Агата Кристи
Смъртта на мистър Морли (10)

Деветнайсет, двайсет, и празна е тавата

Еркюл Поаро крачеше по пустите улици към своя дом. Една незабележима фигура се присъедини към него. — Е? — каза мистър Барнс.

Еркюл Поаро сви рамене и разпери ръце.

Барнс попита:

— Как се държа?

— Призна всичко и помоли за опрощение. Каза, че тази страна имала нужда от него.

— Така е — рече мистър Барнс.

А след минута-две добави:

— Не мислите ли така?

— Да, така мисля.

— Ами тогава…

— Възможно е и да грешим — каза Еркюл Поаро.

— Не съм си и помислял за това — рече мистър Барнс. — Значи е възможно.

Те повървяха още известно време, а после Барнс попита с интерес:

— За какво мислите?

Еркюл Поаро изрецитира:

— Защото ти отхвърли думата на Господа, то и Той те отхвърли, за да не бъдеш цар.

— Хм, разбирам — каза мистър Барнс. — Саул след амаликците. Да, може да се приеме и така.

Те повървяха заедно още малко и Барнс каза:

— Оттук ще взема метрото. Лека нощ, Поаро. — Той замълча, а след това продума с неудобство: — Знаете ли, има нещо, което искам да ви кажа.

— Кажете, mon ami?

— Чувствам, че ви го дължа. Подведох ви неволно. Причината беше в Албърт Чапмън, Q. Х. 912.

— Да?

— Аз съм Албърт Чапмън. Може би и затова проявих интерес. Разбирате ли, знаех, че никога не съм имал жена.

Подсмивайки се, той бързо се отдалечи.

Поаро остана като прикован на мястото си. След това отвори широко очи, повдигна вежди и си каза:

— Деветнайсет, двайсет, и празна е тавата…

После се прибра вкъщи.

КРАЙ