Джон Уиндъм
Кукувиците от Мидуич (8)

ГЛАВА ОСМА
СЪВЕЩАНИЕТО

Спокойствието, което Гордън Зелъбай с удоволствие си възвръщаше след състоялата се преди два дни сватба на Ферълин и Алън, бе разпръснато от нахлуването на д-р Уилърс. Докторът, все още разстроен от едва настаналата трагедия с Роузи Плач, беше във възбудено състояние, което до известна степен попречи на Зелъбай да долови целта му.

На етапи, обаче, той откри, че докторът и свещеникът са се разбрали да поискат помощта му — или по-скоро помощта на Анджела — по въпрос, който далеч не беше ясен, и че нещастието с детето на Плач бе задвижило Уилърс по-рано, отколкото бе смятал.

— Досега имахме късмет — заяви Уилърс, — но това е втори опит за самоубийство за една седмица. Всеки момент може да последва трети, този път успешен. Ние трябва да изкараме това нещо на бял свят и да освободим напрежението. Не можем да си позволим повече никакво бавене.

— Що се отнася до мен, то положително не е на бял свят. За какво става дума? — попита Зелъбай.

Уилърс го гледа известно време, после разтри челото си.

— Съжалявам — каза той. — Напоследък съм толкова разстроен от това, че забравих, че може и да не знаеш. Става дума за всички тези необясними бременности.

— Необясними? — вдигна вежди Зелъбай.

Уилърс положи максимални усилия да обясни, защо бяха необясними.

— Цялата история е толкова непонятна — завърши той, — че ние със свещеника се върнахме към предположението, че е свързана по някакъв начин с другото непонятно нещо, което ни се случи тук — с Бездението.

Зелъбай замислено го разглежда известно време. Нещо, върху което не можеше да има абсолютно никакво съмнение, бе искрената тревога на доктора.

— Предположението изглежда любопитно — започна той предпазливо.

— Положението е повече от любопитно — отговори Уилърс. — Обаче то може да почака. Това, което не може да чака, са много жени на границата на истерията. Някои от тях са ми пациентки, други ще станат и ако това напрегнато състояние не се промени бързо… — Той остави фразата недовършена, като клатеше глава.

— Много жени? — повтори Зелъбай. — Малко е смътно. Колко?

— Не мога да кажа със сигурност — призна Уилърс.

— Добре, приблизително? Трябва да сме наясно, с какво ще си имаме работа.

— Бих казал… шейсет и пет-седемдесет.

— Какво?! — вторачи се в него Зелъбай невярващо.

— Казах ти, че е дяволски проблем.

— Но щом не си сигурен, защо избра точно шейсет и пет?

— Защото такава ми е оценката — доста груба, признавам — но мисля и сам ще откриеш, че приблизително това е броят на жените в детеродна възраст в селото — поясни Уилърс.

* * *

Късно тази вечер, когато Анджела Зелъбай, видимо уморена и шокирана, си бе легнала, Уилърс каза:

— Много съжалявам, че трябваше да причиня това, Зелъбай, но тя във всички случаи скоро щеше да го научи. Моята надежда е, че другите жени може би няма да го приемат наполовина толкова обречено, колкото го прие жена ти.

Зелъбай мрачно кимна.

— Тя е великолепна, нали? Питам се как аз или ти бихме издържали подобен удар?

— Дяволска работа — съгласи се Уилърс. — Досега повечето омъжени жени вероятно не са били затруднени в мислите си, но сега, с оглед да се прекрати невротизирането на неомъжените, ще трябва и тях да разтревожим. Ала не виждам начин да го избегнем.

— Това, което ме безпокои цялата вечер, е, колко следва да им кажем — отвърна Зелъбай. — Трябва ли да оставим всичко като една мистерия и да им предоставим сами да си вадят заключенията или има по-добро решение?

— Е, по дяволите, ами то си е мистерия, не е ли така? — уточни докторът.

— Въпросът как е станало наистина е мистерия — съгласи се Зелъбай. — Но не мисля, че може да има голямо съмнение относно какво е станало. Както смятам, че и ти го съзнаваш — освен ако не опитваш нарочно да го избегнеш.

— Кажи го, все пак — предложи Уилърс. — Твоят ход на мисли може да е различен. Надявам се, че е.

Зелъбай поклати глава.

— Заключението — започна той и после внезапно прекъсна, вторачен в портрета на дъщеря си. — Господи! — възкликна той. — И Ферълин ли?… — Бавно обърна глава към лекаря. — Предполагам, отговорът е, че просто не знаеш?

Уилърс се колебаеше.

— Не мога да съм сигурен — каза той.

Зелъбай отметна бялата си коса и се отпусна назад в стола си. Остана мълчаливо вторачен в мотива на килима цяла минута. След това се надигна. Със заучена незаинтересованост отбеляза:

— Има три — не, четири — възможности, които възникват в съзнанието. Мисля, че би споменал, ако имаше и най-малка следа от обяснение, което би хрумнало на повечето вярващи само на очите си? В допълнение, има и други възражения срещу това, до които скоро ще стигна.

— Точно така — съгласи се докторът.

Зелъбай кимна.

— При това е възможно, нали, поне в някои низши форми, да се индуцира партеногенезис?

— Но, не и, поне доколкото е известно досега, сред която и да е висша форма, особено сред млекопитаещите.

— Именно. Но съществува изкуственото осеменяване.

— Съществува — потвърди докторът.

— Ала не мислиш, че случаят е такъв.

— Не мисля.

— И аз не мисля. А това — продължи Зелъбай малко мрачно, — оставя възможността за присаждане, която би могла в резултат да даде нещо, което някой — Хъксли, мисля — бе нарекъл „ксеногенеза“. Това е образуване на форма, която не прилича на родителя… или може би е по-добре да се каже „приемника“? Той не би бил истински родител.

Доктор Уилърс се намръщи.

— Надявах се, че това не би могло да стане с тях — сподели той.

Зелъбай поклати глава.

— Надежда, скъпи човече, която е по-добре да изоставиш. Може да не им се случи веднага, но това е обяснението — ако тази дума не е прекалено определена — до което не след дълго неизбежно ще стигнат интелигентните сред тях. Защото виж: можем, нали, да отхвърлим партеногенезата? За нея никога не е имало документирани случаи.

Докторът кимна.

— Тогава на тях скоро ще им стане ясно, както и на мен, а би трябвало и на теб, че както грубото изнасилване, така и изкуственото осеменяване веднага се отхвърлят като несъстоятелни чрез проста математика. Това всъщност би могло да се отнася и за партеногенезата, ако беше възможна. По закона за усредняването просто не е възможно една измерима група жени, взети наслуки, да показват при повече от двайсет и пет процента от тях една и съща фаза на бременност.

— Да, но… — започна докторът колебливо.

— Добре, нека приемем трийсет и три и три десети процента, което е много. Но тогава, ако твоята оценка на случаите е вярна или близка до вярната, настоящата ситуация е напълно невъзможна. Ерго, харесва ли ни или не, не ни остава нищо освен четвъртата и последна възможност — имплантирането на оплодено яйце трябва да е станало по време на Бездението.

Уилърс изглеждаше много нещастен и все пак не напълно убеден.

— Поставям под въпрос твоето „последна“ — би могло да има други възможности, за които не сме се сетили.

С леко нетърпение Зелъбай отговори:

— Можеш ли да предложиш друг начин на забременяване, който да не се изправя пред тази математическа бариера? Не? Много добре. Тогава следва, че това не може да бъде забременяване — значи трябва да бъде инкубация.

Докторът въздъхна.

— Добре. Приемам. Колкото до мен, само частично ме засяга как е станало. Моята грижа е благоденствието на тези, които са и ще станат мои пациентки…

— Ще те засегне по-късно — вмъкна Зелъбай, — защото, тъй като всичките са в същата фаза сега, следва, че ражданията ще станат — като оставим настрана нещастните случаи — през един твърде ограничен период по-късно. Приблизително към края на юни или първата седмица на юли… ако всичко останало е нормално, разбира се.

— Понастоящем — продължи твърдо Уилърс, — главната ми грижа е да намаля тяхната тревога, не да я увеличавам. И по тази причина трябва да попречим на тази идея за имплантирането да се разпространи колкото е възможно по-дълго. Това е паникьосващ въпрос. За тяхно добро те моля да пренебрегваш убедително всяко предположение от този род, което би ти се изпречило на пътя.

— Да — съгласи се Зелъбай след размишление. — Да. Съгласен съм. В случая наистина мисля, че цензурата, ще е полезна. — Той се намръщи. — Трудно е да се прецени как една жена вижда тези въпроси: мога да кажа само, че ако аз бях задължен, дори при най-благоприятни обстоятелства, да родя живот, перспективата би ми вдъхнала значително страхопочитание; а ако имах и най-малката причина да подозирам, че това би било някаква неочаквана форма на живот, вероятно щях съвсем да се побъркам. Повечето жени не биха реагирали така, разбира се: те са душевно по-твърди, но някои биха, така че убедителното отхвърляне на тази възможност би било най-доброто. — Той замълча, размишлявайки. — Сега трябва да дадем на моята жена насока, в която да мисли. Хубаво е да се обхванат различни аспекти. Един от най-завъртяните май ще бъде разгласяването — или по-скоро неразгласяването.

— Божичко, да — въздъхна Уилърс. — Пресата добере ли се веднъж до това…

— Знам. Бог да ни е на помощ, ако успеят. Всекидневни коментари, с шест месеца славно нарастващи предположения не ни мърдат. Те положително няма да изпуснат възможността за ксеногенезата. По-вероятно е да започне надпревара в предположенията и предсказанията. Добре, тогава. Военното разузнаване съумя да задържи Бездението извън вестниците. Ще трябва да видим какво биха могли да направят по този въпрос.

— Сега нека наедро да очертаем подхода към Анджела…