Иван Вазов
Лято

Лятна жега е настала,

жарко слънцето ми грей,

темна гора занемяла,

лястовичка слабо пей.

 

        По полето златни ниви

се люлеят кат море,

ален пукал горделиви

в тях окото ще съзре.

 

        Веч рекичката пресъхва,

птиците замлъкват там,

хладен ветрец не полъхва,

въздухът е пуст и ням.

 

        Дай ни, боже, от небето

ситен дъждец да се лей,

да се прохлади полето

и птичката да запей!