Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Бърни Кълвача
Нещо като любовна история - Оригинално заглавие
- Still Life with Woodpecker, 1980 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Димитър Коцев - Шошо, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Интелектуален (експериментален) роман
- Любовен роман
- Постмодерен роман
- Съвременен роман (XX век)
- Хумористичен роман
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2021 г.)
Издание:
Автор: Том Робинз
Заглавие: Бърни Кълвача
Преводач: Димитър Коцев (Шошо)
Година на превод: 1993
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: АРХЕТИП
Град на издателя: София
Година на издаване: 1993
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска (не е указано)
Редактор: Нели Костадинова
Художник: Борис Драголов
Коректор: Петя Дончева
ISBN: 954-8437-03-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13988
История
- — Добавяне
Епилог
Е, изкарахме нощта. Трябва да отдам това на Ремингтън SL-3, която остана, независимо от условията, които за пишеща машина от нейния клас вероятно са били крайно примитивни.
Повече няма да напиша нито един роман с електрическа пишеща машина. По-скоро бих използвал остра пръчка и купчина кучешки лайна. Но Ремингтън, макар и прекалено псевдоизтънчена за моя вкус, в крайна сметка е предмет, а една от темите на тази книга не беше ли точно възможността за пробив във взаимоотношенията между одушевените и неодушевените предмети?
Да, това е книгата, която разкри целта на Луната. И макар че може да не е открила какво точно е станало със златната топка, тя ясно обясни защо е било нужно да се повдигне този въпрос.
Предметите съвсем не бяха нашата единствена главна тема. Ето например, въпросът за еволюцията на индивида — как съзряването на една личност не се извършва от природата или обществото, а е основно измерение на една лична драма, на която природата и обществото не са нищо друго, освен зрители. Не разяснихме ли, че цивилизацията сама по себе си не е завършена, а е един театър или гимнастически салон, в който съзряващият индивид намира уреди за тренировка? А след като говорим за теми, какво ще кажете за… но чакайте. Стоп. Попаднах в капан. Това е същият този аналитичен, умозрителен, тъп бълвоч, за който Ремингтън SL-3 си точи зъбите. Нищо чудно, че още потраква, въпреки че няма гориво, въпреки че червената блажна боя й е влязла във вътрешностите. Достатъчно. Ще я изключа от
контак
ак
кккк
(Ха, какво става, бе Рем, да не си глътна езика?) и ще довърша ръкописно. Не че почеркът ми ще внесе подобрение от естетическата гледна точка. Той прилича на отвратителните надписи, които ужасни монголчета пишат с тебешир по стените. Но ще ме подтикне да бъда кратък. И наистина какво остана да се каже? След като тази смотана машина ме постави в такова положение, че трябва да направя заключителна бележка, то смятам, че най-справедливо ще е да кажа още нещо за задържането на любовта.
Когато загадката на една връзка си отива, и любовта си отива. Толкова е просто. От това следва, че за нас е важна не толкова любовта, колкото самата загадка. Любовната връзка е може би просто начин да се сблъскаме със загадката и ние копнеем любовта да продължи, за да продължи екстазът от близостта със загадката. Ако загадката стои неподвижна, това противоречи на природните закони. И все пак, тя е винаги наблизо, някъде — един свят от другата страна на огледалото (или пакета „Кемъл“), едно обещание в поредния чифт очи, които ни се усмихват. Зърваме я, когато ние станем неподвижни.
Романтиката на новата любов, романтиката на самотата, романтиката на предметите, романтиката на древните пирамиди и далечните звезди — това са просто подходи за среща със загадката. И все пак не знаем как да я задържим завинаги. Но мога и ще припомня два от най-важните фактора, които знам:
1) Всичко е част от романтиката.
2) Никога не е късно да имаш щастливо детство.