Сара Дж. Маас
Кралица на сенките (51)

50

— Как са успели онези отрепки да пазят такова място в тайна? — прошепна Елин на Каол.

Четиримата стояха на върха на малко стълбище, докато факлите на Едион и Роуан хвърляха златиста светлина из внушителното помещение пред тях.

Каол се оглеждаше, клатейки глава. Поне не се виждаха клошари, слава на боговете.

— Според легендата, Пазарът на сенките бил построен върху костите на бога на истината.

— Е, поне кости има в изобилие.

Всички стени и таванът бяха изкусно украсени с черепи и кокали, сякаш бяха изцяло изградени от тях. Дори подът в дъното на стълбището беше застлан с кости в различни форми и размери.

— Това не е обикновена катакомба — обади се Роуан, оставяйки факлата си на земята. — Някога тук е имало храм.

И наистина — из гигантското помещение се виждаха олтари, пейки и дори черен басейн с огледална повърхност. В сенките отвъд светлината на факлата се губеха и още подобни.

— По костите има някакви писания — отбеляза Едион, като слезе по стълбите и стъпи на костения под. Елин направи гримаса.

— Внимавай — предупреди го Роуан.

Братовчед й махна мудно с ръка и отиде до най-близката стена.

— На всякакви езици са… и всичките са написани с различен почерк — удиви се Едион, вдигнал факлата си нависоко, докато се движеше покрай стената. — Чуйте това: „Аз съм лъжец и крадец. Убих съпруга на сестра си с усмивка на уста“. — Умълча се за момент, зачетен в друго послание. — Всички тези признания… Май тук не са погребани добри хора.

Елин плъзна поглед из костницата.

— Най-добре да побързаме — подкани тя. — Едион, ти поеми тази стена, Каол — централната, Роуан — дясната. Аз отивам при задната. И внимавайте как размахвате факлите.

Горко им, ако неволно ги доближаха до адския огън.

Тя направи една стъпка надолу. И още една. Накрая се озова върху костения под.

През тялото й пробяга ледена тръпка и очите й инстинктивно потърсиха Роуан.

Напрегнатото му лице й казваше всичко, което искаше да знае. Въпреки това принцът пророни:

— Това място е лошо.

Каол мина покрай тях с изваден меч.

— В такъв случай да намерим адския огън и да се омитаме.

Правилно.

Празните очи на черепите сякаш ги наблюдаваха отвсякъде — от стените, от скулптурите, от колоните в центъра на залата.

— Май този бог на истината — обади се Едион от поверената му стена — е бил по-скоро Грехоядец. Трябва да прочетете какво са писали някои от тези хора… за какви злодеяния си признават. Явно са ги затваряли тук да се изповядват върху костите на други грешници.

— Нищо чудно, че никой не е искал да слиза тук — пророни Елин и навлезе в мрака.

* * *

Костницата като че ли нямаше край — попаднаха на разни скрити запаси, но от клошари или други подземни обитатели не бе останала и следа. Намериха опиати, пари и бижута в някои от черепите и костените ниши покрай пода. Но не и адски огън.

Плахите им стъпки по кухите кокали бяха единствените звуци в криптата. Елин навлизаше все по-надълбоко и по-надълбоко в мрака. Роуан скоро претърси отредената му част от храма и се присъедини към нея в дъното, откъдето тесни проходчета се разклоняваха към спящата мрачина.

— Колкото по-навътре влизаме, толкова по-древен става езикът — коментира Елин. — Както и думите, изписани тук.

Роуан, който внимателно отваряше един саркофаг, се завъртя към нея. Не й се вярваше обикновен човек дори да успее да помръдне каменния капак.

— Някои дори са сложили дата на изповедите си. Току-що попаднах на една отпреди седемстотин години.

— Накара ли те да се почувстваш млад?

Той й се усмихна закачливо. Елин побърза да извърне поглед.

Костеният под изпращя под тежестта му.

— Елин.

Тя преглътна сухо, загледана в посланието до главата си. Когато бях на двадесет, убих човек за забавление и не казах на никого къде съм го погребал. Цял живот пазих едната костица от показалеца му в бюрото си. Датирано беше отпреди деветстотин години.

Деветстотин…

Елин се взря в тъмнината отвъд. Ако Пазара на сенките го имаше още от времето на Гавин, то това място беше изградено преди това — или по същото време.

Богът на истината…

Тя извади Дамарис от ножницата на гърба си и Роуан се скова.

— Какво има?

Елин огледа съвършеното му острие.

— Мечът на истината. Така са наричали Дамарис. Според легендите първият му собственик, Гавин, можел да вижда истината, държейки го в ръцете си.

— Е, и?

— Мала благословила Бранън, а той благословил Голдрин. — Погледът й продължаваше да се впива в мрака. — Ами ако наистина е имало бог на истината… Грехоядец? Ами ако той е благословил Гавин и този меч?

Роуан също се загледа в древната чернота.

— Смяташ, че Гавин е използвал тази крипта?

Елин претегли могъщия меч в ръцете си.

— За какви грехове си се изповядал ти, Гавин? — прошепна на тъмата.

* * *

Навлязоха още по-надълбоко в тунела — толкова надълбоко, че когато Едион извика триумфално „Намерих го!“, Елин едва го чу. А и почти не му обърна внимание.

Вече се взираше в черната стена зад олтара на автентичния храм. Тук костите почти се разпадаха на прах от старост, а писанията трудно се четяха. Стената зад олтара беше от чист камък — бял мрамор, върху който бяха издълбани множество Знаци на Уирда.

А от центъра й ги гледаше Окото на Елена.

И какъв студ… Толкова беше студено, че дъхът им излизаше на бели, сливащи се струйки.

— Който и да е бил този бог на истината — прошепна Роуан, сякаш се боеше да не го чуят мъртвите, — не се е славел като благосклонен. Не и като се имаше предвид, че храмът му беше изграден от костите на убийци, крадци и още по-ужасни злодеи… Едва ли много хора бяха благоговели пред него.

Нищо чудно, че сега тънеше в забрава.

Елин доближи камъка.

Дръжката на Дамарис сякаш се вледени в ръката й — дотолкова, че пръстите й се отвориха и той изгромоля по костения под като гръм. Роуан мигновено се спусна към нея с извадени мечове. Каменната стена пред тях простена. Скалните плочи започнаха да се разместват заедно с издълбаните върху тях символи. В съзнанието й прокънтяха думите: Само с Окото можеш да видиш истината.

— Не знам защо тези съвпадения продължават да ме изненадват — коментира Елин, когато стената най-сетне спря да се преподрежда заради близостта на меча. Беше се образувала нова, сложна поредица от Знаци на Уирда.

— Можеш ли да ги разчетеш? — попита Роуан.

Едион ги извика отново, но Роуан му отвърна с нареждане те да дойдат при тях. Елин вдигна поглед към издълбаните символи.

— Сигурно ще ми отнеме известно време.

— Действай. Не смятам, че попадаме тук случайно.

Тя потрепери. Не, нищо не беше случайно. Не и когато ставаше дума за Елена и Ключовете на Уирда. Затова въздъхна и започна.

— Пише… пише за Елена и Гавин. На началната плоча — тя посочи един наниз от символи — са описани като първите крал и кралица на Адарлан. После… после ни връщат назад. Към войната.

Зад тях прозвучаха стъпки и Едион и Каол ги наближиха, разпръсквайки златистата аура на факела си. Каол подсвирна.

— Имам лошо предчувствие за това — обади се Едион.

Погледът му прескочи от грамадното Око върху стената към онова около врата на Елин.

— Свиквай — посъветва го тя.

Елин прочете още няколко реда, дешифрирайки значението им. Знаците на Уирда бяха толкова трудни за тълкуване.

— Описани са демонските войни с Валгите, останали по тези земи след Първата война. Но… — Тя прочете реда повторно. — Но този път Валгите били предвождани… — Кръвта й замръзна във вените. — От един от тримата крале.

Онзи, който попаднал в капан тук, след като затворили портата. Пише, че да погледнеш в очите на крал… на валгски крал, било като да потънеш в… — Тя поклати глава. — Лудост? Отчаяние? Не познавам този символ. Можел да приеме всякакъв облик, но тогава им се явил като красив мъж със златни очи. Очите на валгските крале.

Тя продължи със следващата скална плоча.

— Не знаели истинското му име, затова го нарекли Ераван, Мрачния владетел.

Едион врътна очи.

— После Елена и Гавин воювали с него, магическото ти колие спасило кожите им и Елена го нарекла с истинското му име, което отвлякло вниманието му достатъчно, че Гавин да го убие.

— Да, да — махна с ръка Елин. — Но… не.

— Не? — учуди се Каол.

Елин зачете нататък и сърцето й прескочи за миг.

— Какво има? — загрижи се Роуан, сякаш елфическите му уши бяха засекли колебанието в сърдечния й ритъм.

Тя преглътна тежко, прокарвайки разтреперан пръст под един ред символи.

— Това… това е изповедта на Гавин. От смъртното му ложе.

Всички замлъкнаха.

Елин наруши тишината с треперлив глас.

— Не са го убили. Ераван не можел да бъде унищожен нито с меч, нито с огън, нито с вода. Окото… — Елин докосна колието си. Металът беше топъл. — Затворили го в Окото. Но само временно. И не… не го обезвредили. Просто… го приспали?

— Имам много, много лошо предчувствие за това — натърти Едион.

— Затова му направили саркофаг от желязо и някакъв неразрушим камък. И го скрили в гробница под една планина… в крипта, толкова тъмна… толкова тъмна, че вътре никога не прониквали нито въздух, нито светлина. Защитили го с цял лабиринт от врати — продължи тя, — по които издълбали символи, предотвратяващи отварянето им и с ключ, и със сила.

— Тоест така и не са убили Ераван — замисли се Каол.

Дориан прославяше Гавин още от детството си, спомни си Елин. А цялата легенда за него се оказваше лъжа. Елена я беше излъгала…

— Къде са го погребали? — попита тихо Роуан.

— Погребали го… — Ръцете й трепереха толкова силно, че ги спусна до тялото си. — Погребали го в Черните планини, построили крепост над гробницата му и настанили там благородническо семейство, което вечно да я брани.

— В Адарлан няма Черни планини — изтъкна Каол.

Устата на Елин пресъхна.

— Роуан — пророни тихо тя. — Как звучи „Черни планини“ на Древния език?

Принцът онемя за момент, после въздъхна тежко.

— Морат — отвърна накрая.

Тя обърна изцъклени очи към него. В първия миг четиримата можеха единствено да се взират недоумяващо един в друг.

— Дали е съвпадение — пророни Елин, — че кралят изпраща силите си точно в Морат?

— Дали е съвпадение — отвърна в същия тон Едион, — че знаменитият ни крал се е сдобил с ключ, отключващ всяка врата — дори такава между два свята — и командирът на армията му притежава същото онова място, където е погребан Ераван?

— Кралят е умопомрачен — процеди Каол. — Ако планира да възкреси Ераван…

— Кой знае, може вече да го е сторил — подхвърли Едион.

Елин погледна към Роуан. Лицето му тъмнееше. Ако в нашия свят е влязъл валгски крал, трябва да действаме бързо. Да вземем Ключовете на Уирда и да прогоним черните твари обратно в пъкъла им.

Тя кимна.

— Но защо го прави сега? Разполага с двата Ключа от поне десетилетие. Защо е призовал Валгите точно сега?

— Съвсем логично е — подхвана Каол, — ако има намерение да възкреси Ераван.

Все пак трябва да подготви армията му.

Елин се задъхваше.

— Лятното слънцестоене е след десет дни. Ако освободим магията точно тогава, когато слънцето е най-силно, има голяма вероятност и способностите ми да са най-могъщи. — Тя се обърна към Едион. — Кажи ми, че си намерил много адски огън.

Братовчед й кимна, но не толкова ентусиазирано, колкото се беше надявала.