина настоявам да бъде издадено съдебно решение срещу Уистър за престъпление за ИЗНАСИЛВАНЕ НА МАЛОЛЕТНА!

— Добре, добре — каза съдията Туист, като удари с чукчето си. — Знаех, че ще се доберем до нещо и в този случай.

Някакъв мъж в костюм от три части се приближи до съдийската скамейка и нетърпеливо му прошепна нещо.

Съдията удари с чукчето си.

— Прокурорът ми напомни, че може да добави статистически данни към обвинителните документи тук. Поради това моля тримата защитници на ищците да застанат пред скамейката.

Очевидно Дингълинг, Чейс и Амбо си бяха казали нещо със съдията преди заседанието, защото всичко бе подготвено. Те избутаха трите момичета пред съдията.

Той започна:

— Всяка една от вас е обвинена в лъжлива клетва, клевета, лъжесвидетелстване и т.н., и т.н. Какво ще отговорите на обвинението?

— Виновни — отговориха в хор Дингълинг, Чейс и Амбо вместо клиентките си.

— Признати за виновни по обвинението — заключи съдията. Той удари с чукчето си.

— С това вие трите сте осъдени на десет минути затвор за всеки пункт в обвинителния акт. Присъдите да се изпълнят едновременно. — Той погледна към прокурора, който кимна. Съдията удари с чукчето си.

— Сега — заяви съдията Хамър Туист, — съдът ще приеме, разбира се, тези нови граждански дела и се надява, че те ще текат дълго време по удобен начин. В това обвинение в престъпление, обаче, има известни затруднения. Изнасилването на малолетна е станало в Мексико. Настоявам обвинението да бъде подадено там и изпратено дотук по пощата. Ще минат минимум пет дни, преди съдът да издаде заповедта за задържане. Това задоволява ли ви, Дингълинг?

— Напълно — отговори последният.

— А обвинението?

— Напълно приемливо — каза прокурорът. — Помнете, че имаме уговорка да играем на първенството по класически голф в Маями вдругиден. А на следващия ден трябва да се върнем у дома, за да посетим хандикапа „Сърф и Слънце“ на състезателната писта „Акведукт“.

— Да, наистина. — Съдията се обърна към съда: — Изнасилването на малолетна е много сериозно престъпление наистина и води след себе си дълги присъди, включително и доживотен затвор. Но новоиздаденият закон, който изисква нарушителят да бъде и стерилизиран, също трябва да бъде взет под внимание, тъй като стерилизирането на възрастен от мъжки пол често води до смъртта му. Поради тези причини съдът няма да пренебрегне задълженията си и в рамките на пет дни ще издаде съдебна заповед срещу Уистър със сериозното обвинение в изнасилване на малолетна. Мисля, че можем без особен риск да отложим временно формалностите, свързани със съдебните заседатели на Върховния съд, тъй като в началото на деня разбрах, че случаят е приключен. Закривам съдебното заседание. — Той удари с чукчето си и се изправи. Цялата зала също стана. Съдията се оттегли височайшо в покоите си.

Между другите зрители графиня Крек си мърмореше нещо с потисната ярост.

— Ах, уличници такива! Безсрамници! Прибавили са от себе си към онова, което им наредих да кажат!

Десет минути по-късно тя преразказваше всичко на Бум-Бум, докато се движеха с белия микробус.

— Някой ги е подучил! — заключи тя. — Има някой зад цялата тая работа!

— Може би е онзи тъпанар с кривите зъби, който се прави на Джет — каза полуобърнат Бум-Бум през вратичката между шофьорското място и задната част, като се удари и отскочи от един камион. — Сигурно той им е направил нещо.

Графиня Крек каза:

— Бум-бум, мисля, че си прав. Но къде да го намерим?

— Въпрос на обикаляне — отвърна Бум-Бум. — Може да не съм много голям, но съм в състояние да подлудя някого. Оставете това на мен. Ще извадим все пак Джет чист от тази правна плетеница!