Том Робинс
Бърни Кълвача (9) (Нещо като любовна история)

Епилог

Е, изкарахме нощта. Трябва да отдам това на Ремингтън SL-3, която остана, независимо от условията, които за пишеща машина от нейния клас вероятно са били крайно примитивни.

Повече няма да напиша нито един роман с електрическа пишеща машина. По-скоро бих използвал остра пръчка и купчина кучешки лайна. Но Ремингтън, макар и прекалено псевдоизтънчена за моя вкус, в крайна сметка е предмет, а една от темите на тази книга не беше ли точно възможността за пробив във взаимоотношенията между одушевените и неодушевените предмети?

Да, това е книгата, която разкри целта на Луната. И макар че може да не е открила какво точно е станало със златната топка, тя ясно обясни защо е било нужно да се повдигне този въпрос.

Предметите съвсем не бяха нашата единствена главна тема. Ето например, въпросът за еволюцията на индивида — как съзряването на една личност не се извършва от природата или обществото, а е основно измерение на една лична драма, на която природата и обществото не са нищо друго, освен зрители. Не разяснихме ли, че цивилизацията сама по себе си не е завършена, а е един театър или гимнастически салон, в който съзряващият индивид намира уреди за тренировка? А след като говорим за теми, какво ще кажете за… но чакайте. Стоп. Попаднах в капан. Това е същият този аналитичен, умозрителен, тъп бълвоч, за който Ремингтън SL-3 си точи зъбите. Нищо чудно, че още потраква, въпреки че няма гориво, въпреки че червената блажна боя й е влязла във вътрешностите. Достатъчно. Ще я изключа от

контак

ак

кккк