Керелин Спаркс
Тайният живот на един Казанова (9)

Глава 9

Сигурно беше станал мазохист през годините. Как иначе щеше да желае така жена, която го мисли за престъпник? Джак притисна устните си в тези на Лара, разтваряйки нейните, за да може да вкара езика си в устата й.

Плъзна ръцете си надолу по гърба й. Моя. Santo cielo, ставаше властен. Властен до степен, когато здравият разум вече нямаше смисъл. И какво като бяха неподходящи един за друг? И какво като всяка връзка в миналото му беше завършила ужасно? Вече не му пукаше. Тя беше Лара и той трябваше да я притежава.

Погали езика й със своя и го заля вълна от радост, когато тя сграбчи раменете му и отвърна на целувката. Да! И тя го искаше.

— Лара… — Той покри лицето й е целувки. Бузите й, челото й, малките лунички по носа й. — Cara mia.

— Джак. — Тя зарови ръце в косата му. — Аз… аз… не трябва да ти позволявам.

— Не се страхувай — прошепна срещу челото й.

— Но… ти притежаваш странни сили.

— Такива, с които да те обичам. — Той засмука ухото й. Знаеше от опит, че вампирската слюнка караше жената да се чувства лека и възбудена, но обикновено това изискваше малко умствен контрол, за да проработи, а Лара беше имунизирана срещу него. Погъделичка врата й с език.

Тя изстена.

Той се втвърди. Беше толкова великолепна, толкова отзивчива. Дори без умствена връзка, тялото й реагираше на него, сякаш… сякаш си принадлежаха.

Джак прокара ръка надолу по ханша към бедрото й, и я стисна.

— Ммм… — Тя се приближи още повече към него.

Той трепна, когато бедрото й се потърка в ерекцията му. Беше стигнал границата на мъчението, което можеше да понесе.

— Таймаут. — Той премести прекрасния й задник на дивана до него, така че да лежи настрани — главата й на възглавничката на дивана, а краката й да са опънати върху бедрата му. Розовината й го предупреди, че очите му са все още червени. Той извърна лицето си от нея и обхвана глезена й.

— Видях очите ти, Джак — прошепна Лара. — Блестят в червено.

— Знам. — Той започна да масажира деликатния й глезен. — Знак е за това, колко силно те желая.

Тя си пое дълбоко въздух, след което издиша.

— Искам да знам тайната ти. Кой си ти?

Той затвори очи за момент.

— Девет кръга на ада. Щях да ти кажа, ако можех.

Тя изръмжа.

— Толкова е дразнещо. Поне ми кажи каква е тази работа е деветте кръга на ада?

— Стар навик. — Той взе ръката й и погали пръстите й със своите. — Когато бях младо момче, във Венеция имах учител, който беше стар свещеник. Научи ме да чета „Божествена комедия“ на Данте. Започва с Ад и деветте кръга на ада.

Тя се намръщи.

— Какъв странен избор на четиво за дете.

Той вплете пръсти в нейните.

— Отец Джовани се опитваше да ме уплаши, за да съм добър. Не искаше да следвам стъпките на баща си.

Тя му се усмихна иронично.

— Проработи ли?

Той се усмихна в отговор.

— За жалост, описанията на Ада ми бяха по-интересни от тези на Рай.

— Е, за повечето деца биха били. Това е литературният еквивалент на филм на ужасите. Значи, девет кръга на ада, а? Това е доста голям ад.

— Според отец Джовани има много грешници.

Тя изсумтя.

— Какъв забавен учител. Е, кой кръг те чака при преждевременната ти смърт.

Въпросът го изненада. След като бе живял двеста години, Джак вече не се замисляше често за смъртта. И това беше грешка. Винаги можеше да умре в битка с Бунтовниците. И тогава какво щеше да стане с безсмъртната му душа?

Щеше ли да потвърди думите на отец Джовани и да отиде в Ада? Беше убивал, но само при самозащита. Беше се хранил от жени, но винаги бе опитвал да се отплати за услугата. Когато ставаше въпрос за грях, само един бе надвиснал над него и не можеше да бъде оправдан.

— Джак. — Лара стисна ръката му. — Изглеждаш толкова сериозен. Само се шегувах.

Той срещна очите й. Погледът му вече не беше замрежен с червено. Нищо не убиваше настроението като мислите за вечно заточение.

— Бих отишъл във втория кръг и там ще прекарам вечността, подхвърлян напред-назад от яростна буря.

Тя се намръщи.

— Това е ужасно. Какъв грях си извършил, за да заслужиш това?

Той повдигна ръката й към устата си и целуна дланта й.

— Похот.

Очите й се разшириха.

— Това не ми изглежда честно. Имам предвид, похотта не изглежда никак зла. Или поне твоята не. Не и когато е насочена към мен. Заради мен е, нали?

— О, да. — Той потърка мястото, което беше целунал, с палец, желаейки да постави постоянен знак за собственост върху кожата й. — Със сигурност заради теб. Само заради теб.

Очите й заблестяха.

— Това ми харесва. — Очите й се плъзнаха по него със съблазнително изражение. — Може би трябва да намерим начин, по който да задоволим похотта ти.

— Да изцериш грях, като му се отдадеш? — Той се усмихна и уви ръка около прасеца й. — Това е нов подход.

— Хей, за какво ти е грехът, ако не можеш да му се насладиш?

Той се изсмя.

— Какъв непослушен ангел си ти. Но колкото и да съм изкушен, не мисля, че твоето решение ще проработи.

— Защо не?

— Мислиш си, че страстта ми не може да се задоволи. — Той погледна жадно тялото й. — Няма лек за това. Колкото повече получавам, толкова повече искам. Въпреки това, трогнат съм, че би се пожертвала толкова достойно, за да ме спасиш.

Лицето й стана тъмнорозово.

— Няма да е напълно неегоистично от моя страна. Страхувам се, че страдам от същия този грях.

Той се наведе към нея, за да докосне лицето й.

— Не се тревожи, cara mia. Има лесно бягство. Лесно, но много рядко. Ако похотта се превърне в истинска любов, тогава ще се окажем в Рая.

— Джак, толкова си мил. — Тя обгърна врата му с ръка. — Има нещо толкова старомодно и романтично в теб.

Той определено беше по-стар, отколкото тя си мислеше.

— Ти изкарваш романтика в мен на показ.

Тя го гледаше с разтревожени очи.

— Има толкова много неща за теб, които не разбирам. Иска ми се да ми кажеш още, защото аз… аз не знам какво да мисля.

— Разбирам. — Как можеше да му се довери, когато не можеше да й сподели? Може би щеше да й се докаже, ако спечели доверието й. Той целуна нежно устните й, след това се изправи. — Кажи ми за случая, по който работиш.

Тя изръмжа.

— Добре.

Тя му разказа за колежанката, която бе изчезнала събота вечерта, и как приятелките й изглеждали програмирани да казват една и съща лъжа.

— Ето, имам някои неща, които мога да ти покажа. — Тя пъхна ръка в джоба на дънките си и повдигна леко бедрата си във въздуха.

Беше ред на Джак да изръмжи.

— Имай милост, bellissima.

Тя се ухили.

— Мозъкът ти винаги има една мисъл. — Подаде му снимката, след което разгъна розов лист хартия. — Аз и ЛаТоя намерихме това на таблото за обяви. Проверихме го, но мениджърът на сградата ни изигра същото зомби представление като приятелките.

Джак проучи снимката и след това флаера.

— Искате ли завинаги да останете млади и красиви? Безплатен семинар.

— Да, мисля, че така престъпникът привлича момичетата. След това подбира една, като Ванеса, и се подсигурява, че никой не си го спомня. Роксан каза, че друго момиче е изчезнало миналата година.

Джак погледна снимката.

— И другото ли момиче е било червенокосо като това?

— Близо. Ягодово русо.

Вълна от безпокойство прониза Джак. Лара беше точният тип момиче, което човекът търсеше, за да отвлече. И вземайки предвид способността на престъпника да манипулира умове, шансовете да е вампир бяха големи. Бунтовник, който нападаше и отвличаше красиви млади жени за храна и секс. И както повечето Бунтовници, сигурно считаше смъртните за заменим източник на храна. Когато се отегчеше от едно момиче, я изцеждаше до последната капка, след което я изхвърляше като празно шише от мляко.

Ако Лара го засечеше по време на разследването си, той щеше да я пожелае. Щеше да я хване и да ги телепортира някъде и Джак нямаше да има как да ги проследи.

Той преглътна тежко. Не можеше да позволи на Лара да преследва този вампир.

— Този… престъпник е опасен. Мисля, че трябва да оставиш залавянето му на някой друг. — Като мен.

— Няма начин. — Намръщи му се, отмятайки крака от скута му и се изправи. — Искам да ме повишат в детектив. Ако успея да помогна с този случай, ще докажа, че съм готова.

— Докажи се е някой по-малко опасен.

Тя се подсмихна.

— Всички са опасни, Джак. Затова се наричат престъпници.

Той сгъна флаера и й го върна.

— Назначена ли си официално по случая?

— Не. — Тя пъхна хартията в джоба си. — Няколко детектива от районното на ЛаТоя се занимават. Обикновено никога не бихме правили наше собствено проучване, но сме привлечени от мисълта, че можем да сторим нещо, защото знаем за умствения контрол. Не мисля, че детективите някога ще открият това, а аз наистина не знам как да им обясня, без да ни затворят в психиатрия.

Джак също така се съмняваше, че детективите ще разберат, че е намесен вампир. Но ако това станеше, щеше да е катастрофално за всички добри вампири, които се нуждаеха от тайнственост, за да могат да оцелеят.

Щеше да обясни ситуацията на Конър и Ангъс. Те щяха да са съгласни, че случаят трябва да се разреши от вампири, колкото може по-бързо и с колкото може по-малка намеса от смъртни.

— Щом си толкова решена да работиш по случая, бих искал да… ти помагам.

— Наистина ли? — Очите на Лара се разшириха.

Всъщност той щеше да поеме контрола, но засега щеше да премълчи тази част.

— Имам опит в разследващата професия. И мога да се считам за експерт в умствения контрол.

— Да, забелязала съм.

— Бих искал да се запозная с приятелките на Ванеса — продължи Джак. — Мога да успея да върна истинските им спомени.

— О, боже мой! — Лара скочи на крака. — Това ще е страхотно. Можем да получил истинско описание на похитителя.

— Тогава си съгласна. Ще работим заедно. — И той щеше да я предпази от беди. Стана и посочи към фоайето. — Колата е отвън. Аз ще карам.

— Супер! — Лара излетя във фоайето. — ЛаТоя!

— Какво? — провикна се тя. Стъпки изтрополиха надолу по стълбите. — Идвам! Добре ли си?

— Добре съм — извика Лара. — Излизам с Джак. Той иска да помогне със случая.

— Какво? — ЛаТоя замръзна на площадката на втория етаж и се опита да си поеме въздух. Карлос спря зад нея. Тя погледна Джак подозрително. — Той не може да ни помага. Заподозрян е.

— Чист е — усмихна се Лара. — Той е добър мъж.

Джак усети как сърцето му сякаш се стопли.

— Grazie, bellissima. — Той пое ръката й и целуна пръстите й.

— Чакай малко. — ЛаТоя измарширува надолу по стълбите, гледайки Лара ядно. — Отиваш някъде сама с този мъж? — Тя погледна към Джак. — Не се обиждай, но не си точно нормален.

Джак наклони глава.

— Разбирам. И аплодирам желанието ви да защитите Лара. И аз искам това.

— Не е ли това просто превъзходно? — ЛаТоя грабна ръката на Лара и я дръпна далече от него. — Момиче, трябва да говорим.

— Той има алиби за снощи — обясни Лара, докато приятелката й я дърпаше към хола. — Бил е на църква.

ЛаТоя изсумтя.

— Да бе. Той е типичното момче от хора.

— Какво става? — прошепна Карлос, когато стигна края на стълбите.

Джак вдигна пръст към устните си. Искаше да чува разговора им. Другият мъж кимна.

— Да не си изгубила ума си, момиче? — прошепна ЛаТоя. — Една минута мислиш, че е заподозрян, а в следващата си готова да повярваш всичко, което каже?

— Той има алиби — повтори Лара. — Много хора са го видели снощи.

— Имаш само думата му като доказателство. Ами ако е програмирал тези хора да си мислят, че са го видели? — попита ЛаТоя. — Ами ако си е играл и с твоя ум?

— Имунизирана съм срещу това.

ЛаТоя изсумтя отново.

— Момиче, ако този мъж имаше грип, ти вече щеше да имаш температура.

— Той е честен мъж — настоя Лара. — Аз… ъм, да кажем, че му се предложих и…

— Какво?

— Шшшшт — изшътка й Лара. Сниши глас и Джак трябваше да положи усилия, за да я чуе. — Предложих му се, за да видя как ще реагира, и той ме отблъсна, макар да беше очевидно, че ме желае. Беше толкова сладко.

— Колко специално — прошепна Карлос с подигравателна усмивка. — Мисля, че ми се гади.

Джак погледна към него, сякаш искаше да му каже изчезни. Все пак беше изненадан, че слухът на шейпшифтъра беше добър, колкото и неговия.

— Как мина обиколката?

— Добре — Карлос говореше тихо. — Не й позволих да види нито една баня с липсващо огледало.

— Добре. — Джак отново се съсредоточи върху разговора в хола.

— Той ще ни помогне да намерим престъпника — прошепна Лара.

— Ами ако се опитва да отклони разследването от себе си? — попита ЛаТоя.

— Не се опитва — изсъска Лара. — Да не би да си попаднала на някоя пленена жена на горните етажи?

— Не, но още не съм видяла мазето. Знаеш, че има нещо странно в него.

Лара въздъхна.

— Да, знам.

— Какво знаеш? — попита рязко ЛаТоя.

— Знам, че не знам.

— Е, това го знам и аз.

Лара изстена.

— Това не води наникъде. Ще се оправя. Защо не си идеш вкъщи, а аз ще се присъединя към теб по-късно.

— Добре — измърмори ЛаТоя. — Но преди да тръгна, ще завърша огледа на мястото. Ако ти трябвам за нещо, ми звънни.

Джак отиде до масичката до вратата и взе ключовете от колата.

— Готова ли си, Лара? — провикна се.

— Идвам. — Тя влезе забързано във фоайето, премятайки чанта през рамо.

ЛаТоя я последва, гледайки Джак намръщено.

— По-добре я върни невредима.

Той кимна.

— Не бих направил нищо, което да нарани Лара.

— Ще ти напомня за думите ти. Имам братовчед в Ню Орлиънс, който си пада по вуду. Не ме карай да започвам да си играя с кукли.

Джак погледна към Лара и се усмихна.

— Ще се опитам да се държа подобаващо.

Тя се наклони към него и прошепна.

— Не опитвай прекалено усилено.

Той стисна ръката й.

— Както кажеш, bellissima. Винаги се стремя да задоволявам.

— О, боже — намръщи се ЛаТоя. — Толкова сте сладки, че кръвната ми захар се покачи. Просто ме убийте сега.

Карлос се засмя.

— Какво ще кажеш за бира?

— Звучи добре. — ЛаТоя скръсти ръце, гледайки Джак подозрително, докато Карлос изчезна в кухнята.

— Е, момче от хора, какво има в мазето?

— Обикновено едно или две тела — усмихна се Джак. — Но сега ги няма.

Лара го погледна раздразнено.

— Това не помага.

— Извинявай — каза той. — Има миялна и сушилня долу.

— Разбира се — ЛаТоя присви очи. — И много белина за махане на кървави петна.

— Точно — кимна Джак. — Мразя кървави петна.

Лара го сръчка в ребрата.

— Ще престанеш ли да се шегуваш? Ще вземе да ти повярва.

За жалост, той не се шегуваше.

— Ето бирата — обяви Карлос, връщайки се от кухнята. Подаде отворената бутилка на ЛаТоя.

— Мерси. — Тя отпи. — Е, какво има в мазето, Карлос?

— Билярдна маса. Искаш ли да играем?

— Защо не. — Тя го последва към стълбите за мазето, поглеждайки към Джак раздразнено, докато минаваше покрай него. — Трупове, дръжки. Сигурно имаш космически кораб долу.

Джак тръгна към входната врата и натисна няколко бутона на клавиатурата, за да спре алармата.

— Ще тръгваме ли?

— Разбира се. — Лара го последва към вратата. — Моля те, не обръщай внимание на ЛаТоя. Тя просто е прекалено защитнически настроена към мен.

— Разбирам. — Той затвори вратата и отново включи алармата. — И аз се чувствам по същия начин.

Навън имаше кръвожаден вампир, колекционер на червенокоси. Джак щеше да направи всичко по силите си, за да защити Лара.