Майкъл Муркок
Градът на Звяра (16)

Епилог

И това, удостоверявам, беше изявлението на професор Майкъл Кейн, физик и майстор на меча, учен на Земята, рицар на Марс.

Повярвайте му, както му повярвах аз, а ако искате, недейте.

След като изслушах разказа на Майкъл Кейн, поисках разрешение да направя две неща и той пожела да узнае какви са те.

— Нека публикувам тази ваша изключителна история, за да може целият свят да прецени, доколко сте искрен и с ума си.

Той повдигна рамене.

— Подозирам, че ще са много малко онези, които ще дадат вярна преценка.

— Но поне тези няколко ще докажат, че съм прав.

— Така да бъде, а другата молба?

— Да ми позволите да финансирам частен проект за предавател на материя.

— Да. Все пак аз ще съм откривателят на машината. Но ще са необходими много пари.

Попитах колко. Той ми каза и прецених, че щеше да предизвика голяма дупка в наличните ми средства. В действителност беше повече, отколкото можех да си позволя, но не му го казах. Готов бях да подкрепя вярата си в неговата история с голяма сума пари.

Сега предавателят е почти готов. Кейн казва, че ще успее да го настрои на необходимата честота. Надявам се да е прав. Бяхме работили като роби седмици наред.

Тази машина по някои качества е по-съвършена от първата. Тя е едновременно и приемник, настроен постоянно на определена вълна.

Идеята на Кейн е, че ако успее да се върне на Марс, колкото и далеч в миналото да е, той ще може да изгради там друга машина и по този начин да пътува насам-натам по свое желание. Това ми изглежда прекалено амбициозно, но уважението ми към научните му познания беше нараснало неимоверно.

Дали ще проработи?

Все още не знам. Разполагаме с няколко седмици да тестваме машината, а през това време този ръкопис ще бъде отпечатан.

Може би много скоро ще мога да напиша нещо повече за рицарите на Марс.

Надявам се да е така.