Джулия Дароу Коулс
Нашият малък атинянски братовчед (14)

Глава 13
История в студиото

— Баща ти дали ще има нещо против да посетим студиото му? — попита един ден Дурис, докато той и Хиерон се връщаха от училището.

— Не — отвърна Хиерон. — На него винаги му е приятно да го посещаваме.

— Моят баща ми каза, че има една почти завършена група от статуи и че искал да ги видя.

Двете момчета влязоха в студиото, където работеше Хермипий. Новият роб смесваше глина за модел на статуя.

— Е — каза Хермипий, — да не сте дошли за още един урок по правене на вази?

— Не и днес — отговори Дурис, — но дойдохме да видим новата група от статуи, които татко каза, че си направил.

— Почти са готови — каза Хермипий. — Ако изчакате няколко минути ще можем да си поговорим за тях.

Момчетата се настаниха близо до роба и започнаха да го наблюдават, докато той се занимаваше с глината, като я овлажняваше и месеше, за да стане стабилна и еластична щом Хермипий пожелае да я използва.

След няколко минути Хермипий слезе от платформата, на която работеше.

— Сега — каза той на момчетата, — елате и ми кажете какво мислите, че представлява.

Той им показа три фигури от групата, в които момчетата се вгледаха с интерес.

— Единият мъж — започна бавно Хиерон — изглежда е пленник. Другият сякаш е готов да го убие. Третият мъж бяга към тях, — но не мога да се сетя какво представлява тази история.

— А това въобще история ли е? — попита Дурис.

— Да — отвърна Хермипий, — тази група представлява събитие в историята на Гърция и разбира се има и история, която е свързана с него. Това е историята за Дамон и Питиас.

По време на историята Дионисий управлявал един град, но бил жесток и несправедлив. Питиас, който бил един от гражданите, заформил конспирация за свалянето на Дионисий от трона. Въпреки това Дионисий научил за конспирацията и заловил Питиас, като го хвърлил в затвора.

— Остават ти само няколко дни живот — казал Дионисий. — Така че по-добре уреди делата си. Скоро ще заплатиш с живота си за конспирацията, която беше намислил срещу мен.

Питиас имал някой много важни дела, на които трябвало да обърне внимание и те много го тревожели. Но той имал другар на име Дамон, който бил сигурен, че ще остане до него без значение в какво се е забъркал.

Не след дълго Дамон дошъл в затвора да го види. Тогава Питиас му разказал за всички тези неща.

— Трябва да ги уредя — казал той, — преди Дионисий да сложи край на живота ми!

— С удоволствие ще остана вместо теб в затвора — предложил Дамон.

Така на Дионисий му било казано, че Дамон ще остане в затвора докато Питиас уреди делата си.

Дионисий се изумил.

— Никога не съм чувал за подобно приятелство! — възкликнал той. — Ами ако твоят приятел Питиас не се завърне?

— Ще заема мястото му — казал просто Дамон, — но не се страхувам, че той няма да се върне.

Дионисий се засмял.

— Прави, каквото пожелаеш — казал той, — но съм сигурен, че никое приятелство няма да устои на подобно изпитание.

Така Питиас бил освободен от затвора.

Изминали много дни и времето за умъртвяването на Питиас почти настъпило. Дионисий се появил и отново се присмял на Дамон.

— Ще заплатиш с живота си за това приятелство — обявил той.

— Но той все пак ще дойде — казал просто Дамон и точно в този миг се чул вик.

Видели Питиас, който бягал стремглаво към тях и едвам си поемал дъх.

Един войник побързал да извести на Дионисий, че Питиас стои при портата за затвора.

— Заповядвам екзекуцията да се прекрати — извикал Дионисий. — Подобно приятелство като това между тези двама мъже се среща твърде рядко. Самият аз бих искал да имах подобно.

Така Питиас бил освободен и той и Дамон напуснали затвора като свободни мъже.

Щом Хермипий завърши историята си, той забеляза как очите на момчетата блестяха, а ръцете им безсъзнателно бяха положени една в друга.