Сабрина Джефрис
Падението на виконта (24)

Епилог

Лондон, 8 септември 1831

Когато Джейн слезе на долния етаж, след като накърми безценния си Амброуз, салонът на херцога на Лайънс гъмжеше от хора. Никога не беше виждала градската къща толкова претъпкана. Разбира се, рядко се случваше всички „Хора на херцога“ — и семействата им — да се съберат на едно място. Обикновено контингентът от Ратмур Парк общуваше с този от Уинбъро, а контингентът Кейл — с хората от Лондон.

Но сега всички трябваше да присъстват на коронацията на Уилям IV — Дом като виконт Ратмур, Зоуи като наследница на графа на Оливиер, Макс — като един от най-високопоставените херцози в страната, разбира се, и дори Виктор, като братовчед на един от най-високопоставените херцози в страната. Макар че не взе участие в процесията на Камарата на лордовете, двамата с Иза имаха места в специалния сектор, запазен за хората, поканени на церемонията.

За щастие Негово величество, по-практичен и скромен крал от покойния си брат, бе решил да си спести разходите за голям бал и вместо това да вечеря с близките си приятели, така че Макс и Лизет на свой ред решиха да устроят семейна вечеря в нощта на коронацията.

Сега, докато оглеждаше стаята в търсене на съпруга си, Джейн си спомни за онази вечер в Уинбъро, когато Дом я предупреди да се подготви за хаос. Това тук беше хаос, умножен по три. Виктор и Тристан се бяха отделили в един ъгъл и навярно обсъждаха последните новости в техниките на разследване. Иза седеше на канапенце до тъста на Тристан и оглеждаше счупения му часовник с бижутерско увеличително стъкло.

Бяха позволили на децата да дойдат за кратко при възрастните преди вечеря, така че Лизет се опитваше да обясни на тригодишния Юджийн защо не може да влачи едногодишната си сестричка Клодин за краката по пода, макар че това я караше да се смее. Дванайсетгодишната дъщеря на Виктор и Иза, Амали, танцуваше с втория си братовчед Макс в ритъма на жига, която Зоуи свиреше на фортепианото, а страниците ги обръщаше… Дом.

Джейн се ухили. Разбира се. Трябваше да се досети, че ще, го намери зад фортепианото. Тя стигна до него точно когато Зоуи свърши мелодията.

— Ето те и теб — каза Дом. — Как беше Амброуз?

— Гладен, както винаги. Кълна се, че иска да суче на всеки два часа.

Зоуи се ухили.

— Защото е момче.

Тя извади няколко нотни листа и започна да търси нова мелодия.

— Лизет казва, че Юджийн направо я е побъркал. Дори и дойката, която използва, когато с Макс дойдоха в Уинбъро, се оплаквала, че никога не е виждала толкова гладно бебе. Но Клодин не създава на майка си никакви проблеми. Моята Дрина — също.

— Точно както винаги съм подозирала — измърмори Джейн. — Мъжете нямат насита още от раждането си.

Дом я погледна и очите му проблеснаха.

— Поне за някои неща.

Стомахът й се сви. Едва вчера доктор Уърт и каза, че вече могат да възобновят интимните си отношения, но в целия хаос с приготовленията за коронацията тя забрави да каже на Дом.

— О, погледнете, валс! — обади се Зоуи и издърпа няколко листа. — И прилича на валса на Детинген.

Дом стана.

— Ще танцуваме ли, любима?

— Разбира се! — отговори ведро тя и пое ръката му.

Музиката започна и те се опитаха да танцуват — немалък подвиг в претъпкания салон. Мелодията се просмука дълбоко в мозъка й и събуди един спомен.

— Знаеш ли, че танцувах на тази музика със Самюъл точно преди да те изоставя у Едуин?

Дом пребледня.

— Всемогъщи боже, идея нямах! Онази вечер не се заслушвах в музиката. Искаш ли да кажа на Зоуи да изсвири нещо друго?

— В никакъв случай — усмихна му се Джейн. — Всичко това е минало.

Вярно беше. Тя познаваше Дом от горе до долу, отвътре и отвън. Вярваше му. Обичаше го, при това не с момичешкото обожание пред привидното съвършенство, което чувстваше през младостта си, а с онази объркана любов, която може да приеме един мъж такъв, какъвто с, с всичките му слабости.

Защото слабостите не бяха нищо в сравнение с достойнствата на характера му. Той беше добър и почтен, с великодушно сърце и остра интелигентност. Управляваше прекрасно имението си и беше прекрасен баща на сина им. В сравнение с всичко това миналото бе само далечен спомен.

Дом я привлече по-близо и я целуна по косата. Джейн си помисли, че няма търпение за по-късно, когато ще може да му съобщи новината от доктор Уърт.

— Като стана дума за Самюъл — каза тя, — Нанси беше много облекчена да чуе, че е получил присъда да замине за колонията. Страхуваше се, че Едуин ще използва влиянието си, за да смекчи присъдата му, и не можеше да понесе мисълта, че един ден може да го срещне на улицата. След като Едуин пое издръжката на Мередит и бебето й, Нанси не беше сигурна какво да очаква от него, макар да й казах, че се е отказал от Самюъл още преди години.

— Блекбъро никога не ми е приличал на човек, който ще обърне гръб на престъпно поведение, дори от брат си.

— Вярно е. Той има силно развито чувство за морал, въпреки че го прикрива зад също толкова добре развита неприязън към хората.

Дом се отдръпна и се загледа в нея.

— Извинявай, скъпа, но не мога да си те представя омъжена за него. Меланхолията му ще те влуди за няма и един месец.

— Да — пошегува се тя, — защото е толкова по-добре да съм омъжена за човек, който следва плановете си толкова педантично, че стои буден половината нощ от страх да не се успи и да пропусне коронацията.

Той вдигна вежда.

— Не можах да заспя, защото те гледах как кърмиш Амброуз. Мина доста време, откакто… ъъъ… видях прелестите ти разкрити с други цели. Трябва да намирам удоволствията си навсякъде където мога.

— Ох, горкичкият ми! — изгука тя с престорена загриженост, след което реши да сложи край на нещастието му и добави: — Трябва да кажа, че така става, когато си старомоден и спиш в една и съща спалня с жена си, но по една случайност доктор Уърт…

Внезапно музиката спря и всички разговори се прекъснаха от звъна на гонг. Двамата млъкнаха. Макс отиде до вратата на стаята заедно с Виктор и Изабела.

— Моля всички за внимание! — провикна се Макс и потупа братовчед си по гърба. — За мен е гордост и удоволствие да ви представя новия собственик на „Мантън Инвестигейшънс“.

Избухна буря от ръкопляскания и аплодисменти.

Когато най-после заглъхна, Тристан се провикна:

— Значи юридическите подробности най-накрая приключиха? Дом действително се е отказал от агенцията?

— Вчера подписах документите — отговори Дом и погледна с обич към Джейн. — Реших, че съм загубил достатъчно време от живота си в издирване на семействата на други хора. Сега предпочитам да прекарвам времето си със собственото си семейство.

— Обзалагам се, че това не ти е попречило да съставиш договор с епически размери — обади се Лизет и се усмихна широко на съпруга си. — Колко условия постави Дом, преди да се съгласи с продажбата?

— Всъщност само едно — осветли я Макс.

Всички зяпнаха, включително и Джейн. Тя изгледа съпруга си смаяна.

— Само едно? Не си ли заповядал как Виктор трябва да управлява агенцията и кога и как, и…

— Както ти веднъж се изрази много красноречиво, любов моя, „можеш да съставиш план, но когато този план включва хора, нещата рядко се развиват така, както искаш“ — напомни й Дом и се подсмихна. — Знаеш ли, аз винаги обръщам внимание на саркастичните ти наблюдения. Понякога дори действам според тях.

Джейн все още го гледаше невярващо, когато той премести поглед към Виктор.

— Освен това Виктор е добър човек. Имам му доверие, че ще опази репутацията на „Мантън Инвестигейшънс“.

Джейн погледна към Виктор.

— Значи няма да промениш името на „Кейл Инвестигейшънс“?

Виктор изсумтя.

— Да не съм луд? Кой иска да започва отначало и да гради репутацията на агенцията си от нищото? Като „Мантън“ тази фирма се ползва с превъзходно име и винаги ще бъде позната като „Мантън“ — дотогава, докато аз имам думата.

— Е, какво тогава е условието, за което е настоял Дом? — попита Тристан.

Дом се намръщи.

— Че агенцията никога, в никакво официално качество, нито в интервюта, нито в кореспонденция, нито при консултации, няма да бъде наричана „Хората на херцога“.

Всички избухнаха в смях. Джейн се протегна и го целуна по бузата.

— Това вече звучи в твой стил, скъпи.

Няколко часа по-късно тя излезе от будоара си и завари съпруга си по халат, проснат на леглото. Четеше вестник и лениво галеше шпаньола им Малкия стрелец, издънка на котилото на госпожа Пач.

Малкия стрелец се възползва от момента, скочи от леглото и се втурна в будоара, където можеше да дъвче чехли колкото му душа иска. Дом обаче дори не вдигна глава при влизането и.

— Наричат вчерашното събитие „най-елегантната коронация в историята“ — осведоми я той и изсумтя. — Забелязвам, че изобщо не споменават, че беше и най-безкрайната.

— Дом… — измърка Джейн и за момента затвори кучето в будоара.

— Целият този разкош и церемониалност са толкова скучни — продължи той и обърна страницата на вестника. — Рейвънсууд ми каза, че крал Уилям е решен да приведе в действие онази парламентарна реформа.

Тя лениво тръгна към него.

— Дом…

Той разтърси вестника, за да го изправи.

— Крайно време беше. Според мен…

— Дом! — практически изкрещя Джейн.

— Хмм? — измърмори той, погледна към нея и се намръщи. — Защо си облякла робата от коронацията?

— Беше ми студено — отговори Джейн с игрива усмивка и пусна робата да се отвори. — Тъй като нямам нищо отдолу.

Дом я зяпна, после едва не се задави. Както можеше да се очаква, членът му веднага се размърда и застана в готовност.

— Ако се опитваш да ме измъчваш — промълви дрезгаво Доминик, — много добре се справяш.

Тя се понесе плавно към леглото, оставяйки робата от кадифе и хермелин да се върти около нея.

— Нямам никакво намерение да те измъчвам — рече Джейн и сложи коляно на леглото. — Доктор Уърт каза, че мога да възобновя отношенията със съпруга си, когато съм готова.

Дом примигна, надигна се на колене и я сграбчи за талията.

— Да разбирам ли, че си готова? — попита хрипливо той и я целуна по бузата.

— Представа нямаш — прошепна Джейн и потърси устните му със своите.

Целувката им продължи един безкраен миг — божествена целувка, която и напомни колко надарен е съпругът й в този аспект от брака. Джейн развърза халата му и го смъкна от раменете му. Дом едва успя да свали долните си гащи, когато тя го събори на леглото.

Очите му светнаха, щом Джейн застана над него.

— А, значи така ще бъде, моя порочна малка съблазнителке?

— О, да! — увери го тя и му се ухили. — Приятно ми е да гледам как един виконт пада пред мен.

Започна да си съблича робата, но Дом я спря с ръка.

— Недей — каза той и я погълна с пламенен поглед. — На следващото заседание на парламента ще се боря със скуката на всички тези безкрайни речи, като си представям как ме съблазняваш с целия си разкош и церемониалност.

— Моят разкош изобщо не може да се мери с твоя, любов моя — прошепна тя и улови необузданата му плът в ръката си. — Твоят е много… ъъъ… разкошен.

— Това се случва, когато виконтът падне — рече Дом и се раздвижи в ръката и. — Разкошът му винаги се надига.

Джейн се засмя и двамата създадоха свой собствен разкош и церемониалност.