Рандал Силвис
Чернова (56)

56

Дългите студени сенки на следобеда. Демарко стоеше до ръба на задната веранда и се взираше в недовършения плочник. Меки слънчеви лъчи падаха косо в двора му. Веднъж Ларейн му беше казала, че фотографите и художниците наричат този момент от деня, когато слънчевата светлина е толкова ясна и мека, часът на вълшебната светлина. Запита се как би възприел един художник картината в задния му двор. От голата пръст и между тухлите стърчаха глухарчета и плевели. Тревата не беше косена повече от месец и бе станала десетина сантиметра висока. В дъното на двора прозорците на недовършения едностаен апартамент върху гаража го гледаха като очи от комикс, черни и застинали.

За един кратък миг му се стори, че вижда собственото си лице зад един от онези черни прозорци, но после образът изчезна. „Може би това е другото ми аз, което никога не е било — помисли си. — Никога не е било и никога няма да бъде.“

Искаше му се да си налее питие, но белите хапчета на Боуен бяха в джоба му, а знаеше, че не бива да ги смесва с алкохол. Каза си, че трябва да си стопли консерва супа. И може би да хапне един компот. Да хапне нещо засищащо, преди да глътне хапчетата и да спи дванайсет часа, а после да се събуди освежен и готов да се хвърли отново в работата.

Добър план, простичък. Беше доволен от себе си. За да го отпразнува, влезе вътре, извади бутилка „Корона“ от хладилника и я пресуши на четири глътки. Изпи още една, докато оглеждаше осемте консерви храна в шкафа. Имаше пет консерви риба тон, една с цвекло на резени, една с цели картофи и една с нарязани гъби. Изпи още една бира, докато стоеше до задната врата и гледаше навън през мрежата. „Бира може — каза си. — Бирата е предимно вода. Водата е полезна.“

Извади четвърта бира за компания на другите три, отнесе я във всекидневната, глътна белите таблетки и включи телевизора. С бирата в едната ръка и дистанционното в другата взе да прехвърля каналите, докато най-накрая се спря на готварско предаване. Слаба, красива жена показваше нагледно как се готвят пилешки гърди с карамелизиран лук и сос, приготвен с бяло вино, каперси и сока на един лимон. Красивата жена му обясни, че същият сос може да се използва за скариди и е чудесен за задушена сьомга.

— Прекрасно — каза й той. Представи си, че ако вдигне косата от тила й, тя навярно ще ухае на лунна светлина с нотка лимон. Гледа я, докато клепачите му натежаха, после затвори очи и се заслуша в гласа й, който постепенно утихна. А когато тя се наведе над него и започна да шепне, Демарко усети дъха й на бузата си. Чистият, хладен мирис на красивата жена го изпълни и тялото му натежа от мека вълшебна светлина.

— Това е прекрасно — промълви. Празната бутилка се изплъзна от ръката му и тупна на пода.