Нелсън Демил
Сияен ангел (2)

2.

Ако исках да гледам по цял ден задници, щях да стана проктолог. А вместо това гледам задници за страната си.

Седях в черен „Шевролет Блейзър“ недалеч от Представителството на Руската федерация в ООН на Източна 67-а в Манхатън и чаках появата на задник на име Василий Петров. Петров беше полковник в руската Служба за външно разузнаване (СВР), която е еквивалент на нашето ЦРУ и наследник на съветското КГБ. Василий, за когото имахме закачливо кодово име Вазелин, защото беше хлъзгав, имаше дипломатически статут като представител по въпросите на правата на човека към ООН, което си беше пълна глупост, защото в действителност беше главен резидент на СВР в Ню Йорк. Следил бях полковник Петров и преди и макар никога да не ни бяха запознавали, той имаше славата на много опасен човек и следователно задник.

Между другото аз съм Джон Кори, бивш детектив от отдел „Убийства“ на Нюйоркското полицейско управление, понастоящем работещ за федералното правителство като нещатен агент. Кариерата ми в НЙПУ беше прекратена преждевременно от три куршума, които ме оставиха седемдесет и пет процента инвалид (по двайсет и пет на куршум?) и съответно ме пратиха в пенсия. Всъщност физически ми няма нищо, макар че психотестът за тази работа си беше предизвикателство.

Както и да е, зад волана до мен седеше млада дама на име Тес Фарадей. Тес беше някъде към трийсетте, с кестенява коса, висока, стегната и привлекателна. Освен нея зад рамото ми надничаше жена ми Кейт Мейфийлд, която всъщност беше във Вашингтон, но усещах присъствието й. Сещате се какво искам да кажа.

— Имам ли време да отскоча до кенефа, Джон? — попита Тес.

— Проблем с простатата ли имаш?

— Не трябваше да пия онова кафе.

— Изпи две. — По време на наблюдение момчетата пикаят в бутилки и ги изхвърлят през прозореца. — Добре, но не се бави.

Тя слезе от джипа и изтича до „Старбъкс“ на ъгъла на Трето авеню.

Междувременно Василий Петров можеше да излезе от мисията във всеки момент, да се качи в карания от шофьор „Мерцедес“ S550 и да отпраши.

Но аз имам още три мобилни групи, както и четирима агенти на тротоарите, така че Василий е покрит, докато аз, водачът на екипа, седя тук и чакам госпожица Фарадей да се изпишка в гърненцето.

А с какво се е захванал полковник Петров според нас? Нямаме представа. Но определено се е захванал с нещо. Затова е тук. Затова и аз съм тук.

Всъщност Петров пристигна само преди четири месеца, а за нови игри понякога се пращат точно новопристигнали. И за наблюдаването на тези типове са нужни повече хора, отколкото за агентите на СВР, които са тук отдавна и се занимават с рутинен шпионаж. Правилото е винаги да следиш новодошлите.

Руската мисия в ООН се намира в тринайсететажна сграда с ограда от ковано желязо отпред, удобно разположена срещу 19 ПУ, чиито камери държат под око руснаците денонощно. Руснаците не обичат да бъдат наблюдавани от НЙПУ, но знаят, че в същото време са защитени от вбесени демонстранти и хора, които с удоволствие биха заложили бомба пред вратата им. Между другото, аз живея на пет преки на север, на Източна 72-ра, така че няма да ми се наложи да бия много път, когато смяната ми приключи в четири следобед. Вече предвкусвам бирата в хладилника.

Седях си там значи и чаках Василий Петров и Тес Фарадей. Беше приятен ден в началото на септември, един от онези чудесни, сухи и слънчеви дни след убийствените жеги на август. Беше неделя, малко след 10 сутринта, така че улиците и тротоарите на Ню Йорк бяха сравнително тихи. Писах се доброволец в неделя, защото госпожа Кори (жена ми, не майка ми) беше на конференция във Вашингтон за уикенда и предпочитах да работя, вместо да се мъча да си измисля някакво самостоятелно занимание през почивния ден.

Освен това беше 11 септември — ден, в който обикновено с Кейт ходим поне на една възпоменателна служба, но тази година ми се стори по-подходящо да отбележа датата като си върша работата.

На всеки 11 септември след 2001 г. има повишена готовност, но тази година не бяхме получили конкретни сведения, че Абдул е намислил нещо. Пък и тъй като беше неделя, в града нямаше достатъчно жители или служители, които да станат жертви на Абдул. Все пак 11 септември си е 11 септември и доста хора от службите работеха, за да са сигурни, че денят ще е просто поредната спокойна неделя.

Кейт беше във Вашингтон, защото е специален агент на ФБР към Федералната антитерористична спецчаст, чиято централа се намира на Федерал Плаза 26. Специален агент Мейфийлд неотдавна бе повишена в надзорен специален агент и покрай новите си задължения често пътуваше до столицата. Понякога отива там с шефа си, главен специален агент Том Уолш, който беше и мой шеф във ФАТС, но аз вече не работя нито за него, нито за ФАТС. И това е добре и за двама ни. С него не сме съвместими. Уолш обаче харесва Кейт и си мисля, че чувствата са взаимни. Не бях сигурен дали Уолш е с Кейт и този път, защото никога не питам, а тя рядко споделя сама подобна информация.

Но да минем на по-малко дразнеща тема — сега работя за ГНД, или Групата за наблюдение на дипломати. Централата на ГНД също е на Федерал Плаза 26, но поради естеството на работата ми почти не се налага да стъпвам там.

Годините ми в отдел „Близък изток“ на ФАТС бяха интересни, но изпълнени с доста стрес. Кейт твърди, че причината за въпросния стрес до голяма степен съм аз. Съпругите виждат неща, които съпрузите не могат. С две думи, имах някои проблеми и сблъсъци с мюсюлманската общност (и шефовете ми от ФБР), които пряко или косвено доведоха дотам началниците ми да ме посъветват да си намеря друго занимание. Уолш предложи Групата за наблюдение на дипломати — място, което щеше да ме държи: А) далеч от очите му, Б) далеч от кабинета му и В) далеч от неприятности.

Звучеше добре. Кейт също беше на това мнение. Всъщност тя получи повишението, след като напуснах.

Може би съвпадение?

Телефонът ми „Некстел“, който има и уоки-токи функция, иззвъня.

— Джон, искаш ли поничка или нещо друго? — попита Тес.

— Изми ли си ръцете?

Тес се разсмя. Мисли ме за забавен.

— Какво искаш?

— Шоколадова бисквита.

— Кафе?

— Не — казах аз и прекъснах.

Желанието на Тес е да стане специален агент на ФБР и за целта тя трябва да бъде подходяща за назначаване по една от петте встъпителни програми — счетоводство, компютърни науки, чужди езици, право или т.нар. разностранен опит. Тес е адвокат и следователно е подходяща. Повечето провалили се адвокати стават съдии или политици, но Тес казва, че иска да прави нещо смислено, каквото и да означава това. Междувременно работи в Групата за наблюдение на дипломати.

Повечето мъже и жени в ГНД са пенсионирани служители от различни правоприлагащи служби, така че имаме предимно опитни агенти, бивши ченгета, примесени тук-там с млади неопитни адвокати като Тес Фарадей, които гледат на Групата за наблюдение на дипломати като на стъпало, на което да придобият малко уличен опит, на който се гледа с добро око във ФБР.

Тес се върна в джипа и ми връчи гигантска бисквита.

— Аз черпя.

За себе си беше взела още едно кафе. Някои хора така и не се научават.

Беше облечена в карго панталон в цвят каки, синя блуза с къси ръкави и маратонки, които са наложителни, ако обектът реши да се движи пеша. Панталонът и ризата й бяха достатъчно широки, за да скрие оръжие под тях, но Тес нямаше право да носи оръжие.

Всъщност агентите от Групата за наблюдение на дипломати по принцип нямат право да носят оръжие. Ние обаче не сме малоумни като онези, които измислят правилата, така че почти всички бивши ченгета са въоръжени. Аз също носех моя 9-мм „Глок“ в малък кобур на кръста, скрит от широката ми риза.

И тъй, седяхме и чакахме Василий да се появи.

Полковник Петров живее в голям блок в изискания Ривърдейл в Бронкс. Сградата, която наричаме плекс (съкратено от комплекс), се притежава и е изцяло заета от руснаци, които работят в ООН и руското консулство — същинско гнездо на шпиони. Самият плекс се намира на висок хълм и има повече антени, отколкото са хлебарките в контейнер за боклук.

Разбира се, Агенцията за национална сигурност има наблизо свой пост и подслушва руснаците, които подслушват нас, и всички се забавляваме, като се опитваме да се заглушаваме едни други. И купонът си тече. Единственото, което се е променило от времето на Студената война, са криптиращите кодове.

На не толкова високотехнологично ниво играта продължава да се играе на терен по същия начин, по който се е играла винаги. Проследи този или онзи шпионин. Групата за наблюдение на дипломати си има и таен пост (наричаме го Пещерата на прилепите) недалеч от руския жилищен блок и дежурният тази сутрин екип ни съобщи, че Василий Петров е излязъл, и го проследи до сградата на мисията, откъдето го поех аз с хората си.

Обикновено руснаците не работят в неделя, така че предполагах, че Василий само се отбива на път за другаде — или че се прибира в плекса — и че ще излезе скоро и ще се качи в мерцедеса си.

Според сведенията ни полковник Петров е женен, но жена му и децата му са останали в Москва. Това само по себе си е подозрително, защото семействата на руската делегация в ООН обожават да живеят в Ню Йорк на държавни разноски. Може пък да имаше и по-невинно обяснение за разделянето на съпруг и съпруга. Може би тя имаше някаква важна работа в Москва или просто не можеха да се понасят един друг.

— Имам два билета за два поредни мача на „Метс“ днес — информира ме Тес и допълни: — Иска ми се да хвана поне втория.

— Можеш ги да слушаш по радиото.

— Ще се престоря, че не си го казал. Смяната ни свършва в четири — напомни ми тя.

— Можеш да свършиш по всяко време.

Тя не отговори.

Две думи за Тес Фарадей. Споменах ли, че е висока, стройна и привлекателна? Освен това плува и играе падълбол, само не ме питайте какво означава това. Доста е остроумна, от време на време ентусиазирана, и предполагам, че е идеалистка, поради което е напуснала кантората на Уолстрийт, за да кандидатства за ФБР, където парите не са толкова добри.

Но парите едва ли са проблем за госпожица Фарадей. Веднъж ми спомена, че е родена и израснала в Латингтаун — изискано селище на северния бряг на Лонг Айланд, известно и като Златния бряг. От акцента и маниерите й мога да заключа, че е от добро и заможно семейство. Хора с такъв произход, които искат да служат на страната си, обикновено отиват в Държавния департамент или в разузнавателните служби, а не във ФБР. Аз обаче оценявам работата й и й желая успех.

Едва ли е нужно да казвам, че Тес Фарадей и Джон Кори нямат много допирни точки помежду си, макар че се погаждаме през тези дни и часове на принудителна близост.

Общото при нас е, че и двамата сме семейни. Той се казва Грант, занимава се с някакви международни финанси и пътува много. Никога не съм го срещал и вероятно никога няма да го срещна, но той много обича да пуска есемеси и да звъни на жена си. Ако се съди по начина, по който Тес приключва разговорите, Грант е доста ревнив тип и Тес е малко нетърпелива с него. Поне когато аз съм наблизо.

— Ако Петров потегли с кола, ще го последваме ли, или ще го предадем на друг екип? — поинтересува се Тес.

— Зависи.

— От какво?

— От маратонките ти.

Един от двама ни си мислеше, че това е смешно.

В отговор на въпроса й — ако Василий потеглеше с кола, най-вероятно моят екип щеше да остане с него. Той не можеше да се отдалечава на повече от 40 км от Кълъмбъс Съркъл без разрешение от Държавния департамент, а според брифинга не беше искал такова разрешение за уикенда. Руснаците рядко го правят, а когато това става, подават молбите си в петък следобед, така че никой да няма време да одобри или да отхвърли искането им. И поемат с коли или влак някъде извън разрешения им радиус. Обикновено жените просто отиват да пазаруват в някой мол с намаления в Джърси, а мъжете отскачат да изчукат нещо в Атлантик Сити. Но понякога момчетата от СВР или Военното разузнаване (ГРУ) се срещат с разни хора или гледат неща, които не би трябвало да гледат — като ядрени реактори например. Това е причината да ги следим, макар че много рядко ги прибираме. ФБР, част от което е ГНД, е прочуто — или прословуто — с практиката си да следи и събира сведения за хората години наред. Ченгетата действат според уликите. ФБР чака заподозрените да умрат от старост.

— Ако не можеш да останеш след четири, кажи ми сега — казах на Тес. — Ще се обадя някой да те замести.

— Твоя съм — отвърна тя.

— Чудесно.

— Но ако приключим към четири, имам свободен билет.

Обмислих отговора си и казах, може би не особено мъдро:

— Предполагам, че господин Фарадей е извън града.

— Да.

— Защо тази сутрин не сме се чували с Грант?

— Казах му, че съм на дискретно — и тайно — наблюдение.

— Започваш да се учиш.

— Не е нужно да уча нещо, което вече знам.

— Ясно.

Измъкване и увъртане. Може би Грант има причини да е ревнив. Какво мислите?

Колкото до наблюдаването на полковник Василий Петров, то беше недискретно — наричаме го заклещена броня, което означава, че цял ден ходим по задника му. Те винаги забелязват заклещените брони и понякога отвръщат на агентите на ГНД със суров поглед — или ти показват среден пръст (италиански поздрав), ако са кретени.

Василий беше особено недружелюбен, може би защото беше офицер от разузнаването, голяма клечка в Родината, и никак не му допадаше да е следен вместо сам да следи. Е, да си го начука. Всеки си има работа за вършене.

Василий понякога си играе със следящите го и дори успя да ни се измъкне на два пъти през последните четири месеца. На мен не ми се е измъквал, но други екипи на ГНД са го губили. А изгубиш ли резидента на СВР, лошо ти се пише. Така че нямах намерението да допускам подобно нещо, докато съм на смяна. Не съм губил никого. Е, веднъж изгубих жена си в „Блумингдейл“. Не мога да разбера логиката на женското пазаруване. Те просто не мислят като нас.

— Е, искаш ли да гледаш играта?

Госпожица Фарадей вече беше започнала играта. Но все пак няма нищо лошо двама колеги да отидат да гледат бейзбол след работа. Дори ако са семейни и половинките им са извън града. Нали така?

— Евентуално ще взема презаверен билет — казах аз.

— Добре. Ще я ядеш ли тази бисквита?

Разчупих я на две и й дадох по-голямото парче.

Наблюдението може да е досадна работа, поради което някои хора се мъчат да го направят по-малко досадно. Ако са мъже, говорят за жени, а жените сигурно си говорят за мъже. Ако са мъж и жена, или няма за какво да си говорят, или дългите часове водят до всичко, което можете да си представите.

През последните шест месеца Тес Фарадей ми беше зачислявана над десет пъти, което не отговаря на принципите на вероятност, тъй като в Ню Йорк има сто и петдесет агенти на ГНД. Като водач на екипа бих могъл да я пратя в друга кола или на тротоара. Но не го правя. Защо ли? Защото мисля, че тя моли да работи с мен, а аз съм чувствителен човек и не искам да наранявам чувствата й. А защо тя иска да работи с мен? Защото иска да се учи от майстор. Или защото става нещо друго.

И между другото, изобщо не съм споменавал на Кейт за Тес Фарадей. Кейт не е ревнива и няма причини да е. И подобно на нея, предпочитам да не споделям работните си проблеми и общуване. Кейт не говори за Том Уолш, а аз не говоря за Тес Фарадей. Семейното невежество е блаженство. Да си тъп означава да си щастлив.

Междувременно Василий се бави в мисията вече повече от час, но мерцедесът му още е отвън, така че явно ще ходи някъде. Вероятно обратно в Бронкс. Понякога тича в Сентръл Парк, което е голяма досада. Разбира се, всички от екипа сме с маратонки и мисля, че сме в добра форма, но формата на Василий е отлична. По-стари агенти на ФБР са ми казвали, че типовете от съветското КГБ са били предимно тлъсти задници, прекаляващи с пиенето и пушенето. Типовете от новата Русия обаче май посещават само един вид клубове — за фитнес. Явно шефът им Путин, който обича да позира гол до кръста, е задал нови стандарти.

Както може да се очаква, Василий си има приятелка в града — руска дама на име Светлана, която пее в някои от руските нощни клубове в Брайтън Бийч. Зърнах я веднъж и останах с впечатлението, че има доста добри бели дробове.

Проверих по радиото дали всички от екипа ми са будни.

Лек ветрец развя руския трикольор пред мисията. Помня времето, когато там се развяваше съветското знаме със сърп и чук. Студената война малко ми липсва. Но мисля, че започва да се връща.

Днес екипът ми се състои от четирима агенти на крак и четири коли — моя шевролет, един „Форд Експлорър“ и два минивана „Додж“. Обикновено във всяка кола има по един агент, но днес са по двама. Защо ли? Защото руснаците са коварни типове и понякога се движат на групи и се пръскат като хлебарки, така че в последно време подсилваме екипите за наблюдение. Затова днес в останалите три коли имаше по двама агенти на ГНД, все бивши служители на НЙПУ. Аз бях с единствения новобранец, кандидат за ФБР, който вероятно си мисли, че работата в ГНД е гадост. Понякога и аз си мисля същото.

На жаргона на ФБР Групата за наблюдение на дипломати се нарича „тих край на кариерата“, което всъщност означава задънена улица.

Но аз нямам нищо против. Никакви офиси, никакви шефове на главата и никакви глупости. Просто следвай онзи задник.

Тих край. Но в този бизнес подобни неща не съществуват.