Майкъл Конъли
Блудна луна (30)

29

Песента се казваше „Летен вятър“ и винаги трогваше Карч. Всеки път, щом дойдеше нейният ред в компактдиска с най-големите хитове на Синатра, той я слушаше поне още веднъж. Всички парчета бяха добри, но нито едно от тях не можеше да се сравнява с „Летен вятър“. Имаше класа. Като самия Синатра.

Джак въртеше диска за четвърти път, докато наблюдаваше „Уорнър Поуст Енд Пак Ит“ от претъпкания паркинг на бар „Пресник“ на половин пряка оттам. Точно в единайсет часа забеляза стоповете на автомобил, който минаваше покрай пощата. Бежова тойота „Камри“ на около пет години. Това беше втората й обиколка. Карч изключи компактдискплейъра и се приготви. Носеше черния си гащеризон, макар и поради друга причина. По ръкавите му бяха залепени различни по дължина парчета изолирбанд. Той бръкна в отвореното си куфарче и измъкна предавателя и антената от гнездата им в стиропорената кутия. Взе необходимите му инструмени и слезе от линкълна. Извади от багажника тапицирана дъска с двусантиметрови колелца за лягане под автомобили, — заключи колата и бързо пресече Уорнър Булевард.

„Уорнър Поуст Енд Пак Ит“ се помещаваше в едноетажна сграда. Между всички постройки на улицата имаше разстояние от трийсетина сантиметра до метър. Джак се шмугна в процепа между съседните две къщи. Широчината му бе около петдесет сантиметра и пешеходците го бяха използвали като място за изхвърляне на боклук. Карч затъна до коленете в отпадъци — предимно бутилки и смачкани опаковки от закуски. В тясното пространство се носеше отвратителна смрад на урина. Появата му ъ цепнатината накара някакво невидимо създание шумно да изтрополи и да се скрие още по-навътре в мрака.

Карч застана на около метър от отвора и зачака. Беше сигурен, че тойотата ще се върне и че зад волана ще е Лио Ренфроу. Предстоеше му нещо, което бе правил много пъти, но никога толкова бързо, колкото трябваше да действа сега. Предполагаше, че инсталирането ще му отнеме по-малко от минута. Не можеше да си позволи никакви забавяния и грешки.

Чу се шум на приближаващ се автомобил. Карч приклекна и се скри зад дъската. Даже да гледаше в пролуките между постройките, Ренфроу едва ли щеше да го забележи, освен ако не спреше и не го осветеше с фаровете.

Колата бавно мина покрай него и той я чу да спира пред пощата. Карч се приближи към ръба на сградата, надникна и видя, че наистина е тойотата. Двигателят работеше. Джак отстъпи назад и зачака. Знаеше, че може още в този момент да изскочи и да хване Ренфроу, но щеше да е рисковано да го направи на открито. Освен това на първо място бяха парите. Трябваше да проследи Ренфроу до дома му, до мястото, където той се чувстваше в безопасност. Знаеше, че там ще открие или милионите, или следа към Касиди Блак.

Двигателят на тойотата угасна. Карч се облегна на стената, после се наведе напред, заслуша се и чу, че вратата на автомобила се отваря и затваря. Последваха стъпки по асфалта. Отново надзърна иззад ъгъла. Около четирийсет и пет годишен строен мъж отключваше вратата на „Уорнър Поуст Енд Пак Ит“.

Лио Ренфроу.

Преди да влезе, той се огледа. Карч се спотаи зад ъгъла и щом чу вратата да хлопва, незабавно напусна скривалището си и отиде при колата. Включи фенерчето си и насочи лъча към задната броня. Бе поставял проследяващи устройства на тойоти, но никога на „Камри“. И все пак знаеше, че много от различните модели отдолу си приличат. В това отношение не очакваше проблеми.

Легна по гръб на дъската, хвана се за долната страна на бронята и се изтегли под автомобила. Беше тясно и горещо, гърдите му се притискаха към мазната повърхност и трябваше да държи лицето си настрани, за да не се одраска или изгори.

Протегна ръка и извади сателитния предавател и клетъчния излъчвател от десния джоб на крачола си. Двете миниатюрни квадратни устройства бяха залепени едно за друго. Основата на предавателя бе магнитна. Карч ги инсталира точно под шофьорската седалка. Въпреки магнита винаги взимаше допълнителни мерки за подсигуряване, затова откъсна от десния си ръкав две дълги парчета изолирбанд и ги залепи на кръст отгоре.

С помощта на безшумната бормашина на Касиди Блак бързо свърза заземяващия проводник за заглушителя. После се плъзна навън и погледна към витрината на пощата, но не успя да види Ренфроу и да прецени още с колко време разполага.

Изтегли се обратно под тойотата и издърпа електрическия проводник, който минаваше по средата на кухината на купето. Разряза с нож пластмасовата обвивка и бързо извади жиците. Избра червената, която свързваше акумулатора със задната част на автомобила, най-вероятно с лампичката в багажника. Защипа проводника на предавателя за жичката и натисна клемата, докато не усети, че зъбците й пробиват изолацията. Под изолирбанда светна червената лампичка на устройството.

Нямаше време да връща проводниците на мястото им, така че премина към последния етап от инсталирането-антената. Точно когато я вадеше от левия джоб на крачола си, чу, че вратата на пощата се отваря. Бързо лапна светещия край на фенерчето и зачака.

Вратата се затвори и Карч видя краката на Ренфроу, който заобиколи тойотата. Искаше му се да изругае. Той започна да размотава кабела на антената.

Докато Ренфроу се качваше в колата си, Джак се плъзна навън и спря с лице точно под задната броня. Успя да увие антената около ауспуха в момента, в който Ренфроу запали двигателя.

Карч се задави от пушека, но бързо откъсна от ръкава Сй няколко парчета изолирбанд и залепи кабела под бронята. Седем-осем сантиметра останаха да стърчат навън. Де му харесваше много, но при тези обстоятелства трябваше да свърши работа. Знаеше, че на дневна светлина веднага ще забележат антената, но до сутринта това нямаше да има значение. Важен беше следващият един час, а може би дори по-малко.

Ренфроу включи на скорост и потегли. Карч изчака бронята да мине над лицето му, после бързо се претърколи от дъската и се притисна към тротоара. Държеше главата си сведена и се вслушваше в звука на двигателя. Тойотата се отдалечи. Ренфроу изобщо не бе погледнал назад.

Автомобилът изчезна зад ъгъла и Джак се усмихна и се изправи.

Щом седна в линкълна, Карч извади лаптопа от куфарчето си, вдигна антената и стартира програмата. С помощта на приемника и току-що инсталираните под колата на Ренфроу устройства щеше да е в състояние да следи тойотата. Предавателят излъчваше сигнал, който се получаваше от сателит, издигнат на четирийсет и пет километра в небето. Оттам данните за точното местоположение на колата се пращаха по клетъчна връзка до модема в компютъра му. Програмата му даваше възможност да наблюдава движението на обекта по картата на екрана или да качва записана информация за определен период.

Джак първо искаше да провери връзката. За всеки случай беше запомнил регистрационния номер и можеше да открие автомобила на сутринта.

Набра кода и честотата на предавателя и зачака. По челото му избиха капки пот. Накрая на екрана започнаха да се появяват очертанията на картата. След улиците се изписаха думите „Регионална карта на Лос Анджелис“. Мигаща червена звездичка обозначаваше тойотата. Легендата най-отдолу показваше местонахождението.

РИВЪРСАЙД ДРАЙВ: 23:14:06

Карч се усмихна. Беше успял. Щеше да проследи Ренфроу право до съкровището. Поне се надяваше.

— Чудесно — високо каза той.

Реши засега да не наблюдава движението на тойотата в реално време. Смяташе, че Лио Ренфроу е отворил плика или в пощата, или в колата си. И в двата случая асото купа щеше да го смути и уплаши. Като имаше предвид двете му обиколки преди накрая да спре пред „Уорнър Поуст Енд Пак Ит“, предполагаше, че Ренфроу ще се опита да заблуди евентуалната си опашка. Той отвори файл за запис на данните от предавателя, затвори програмата и прибра приемника в куфарчето.

В момента, в който разкопчаваше ципа на гащеризона си и смъкваше прозореца, за да подиша малко чист въздух, чу от отсрещния край на паркинга пронизителен женски писък. Погледна натам, но не видя нищо. Слезе от колата, лапна една цигара и я запали. И тъкмо се канеше пак да седне в линкълна, когато чу нов вик и забеляза движение от другата страна на паркирано недалеч БМВ.

Не носеше „Зиг Зауъра“ — преди да си облече гащеризона го беше оставил под предната седалка. Вместо да се върне за него, той свали горнището на гащеризона, бръкна зад гърба си и извади малкия пистолет от скрития джоб на панталона си. После завърза ръкавите на гащеризона на кръста си и тръгна да провери какво става.

Като криеше миниатюрното оръжие в шепата си, Карч небрежно закрачи покрай редицата автомобили, стигна до БМВ-то и чу хлипане. Зад колата видя младеж и момиче. Младежът бе затиснал момичето върху предния капак и го целуваше по шията. То въртеше глава и се мъчеше да се отскубне.

— Наред ли е всичко? — извика Джак.

Младежът погледна през рамо и изсумтя:

— Да. Що не се разкараш?

Карч се приближи. Младежът се изправи, обърна се към него и застана разкрачен, с разперени ръце.

— Остави я на мира — каза Джак. — Като гледам, не те иска.

— Що не се гръмнеш? Нищо й няма. Просто си пада по викането, това е.

— Не. Може би просто на теб ти харесва да я принуждаваш да вика. Сигурно така се чувстваш господар на положението.

Младежът внезапно се хвърли напред, точно както очакваше Карч. Подобно на опитен тореадор, той бързо отстъпи встрани и с две ръце пренасочи инерцията на противника си към паркирания в съседство микробус. Младежът се заби с глава във вратата му и огъна ламарината. Докато се изправяше и завърташе, Карч притисна пистолета под брадичката му.

— Усещаш ли го? Струва ти се малък, нали? Двайсет и пети калибър е. Детска играчка, освен от такова разстояние. Ако дръпна спусъка, куршумът ще попадне в мозъка ти и няма да му стигне сила да излезе. Ще отскочи вътре няколко пъти и ще направи всичко в черепа ти на каша. Сигурно няма да те убие, но ще носиш лигавник и ще те бутат в инвалидна количка до края на жи…

— Пусни го — каза зад гърба му момичето. — Нищо не ми е направил.

Карч допусна грешката да не погледне към нея.

— Млъкни и се махай. Този тип…

Тя го хвана изотзад и Джак грубо я блъсна с лявата си ръка, като продължаваше да притиска пистолета под брадичката на младежа. Чу я да се удря в БМВ-то и да се свлича на земята.

— Джони! — изпищя момичето.

— Видя ли к’во направи? — извика Джони. — Виж к’во й направи. Ще ми се правиш на голям рицар, копеле гадно!

Карч го пусна и заотстъпва назад, така че да може да наблюдава едновременно и двамата. Момичето седеше на паважа. Изглеждаше замаяно. Джони се втурна към нея и тя го прегърна, после се разплака.

Джак се обърна и бързо закрачи към линкълна. „Защо се намесих, мамка му? Тук съм, за да свърша само една работа.“

Качи се в колата и потегли.

Спря до тротоара на Магнолия Булевард, залепи на покрива полицейска лампа и извади от жабката списъка с радиочестотите на Националната асоциация на органите на реда. Беше го купил от Айвърсън за 500 долара. В него фигурираха всички федерални, щатски и местни инстанции. Най-отгоре на всяка страница имаше надпис с едри букви: „Да се използва само от органите на реда“. Когато за пръв път го прочете, Джак се изсмя.

Откри бърбанкското полицейско управление и набра трите патрулни честоти на монтирания под таблото скенер. После зачака. Трябваше да знае дали младежът и момичето ще съобщят в полицията.

В четвъртък през нощта Бърбанк изглеждаше спокоен. Патрулните коли бяха пратени на два адреса, за да успокоят семейни скандали, после съобщиха за нападение и заплашване с оръжие на паркинга при „Пресник“.

— Мамка му! — високо извика Карч и удари с юмрук по волана. После си погледна часовника. Наближаваше полунощ. Знаеше, че не е много далеч от летището. Можеше да иде там и да открадне други автомобилни номера. Но вече ставаше късно и трябваше да напусне града. Джак отби в някаква тъмна улица, изключи фаровете, бръкна под седалката, извади собствените си номера и слезе, като взе и бормашината на Касиди Блак. Минута по-късно вече бе сменил номерата и запали двигателя. Включи фаровете чак на следващата пресечка.

Насочи се на запад и спря едва когато напусна Бърбанк и навлезе в северен Холивуд. По полицейската честота съобщиха описанието му. Той се усмихна. Бяха го изкарали двайсет килограма по-тежък и десет години по-възрастен. Останалото бе толкова общо, че нямаше значение. Обявиха колата му като черен форд „ЛТД“. Карч запали цигара и се помъчи да се отпусне. Бърбанк нямаше да представлява проблем.

Вече минаваше полунощ и той реши, че е минало достатъчно време. Лио Ренфроу трябваше да се е прибрал. Вкара колата в паркинга на някакъв денонощен супермаркет и изключи двигателя. Тъкмо отвори приемника, когато пейджърът му сигнализира. Търсеше го Грималди. Джак нямаше намерение да му телефонира и дори изключи пейджъра. Не искаше да запиука в някой неподходящ момент.

Програмата се зареди и Карч отвори файла със записа на движението на Лио Ренфроу. На екрана се появи карта на северен Лос Анджелис. Червена линия показваше маршрута на тойотата. Имаше право. Ренфроу дълго беше обикалял из Долината и няколко пъти бе правил обратни завои. Компютърът показваше, че през последните дванайсет минути предавателят е останал неподвижен на Ситрън Стрийт в Тарзана.

— Идвам, Лио — каза Карч.