Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (65)

Глава шеста

Тя написа кратка бележка на Хелър и я даде на Балмор. Даде инструкции за котката. След което засъбира багажа си.

Изведнъж започнах да се притеснявам. Ами ако, убиецът не успееше с Хелър?

Ако графинята бъдеше убита на място, нямаше да има с какво да преговарям.

И изведнъж, ГЕНИАЛНА ИДЕЯ!

Знаех точно какво трябва да направя, а не разполагах и с много време.

Хукнах през вратата към тунела, минах през хангара и стигнах до стаята на капитан Стаб.

— За колко време можете да вдигнете във въздуха един въздухоскок? — попитах го аз.

— За десет минути — отвърна. — Какво става?

Осъзнах, че ще трябва да действам много хитро, за да накарам този пират да съдейства.​

— Приготвям се за обир на верига от банки — казах.

— Е, време беше — рече капитан Стаб.

— Сега, на тази планета обирджиите на банки си имат заложници.

— Така ли? — възкликна той.

— Да, сър — казах. — Трябва да имат заложници. Но аз съм измислил една нова хитрина. Ще вземем заложника предварително.

— Хей — рече той. — Това ти спестява опитите да намериш някой жив, след като си обрал цялата сграда.

— Точно така — отвърнах. — Така че ще вземем един заложник, който е свързан с милиарди. След което ще извършим серия от акции, които ще ни направят невероятно богати.

— Ей, страхотно — рече той. — Тук е много скучно от известно време. Ако не се беше появил ти да наредиш, онзи Фахг Бей нямаше да ни разреши да излетим.

— Е, сега ще разреши. Кажи ми бързо, кой от хората ти може най-добре да изиграе ролята на Земен човек?

— Джийб, помощник-инженерът.

— И не страда угризения, ако трябва да намушка някого в гърба!

— Айде да не приказваме шегички — каза капитан Стаб. — Пиратството е сериозен бизнес. Разбира се, че може да направи такова малко нещо.

— Тогава веднага се качвайте на борда — казах — свали го точно на север от международното летище в Рим, накарай го да си купи билет и на всяка цена да бъде в този самолет.

Дадох на Стаб останалата част от инструкциите. Дадох му и нужните пари, както и екипировката, която щеше да трябва на неговия човек.

— Когато свършите с това — допълних, — се върнете обратно тук, за да ме вземете. Ще излетим отново утре вечер. И така, хуквайте!

Обадих се на Фахг Бей и му казах, че е по нареждане на Ломбар Хист. Очистиха въздухоскока и той полетя през илюзията за планински върхове в нощното небе.

Върнах се обратно при екрана.

Не трябваше да бъдат допускани никакви грешки!

Наблюдавах я как привършва с опаковането на куфара си.

ГРАФИНЬО КРЕК, ТОЗИ ПЪТ НАИСТИНА ТЕ ПИПНАХ!

И Хелър никога нямаше да ме обвини, ако не успеех с него.

Но и той нямаше да ми се изплъзне.

И двамата щяха да платят, и то скъпо, за всички неприятности, които ми бяха причинили!

И вдигнах един тост с шира за себе си като новия шеф на Апарата!

Имах онова опияняващо усещане, което има човек, когато знае, че със сигурност ще победи!