Иван Вазов
Що чула Витоша…

O, Витошо, защо си тъй мъртва, занемяла

под ледната си броня? Или си пък заспала?

 

На твойте ветри зимни де бурното диханье?

Ти цяла в дрямка тънеш, ти цяла си мълчанье!

 

— Не спя, нито съм мъртва, а слушам през простора

словата, що ми шъпне там Шар от кръгозора.

 

Какво видял и чул е с вълненье ми разказва —

събитья дивни, чийто свят спомен той запазва.

 

Видял е той, щастливец, борбите, чудесата

на българския воин и чул му там „урата“.

 

Видял на Симеона повторени пак дните,

видял на Самуила постигнати мечтите…

 

И много чудни йоще неща ми поверява,

чаровни, кат легенда, безсмъртни, като слава.

 

И всичко, всичко, що му живее в ековете,

което да разкаже решил на вековете!

 

25 януари 1916 г.