Майлз Камерън
Червения рицар (20)

Благодарности

Тази книга е кулминацията на тридесет години изследвания, тренировки по бой с доспехи, житейски опит и военни игри. За да бъда справедлив към онези, които ми оказаха влияние, ще трябва да благодаря на всеки, когото някога съм срещал — на един сомалиец, който работеше за мен в Кения, на една жена, която срещнах случайно в Марсилия, на един рицар, с когото се бих на турнир преди няколко години.

Някои хора обаче заслужават специалните ми благодарности.

Първо — приятелите ми от университета. Джо и Реджина Харли, Робърт Сулентич, Робърт Галаш, Гейл Морс, Силия Фридман, Стивън Калахан, Джевън Гарет и още поне дузина, които участваха в първоначалната военна възстановка на Алба. На тази тема съм маниак и не се срамувам от това, но без вас върху скелета нямаше да има много месо.

Второ — приятелите ми от рицарските възстановки. Благодаря най-вече на онези, които участват в ежегодната ни обиколка, когато се качваме в планината Адирондак с екипировка от осемнадесети или четиринадесети век, за да разберем как са живели хората в миналото. Навличаме я и отиваме на места, където често не е стъпвал човешки крак от поне петдесет години. Тези изживявания ми помогнаха да напиша тази книга и съм благодарен на всички ви, задето ме изтърпяхте. Благодаря и на онези, с които тренирам — тук, в Отава, във Финландия и в Гърция.

Трето — задължен съм на занаятчиите, благодарение на които историята и фантазията оживяват. Лео Тодескини от www.todsstuff.co.uk заслужава да го посетите онлайн — прави великолепни неща, да не кажа вълшебни. Бен Пъркинс от www.barebowarchery.co.uk изработва дълги и бойни лъкове, които изглеждат и се държат точно като оригиналите, поне доколкото знаем. Марк Викърс от www.stgeorgearmouryshop.co.uk и Питър Фулър от www.medievalrepro.com изработват доспехи, които толкова приличат на истинските, че почти няма разлика. На това отгоре са и удобни и аз често ги нося. Хората от www.albion-swords.com коват превъзходни мечове. Те не са „като“ истинските — напълно истински са. Посетете моя уебсайт и ще видите списък с още много занаятчии, които са също толкова добри.

Четвърто — искам да благодаря на учителите, които ми преподаваха история, философия, бойно изкуство, рицарски познания и житейски опит — Дик Коупър от университета в Рочестър, отец Уилиам О’Мали, който може би ще успее да прости теологическите ми виждания, макар че не съм сигурен, Гай Уиндзър, който вероятно е най-добрият майстор на меча в целия свят (има си цяло училище!), както и Риджли Дейвис, който ме направи далеч по-добър ездач и ме научи да използвам копие от седлото.

Пето — задължен съм на всички, които ми помогнаха да навляза в издателския свят — на моя агент Шели Пауър, на благородната ми издателка Дона Дрейпър и преди всичко Джилиън Редфърн, която ми помагаше от началото до края, от замисъла до същинското редактиране.

Накрая трябва да благодаря и на останалите ми учители — стотиците, ако не и хиляди писатели, които ме вдъхновяват да пиша. Средновековен риболов, теология, херметизъм, палати на спомените, рицарски турнири, пеещи неандерталци, неврология, древногръцка философия… Задължен съм на авторите на хиляди книги, които запълват дупките в познанията ми или просто ме учат на отмиращи или мъртви занаяти.

Разбира се, не мога да не спомена и фентъзи жанра. Обожавам — не, боготворя — Дж. Р. Р. Толкин. Възхищавам се не само на „Властелина на Пръстените“ и на „Хобита“, но и на „Сър Гавейн и Зеления рицар“, от които най-безсрамно съм крал идеи. Дължа много и на К. С. Луис и на по-малко известния им съвременник, Е. Р. Едисън. Няма да твърдя, че Едисън е най-добрият от тримата, но ще призная, че моите представи за целите на жанра се дължат най-вече на неговото творчество, както и на това на Уилиам Морис. Някой чете ли го още? Опитайте. „Бесният вододел“ е една от любимите ми книги, не на последно място защото споделям любовта на Морис към занаятите и произведенията на изкуството. От по-съвременните автори харесвам Силия Фридмън, Глен Кук, Катрин Кърц и Стивън Ериксън. Свалям му шапка — мисля, че в нашето поколение няма друг, който да умее да измисля такива великолепни сюжети. Трябва също да спомена Си Джей Чери и Лоис Макмастър Бюджолд. Не мисля, че която и да е от тях някога е писала книга, която да не ми е харесала.

Мога да продължа в този дух, но трябва да пиша том втори, „Падналият меч“. Ако искате подробности, посетете уебсайта ми на адрес www.traitorson.com. А ако искате да носите доспехи в Дивото…

Е, ще видим какво можем да направим за вас.