Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (5)

Глава първа

Взирах се напрегнато. Но екранът на Крек не ми казваше много. По необясними причини тя гледаше към някакво легло и купчина дрехи. Пространството беше много малко. Не можех да разбера как е стигнала там! В първия момент беше на тясната мрачна уличка. В следващия вече беше в това пространство. Странно! Да ти скъса нервите.

Но тя не правеше нищо, което можех да различа. Насочих вниманието си към екрана на Кроуб. А-ха, ей го как влиза в аудиторията за лекцията си.

Имаше невероятно множество от Роксентъровия персонал и охрана. Да! Ето го и самият Роксентър! Седеше в ложа, цялата драпирана с разнообразни национални флагове.

Конферансието обяви:

— А сега, дами и господа от личния екип на Роксентър, представям ви звездната фигура, която днес обитава главозамайващите висини на психиатрия по могъщество, равен между равните, психиатъра на психиатрите, д-р Фийтъс П. Кроуб.

Роксентър изръкопляска.

Кроуб веднага се захвана на работа. Винаги действаше като професионалист, който не се занимава с глупости. Даде знак и на сцената бе избутана носилка на колелца. Върху нея лежеше вързана с каишки жена. Коремът й бе много подут. Тя се взираше ужасено в публиката, като се опитваше да освободи здраво стегнатите си крайници и да избяга.

— Отвлечена съм! — изкрещя тя. Пуснете ме! Съпругът ми иска да живее с уличница. Той ме…

Кроуб сурово затисна с ръка устата й.

После изръмжа на разсилния:

Мм — Касах ди та й сапушиш устата. Тя бречи на една научна легсия!

Той даде знак със свободната си ръка. На подиума бе избутана някаква машина. Помощниците бързо закрепиха електроди по главата на жената. Кроуб сграбчи някаква ръчка на машината, а после, като дръпна бързо ръката си от устата на жената, натисна лоста надолу. Буквите на екрана му изписаха:

УДОВОЛСТВИЕ

Запукаха и засветкаха волтове. Тялото на жената се огъна. Чуваше се как зъбите й тракат и скърцат. После остана неподвижна. Кроуб вдигна лоста, махна с ръка и помощниците откачиха машината от жената, след което избутаха апарата встрани.

Кроуб се захили. Буквите на екрана му просветнаха:

ДОБРО НАСТРОЕНИЕ

— Зега — каза той, — гато ислегувахме бациента од лудостта на бротивенету, моем та сапочнем. Дова момиче беше бредатено в „Белвю“ от Върховния Съд са бсихическо изледване. Гогато я изледвах — и тук тонът му стана гневен и ужасен, — ас одкрих, че тя е ЗАБРЕМЕНЕНА!

Ругатня на отвращение прозвуча от потъналата във флагове ложа на Роксентър.

Кроуб кимна към ложата и продължи.

— Бременността е най-узасната криминална форма на лудост, боради генетичната деория за зенския отровен баяк за еволюцията на зената!

— Правилно! Правилно! — долетя от Роксентър в ложата.

— Ас не мога та си приписа саслугата са тази феликолепна деория, гоято сега зе прилага в дзялата бсихиатрия. Дя принатлежи на доктор Катзбрейн, моя учен колега. НО на мен се дълзи докажателството и бризнанието. Ф решителния едап от еволюционното расвитие, зародишът ПРИЕМА ФОРМАТА, КОЯТО ТОКАЗВА ДАЗИ ДЕОРИЯ!

Той грабна огромен нож. Стовари го с ужасна сила върху корема на жената:

Плътта се раздели!

Шурна кръв!

Кроуб взе две големи скоби и отстрани плътта и вътрешностите.

Сграбчи някакви огромни щипци. Бръкна вътре.

ИЗВАДИ ЕДНА ТАРАНТУЛА!

Гърчещата се черна форма беше космата и голяма!

Тя скочи от щипците и с цялата си осеминчова височина се втурна по подиума!

Публиката запищя!

Кроуб измъкна пистолет с лазерен лъч, който вероятно сам беше изработил. Прицели се в гигантския паяк и стреля. Паякът се сгърчи на топка.

Кроуб се приближи и го вдигна с пинсетите си. Задържа го нависоко.

— Виздате ли? Доктдор Катзбрейн е брав! Зена, която се расвива в зена!

Един от помощниците прошепна:

Жената е мъртва.

— Дака й зе бада! — измуча Кроуб. — Тя е имала зношения с мъж! — Обърна се към публиката и изръмжа. — Бсихиатричният кондрол на раздаемостта е най-зизненовазната брограма, някога бритезавана от човечеството! ПОДКРЕБЕТЕ Я!

Роксентър беше станал на крака и аплодираше истерично. Това единично ръкопляскане обаче не се разпространи сред многобройната публика.

Шефът на охраната даде знак.

Хората му из цялата обширна аудитория насочиха автоматичните си оръжия към персонала.

— АПЛОДИРАЙТЕ! — изръмжа шефът на охраната.

Персоналът бързо заръкопляска.

Кроуб се поклони. Той гордо напусна сцената на път за „Белвю“, където с божията помощ се надявах скоро да изпратя графиня Крек! Ако оживееше.

Можеше да не попадне на Кроуб, но щеше да се нареди при някой друг също толкова ефикасен психиатър.

О, какво удоволствие щеше да бъде да видя трупа й така разкъсан и мъртъв като онзи на сцената!

„Бибипка“ й!