Том Робинс
Бърни Кълвача (7) (Нещо като любовна история)

Антракт

Ако тази машина не може да го направи, тогава… какво? Може ли Музата да води играта?

Ремингтън SL-3 има нужда от работа с глаголите. Тя явно не може да пише между редовете. Нечувствителна е към красотата на гъбовидните алкалоиди — колкото повече поглъщам от тях, толкова по-нечленоразделна става. И въпреки че държи на традиционните литературни стойности, тя си остава сприхаво модерничка.

Повярвайте ми, за малко да се изкуша да сменя машината си по средата на течението, но по това време нищо не е отворено, освен „Денонощната Закусвалня на Маминка“, а уредът, който изписва менюто на маминка, пише „грис“ със „з“. Освен това, ми съобщиха, че гаранцията на Ремингтън не включва „писане от такова естество“, каквото и да означава това. (Но това едва ли трябва да ме изненадва: когато отидох да си купя застрахователна полица от „Мючуъл“ в Омаха, те ми казаха, че могат да застраховат пръста, с който печатам само срещу пожар и кражба).

Предполагам, не ми остава нищо друго, освен да се бъхтя в хватката на тази буржоазна печатарница и да се опитам да стигна до финала. В случай че не успея, в случай че ти, драги читателю, трябва да завършиш без мен, какво да кажа, ти беше добра публика, вероятно по-добра от тази, която заслужава един недоразвит романист с недоразвита пишеща машина и бих искал да ти оставя едно идеално изречение, един паметен образ, който да скъташ във виолетова коприна на дъното на мозъчната си кутия. Нещо от сорта на капка тропически сок, който се прецежда от страстната целувка върху устните на държанката. Уви, няма такова количество сок, което да ни задоволи — доста познато оплакване в последната четвърт на двадесети век — затова с риск да се проявя като срамежливко, бързо ще ви благодаря и arrivederci на всички там. Както казват в моята страна, желая ви приятен ден.