Майкъл Конъли
Блудна луна (47)

46

Тя чу изстрелите и я полазиха тръпки.

— Каси?

Каси погледна към светлината на фенерчето в шахтата. Джоди беше уплашена. Не можеше да определи откъде са се разнесли гърмежите. Тя запълзя към детето.

Джоди седеше сгушена до решетката. Когато Каси се приближи, момиченцето насочи лъча към нея.

— Чух някакви звуци, Каси.

— Всичко е наред, Джоди. Всичко е наред. Вече мога да заобиколя и да дойда за теб. Ти ме чакай тук. Чакай ме.

— Не! Недей…

Каси запуши устата й.

— Шепни, Джоди. Трябва да ме почакаш тук. Няма друг начин. След пет минути ще съм при теб. Обещавам. Става ли?

— Става — тихо отвърна детето. — Ще те чакам.

Каси я погали по бузата. После запълзя заднишком към стая 2001.

Когато стигна до отвора, изрита капака и той се залюля надолу на единствения си винт. Каси се промуши през дупката и стъпи върху количката за рум-сървиз. Слезе, отиде при телевизора и понечи да го изключи, за да чува по-добре — и изведнъж някакъв глас зад нея я накара да замръзне.

— Пак се справи чудесно.

Тя се обърна. Карч стоеше в нишата пред банята. В едната си ръка държеше черния сак, в другата — насочен към нея пистолет. На дулото му бе монтиран заглуши-тел. Той избута с крак количката и влезе в спалнята. Каси отстъпи до телевизора.

Джак мрачно се усмихна.

— Троянският кон — каза той. — Един от най-добрите фокуси в историята.

Каси мълчеше. Стоеше абсолютно неподвижно и се надяваше, че звукът на телевизора няма да позволи на Джоди да ги чуе.

— Знаеш ли какви са онези решетки, на които си се натъкнала в шахтата? — попита Карч. — Поставиха ги след ударите ви с Макс. Във всички хотели. Може да се каже, че имате известна заслуга за превръщането на Лас Вегас в безопасно място за комарджиите и техните семейства.

Той отново се усмихна.

— Къде е момичето?

Каси посочи сака в ръката му.

— Имаш парите, Карч. Имаш и мен. Остави я.

Джак се намръщи, сякаш действително обмисляше тази идея. После поклати глава.

— Не мога. Не понасям свидетелите.

— Тя още няма шест годинки. Каква опасност може да представлява за теб?

Той не обърна внимание на въпроса й и махна с пистолета.

— Да идем в другата стая. Онзи прозорец ми харесва повече. Симетричен е. Прозорецът на Макс.

Каси бавно закрачи към вратата. Мислено прехвърляше възможностите. Реши, че единственият й шанс е на прага. Трябваше да го направи, въпреки че той щеше да го очаква. Тя здраво стисна ремъка на чантата с инструментите…

И изведнъж отново я спря глас. Ала не гласът на Карч.

— Само да си й направил нещо!

Каси се обърна. Карч инстинктивно бе насочил пистолета към отвора на вентилационната шахта. Там се виждаше личицето на Джоди.

Каси инстинктивно пристъпи към Карч, замахна с чантата и в същото време извика:

— Бягай, Джоди!

Сакът със стоманените инструменти тежко се стовари върху тила му. Той стреля — въпреки заглушителя гърмежът прозвуча силно, — но не улучи и куршумът се заби в огледалото в нишата.

Тя се хвърли върху него, докато все бе приведен, и преметна сакото над главата му. После рязко повдигна коляно и го заби в лицето му.

Карч отчаяно се въртеше и размахваше ръце. Тя отскочи. Той вдигна пистолета и започна да стреля слепешката. Каси успя да скочи върху леглото, претърколи се през него и приклекна зад Карч.

Джак продължаваше да стреля. Куршумите попадаха в стените и на два пъти улучиха прозореца — по стъклото плъзнаха пукнатини. Накрая се изправи и свали сакото от главата си. За да го направи, трябваше да пусне сака с парите.

 

 

Карч бе объркан. Гледаше нощния Лас Вегас през стена от напукано стъкло. Нямаше и следа от Касиди Блак. Той осъзна, че е уязвим, и понечи да се завърти. В този момент нещо тежко и твърдо го блъсна отзад и Карч полетя към стъклото.

Докато излиташе навън, той пусна пистолета, отчаяно размаха ръце, за да се залови за нещо, и успя да се хване за завесата.

Джак увисна над бездната като катерач по отвесна скала. Тежестта на тялото му леко го залюля наляво и завесата започна да се затваря. Той вдигна очи и видя, че Касиди Блак го гледа, опряла длани върху количката за румсървиз, с която го беше блъснала. Сакът с парите и пистолетът лежаха на пода. Карч премести едната си ръка нагоре по завесата и започна да се катери.

Движението му бе последвано от глух звук и завесата поддаде няколко сантиметра. Той се вцепени и зачака. Не се случи нищо. Очите им пак се срещнаха, Джак се усмихна и премести другата си ръка.

Този път се разнесе шум от раздиране на плат и кукичките една по една започнаха да се късат. Карч пропадаше. Но продължи да се усмихва и да гледа Касиди Блак, докато завесата не се откъсна изцяло и тялото му не полетя надолу в нощта.

Джак не извика. Не затвори очи. За него този полет минаваше като в забавен кадър. Над себе си виждаше златистата завеса, която се развяваше като знаме. Покрай него прелитаха прозорци, някои осветени, други — не. В синьо-черното небе над сградата сияеше луната.

Блудната луна.

Последната му мисъл беше за фокуса. За пощенския чувал и за сандъка. За тайния цип и фалшивото дъно. Трябваше да протегне ръка и да постави картата — валето пика — на мястото й. Спомняше си колко гордо го гледаше баща му. И аплодисментите на публиката.

Когато се удари в тавана на атриума, в ушите му кънтяха ръкопляскания. Тялото му разби стъклото и падна на празния балкон. Очите му бяха отворени, на лицето му бе изписана усмивка.

В казиното се посипа дъжд от стъкло, чуха се панически писъци. Но когато погледнаха нагоре, играчите видяха зейналата дупка и нищо повече. Трупът на Карч не се забелязваше отдолу. После през дупката като парашут се спусна златистата завеса, като че ли се разтвори в последния момент, плъзна се над балкона и покри тялото като саван.

В казиното се възцари тишина. Всички погледи бяха приковани в необяснимата дупка над тях. А после от черното нощно небе се посипаха пари. Хиляди стодоларови банкноти. Отново се разнесоха викове и хората се втурнаха към парите, като протягаха ръце, скачаха и ги ловяха във въздуха. Някой прекатури маса за двайсет и едно. В суматохата се появиха мъже в сини блейзъри, но бяха прегазени от тълпата. Някои от тях се включиха в борбата за парите.

 

 

Каси разкъса нова пачка и я хвърли в нощта. Отдолу се носеха крясъци. Тя се наведе и видя, че някои от банкнотите летят над фонтаните и дори над улицата. Спираха автомобили, пищяха клаксони. Хора се втурваха по платната и газеха в басейните. Биеха се за парите. Каси вече можеше да избяга.

Тя отново избута количката под отвора на вентилационната шахта, покатери се отгоре й и надзърна в мрака.

— Джоди? Всичко е наред. Аз съм, Каси. Вече можем да си вървим.

Момиченцето изпълзя от скривалището си. Каси протегна ръце, подхвана я под мишниците и я изтегли на количката. После скочи на пода и грабна детето в прегръдките си.

— Трябва да тръгваме, Джоди.

— Къде е онзи човек?

— Няма го. Повече няма да го видим.

Докато извеждаше дъщеря си от стаята, видя на пода два зелени паспорта. Сигурно бяха паднали от сакото на Карч, когато го беше преметнала върху главата му. Отвори единия и видя собствената си снимка. Джейн Дейвис. С кламер за задната корица бе прихваната шофьорска книжка на същото име.

— Какво е това? — попита Джоди.

— Нищо. Документи.

Отвори другия паспорт и дълго се взира в снимката на детето. После го затвори и прибра документите в задния джоб на дънките си. Хвана Джоди за ръка и закрачи напред. В движение се наведе и вдигна от пода черния сак. Знаеше, че вътре са останали повече от двайсет пачки. Над един милион долара.

Хвърли поглед към пистолета на пода до зейналия прозорец. За миг се замисли дали да не го вземе, но се отказа. Никакво оръжие.

— Да вървим — каза Каси по-скоро на себе си, отколкото на Джоди.

На излизане от спалнята тя се обърна и видя отражението на телевизора в надупченото от куршуми огледало. Прасето Порки Пиг тъкмо сваляше шапката си и казваше: „Т-т-това е всичко, приятели.“

 

 

Когато излязоха от асансьора и се запътиха към изхода, в казиното все още вилнееше пълен хаос. Каси взе Джоди на ръце. Наложи се да заобиколи двама мъже, които се бореха на пода за няколко банкноти.

— Какво правят? — попита момиченцето.

— Проявяват истинската си природа — отвърна Каси.

Стигнаха до изхода, без да забележат хора в сини блейзъри. Каси се завъртя, за да отвори вратата с гръб, защото ръцете й бяха заети с Джоди и сака. Очите й се плъзнаха към балкона. Над ръба му се виждаше единият край на златистата завеса. Иначе изглеждаше празен.