Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Our Little Athenian Cousin of Long Ago, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Десислава Паскалева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- Silverkata (2021)
Издание:
Автор: Джулия Дароу Коулс
Заглавие: Нашият малък атинянски братовчед
Преводач: Десислава Паскалева
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: Читанка
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Художник: John Goss
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3677
История
- — Добавяне
Глава 3
Акрополът
— Къде са момчетата? — обърна се Хермипий към Форион, когато бяха готови да си тръгват от пазара.
— Мисля, че са някъде в тълпата отсреща — отвърна Форион. — Виждам Фило и Терон.
Когато пристъпиха към сергията, където се бе събрала тълпата, Хермипий се ослуша и след малко започна да се смее.
— Ще трябва да почакаме — каза той. Лисий, търговецът, който тъкмо се върна от Родос заедно с натоварения си със стока кораб, разказва как е срещнал пирати, които са се опитали да го отвлекат и да отнесат стоката му. Момчетата няма да искат да видят Акропола докато тази история не свърши.
— Със сигурност — отвърна Форион с усмивка.
— Но за щастие един кораб от остров Минос дойде и да ни помогне и прогони пиратите — чу се високият глас на Лисий. — А сега, приятели мои — продължи той, — дошъл съм дотук, за да ви предложа тези прекрасни стоки.
— Хайде момчета — каза Хермипий, докосвайки рамото на Хиерон. — Мисля, че вече чухте цялата история.
Момчетата бързо се обърнаха и си проправиха път през тълпата.
— Чу ли разказа на Лисий за пиратите? — попита Хиерон със светещи очи, когато се приближи към баща си.
— Чух само част — отвърна Хермипий. — Има много пирати в нашите води, бъди сигурен в това — добави той, — но не мисля, че Лисий не е от хората, които биха съчинили такава история само за да привлекат хора към сергията си. Това е чудесен начин да си продадеш стоката.
За момент момчетата гледаха глуповато, след което Хиерон възкликна с усмивка:
— Е, не знам, но историята така или иначе беше хубава!
Дурис ентусиазирано се съгласи.
Но когато стигнаха до върха на високите мраморни стъпала водещи към Акропола, дори и пиратите излязоха от умовете им. Дурис беше нетърпелив да види храмовете и статуите, за които беше чувал толкова много, а Хиерон беше доста развълнуван от това, че ще има възможността да му ги покаже.
Любовта към красотата винаги е била част от природата на гърците. За тях тя е била сравнима само с аромата на цветовете, или с топлината на слънцето. Може би Хиерон и Дурис мислеха повече от своите връстници за красотата на резбите, статуите и храмовете. И бащите и на двамата бяха говорили за тези неща от много години.
Партенона бе направен изцяло от чист, бял мрамор. Беше заобиколен от симетрични, здрави и перфектно оформени колони с канелюри. Около цялата сграда имаше красиви гравюри, изобразяващи шествие в чест на Атина, като тези които са били провеждани в града на всеки четири години. Това беше фестивалът, за който Хиерон бе говорил на Дурис. Партенона беше построен в чест на богинята, наричана от римляните Минерва. Тя е била богинята на мъдростта.
В храма имаше още много гравюри и статуи и Хиерон с гордост посочи направените от баща му.
— Нека поседнем за малко и да разгледаме внимателно някои от тези скулптури — каза Форион.
— Вижте — каза той на Хиерон и на Дурис. — Тук в предната част на Партенона има група статуи, които разказват раждането на Атина. Дурис, можеш ли да ни разкажеш историята, която изобразяват?
Дурис леко се изчерви, но не се поколеба, тъй като от всяко гръцко момче се е очаквало да знае историите за боговете и богините на своя народ. Това са били едни от най-първите истории, които майките им са им разказвали, когато са били малки.
— Атина е била дъщеря на Зевс — започна Дурис. — Създал я е направо като възрастна, облечена в пълно бойно снаряжение. Боговете са били разтърсени от гледката и земята и небето са се разклатили при вида й. Атина е богинята на мъдростта. Тя вдъхновява мъжете да бранят домовете и градовете си и научава жените на изкуството да плетат и да предат.
— Разказваш много добре — каза Хермипий, когато Дурис свърши. След това добави:
— В другия край на храма видяхме друга група статуи, изобразяващи конфликт между Атина и Нептун. Хиерон, можеш ли ти да ни разкажеш този път?
— Мисля, че да — отвърна Хиерон. — Това се случило, когато градът Атина е бил току-що съграден и все още не му било измислено име. И Атина, и Нептун искали да бъдат удостоени с честта той да бъде кръстен на тях. Затова боговете решили, че на този, който направи най-ценния подарък на гражданите, ще бъде кръстен градът.
Нептун поразил земята и от нея излязъл конят. След това Нептун обяснил колко мощен и силен е конят и колко бързо може да води мъжете в битка.
Народът аплодирал на Нептун и обявил, че нищо по-полезно не може да им бъде дадено. Но когато спрели да пляскат на Нептун, Атина докоснала земята и от нея израснало маслиново дърво, покрито с листа и плодове.
Атина обяснила, че плода ще им дава храна и масло; стволът ще ги снабди с материал да строят домовете си и с гориво, за да ги топлят; листата ще им дават сянка, а самото дърво ще бъде символ на мир и благополучие, докато войната ще им донесе само кръвопролитие и скърби.
Дарът на Атина бил счетен за по-хубав от този на Нептун и тя била избрана да управлява града и да го кръсти на името си.
Дурис заразглежда с възхищение образа на богинята, докато Хиерон привличаше вниманието му към детайлите.
— Виждаш ли — каза той, — кожата й е направена от слонова кост, а драперията е от чисто злато. Само погледни очите. Виж! Зениците й са от скъпоценни камъни.
— Какво изобразява малката статуя в ръката й? — попита Дурис.
— Това е статуята на Свободата. Щитът и копието на Атина са в другата й ръка. Забележи и змията, която се е увила около краката й. Както знаеш, тя е символ на мъдростта.
— Това е една прекрасна статуя — каза Дурис. — Надявам се някога да видя скулптора Фидий.
— Много е вероятно — отговори Хиерон, — тъй като той често посещава Акропола. Имаш голям късмет да си в Атина точно тази година — каза Хиерон, когато групата най-накрая се запъти към дома. — Фестивалът на Атина се провежда само през четири години. По фриза в пантеона можеш да разбереш как точно ще изглежда. Радвам се, че бяхме заедно днес.
— Също и аз — отвърна от сърце Дурис.
Докато завиваха към улицата на скулпторите, той попита:
— Кога започва училището ти?
— След два дни — отвърна Хиерон. — Надявам се, че баща ти планира да пусне и теб.
— Какъв е учителят ти? — попита Дурис.
— О, той е мил към малките момчета — каза Хиерон, — но останалите от нас трябва да внимават, защото в противен случай често използва тръстиковата си пръчка.
— Е — каза Дурис смеейки се, — ще рискувам, тъй като и аз се надявам да отида в атинското училище.