Джулия Дароу Коулс
Нашият малък атинянски братовчед (3)

Глава 2
На пазара

— Дурис, ела — извика Хиерон, след като бяха закусили на следващата сутрин. — Баща ми каза, че можем да отидем с него на пазара. По-късно ще отидем в Акропола — добави той. — Предполагам, че знаеш, че това е хълмът, който вчера сте видели, докато сте вървели през града. Върху него се намира Партенонът, който е построен от владетеля ни Перикъл. Той е най-великолепният храм на света. Близо до него има една статуя на Атина, която е висока четиридесет фунта и е направена от слонова кост и злато.

— О — възкликна Дурис, — мисля, че видях статуята на влизане в Атина. Баща ми ми разказа, че е направена от скулптора Фидий и че той самият е най-добрият скулптор, който някога е живял.

— Това е истина — отвърна Хиерон. — Има много негови статуи и резби и в Партенона. Но, о, колко е прекрасен самият Партенон! Не мога да ти го опиша, но всеки път, когато го погледна, чувствувам колко е красив. Всички художници, архитекти и скулптори казват, че е перфектен.

Но сега — допълни Хиерон, като се смееше на ентусиазма си — ще отиваме към пазара. Не е толкова красив колкото Акропола, но мисля, че ще ти бъде интересен.

Хермипий и Форион бяха вече готови. С тях чакаше и една доста голяма група роби, които щяха да им прислужват докато са навън. Сред тях бяха и Фило и Терон, учителите на Хиерон и Дурис, тъй като всяко гръцко момче с добро семейство си е имало роб, който се е наричал негов учител. Този роб е бил с него където и да отиде и е бил отговорен за неговото добро поведение.

Робите не са придружавали господарите си просто за да носят товара и самите господари, но и за да показват с присъствието си богатството на своите владетели. Поради тази причина групата, която напусна дома на Хермипий, беше доста внушителна.

Улиците на града бяха тесни и криволичеха в най-различни посоки, както Дурис се бе изразил. Не бяха павирани и на много места имаше стълби, водещи към по-високи или по-ниски части от града. Тротоари нямаше. Вместо това хората вървяха направо по улиците и внимаваха да не приближават къщите, да не би някоя бързо отворена врата да ги удари.

— Първо ще отидем да купим продукти за дома — каза Хермипий, когато се приближиха до пазара.

— Пристигаме тъкмо на време! — възкликна Хиерон. — Камбаната на рибния пазар бие.

При звука народа забърза в посока на раздела за риба, тъй като преди години тя е била любимата храна на атиняните.

Из целия пазар бяха разпръснати сергии, в които се продаваха продукти от всякакъв вид. Имаше също и олтари, статуи и мраморни пейки, тъй като пазара беше също така и главното място за събирания. Тук са се събирали мъже от всички краища на града; тук са идвали и пътешествениците, които са носели вести от далечни земи; тук хората са правели бизнес и тук са се обсъждали обществените дела на Гърция.

— Вижте! — възкликна Хиерон обръщайки се към Дурис, докато сочеше към един от рибните дюкяни.

— Има спор! — каза Дурис.

— Това е само преструвка — засмя се Хиерон. — Виж, след малко един от тях ще припадне. Притежателят на сергията ще го залее с вода, за да го освести — но рибата ще остане по-мокра от роба. Така тя ще изглежда по-прясна и ще я продадат на по-висока цена. Но — добави Хиерон с комично, тържествено изражение — да се прави така с рибата е извън закона — освен, разбира се, ако не стане случайно.

— О, разбирам — засмя се Дурис. След малко добави:

— Ето, стана точно както ти го описа.

— Погледни насам — каза Хиерон и изведнъж посочи в друга посока. — Идва група войници. Те са личната охрана на Перикъл, владетелят на Атина. Скоро ще видиш и него самия.

Дурис се качи на една мраморна пейка, за да може да види над главите на мъжете около него.

Гражданите поздравиха владетеля си и завикаха с висок глас докато той преминаваше, тъй като бе любимец на всички. Никой друг владетел не бе правил толкова много за доброто на народа си и за красотата на града, а гърците обичали красотата както никоя друга нация.

— Ура! — възкликна Дурис скачайки от пейката. — Радвам се, че го видях! Горд съм, че на баща ми му бе възложена задачата да построи един от новите храмове.

Когато момчетата стигнаха до една част на пазара, където се намираха две колони, Хиерон посочи към Акропола.

— Виж колко хубаво се вижда Атина от тук — каза той. — Разбира се, статуята може да се види и от всяка друга част на града, така че богинята да може да ни пази.

Гърците са почитали много богове, също като римляните. Вярвали са, че домът на боговете е планината Олимп — една величествена планина на север от Гърция. Зевс бил считан за владетел на Олимп и народа вярвал, че той обитава във великолепен храм. Там той свиквал боговете на събрания, когато имало нужда да се разглеждат човешките дела.

Боговете често спорели един с друг и по държание много приличали на гърците. Въпреки това се предполагало, че те имали власт над земята и морето, над земеделските култури на фермерите, над битките на генералите, пазенето на домовете и на живота на гражданите. Вярвали също, че многото фестивали и игри на народа им били угодни и забавни.

Всяко явление в природата било предизвикано от някой бог. За Зевс се говорело, че кара слънцето да се върти; Вулкан изковавал небесните светкавици и Деметра съглеждала зърнените поля. Ирис бил дъгата и Нептун — богът, на когото моряците се молели, тъй като имал власт да ги дарява с тихи води.

Гърците не почитали боговете си, понеже били по-добри от тях самите, а защото имали повече власт.

Многото истории за богове, които наричаме митове, но които всъщност са произлезли от религията на гърците, са изпълнени с толкова много поезия и фантастична красота, че народите от всички нации по света обичат да ги слушат, дори и да не вярват в тях по същия начин, както древните гърци.

Но трябва да запомним, че Хиерон и Дурис са вярвали в тези истории за богове и богини, така че за тях великата статуя на Атина в Акропола представляваше истинска богиня, която закриля Атина и на чието име е бил кръстен градът.