Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (16)

Глава пета

Чудесни са висотите на смелост, до които крайната принуда може да издигне човека: реших да присъствам на шоуто-разговор, за да съм сигурен в залавянето на смъртоносната графиня Крек.

Идеята ми хрумна същата вечер, докато дърпах от втория бхонг, за да успокоя нервите си и да се подготвя за двете нови момичета.

Тийни неочаквано се беше отбила на път от училище за вкъщи и беше донесла ягодова пица с колбас — най-новата измислица — за Адора и Кенди.

Трите си седяха, ядейки, а Тийни им разказваше как Хонконгската развратница ненавиждала хомосексуалистите, как не искала да ги взима в персонала си и как не понасяла да ги гледа — история, която беше напълно противоположна на онази, която ми беше разказала ден-два преди лова. Но споменаването на хомосексуалисти беше накарало ръцете ми да се вкочанят и аз си бях изпуснал парчето пица:

— Вижте го тоя бибипец — беше казала Адора. — Тресе се като куче, бибипащо тухли.

— О, аз ще се заема с него — я беше уверила Тийни и веднага беше извадила един бхонг, напълни го и започна да обяснява колко дълго се задържа едно дръпване. По незнайна причина не бях изпаднал в паниката бях започнал да потъвам в меко, сиво замайване. После тя отново го напълни и настоя да задържам всяко дръпване, дълбоко и дълго.

Спрях да треперя. Започнах да се чувствам странно смел.

Те подновиха яденето на пица, а Тийни започна да ги угощава с една лекция, която й бяха чели в училище, за това как да се предотврати „прихващането“. Тя каза:

— Много е странно, но те казват, че една жена може да прихване толкова лесно, колкото не можете да си представите.

Поради някаква причина всичко друго се изпари като мехурчета, а единственото, което се лепна за мен, бе тази фраза.

Шоуто-разговор!

Ако се дегизирах като старица, ако вземех екрана на Крек и работех под прикритието на охранителна фирма „Орлово око“, щях да постигна две неща: първо на първо графиня Крек нямаше да може да им се изплъзне; и второ, благодарение на превключвателя, който носех, ХИПНОШЛЕМЪТ НЯМАШЕ ДА ДЕЙСТВА, АКО СЪМ НА ПО-МАЛКО ОТ ДВЕ МИЛИ ОТ НЕГО! Ако тя се опиташе да го постави на Гениалното хлапе по време на шоуто, усилията й щяха да останат напълно безполезни.

След предаването на графиня Крек в „Белвю“ щях някак си да довърша Хелър, а след това да се справя и с Тийни! Аха! Все още имах шанс да победя!

Момичетата дойдоха, две брюнетки. Бяха доста нетърпеливи. Аз бях така увлечен от брилянтния си проект за успех, че дори нямах нищо против Тийни да стои отстрани и да дава указания, макар да си признавам, че почувствах облекчение, когато не успя да дочака края на втория тур, заявявайки, че трябва да се връща за нощните часове по „Открито и Прикрито Прелъстяване“. Тя ме шляпна на голо отзад и с едно „продължавай да опитваш, Инки“ пукна балончето си дъвка и хукна навън, люлеейки учебниците си на връвта, с която бяха вързани.

— Скоро след като си отиде, нещата стигнаха до задоволителния си край. Адора изнесе обичайната си търговска беседа, настоя за отказването от Психиатричния контрол на раждаемостта и момичетата си тръгнаха грейнали.

— Тая Тийни не е ли много сладка? — възкликна Адора. — Колко е различно, когато получаваш прилично образование при нейните напътствия.

— Наистина е така — добави Кенди. — Толкова загрижена и любезна с другите.

Стените сякаш, се отдалечаваха и приближаваха, а времето беше спряло. Залитайки търсех пътя към задната си стаичка, когато БУМ!

Краката ми полетяха нагоре, направих полусалто във въздуха и се приземих ТРЯС!

Звезди прорязаха тъмната небесна твърд.

Помня, помислих си, че преди не съм знаел как марихуаната може да предизвика такова внезапно изкривяване на пространството. Мислех си, че това важи за по-концентрираната й форма — хашиша.

Нищо не виждах!

Вероятно бях напълно ослепял!

Лежах и разсъждавах върху незнайните клопки на наркотиците.

Марихуаната, която имаше репутацията на много слаба дрога, очевидно можеше да рее някого във въздуха, да предизвиква слухово сътресение, да поражда космически гледки, а след това пълна слепота просто така.

Гласът на Адора долетя от някакво огромно разстояние.

— Тромаво бибипеле такова! Цапаш с кръв целия килим! Седни, бибипка ти! Кенди, донеси веднага някакъв подочистител и виж дали може да се почисти това, преди да е оставило петна върху белия килим!

Тя попиваше лицето ми с парцала за масата. Зрението за момент се върна в едното ми око.

И там, пред мен обърнат настрани, беше СКЕЙТБОРДЪТ НА ТИЙНИ!

Обхванаха ме смесени чувства. Облекчението, че не бях ослепял от марихуаната, а само от кръвта, се смесваше с разтреперващата ме омраза към Тийни. Нейната загриженост за другите, която беше така високо оценена от Кенди, се състоеше в това да поставя загрижено скейтборда си точно в средата на тъмния коридор към стаята ми!

С нестихваща лекция за това как трябва да внимавам къде стъпвам, как трябва да се грижа за килимите и да спра опитите да се осакатя, за да се отърва от съпружеските си задължения, Адора ме отведе в някакво спешно болнично отделение, където зашиха главата ми. За щастие марихуаната все още действаше, та не усещах иглата.

Всъщност нея нощ заспах като малко дете. Въпреки всичко знаех, че имам отличната възможност в крайна сметка да победя.

На следващия ден със сигурност щях да хвана коварната графиня Крек!